Решение по дело №451/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 януари 2023 г. (в сила от 16 януари 2023 г.)
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20227220700451
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 1

гр. Сливен, 16.01.2023  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на девети януари

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря            Ваня Фърчанова                                                           и с участието на прокурора                                                                                                    като разгледа докладваното от                 съдията              административно  дело №  451    по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.27 ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).

Образувано по жалба на Е.К.В. против Заповед № РД-15-2078/16.11.2022 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 25, ал.1 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за общинската собственост е наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 35 кв.м. земя, ведно с подобренията в нея, от поземлен имот с идентификатор 67338.404.254 в м. „Среди дол”, СО „Изгрев”, землище Сливен, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване. Определено е парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 35 кв.м. земя и подобренията в нея в общ размер 2 370,00 лева.

В жалбата се твърди, че в имота има трайни насаждения и масивни огради. С така направеното отчуждаване се прекъсвало достъпа му до задната част на имота. През годините не е имало проблеми с ширината на улицата, дори сега оградата била по-навътре от реалната граница. В допълнителна жалба счита, че извършената отчуждителна процедура е в нарушение на чл. 208 от ЗУТ. Алтернативно счита, че размерът на определеното обезщетение не е справедлив и следва да бъде приведен съгласно действителната пазарна стойност на тази част от имота. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваната заповед. Алтернативно да бъде определено справедливо обезщетение. .

В съдебно заседание оспорващият лично и чрез  адв.Г.М. *** поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски.

Ответната по жалбата страна - Кметът на Община Сливен, чрез процесуалния си представител - юриск. Н. Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Съгласно нотариален акт № 45, t.IV, дело 434 от 201 Зг., вписан по ЗС/ПВ с вх.рег.№ 7564 от 11.10.2013 г., Акт №193, том XXV, дело 3955/2013год. , Е.К.В. се легитимира като собствениu на имот с идентификатор 67338.404.254, находящ се в местността „Среди дол“, в землището на гр.Сливен, с площ на имота 703 кв.м., ведно с построените в имота сгради.

Отчуждителното производство е предприето с оглед необходимостта от реализиране на обект публична общинска собственост, а именно реализиране на улица с цел осигуряване достъп до имоти, съгласно приетия ПУП, одобрен с Решение № 807 от 22.12.2005 г. на Общински съвет Сливен.  Решението е обнародвано в ДВ бр.92 от 14.11.2006 г., като липсват данни същият да обжалван от оспорващия. Отчуждителното производство е започнало и във връзка със заявление вх.№ 9400-17246/17.08.2022 г. от граждани на гр.Сливен, за да се осигури достъп до имотите им.

По отношение на подлежащите на отчуждаване имоти Община Сливен възложила оценка и такава била изготвена на 21.09.2022 г. от л. о. - „Оценителна компания" ООД гр. Сливен – о. М. П., съгласно която отчуждаваната част от имота на оспорващия е оценена на сума в размер на 2370 лв. За да определи пазарната цена на отчуждавания имот, л. о. е ползвал разходен метод и метод на пазарните сравнения (аналози), като  е о. и попадащи в отчуждаваната част от имота подобрения.

Във връзка с издаването на оспорения административен акт е изготвено Обявление № ОРД03-960/10.10.2022 г. до засегнатия собственик на поземления имот, което е процедирано по реда на чл.25, ал.1 от ЗОС - публикувано в два централни (вестник „24 часа", вестник „България Днес" от 20.10.2022 г.) и един местен вестник (вестник „АЛО Сливен" бр.40/17.10.2022 г.), както и на интернет страницата на общината (л.10-14 по делото).

Със Заповед № РД-15-2078/16.11.2022 г. на Кмета на Община Сливен, на основание чл. 25, ал.1 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за общинската собственост е наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 35 кв.м. земя, ведно с подобренията в нея, от поземлен имот с идентификатор 67338.404.254 в м. „Среди дол”, СО „Изгрев”, землище Сливен, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване. Определено е парично обезщетение за предвидените за отчуждаване 35 кв.м. земя и подобренията в нея в общ размер 2 370,00 лева, което да се изплати на Е.К.В..

Процесната заповед на кмета на община Сливен е обявена на интернет страницата на общината (л.8 по делото) и е изпратена на оспорващия с писмо изх.№ 9400-24754/18.11.2022 г. На 24.11.2022 г. същата е получена от оспорващия Е.К.В..

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза изготвена от в.л. И.Х.И. става ясно, че ПИ с идентификатор № 67338.404.254 по КККР на гр. Сливен, е с местоположение - гр. Сливен - м. „Среди дол", селищно образувание „Изгрев", североизточно от затворен комплекс „Туида Гардънс" и болница „Ева" и въздушно на 180 м северно от „Ичеренски път'' (Път от РПМ III-488/II-48 ПК Градец-Ичера-Сливен). Района е вилна зона на гр. Сливен - населено място от втори функционален тип - областен център, с вилни сгради, голяма част от които се обитават целогодишно. Зоната е с частично изградена инфраструктура - електрификация, водоснабдяване и канализация. Достъпа до имота е по път с трайна настилка - трошен камък, без асфалтобетоново покритие. Отчуждавания имот е със застрояване от четири сгради/постройки, захранване с електроенергия и питейна вода. Предвидената за отчуждаване част от ПИ с идентификатор № 67338.404.254 с площ от 35 м2 е ивица с ширина от 1 м по цялата западна имотна граница на поземления имот, разширяваща се до 3 м в северния край - северозападната граница. В тази част са извършени и попадат следните подобрения и трайни насаждения: Огради: По имотна граница юг - Дворна врата единична с размери 90/200, плътна от стоманени профили и ламарина; По имотна граница запад - плътна ограда с дължина 22.00 м и височина 2.00 м. от гофрирана поцинкована ламарина на конструкция от стоманени тръби и квадратен профил, замонолитена в бетоновата основа.; По имотна граница северозапад - масивна плътна ограда с дължина 5.50 м и височина 2.00 м от бетонови тухли на вароциментов разтвор; по имотна граница север - подпорна стена изпълнена от бетон, от която се засяга дължина 2.00 м, видима надземна част с 1.00 и широчина 0.25 м. Дворна бетонова настилка - с площ 28.00 м2; Бетонови градински бордюри - с дължина  7.00 м. Площта от процесния поземлен имот между западните фасади на сгради с № 2 и № 3 по КК и западна и северозападна имотна граница е покрита от метална конструкция - стоманени профили и гофрирана поцинкована ламарина представляваща едноскатен покрив лягащ на имотните огради засягащи се от отчуждителното мероприятие, което налага тяхното демонтиране. Трайни насаждения: череша 1 бр. на 7 г.; орех 1 бр. на 7 г.; черница 1 бр. на 20 г.

Вещото лице е определило пазарна стойност на оценявания имот по методът на сравнителната стойност при оценката на земята. Пазарната стойност на подобренията е определена като са включени разходите по създаването им - труд, материали, механизация, преки и допълнителни разходи, печалба, ДДС и всички други и свързани с това разходи. Приспаднато е съответното овехтяване. Стойността на трайните насаждения е определена съгласно Наредбата за базисните цени на трайните насаждения. Според вещото лице равностойното парично обезщетение за отчуждавания недвижим имот, е както следва: пазарна стойностна земята - 1726 лв.; пазарна стойност на подобренията - 1 863 лв. и пазарна стойност на трайните насаждения:135 лв. Общ размер: 3724 лв.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото писмени доказателства и изслушаната експертиза.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Административният акт предмет на делото е съобщен на оспорващите на 24.11.2022 г.. Жалбата е подадена чрез административния орган на 25.11.2022 г. т. е. подадена е в срока по чл.27 ал.1 от ЗОбС. Оспорващият се легитимира като собственик на засегнатия от отчуждаването имот, поради което има непосредствен правен интерес от оспорването.

По основателността на жалбата:

Жалбата е основателна в частта относно определената оценка.

Производството е във връзка с отчуждаване на имоти - частна собственост, за предстоящо изграждане на имоти - публична общинска собственост, и е извършено по реда на ЗОбС. Отчуждаването е извършено въз основа на влязъл в сила ПУР изработен на основание чл.110 ал.1 т.2 пр.второ от ЗУТ, одобрен с Решение № 807/22.12.2005 г. на Общински съвет Сливен. Решението е обнародвано в ДВ бр.92 от 14.11.2006 г., като липсват данни същият да обжалван от оспорващия или неговите праводатели.

Планът, одобрен на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ (редакция ДВ. Бр.1/2001 г.), е различен от плана по чл.16 ал.1. Той има за предмет само уличната регулация и определя само външните (към улицата) регулационни линии на имотите. Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. Планът по чл. 16, ал. 7 ЗУТ е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие и за него са неприложими изискванията за плана с такова действие по чл. 16, ал. 1-6 от закона. В зависимост от предвижданията му то настъпва или по реда на чл. 17 ЗУТ - със сключване на окончателния договор, или по реда на ЗДС и ЗОбС вр. чл. 205 ЗУТ, респ. чл. 209 ЗУТ - чрез отчуждаване за изграждане на обекти на публична собственост. (Решение № 1370 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11496/2013 г., II о.,)

Съгласно чл. 208 от ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОбС за израждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, е 5 години от влизане в сила на плановете и 10 години от влизане в сила на ПУП за изграждане на елементи от техническата инфраструктура по чл. 64 от ЗУТ – публична собственост на държавата и общините, от влизане в сила на плановете. Съгласно Тълкувателно решение № 4/02.11.2016 г. на ВАС – ОСС от І и ІІ колегия характерът на сроковете предвидени в посочения чл. 208 от ЗУТ е преклузивен и изтичането им преклудира възможността за отчуждаване по реда на ЗОС и ЗДС. Следователно в настоящия случай ответникът е наредил отчуждаването на имот след изтичането на 10 - годишния преклузивен срок от влизане в сила на регулационния план за изграждане на процесната улица – публична общинска собственост и след като е преклудирана възможността за отчуждаването на имота по реда на ЗОбС.

Съобразно обаче разпоредбата на  чл. 208, ал. 2 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) от ЗУТ, отчуждително производство по Закона за държавната собственост или по Закона за общинската собственост, започнало след изтичане на сроковете по ал. 1, при подаване на заявление за изменение на подробния устройствен план на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 се спира до влизане в сила на акта по искането за изменение на плана за съответния имот. Производството за изменение на подробния устройствен план се прекратява, ако между страните се сключи споразумение за продължаване на отчуждителното производство. Очевидно, приетата след тълкувателното решение правна норма, допуска възможността за започване на отчуждително производство и след изтичане на сроковете по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ. По делото липсват данни, че оспорващия е инициирал процедура за изменение на ПУП, поради което липсва основание за спиране на производството по отчуждаване.

Общинска собственост са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, съгласно чл.2 ал.1 т.1 от ЗОбС във вр. с § 7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Улиците са имоти предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и според чл.3, ал.2 от ЗОбС са публична общинска собственост. Отчуждителното производствот е осъществено за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост и в този смисъл съответства на целите и основанията посочени в чл.21 ал.1 от ЗОбС.

Оспорената Заповед № РД-15-2078/16.11.2022 г. на Кмета на Община – Сливен е издадена от компетентен за целта орган, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 25, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗОбС и е в кръга на правомощията му, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОС. При издаването на заповедта са спазени изискванията на чл. 59, ал.1 и 2 от АПК, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОбС, като е спазена писмената формата и акта съдържа правните и фактическите основания за издаването му. При издаването на заповедта са спазени процесуалните правила, съобразно изискванията на ЗОбС и АПК, като са предприети необходимите съгласно закона действия за уведомяване на адресатите на акта за започналата процедура по отчуждаване. Заповедта е съобразена с целта на закона и принципа, че задоволяването на обществения интерес следва да бъде съчетано с получаването от собственика на отчуждения имот на равностойно обезщетение за отнетата собственост, съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС. Отчуждаването е предприето за реализация на мероприятие по чл.205 т.1 от ЗУТ.

Изслушаната по делото експертиза изготвена от в.л. И. е дала оценка на терена приблизително равна на определената от административния орган. В заключението на в.л. са съобразени трайните насаждения и подобрения, които са съществували към момента на изготвяне на ПУП, но не са оценени от лицензирания оценител. В този смисъл оценката определена от вещото лице И. съответства в по-пълна степен на изискването по чл.22 ал.4 и 5 от ЗОбС равностойното парично обезщетение да се определи въз основа на пазарни цени в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план. Л. о. се е задоволил само с кратко описание на имота, от което не става ясно дали е съобразил намиращите си в отчуждавания имот подобрения и трайни насаждения, които също следва да се оценят, тъй като представляват приращение към имота.

От изложеното става ясно, че оспорения административен акт, в частта й, в която е определена оценката за отчуждената част от имота в размер на 2370 лв., е незаконосъобразен, поради противоречие с  чл. 21, ал. 1 ЗОбС. В стойността на обезщетението следва да бъде включена оценката на намиращата се в отчуждаваната част ограда, подобрения и трайни насаждения.  Ето защо оспорената заповед следва да бъде изменена, като се увеличи оценката на отчуждавания имот от 2370 лв. на 3724  лв..

С оглед уважената жалба на основание чл. 143, ал. 1 АПК, Община Сливен следва да заплати на оспорващия направените разноски по делото. На възстановяване подлежат разноските за депозит за експертиза в размер на 294 лв., както и за адвокатско възнаграждение. Претендира се сумата от 1250 лв. за адвокатски хонорар. От страна на ответника по оспорването е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващия. При материален интерес от 3724 лв., минималния размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл.8 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 672 лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което този размер на адвокатското възнаграждение не следва да се завишава. Предвид изложеното Община Сливен следва да заплати на оспорващия сумата от 672 лв. за адвокатско възнаграждение, като искането до пълния размер от 1250 лв. се явява неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Сливен.

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Заповед № РД РД-15-2078/16.11.2022 г. на Кмета на Община Сливен, с която е наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 35 кв.м. земя, ведно с подобренията в нея, от поземлен имот с идентификатор 67338.404.254 в м. „Среди дол”, СО „Изгрев”, землище Сливен, като завишава оценката от 2 370 лева на 3724 лв. (три хиляди седемстотин двадесет и четири лева).

ОСЪЖДА Община Сливен, да заплати на Е.К.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 966,00 (деветстотин шестдесет и шест) лева направени по делото разноски.

Решението да се съобщи на страните чрез връчване на препис от същото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: