№ 4324
гр. София, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110148923 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба ищците Г. Н. Г., А. Т. Б. и Н. Т. Г. са предявили отрицателен
установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК против ************ за признаване
за установено, че ищците не дължат на ответника сума в размер на 4337,76 лева - лева
главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 16.11.2011г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 1545,55 лева - мораторна лихва от 03.03.2005г.
до 31.10.2011 г., за които е издаден изпълнителен лист от 29.03.2012 г. в полза на
************ по гр.д. № 17451/2011 г., по описа на СРС, 91 състав, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20128580400552 по описа на ЧСИ *************, с район
на действие СГС, вписан в КЧСИ под № 858, поради погасяване на вземанията по давност.
Ищците твърдят, че въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 21.11.2011 г. по гр.д. № 17451/2011 г., по описа на
СРС, 91 състав, срещу наследодателя им – *******, е издаден изпълнителен лист на
29.03.2012 г. в полза на ************ за сумата от 4337,76 лева, представляваща главница
за доставена топлинна енергия, мораторна лихва върху главница за доставена топлинна
енергия в размер за сумата в размер на 4337,76 лева, ведно със законната лихва от
16.11.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1545,55 лева - мораторна лихва
от 03.03.2005г. до 31.10.2011 г. Сочат, че въз основа на издадения изпълнителен лист по
молба на ответното дружество от 08.06.2012 г. е образувано изпълнително дело №
20128580400552 по описа на ЧСИ *************, с район на действие СГС, вписан в КЧСИ
под № *****, за събиране на посочените вземания. Твърдят, че през 2017 г. са наложени
1
няколко запора по сметки на длъжниците, след което в хода на изпълнителното
производство не са извършвани валидни изпълнителни действия. Посочват, че на
28.02.2019г. от взискателя е депозирано искане за извършване на изпълнителни действия по
делото, като от посочената дата с изтичането на двугодишен срок на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Поддържат, че
процесните суми са недължими, тъй като към датата на подаване на исковата молба
претендираните по отношение на ищците суми са погасни с изтичането на петгодишен
давностен срок, който е изтекъл към датата на сезиране на съда, но въпреки това ответникът
претендира същите в посоченото изпълнително производство.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който намира предявения
иск за недопустим при твърдения, че ищците са били конституирани в хода на
изпълнителното производството като длъжници, като въпреки дадените указания за това с
поканата за доброволно изпълнение, не са направили съответно волеизявление относно
оставеното от наследодателя имущество, поради което и са изгубили правото да приемат
наследството на починалия длъжник. Поддържа, че давността по отношение на процесните
вземания не е изтекла, като същата е прекъсната с образувано на изпълнителното дело и с
предприетите в хода на същото действия по изпълнение в срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Посочва, че от датата на настъпване на смъртта на длъжника - 08.04.2014г., до
конституиране на неговите наследници като страни в изпълнителното производство чрез
връчване на покани за доброволно изпълнение на 31.05.2015г. течението на давността е
било спряно, така и за времето от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение в
страната на 20.05.2020г. давност не е текла. Твърди, че на 23.01.2017г. е депозирал молба с
искане за извършване на изпълнителни действия, във връзка с което са наложени
последващи обезпечителни мерки на 01.03.2017г. и 17.05.2017г., както и с молба от
28.02.2019г. отново отправил искане за извършване на изпълнителни действия. Поддържа,
че процесното вземането е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за
изпълнение, поради което по отношение на същото е приложима петгодишната погасителна
давност по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Поддържа, че
по отношение на прекъсването на давностния срок не е въведено законово разграничение
между последиците от изпълнителните действията, извършени от съдебния изпълнител и
тези, възложени му от взискателя по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното по делото гр.д. № 17451/2011г. по описа на СРС, 91 състав, се
установява, че на 22.11.2011г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, с която е разпоредено ******* да заплати на ************ сумите: 4337.76лв.
2
главница за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 16.11.2011г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва в размер на 1545.55лв. за периода от 03.03.2005г. до
31.10.2011г., както и разноски в размер на 434.17лв. Заповедта е била връчена на
08.03.2012г., поради което същата е влязла в сила на 23.03.2012г., като на 28.03.2012г. е
разпоредено да се издаде ИЛ, издаден на 29.03.2012г. за сумите по влязлата в сила заповед
по чл.410 ГПК.
От приобщеното заверено копие на изпълнително дело № 20128580400552 по описа на
ЧСИ *********, рег. № ***** на КЧСИ, се установява, че същото е образувано на
08.06.2012г. по молба на ответника, в която е приложен изпълнителен лист от 29.03.2012г.
издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 17451/2011г. по
описа на СРС, 91 състав. С молбата е възложено по чл.18 ЗЧСИ определяне начина на
изпълнението. Съгласно удостоверение за наследници се установява, че ******* е починал
на 08.04.2014г., като е оставил за наследници ********** (съпруга, починала впоследствие
на 30.04.2023г.), Г. Н. Г. (дъщеря) и Н. Т. Г. и А. Т. Б. (внуци), конституирани на мястото на
длъжника с Протокол от 30.03.2015г. След образуване на изпълнителното дело са
извършвани редица изпълнителни действия, като в периода 01.03.2017. до 17.05.2017г. са
изпращани запорни съобщения за запор върху банкови сметки на длъжниците. С молба от
28.02.2019г. взискателят ************ е поискало налагане на запор върху банковите
сметки на длъжниците, съответно налагане на запор върху трудовото възнаграждение или
запор на пенсия на длъжниците. Последващи изпълнителни действия няма, след което
изпълнителното дело е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК с постановление от 23.11.2023г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, който настоящият състав
намира за допустим (с оглед Решение № 60282/19.01.2022г.гр.д. № 903/2021г. на Трето г.о.,
съгласно което длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи
изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ
изпълнителен процес).
Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след
издаване на изпълнителния лист срещу наследодател на ищеците е изтекла предвидената в
закона погасителна давност, през който период не били извършвани действия по спиране и
прекъсване на давността.
Предвид това, че е предявен отрицателен установителен иск, при разпределение на
доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже, че
разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение,
вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията
погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
3
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, поради което и с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е общата 5г.
давност за вземанията (в който смисъл е и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. №
1772/2021г. по описа на ВКС , IV г.о.)
В ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността
предприемането на конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан, вкл. искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ (така
и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК).
От приобщеното изп.д. № 20128580400552 по описа на ЧСИ *********, рег. № *****
на КЧСИ, се установява, че последното действие, което според ТР2/15 прекъсва давността е
искането за прилагане на изпълнителен способ, а именно с молбата от 28.02.2019г., с която
ответникът е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, съответно
налагане на запор върху трудовото възнаграждение или запор на пенсия на длъжниците. В
периода след 01.03.2019г. няма данни за извършвани действия по принудително изпълнение,
поради което съдът приема, че перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е настъпила още към
09.05.2021г., т.е. изпълнителното дело се е прекратило по право, но перемпцията е без
правно значение за давността (в който смисъл са изрично Решение № 37/24.02.2021 г. по
гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV-то ГО. И Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г.
по описа на ВКС , IV г.о.).
Съдът приема, че давността не е изтекла, защото считано от 28.02.2019г. (вкл.
съобразявайки чл.3 ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, следва че за периода от
13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла давност, а същата почва да тече от 21.05.2020г. в
който смисъл е и Определение № 3469 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 1557 / 2023 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение) не е изтекла необходимата 5г. давност., която
би изтекла на 07.05.2024г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.3 ГПК с право на разноски разполага ответникът,
който е претендирал такива, поради което следва да бъдат присъдени такива в минимален
размер (предвид материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото) в размер
на 100лв., която се дължи разделно от ищците.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. Г., ЕГН: **********, ***********, А. Т. Б., ЕГН:
4
**********, ***********, и Н. Т. Г., ЕГН: **********, **************, отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че не
дължат като наследници на *******, ЕГН: **********, починал на 08.04.2014г., разделно
(при квоти ½ за Г. Н. Г. и по ¼ за А. Т. Б. и Н. Т. Г.) на ************, ЕИК: *************,
сумите от: 4337.76лв. главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от
16.11.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1545.55лв. мораторна лихва за
периода от 03.03.2005г. до 31.10.2011г., за които е издаден изпълнителен лист от
29.03.2012г. по гр.д. № 17451/2011г. по описа на СРС, 91 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК Г. Н. Г., ЕГН: **********,
***********, А. Т. Б., ЕГН: **********, ***********, и Н. Т. Г., ЕГН: **********,
**************, да заплатят на ************, ЕИК: *************, разноски по делото в
размер на сумата от 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5