О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 09.03.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НО, IV
въззивен състав, в
закрито заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
мл. съдия ИВАН КИРИМОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в.н.ч.д. № 913
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и втора от НПК.
Инициирано е по повод частна жалба от Г.С.Д. срещу определение № 13739 от 16.01.2020 г. по н.о.х.д. № 7795/17
г. по описа на Софийски районен съд, НО, 105 – ти състав, постановено по реда
на чл.
306, ал. 1, т. 4, предл. 2 от НПК, с което е оставено без уважение искането
на Г.Д. и Е.С.за присъждане на направените от последните разноски по в.н.о.х.д.
№ 3893/2019 г. по описа на СГС, НО, IV въззивен състав, в
размер на 500 лева, представляващи възнаграждение за защитник.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
постановения първоинстанционен съдебен акт. По същество се излагат доводи, че е
направено своевременно искане за осъждане на подсъдимия да заплати сторените от
частните обвинители разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лева.
Сочи, че самото плащане на възнаграждението не е отразено в договора за правна
помощ, тъй като е извършено впоследствие. Направено е искане за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и присъждане в полза на жалбоподателя на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК сума в размер на 500 лева, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по в.н.о.х.д. № 3893/2019 г. по
описа на СГС, НО, IV въззивен състав.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
отправеното искане, въз основа на материалите по делото и закона приема за
установено следното:
С присъда от 30.01.2019 г., постановена по н.o.х.д. № 7795/2017 г. по описа на СРС, НО, 105 състав,
подсъдимият О.А.С.е призната за виновен в извършване на две престъпления по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и
на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание,
а именно пробация за срок от една година, включваща пробационните мерки
„задължителна регистрация по настоящ адрес“, „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ и „включване в програми за обществено въздействие“. Подсъдимият
е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати сторените по делото
разноски, както и по 1000 лева сторени от частните обвинители Е.С.и Г. Дончева
разноски за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
По
жалба на подсъдимия срещу първоинстанционната присъда е образувано в.н.о.х.д. №
3893/2019 г. по описа на СГС, НО, IV въззивен състав. Производството по делото е
приключилo
с решение № 992/28.11.2019 г., с което първоинстанционният съдебен акт е изцяло
потвърден. В производството пред въззивната инстанция е представен договор за
правна защита и съдействие № 854939/09.10.2019 г. между частните обвинители Е.С.и
Г.Д. и адв.Р.К.– САК, с предмет оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се процесуално
представителство по в.н.о.х.д. № 3839/2017 г. на СГС, НО, IV въззивен състав.
С
молби от 10.12.2019 г. и от 19.12.2019 г., частните обвинителиС.и Д. са
сезирали СРС, НО, 105 състав, с искане
по чл. 189, ал. 3 от НПК за присъждане на направените съдебни разноски в
първоинстанционното и въззивното производство по делото, като същите бъдат
възложени в тежест на частния тъжител.
С
обжалваното сега определение № 13739 от 16.01.2020 г. по н.о.х.д. № 7795/2017
г. по описа на СРС, НО, 105 състав, постановено по реда на чл. 306, ал., т. 4,
пр. 2 от НПК са оставени без уважение исканията на частните обвинители за
присъждане на разноски пред въззивната инстанция, като съдът е посочил, че не
са били представени доказателства от Г.Д., че действително адвокатско
възнаграждение е било заплатено, а по отношение на Е.С., че от една страна
същият не е направил своевременно искане за присъждане на разноски, а от друга не
е представил и доказателства, че действително е сторил такива.
При
така установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира от правна
страна следното:
Жалбата, с която е сезирана настоящата инстанция, е подадена от
процесуално легитимирана страна, в надлежна форма, в законоустановения 7-дневен
срок, съгласно разпоредбата на чл.
342, ал. 1 НПК, като разгледана по същество същата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК когато подсъдимият
бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото,
включително адвокатско възнаграждение и другите разноски за служебно назначения
защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец,
ако са направили такова искане.
В случая е налице постановена първоинстанционна осъдителна
присъда, изцяло потвърдена от въззивната инстанция. При този изход на
производството и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК разноските по
делото следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. Разноските на частните
обвинители следва да бъда възложени в тежест на подсъдимия, в случай, че бъдат
представени доказателства за тяхното извършване. Настоящата инстанция намира,
че доказателства за сторените разноски следва да бъдат ангажирани най-късно до
приключване на съдебното следствие за съответната съдебна инстанция. В
настоящия случай се претендират разноски за сторено адвокатско възнаграждение
във връзка с процесуално представителство на частните обвинителиС.и Д. пред
въззивната инстанция по в.н.о.х.д. № 3893/2017 г. по описа на СГС, НО, IV въззивен
състав. Видно от приложения в кориците по в.н.о.х.д. № 3893/2017 г. договор за правна
защита и съдействие № 854939/09.10.2017 г. между Е.С., Г.Д. и адв.Р.К.– САК, с
предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално
представителство по в.н.о.х.д. № 3893/2017 г. на СГС, НО, IV въззивен състав /л. 40 от делото/, не е посочено
извършено заплащане. Следва да се посочи, че само когато е доказано
извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата
на чл. 189, ал. 3 от НПК. Поради тази причина в договора за правна помощ следва
да бъде указан вида на плащане – в брой или по банков път. Когато плащането е договорено по банков път, то следва да бъде
документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ. В този случай той има характер на разписка,
с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и е заплатила
адвокатско възнаграждение.
При така
изложеното настоящата инстанция намира, че доколкото липсват доказателства за
сторени разноски пред въззивната инстанция, то не следва да се уважава искането
на жалбоподателя за присъждане на сумата от 500 лева, които същият претендира.
Този извод не се променя и от представения с частната жалба списък с разноски по
чл. 80 от ГПК, изготвен от адв.Р.К., доколкото в него не е отразено, посочената
сума действително да е заплатена от Г.Д.,
поради което не може да послужи като доказателство за реално сторени разноски.
Още повече, както беше посочено и по-горе всички доказателства във връзка с
претендираните разноски следва да бъдат ангажирани преди образуване на
производството по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, като точният момент, е до приключване
на съдебното следствие пред съответната инстанция.
Поради изложеното не съществуват основания за
преразглеждане на определението на първата инстанция и то трябва да бъде
потвърдено.
Водим от тези съображения Софийски градски съд, НО, IV въззивен
състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№
13739
от 16.01.2020 г.‚ постановено по н.o.х.д. № 7795/2017
г. по описа на СРС‚ НО, 105 състав.
Определението е окончателно не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.