Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричланен състав, в публично
заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
МАРИАНА
БАХЧЕВАН
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието
на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от
съдията Даниела Недева КНАХД №2724 по описа на Административен съд гр.Варна за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от
РД „Автомобилна администрация“ Варна,
срещу решение № 833 от 09.11.2021г. на ВРС, постановено по НАХД №
20213110203127/2021г., по описа на ВРС, с което е отменено НП № 23-0000206 от
01.04.2021г. на Директора на РД „АА“ Варна, с което на Ц.В.Т. на основание чл.
175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на
200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението на
ВРС. Поддържа
се, че атакувания съдебен акт е постановен при неправилно тълкуване на
относимите материално правни норми. По същество се прави искане за отмяна на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора с потвърждаване на
процесното наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява, не
се представлява и не изразява становище по касационната жалба и по съществото
на спора.
Ответникът,
редовно призован не се явява, не се представлява. С писмен отговор, чрез адв. Й.А. от 13.12.2021г., се поддържа, че
касационната жалба е неоснователна, а решението е правилно, мотивирано и
законосъобразно. Моли жалбата да се остави без уважение, а постановеното
решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. С молба вх. №
19059/30.12.2021г., чрез пълномощника адв.А., заявява, че поддържа отговора на
касационната жалба, представя Договор за правна защита и съдействие и
удостоверение за регистрация по ЗДДС. По съществото на спора отправя искане
решението на ВРС да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на
разноски.
Представителят
на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на Ц.В.Т., против НП № 23-0000206 от
01.04.2021г. на Директора на РД „АА“ Варна, с което на основание чл. 175, ал.1,
т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
/двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 месеца.
За да отмени процесното НП, ВРС е
приел, че вменено във вина на Т. нарушение, не е осъществено от обективна
страна, доколкото описаните в акта и постановлението фактически констатации не
съответстват на състава на нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка. В
мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от
събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи,
съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. От материалноправна
страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление са
проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства. Решението е правилно
и за него не се констатират отменителни основания. Първоинстанционният съд е
приел правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от писмените и гласни
доказателства по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.
Неоснователни са доводите на касатора касателно неправилно приложение на
материалния закон при постановяване на обжалваното решение. Настоящата
касационна инстанция намира за правилни изводите на Районен съд - Варна за
несъответствие на описаните в АУАН и НП фактически
констатации на състава на нарушение по чл.103 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП вменява
задължение на водача на ППС при подаден сигнал от контролните органи да спре
плавно, като са посочени две хипотези на мястото на спиране - в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от контролния орган място и да
изпълнява указанията на този контролен орган. Изпълнение на тези указанията
обаче предполага същите да са в резултат от спирането от контролните органи при
подаден сигнал. Тълкувайки разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП настоящата
касационна инстанция приема, че разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП предполага
първо да е подаден сигнал за спиране, второ задължение на водача да спре в
определените от закона места и трето вече след спиране, да изпълни съответните
указания на контролните органи. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП не визира три
състава. Съюзът "или" е използван само за алтернативно определяне на
мястото за спиране, като задълженията в посочената правна норма са "да
спре" и "да изпълни" съответните указания на контролните органи.
В разпоредбата на чл. 103 ЗДвП няма три
състава на административно нарушение, в каквато насока е посочената за нарушена
в процесното НП норма на чл.103 предл.3 от ЗДвП. Правилно ВРС е констатирал противоречия относно
дадените на Т. указания. Действително не
става ясно, какви точни указания са били дадени на водача, доколкото не се
установяват конкретни разпореждания и какво от същите не е изпълнил водача. Горното съставлява съществено процесуално нарушение и
е самостоятелно основание за отмяна на НП. Като е достигнал до същия извод,
районният съд е постановил законосъобразен акт.
С оглед така изложеното касационният съд приема, че в съответствие с
относимите законови разпоредби е направеният от въззивният съд извод относно
неправилно ангажиране отговорността на водача за нарушение, което не е
установено по съответния ред.
При този изход на
спора и предвид своевременно направеното искане от ответника по касация за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят разноски в
размер определен по правилото на чл.18
ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд –
Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 833 от 09.11.2021г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110203127 по описа на
ВРС за 2021г.
ОСЪЖДА ИА „Автомобилна администрация” да заплати в
полза на Ц.В.Т. ЕГН
********** *** сумата в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева разноски по
делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: