ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 304
гр. Перник, 29.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500235 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260521/31.01.2022 г. от В. ЦВ. ИВ., чрез адв.
К.С., против Решение № 260007/07.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 2045/2021 г. по описа
на Районен съд –П., с което е признато за установено, че В. ЦВ. ИВ. дължи на Н. СТ. В.
сумата 5000,00 лв. - представляваща главница по договор за заем с нотариална заверка на
подписите от 26.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 06.10.2020 г., до окончателното й изплащане, за което вземане в издадена
Заповед № 260390/22.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 05329/2020 г. на РС-П.
В жалбата се твърди, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни и
незаконосъобразни, формирани в противоречие с материалния закон и при допускане на
процесуални нарушения от страна на съда. Сочат се редица пороци на постановеното
решение, като се прави анализ на свидетелските показания, дадени в хода на
производството и формираните от съда изводи. Твърди се, че съдът е допуснал процесуални
нарушения като не е указал на страните за кои сочени от тях обстоятелства не представят
доказателства, също така не бил допуснал направени доказателствени искания. В
заключение се иска отмяна на постановеното решение поради визираните пороци, както и
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Н. СТ. В., чрез адв.А.А., в който се
възразява срещу жалбата, депозирана от В. ЦВ. ИВ., като се твърди, че същата е
неоснователна и бланкетна, и като такава следва да бъде оставена без уважение. Сочи, че
първоинстанционното решение е правилно и обосновано, съобразено с доказателствата по
делото, поради което следва да бъде потвърдено. Възразява се срещу направеното
доказателствено искане от въззиваемия, като счита същото за недопустимо. Претендира се
заплащане на сторени от въззиваемия разноски в хода на производството по делото.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установи, че подадената въззивна жалба е допустима (подадена е в срока по чл. 259 ГПК
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна,
1
имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл.
260 и чл. 261 ГПК.
Относно направените оплаквания за допуснати процесуални нарушения в хода на
първоинстанционното производство и направените доказателствени искания, настоящият
състав намира следното:
Във въззивната жалба жалбоподателят В. ЦВ. ИВ. се е позовал и е направил
обосновано и конкретно оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение,
изразяващо се в недопускане до разпит на един свидетел за установяване на фактите, от
кръга на разпределената му доказателствената тежест. С оглед правомощията си по чл. 267
ГПК и наведените в жалбата оплаквания, въззивният съд намира искането на жалбоподателя
за основателно. В проведеното по делото заседание е бил разпитан един свидетел, посочен
от ищеца. С оглед изложените от свидетеля факти и обстоятелства, процесуалният
представител на В.И. е направил искане за допускане на един свидетел при режим на
довеждане, като е посочил, че свидетелят ще установи поводът за проведената среща между
страните. Въззивната инстанция намира, че неправилно съдът е приел, че страната цели да
докаже отрицателни факти и поради това е оставил без уважение искането на страната.
Обстоятелствата, за които страната сочи, че ще бъдат установени чрез показанията на
свидетеля са допустими и относими, като също така ще допринесат за изясняване на
обективната истина по делото.
По гореизложените съображения съдът намира за допустимо доказателственото искане
за допускане до разпит на един свидетел, тъй като е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на настоящото Разпореждане.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото Определение има характер на
окончателен доклад.
ДОПУСКА разпит в качеството свидетел едно лице при режим „Довеждане“ по
искане на жалбоподателя В. ЦВ. ИВ..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 01.06.2022 г. от 10.10 часа,
за когато да се призоват страните на посочените съдебни адреси, като им се връчи копие
от настоящото Определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2