№ 140
гр. Ловеч, 24.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20224300500082 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.
Подадена е частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, чрез
пълномощник -адвокат В. Г., съд.адрес: гр.София, бул.“България“№ 81, вх.В, ет.8 срещу
Разпореждане № 126 от 12.01.2022 година, постановено по ч.гр.дело № 1056 по описа за
2021 година на Районен съд Тетевен , в частта, с която е отхвърлена молбата за издаване на
заповед за изпълнение за неустойка в размер на 535.50 лева по договор за мобилни услуги.
Жалбоподателят обжалва разпореждането като неправилно и незаконосъобразно.
Излага, че макар на съда да е възложено да следи служебно за противоречието на
неустоичните клаузи с добрите нрави, постановявайки определението си, в конкретния
случай не е взел предвид сключената спогодба между „Теленор България“ ЕАД и КЗП, като
защитаваща интересите на потребителите, съгласно която претендирането на неустойка,
представляваща трикратен размер на абонаментните такси, е удовлетворяваща за тях, а след
тяхното уговаряне тези клаузи имат силата на закон. Счита за неправилен приетия от
първоинстанционния съд извод, че неустойка в трикратен размер на месечен абонаментен
план без ДДС, противоречи на добрите нрави и че това обстоятелство е неправилно
разглеждано през призмата на разваляне на договорните отношения. Изтъква, че заявителят
е представил по делото фактури за периода от 05.11.2019г. до 04.05.2020г., като видно от
обстоятелствената част на заявлението по чл. 410 от ГПК, абонатът не е заплатил
абонаментна такса за посочения период, като същевременно е имал качеството абонат на
1
заявителя. След като е ползвал мобилната мрежа на мобилния оператор, то следва да носи
последиците, уговорените при неизпълнение на сключения договор.
Твърди, че съдът не разграничава два изначално различни по своето естество
институти на Закона за задълженията и договорите и техните правни последици при
неизпълнение на договорни отношения- от една страна, неправилно е преценил, че
неустойката по чл.92 от ЗЗД излиза извън предвидените в закона функции, а именно -
обезпечителна, обезщетителна и санкционна, а от друга, че същата неустойка противоречи
на чл. 88, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Изтъква, че приложното поле на чл. 92 от ЗЗД е в пряка
връзка с чл. 82 от ЗЗД, а не с това по чл. 88 от ЗЗД, поради което съдът неправилно е приел,
че уговорената между страните неустойка е пряка и непосредствено последица от
развалянето на договора, съгласно чл. 87, вр. чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Като анализира
условията на договора, извежда заключение за наличие на всички предвидени в закона
предпоставки за правомерност на търсената неустойка по реда на чл. 82 от ЗЗД, тъй като
претърпяната загуба и пропуснатата полза са непосредствени последици от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Излага, че предвидената в договора неустойка по чл. 92 от ЗЗД е във връзка с
пропуснатите ползи от страна на мобилния оператор от абонаментни такси в съответния
размер, тъй като абонатът е спрял изпълнението на месечните си задължения, съгласно
сключения договор. Според жалбоподателя съдът неправилно е приложил действието на чл.
92 от ЗЗД по чл. 88, ал.1, изр. 2 от ЗЗД, като неправилно е тълкувал породените вреди и
последици в следствие прекратяване правоотношението между страните и оспорва извода на
съда за противоречие на неустойката с правилата на добрите нрави.
Моли, съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени разпореждането в частта с
която е оставено без уважение заявлението на Теленор за дължима договорна неустойка за
сумата в размер на 535.50 лева, като вместо това- постанови да се издаде заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника и за посоченото вземане.
Частната жалба е подадена в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради което е допустима и
следва да се разгледа по същество.
Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е започнало
по повод заявление, подадено до Тетевенския районен съд от „Теленор България” ЕАД,
ЕИК ********* срещу длъжника Й. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ул.“инж.Стоимен Сарафов“/1-ва/ № 15, основано на : 1. Договор за мобилни услуги, в сила
от 06.06.2019г. за мобилен номер +359********* и договор за лизинг от 06.06.2019г.;2.
Допълнително споразумение от 27.09.2018г. за мобилен номер 35996330577 и договор за
лизинг от 27.09.2018г ; 3. Договор за мобилни услуги от 27.09.2019г. за мобилен номер
+359********* и договор за лизинг от 27.09.2019г. ,с първоначален срок на договорите и
допълнителното споразумение от 24 месеца.
В т.12 от заявлението е отразено, че по тези договорни правоотношения, длъжникът
не е изпълнил задължението си да заплати на Теленор дължими месечни абонаменти такси.
2
Вследствие неизпълнението и на основание т.11 от договора мобилният оператор е начислил
и неустойка в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и която е в
общ размер 535.50 лева, според издадената крайна фактура от 20.06.2020 г.
Претендирани са и съдебни разноски – държавна такса от 25.00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 196.55 лева.
С Разпореждане № 2397/13.12.2021г. съдът е оставил без движение заявлението на
основание чл.411, ал.2,т.1 ГПК, като нередовно, и указал на заявителя да отстрани
нередовностите, като посочи размера на месечната абонаментна такса по договорен
абонамент от дата 06.06.2019г. за мобилен телефон +359*********, както и размера на
тримесечната абонаментна такса, която формира неустойката в посочения размер от 89,03
лева, кога е прекратен предсрочно договорът и на кое основание, уведомен ли е длъжника и
по какъв начин за предсрочното прекратяване на договора; да посочи размера на месечната
абонаментна такса по договорен абонамент от дата 27.09.2018г. за мобилен телефон
+359*********, както и размера на тримесечната абонаментна такса, която формира
неустойката в посочения размер от 168,68 лева, кога е прекратен предсрочно договор и на
кое основание, уведомен ли е длъжника и по какъв начин за предсрочното прекратяване на
договора; да посочи размера на месечната абонаментна такса по договорен абонамент от
дата 27.09.2018г. за мобилен телефон +359*********, както и размера на тримесечната
абонаментна такса, която формира неустойката в посочения размер от 259,79 лева, кога е
прекратен предсрочно договор и на кое основание, уведомен ли е длъжника и по какъв
начин за предсрочното прекратяване на договора
На 12.01.2022 г. е подадена уточнителна молба от заявителя, в която е посочено, че за
договор от 06.06.2019г. за мобилен телефон +359********* е предпочетен абонаментен план
Тотал + 15,99 лева, като месечната абонаментна такса се формира, както следва: за
абонаментен план Тотал + /промо 12,99 лева се дължи неустойка в размер на 53,77 лева,
представляваща стойността на три месечни абонаментни такси, където стойността на
месечния абонамент е взета без ДДС, или 10,82 лв х 3 = 32,47 лв, като разликата до
претендирания размер представлява отстъпка , подлежаща на връщане, съгласно
предвидения начин за размер на неустойка в т.11 на всеки от индивидуалните
договори/съотв.т.IV от Допълнителното споразумение, и 35,26 лева , представляваща
неустойка за предоставяно за ползване устройство SANSUNG Galaxy A20e 32BG Dual black,
с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата
06.06.2019г. в размер на 66,14 лева, или общия размер на дължимата неустойка е 89,03
лева.
За допълнително споразумение от 27.09.2018г. за мобилен номер +359********* е
валиден абонаментен план Тотал за 44,99 лв., като тримесечната абонаментна такса се
формира, както следва: за абонаментен план Тотал, се дължи неустойка в размер на 112,47
лв., представляваща стойността на три месечни абонаментни такси, където стойността на
месечния абонамент е взета без ДДС, или 37,49лв. х 3 = 112,47 лв, и 74,21 лв.,
представляваща неустойка за предоставено за ползване мобилно устройство Nokia 3.1 Black,
3
с отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел II т.1 от допълнителното споразумение от
27.09.2018г. в размер 302,34лв, или общия размер на неустойката е 186,68 лева.
За договор от 27.09.2019г. за мобилен номер +359*********, с абонаментен план
Тотал+ и такса 27,99 лв. се дължи неустойка в размер на 93,05 лева, представляваща
стойността на тримесечни абонаментни такси, където стойността на месечния абонамент е
взета без ДДС, или 23,32 лв. х 3 = 69,96 лв, като разликата до претендирания размер
представлява отстъпка, подлежаща на връщане съгласно предвидения начин за размера на
неустойката в т.11 на всеки от индивидуалните договори за услуги / съот. Т.IV.4 от
допълнителното споразумение, и 166,74 лв., представляваща неустойка за представеното за
ползване устройство SANSUNG Galaxy A20e 32BG Dual black, с отстъпка от стандартната
цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 27.09.2018г.. в размер на 251 ,84
лева, или общия размер на дължимата неустойка е 259,79 лева.
Страните са уговорили дължимите плащания да се извършват в определен срок (5-то
число от месеца), след изтичането на който сумата става изискуема и длъжникът изпада в
забава. Операторът е прекратил едностранно договора по вина на абоната, като е
преустановил предоставяната мобилна услуга. Изпращал е и СМС- напомняне за налична
незаплатена месечна фактура. Датата на деактивация на процесния абонамент е 25.02.2020г.
Районният съд е уважил заявлението и с Разпореждане№ 127/12.01.2022 г. по ч.гр.д.
№ 20214330101057/2021 година постановил издаване на заповед за изпълнение в полза на
„ТЕЛЕНОР България” ЕАД срещу длъжника Й. Г. П. за вземане в размер на сумата: 858.59
лева главница, законна лихва върху главницата от 10.12.2021 година до изплащане на
вземането, както и за разноски по делото в размер на 224.43 лева и отхвърлил заявлението в
частта за претендираните 535.50 лева неустойка, на основание чл.411, ал.2,т.2 ГПК, тъй като
противоречи на закона и добрите нрави.
Частната жалба е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му.
В Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017 г., ОСГТК, се
приема, че „ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.
269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба“.
В конкретния случай настоящият въззивен състав приема, че са налице пречките по
чл.411, ал.2, т.1 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по отношение на неустойките–
искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстранил допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението.
В изпълнение на изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил
договора и Общите условия на Теленор.
4
Според условията на сключеното допълнително споразумение, в сила от 27.09.2018г.,
абонаментната такса за мобилен номер +359********* е в размер на 44,99 лева с ДДС, като в
т.11 от същото е предвидено заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на
договора по вина на абоната, изразяващо се в незаплащане в срок на дължими суми за
ползване на мобилни услуги. Видно от разпоредбите на договор за мобилни услуги,
сключен за мобилен номер +359*********, в сила от 06.06. 2019г., абонаментната такса е в
размер на 12,99 лева с ДДС, като в т.11 от Договора е предвидено заплащане на неустойка
при предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, изразяващо се в незаплащане
в срок на дължими суми за ползване на мобилни услуги, а видно от условията на сключен
договор за мобилен номер по отношение на мобилен номер +359*********, в сила от
27.09.2019г., абонаментна такса за мобилни услуги е в размер на 27,99 лв. с ДДС, като
отново в т.11 от Договора е предвидена идентична клауза за заплащане на неустойка при
предсрочно прекратяване на същия по вина на абоната.
В заявлението е посочено, че е налице неизпълнение на задълженията по шест
фактури, от които 429,92 лева, представляваща дължими и незаплатени абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги и парична сума в размер на 428,67 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски, поради което е възникнало задължение за абоната за
плащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по
негова вина. В уточнителната молба заявителят е посочил, че договорите са прекратени
едностранно от оператора, съгласно т.11 при условията на чл.75 във вр. с чл.19б,в) от
Общите условия, а именно по вина на абоната, като преди това длъжникът е бил уведомяван
за неплатените фактури с SMS-известявания. Датата на деактивация на процесния
абонамент е 25.02.2020 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна
система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
В приложените към заявлението индивидуални договори за мобилни услуги няма
клаузи, уреждащи по какъв начин другата страна ще бъде уведомена при изменение, респ.
предсрочно прекратяване или разваляне на договора. Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД
Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно
съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Заявителят твърди, че е
развалил едностранно договора, поради виновно неизпълнение от страна на длъжника –
абонат на мобилни услуги. Тъй като се касае за писмен договор, то и изявлението за
прекратяването му следва да е в писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87,
ал.1, изр. 2 от ЗЗД. В този смисъл липсват твърдения в заявлението, като това не се
установява и от приложените към него писмени доказателства.
В разпоредбата на чл.75 от Общите Условия /ОУ/ приложени към заявлението е
уредена правната възможност Теленор България ЕАД да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по
част ХIII, или при условията на т.19б и т.19в.
5
Следва да се има предвид, че в чл.19в от ОУ е предвидено, че договорът се
прекратява от Теленор България ЕАД с писмено предизвестие, което съответства на текста
на чл.19а от ОУ, даващи правото на потребителя също да прекрати договора с едномесечно
писмено предизвестие при съществени или системно неизпълнение от Теленор. Според
съдържащата се в чл.152,т.24 от ОУ дефиниция „Съществено нарушение“ означава
нарушение на задължения по тези Общи условия или по индивидуален договор/и,
допуснато три или повече пъти в продължение на една година. В конкретната хипотеза
длъжникът е допуснал шест неплатени вноски на абонаментни такси, което би могло да се
квалифицира като „съществено нарушение“, а това означава, че за прекратяване на договора
е необходимо писмено предизвестие. От предоставените от заявителя данни не се
установява процесният договор да е бил прекратен предсрочно по предвидения за това ред и
преди изтичане на уговорения срок.
В разпоредбата на чл. 10, ал.1 и 2 от трите приложени индивидуални договори за
лизинг е уреден начина на развалянето им, като е посочено, че всяка от страните по
договора може да го развали в случай на неизпълнение на задължение на другата страна по
него, като развалянето се извършва с едностранно писмено изявление до другата страна, без
да е необходимо лизингодателят да дава допълнителен срок за изпълнение. В тази връзка не
са представени доказателства от страна на заявителя за извършено писмено уведомяване на
лизингополучателя за прекратяване на посочените договори.
Приемайки, че е налице хипотезата на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, съдът счита, че не
следва да се произнася относно това дали са налице предпоставките за отхвърляне на
заявлението на основание чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК – поради накърняване на добрите нрави.
С оглед изложеното разпореждането на РС- Тетевен в обжалваната част следва да
бъде потвърдено.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 127 от 12.01.2022 година, постановено по
ч.гр.дело № 20214330101057 по описа за 2021 година на Тетевенския районен съд В
ЧАСТТА, с която е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* срещу длъжника Й. Г. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“инж.Стоимен Сарафов“/1-ва/ № 15 за вземане за
неустойка в размер на 535.50 лева.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7