Решение по дело №164/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е касационно по чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл. 227, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение № 344 от 05.10.2023 г. по АНД № 20231320200764 на Районен съд – Видин, с което е потвърден Електронен фиш серия Г №0047663 от 25.10.2022год. издаден от ОД на МВР [населено място], както и Определение №295 от 19.12.2023г. постановено по същото дело в производство по чл.306, ал.1,т.4 НПК и на осн. чл.63д от ЗАНН, с което „Дор ту дор шипинг“ ЕООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Софийска, [улица]представлявано от управителя Д. Г. Н. е осъден да заплати на ОД МВР – Видин сумата от 100,00лева /сто/ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. С електронния фиш на „Дор ту дор шипинг“ ЕООД с [ЕИК], за извършено административна нарушение по чл.483, ал.1,т.1 от КЗ /Кодекс за застраховането/ във вр. чл.638, ал.4 във вр. чл.638, ал.1, т.2 във вр. чл.461,т.1 от КЗ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00лева /две хиляди/.

Касационният жалбоподател „Дор ту дор шипинг“ ЕООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Софийска, [улица]представлявано от управителя Д. Г. Н., редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адвокат К. И. А. от АК - Хасково. В представена писмена защита поддържа касационната жалба, като излага доводи свързани с постановяване на въззивното решение при съществени нарушения на процесуалните правила, които обстоятелства водят до неговата незаконосъобразност, както и издаденото въз основа на него Определение за присъждане на разноски. Твърди се, че по същество липсват мотиви на постановеното въззивно решение, като отново не са изпълнени указанията на въззивната инстанция касаещи обсъждане на депозираните от касатора възражения, в насока описание на нарушението; твърденията, че към датата на нарушението е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с „ОЗК – Застраховане“ АД; начина на връчване на електронния фиш; използваното АТСС към датата на нарушението не е било одобрено, видно от приложеното удостоверение, както и не са спазени процедурите за неговото поставяне на място с концентрация на ПТП, съгласно заповед на министъра на вътрешните работи. Неправилно в оспореното решение е посочено извършеното административно нарушение, като самото решение е бланкетно и постановено при липса на мотиви. Липсват изложени доводи по наведените възражения, че в нарушение на процесуалните правила АНО е наложил наказанието му с електронен фиш, а не с издаване на наказателно постановление. Твърди се, че в случая ответника е следвало да издаде АУАН, респ. НП, съобразно Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизираните технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, тъй като се касае за установено нарушение с мобилно АТСС. Твърди се, че първоинстанционния съд не е разкрил обективната истина. Моли за отмяна на електронния фиш и издаденото Определение с което е осъден да заплати сторените по делото разноски.

Ответника по касационната жалба ОД на МВР – Видин редовно призовани не се явяват, от надлежно упълномощения гл. юрисконсулт Т. Т. е постъпила писмена молба, с която оспорва касационната жалба, моли да се остави в сила въззивното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност при претендирано адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано.

С Определение № 3670/26.03.2024 г. по адм. дело № 2949/2024 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, делото е изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана.

С Решение № 150 от 21.06.2023 г. по КАНД № 144/2023 г. на АдмС – Видин е отменено Решение № 107 от 17.03.2023 г. по АНД № 1/2023 г. на Районен съд – Видин и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано АНД № 20231320200764 на Районен съд – Видин предмет на касационното производство.

Настоящото производство се развива по реда на чл. 227, ал. 2 АПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

В настоящото производство не са събрани относими към предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Районния съд е приел за установена пред него следната фактическа обстановка: на 25.10.2022г. в 10:58часа в обл.Видин, общ.Грамада, Републикански път I-1 – E-79, км.32+727 отклонението за [населено място], с посока на движение от [населено място] към [населено място] участък с въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч. е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, че управляваното МПС – [Марка], модел „Премиум“, вид влекач с рег. № [рег. номер] се е движело по този пътен участък без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

За констатираното е издаден електронен фиш серия Г №0047663 от 25.10.2022год. от ОД на МВР [населено място] на собственика на автомобила –„Дор ту дор шипинг“ ЕООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Софийска, [улица]представлявано от управителя Д. Г. Н., видно от приложената справка от сектор „ПП“. Посочено е, че нарушението е установено чрез мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, за която е издадено удостоверение от БИМ приложеното по делото и представляващо система по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

По делото е приложен протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол и правилата за движение по пътищата, съдържащ конкретни реквизити.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалвания електронен фиш /ЕФ/, като законосъобразен.

Следва да се посочи, че при разглеждане на настоящето касационно производство е налице, законова забрана за повторно връщане на делото на въззивния съд по арг. Чл.227, ал.1 от АПК, с оглед наведените доводи в жалбата.

Изложените в касационната жалба доводи, обосноваващи неправилно ценене на събраните по делото доказателства, водещо до неправилно установена фактическа обстановка от страна на Районния съд, касае единствено обосноваността на въззивното решение. Необосноваността обаче на въззивното решение не е касационно основание, съгласно чл. 348 от НПК, приложим на основание на чл. 63в от ЗАНН. Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд не може да прави нови фактически установявания въз основа на нова преценка на събраните пред първоинстанционния съд доказателства.

По отношение на приложението на разпоредбата на чл. 186, ал. 4 от ЗДвП, визира издаването на фиш при нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, което издаване не става автоматично, а от контролен орган и в присъствието на нарушителя, освен в предвидените там случаи, а самото установяване на нарушението отново се случва в присъствието на контролен орган, който борави с това техническо средство или система. Съвсем друг и специален е редът за издаване на ЕФ, който е разписан в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, където е посочено, че ЕФ се издава в отсъствието на контролен орган и нарушител при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки. Касаторът неправилно се позовава на чл. 186, ал. 4 от ЗДвП в хипотеза, при която е приложима разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Изводите на Районния съд за доказаност на елементите от състава на описаното в ЕФ нарушение и за спазване на всички кумулативни изисквания на процедурата по установяване на този вид нарушения, изцяло се споделят от настоящата инстанция като касационният съд намира, че мотивите на въззивния съд в тези насоки не следва да се преповтарят, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.

По делото по безспорен начин е установена позицията на АТСС Последната е преминала необходимата техническа проверка. Лекият автомобил е заснет именно в участъка, където е имало поставен към момента на извършвания контрол знак В26, ограничаващ скоростта за движение в този участък предвид именно на концентрацията на ПТП-та, поради което наведените в касационната жалба доводи в тази насока са неоснователни. Още повече, че мястото на поставяне на АТСС по никакъв начин не променя обективната и субективната страна на извършеното административно нарушение относно сключването на застраховка „Гражданска отговорност“.

Приложеното писмено доказателство Протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, удостоверява използваната автоматизирана техническа система, въведения за пътния участък скоростен режим, посоката на движение, началото и края на работната смяна, номерата на първия и последния запис и в тази връзка отговаря на всички изисквания на Наредбата, като по делото е налице дори и снимков материал. Видно от протокола, неоспорен в съдебно заседание и ползващ се с материална доказателствена сила като официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на правомощията му по установения ред и форма, в него изрично е посочено, че АТСС е преминало метрологична проверка с Протокол №3-10-22 от 09.06.2022г. и е годно за експлоатация до 09.06.2023г., като досежно соченото от касатора удостоверение, същото касае одобрен тип средство за измерване при въвеждането му в експлоатация, а не преминалата проверка на АТСС с което е установено административното нарушение. Още повече, че касатора е могъл да направи съответно искане пред двете въззивни инстанции на които е разгледано делото, което не е сторил.

Във въззивното производство е приложено и веществено доказателствено средство – снимков материал, относимо отново към обективната страна на извършеното административно нарушение.

Начина на връчване на електронния фиш, не води до съществено нарушение на процесуалните правила водещи до неговата отмяна, тъй като не променя обективната и субективната страна на извършеното административно нарушение и не е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното юридическо лице, което е обжалвало същото в указание му срок.

С оглед приложените писмени доказателства за собственика на МПС- то правилно е установен и субекта на нарушението – юридическото лице.

Издаването на електронния фиш е една последваща дейност, която се извършва от териториалните структури на МВР въз основа на показанията на одобрените технически средства, които могат да бъдат както мобилни, така и стационарни. Единственото задължение при издаване на фиша е същият да съдържа точно тези данни, които са посочени в правната норма на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане, каквито реквизити са описани в издадения електронен фиш, поради което и възраженията на касатора в тази насока са неоснователни.

Правилно е ангажирана административно - наказателната отговорност като законен представител на собственика на автомобила ––„Дор ту дор шипинг“ ЕООД с [ЕИК], като последните обстоятелства са безспорно доказани по делото.

В случая нарушението се установява по несъмнен начин от изготвения с това автоматизирано техническо средство снимков материал, разпечатка от паметта на техническото средство, като съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес.

Деянието, така както е описано от обективна страна в ЕФ правилно е правно квалифицирано и подведено под нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като видно от приложените писмени доказателства, към датата на заснемане на нарушението сключената застраховка е била прекратена. Съгласно чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка "Гражданска отговорност", на собственика на МПС се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. По силата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Наложеното наказание е във фиксирания от закона размер.

Фактическата обстановка, нарушението и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото административно наказателно производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно наказателната отговорност, са установени и удостоверени.

На основание всичко гореизложено, съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, т. 2 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Не се констатират и допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

Правилно и законосъобразно е и постановеното Определение №295 от 19.12.2023г. по същото дело, тъй като съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, поради което и касатора е осъден да заплати сторените пред въззивния съд разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложеното касационната инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Видин и постановеното във връзка с него Определение, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответника, съгласно чл.63д, ал.4 във вр. ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100.00лева /сто/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), както и 5,00лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН и чл.63д от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 344 от 05.10.2023 г. по АНД № 20231320200764 на Районен съд – Видин, с което е потвърден Електронен фиш серия Г №0047663 от 25.10.2022год. издаден от ОД на МВР [населено място], както и Определение №295 от 19.12.2023г. постановено по същото дело в производство по чл.306, ал.1,т.4 НПК и на осн. чл.63д от ЗАНН.

ОСЪЖДА „Дор ту дор шипинг“ ЕООД с [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], обл.Софийска, [улица]представлявано от управителя Д. Г. Н. да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Видин сумата от 100,00лв. /сто/ представляваща сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.