Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 25.04.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на трети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря М.М., като разгледа
докладваното от съдията н.а.х.д. № 55 по описа за 2017 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
“СИНХРОН ИНВЕСТ” ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “Димитър Манов” № 75, вх. В, ет. 2, ап. 6,
представлявано от Галя Владиславова Биберова е обжалвало наказателно
постановление № 108/20.12.2016 г. на
Директора на дирекция “Митническо разузнаване и разследване” в Централно
управление на Агенция “Митници”, с което
за извършено нарушение на чл. 112, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАДС е наложена имуществена
санкция в размер на 83 096,80 лева, представляваща двойният размер на
неначисления акциз.
В жалбата се твърди, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила –
твърди се, че АУАН е съставен в присъствието на свидетел, който не е очевидец
на извършеното нарушение, както и че не е посочено коректно мястото на извършване
на нарушението. Навеждат се доводи и за това, че актосъставителят не е
съобразил спецификата на производството на спиртни напитки, като е приел, че са
налице липси, а в случая се касае за купажиране на спиртни напитки и не са
обсъдени намерените излишъци.
В съдебно заседание процесуалните представители на
жалбоподателя поддържат жалбата като твърдят, че административнонаказващият орган при
определянето на липсите не е съобразил производствения процес, включително и
загубите при манипулации. Навеждат се доводи и за това, че в дневника складова
наличност се вписват завършването на операциите, а не междинните действия
Въззиваемата страна,
редовно призована, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Твърди
се, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за това какви количества
акцизни стоки са били вложени за купажиране. Сочи се, че липсващото количество
акцизни стоки се приравнява на освобождаване за потребление
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 и 18 от НПК, приема за установено
следното:
Съобразно представения по
делото удостоверение за регистрация № 23/14.04.2016 г. “СИНХРОН ИНВЕСТ” ООД ЕИК
********* е вписано в регистъра на производителите на спирт, дестилати и спиртни
напитки, като на дружеството е издаден и лиценз за управление на данъчен склад
№ 245 /30.08.2006 г.
На 19.04.2016 г. в данъчния склад, находящ се в
гр. Костенец, ул. „Пчелинска“ № 1 била извършена проверка по спазване на
разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове от страна на служители
на дирекция “Митническо разузнаване и разследване” към Централно митническо
управление на Агенция “Митници”. На проверяващите била предоставена разпечатка
от автоматизираната система за отчетност, които
започнали да проверяват наличното количество суровини и произведени
алкохолни напитки в помещенията на предприятието.
В помещение „Спертохранилище“ проверяващите
констатирали резервоар, съдържащ 18387 литра ракия, а в друг резервоар и 8600
литра етилов алкохол 96 градуса. В производствения цех били установени мобилни
пластмасови съда, което не са били отразени в представените архитектурни
планове, и в които са се съхранявали налични количества алкохолни напитки както
и 76 кашона с бутилки от по 1 л. водка 133 бутилки по 2 л водка Атлантик и 18
кашона с по 12 бутилки по 1 л бяло вино. В купажното отделение са установени 15
стационарни метални резервоара, от които
6 празни, а останалите – пълни с
различни алкохолни напитки. В помещение „Отлежаване, бутилково и складове“
проверяващите установили 11 стационарни резервоара, пълни с бяло и червено
вино. В помещение за бутилиране – цех 2 е установена поточна линия, както и
бутилирани различни спиртни напитки. В склада „Готова продукция“ също били
установени бутилирани високоалкохолни напитки, част от които са били облепени с
български акцизен бандерол, а други - не.
В хода на проверката било измерено цялото налично
количество акцизни стоки, съхраняващи се в резервоари и съдове, като същите
били съпоставени с представената разпечатка от дневник складова наличност.
Проверяващите констатирали, че в данъчния склада
фактически се намират по-малко, отколкото е вписано в представената
документация от необлепените с акцизен бандерол 27 бр. бутилки Джин Атлантик –
0,7 литра, 26 бутилки ментовка Атлантик – 0,7 литра, 17 бутилки Джин Атлантик - 1 литър, 45 бутилки Ментовка Атлантик 1
литър, 30 бутилки спиртна напитка Масрак - 0,7 литра, 91 бутилки Джин Атлантик –
0,2 литра, 485 бутилки ментовка Атлантик – 0,2 литра 160 бутилки Мастика
Атлантик – 0,2 литра, 1 бутилка спиртна напитка Масрак – 2 литра, 107 бутилки
спиртна напитка Плевенска лозова – 1 литър. Едновременно с това проверяващите
установили, че има в повече от количеството по документи 2 бутилки водка Мания
цитрус - 0,7 литра, 19 бутилки Водка 5 –
0,7 литра, 15 бутилки Водка Атлантик – 0,7 литра, 12 бутилки Ракия Манастирска
гроздова - 0,7 литра, 9 бутилки Водка Атлантик
– 1 литър, 30 бутилки Водка Салмон – 1 литър, 72 бутилки Водка Кинг Салмон –
0,7 литра, 28 бутилки Спиртна напитка Атлантик бял – 2 литра, 12 бутилки
Спиртна напитка Атлантик червен – 2 литра, 10 бутилки Водка Салмон – 0,2 литра,
6 бутилки спиртна напитка бял ром – 1 литър, 3 бутилки Водка Мания - 0,7 литра, 8 бутилки Мента Атлантик – 2 литра.
При бутилираните спиртни напитки, които са били
облепени с български акцизен бандерол провеяващите също констатирали по-малко
от описаното в представената документация:
12 бутилки коктейлна напитка Мохито – 0,7 литра, 34 бутилки коктейлна напитка
Мохито – 0,2 литра, 12 бутилки Коктейлна напитка Мохито – 1 литър и 15 бутилки
ароматизирана напитка Атини росо – 0,2 лирла. В повече от отчетеното количество
са били 232 бутилки ароматизирана напитка Атини бянко – 0,2 литра.
При суровините за производство на акцизните стоки
проверяващите констатирани по-малко количество етилов алкохол – спирт 95 % от
заведеното в размер на 3559,042 литра, както и ром Карибски – бял 95,5 % в
размер на 266,154 литра и 5 литра ракия Гроздова – лозова 40 %. Едновременно с
това са установени в повече 728,075 литра винен дестилат 65 % и 3 745
литра Водка 40 %.
В протокола за извършена проверка е отразено, че
вписванията в предоставените дневници в данъчния склад се осъществяват от Кина
Иванова Димитрова – технолог и са отразени до 15.04.2016 г., като към момента
на проверката няма отразяване поради платен годишен отпуск на Димитрова.-
Констатациите на проверяващите при проверката са
станали основание на 12.07.2016 г. да бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение, в който актосъставителят
е приел, че „Синхрон Инвест“ ООД не е начислило акциз за установените липси на
стоките: етилов алкохол – спирт 95 % , 3559,042 литра; ром Карибски – бял 95,5
%, 266,154 литра и 5 литра ракия Гроздова лозова, които са намерени в
производствения цех. Освен това актосъставителят е посочил, че е установена
липса и н 27 бр. бутилки Джин Атлантик – 0,7 литра, 26 бутилки ментовка
Атлантик – 0,7 литра, 17 бутилки Джин Атлантик
- 1 литър, 45 бутилки Ментовка Атлантик 1 литър, 30 бутилки спиртна
напитка Масрак - 0,7 литра, 91 бутилки Джин Атлантик 0,2 литра, 485 бутилки
ментовка Атлантик – 0,2 литра, 160 бутилки Мастика Атлантик – 0,2 литра, 1 бутилка
спиртна напитка Масрак – 2 литра, 107 бутилки спиртна напитка Плевенска лозова
– 1 литър. В АУАН не е посочено къде са намерени посочените алкохолни напитки.
Актосъставиелят е приел, че деянието на жалбоподателя съставлява нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 84, ал. 3 и ал. 7, вр. чл. 20, ал. 1 и ал. 2, т. 8 ЗАДС.
В законоустановения тридневен срок е постъпило
писмено възражение срещу акта, в което е посочено, че при съставянето на акта
не е отчетено наличието на излишъци, като констатираните липси се дължат на
неправилно водене на материалната отчетност в предприятието.
Въпреки постъпилото възражение е издадено и
атакуваното наказателно постановление № 108/20.12.2016 г., в което
административнонаказващият орган след изследване на фактическите положения,
отразени в акта и след обсъждане на направените възражения е приел, че жалбоподателят не начислил акциз
на установена липса на акцизни стоки, с
което е допуснал нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, вр. чл. 84, ал. 23 и ал. 7,
вр. чл. 20, т. 8 ЗАДС и е осъществен съставът на административното нарушение на
чл. 112, ал. 1 ЗАДС, като е наложена имуществена санкция в размер на
83 096, 80 лева.
В представената служебна бележка, издадена от
директора на дирекция „Последващ контрол“ е посочено, че за да се извърши
анализ относно спазване на разпоредбите при поставяне на стоки под режим
отложено спазване на акциз освен физическа проверка на наличностите и
вписването им в Дневник складова наличност е необходимо да се предприемат
действия по глава 15 ДОПК.
Съобразно представената служебна бележка от
директора на дирекция „Акцизи“ размерът
на дължимия акциз за стоките, предмет на нарушението по АУАН № 52/12.07.2016 г. е в размер на
41 750,34 лева. В служебната бележка не е отразено как е изчислен размера
на акциза за всяка една от липсващите акцизни стоки.
По делото е представена Заповед № 789/04.01.2016
г. на управителя на „Синхрон Инвест“, съгласно която в края на всяка година
всички липси и излишъци, включително фири от товаро-разтоварна дейност се
извършват на база протоколи от извършена инвентаризация.
По делото са предстванени 17 протокола за фири,
предхождащи датата на извършване на проверката, както и техническите
спецификации на произвежданите от жалбоподателя алкохолни напитки.
От представените молба от 15.04.2016 г., заповед №
48/15.04.2016 г. и допълнително споразумение към трудов договор № 6/02.01.2013 г.
се установява, че технологът Кина Димитрова на 18.04.2016 г. е била в платен
годишен отпуск.
В показанията си в хода на съдебното следствие
актосъставителят О.В. поддържа констатациите в АУАН. Твърди, че проверяващите
обходили всички помещения на данъчния склад и измерили наличното количество
суровини и произведени алкохолни напитки. Градусите на алкохолните продукти
били измерени със служебен деситоместър, с изключение на рома, тъй като той
съдържа захар и измерването е било осъществено от сартифицирана лаборатория на
самото дружество. Бутилираните напитки били преброени и описани по марки и
видове. Свидетелят твърди, че броенето е осъществено в присъствието на представители
на дружеството, като при възражения от тяхна страна се пристъпвало към повторно
броене. Свидетелят сочи, че алкохолните напитки са били описвани в съответствие
с представените от дружеството документи и твърденията на присъсващите
служители. Св. В. твърди, че при проверката е вземано предвид фактическите
наличности без да се отчитат фири.
Твърденията на актосъставителя са подкрепени и от
показанията на свидетеля по акта Г.Г.. Според св. Г. изводите на проверяващите
са базирани на счетоводната и материалната отчетност, като не се е проследявал
производственият процес. В случая е имало бутилирани напитки, които не са били
заведени като краен продукт. Според св. А.П., който като служител на Агенция
„Митници“ е участвал при извършването на проверката, купажирането представлява
процес, при който даден продукт се поставя в съд, като този продукт не е готов
за употреба, а е в процес на производство. Другият проверяващ – св. Ц.Д.
твърди, че всички видове операции, които се извършват в данъчния склад трябва
да се записват в „Дневника за складова наличност, поради което и проверката е
осъществена въз основа на данните от разпечатката на този дневник.
От показанията на св. Петър Додов, който работи
като консултант по производствените процеси в „Синхрон Инвест“ ООД се
установява, че купажирането може да продължи до 3 дни, като след неговото
завършване се съставя акт за купаж и тогава продукта се завежда в дневника
складова наличност. Когато има алкохолни напитки в пластмасови съдове, това
означава, че продукцията е била в процес на купажиране. Въвеждането на суровините
в купажното не се отбелязва в „Дневника складова наличност“. Според свидетеля
действителното количество вложена суровина може да се каже едва при
завършването на купажа, като в спецификациите на всеки продукт са заложени
разходни норми. Именно в акта за купаж се съдържа информация какви суровини и
материали са вложени за производство на продукта.
От своя страна в показанията си св. Ася
Трендафилова, която работи като организатор производство в „Синхрон инвест“
ООД, твърди, че вписването в дневника за складова наличност започва с акт за
купаж, като преди това използваните суровини се отразяват при въвеждането им в
данъчния склад. Акта за купажиране се съставя от технолога, с който той дава
разрешение да започне бутилирането и този именно акт се вписва в ДСН.
В хода на съдебното следствие са представени от
страна на въззиваемата страна са представени надлежни доказателства относно
материалната компетентност както на актосъставителя, така и на наказващия
орган.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са били
допуснати такива съществени нарушения на процесуалните правила, които да
обосноват незаконосъобразността на наложеното административно наказание.
По същество обаче жалбата се явява основателна.
В атакуваното наказателно
постановление като основание за налагане на наказанието е посочена санкционната
норма на чл. 112 ал. 1 ЗАДС, според която лице, което, като е задължено, не начисли акциз, се наказва
с имуществена санкция в двоен размер на неначисления акциз, но не по-малко от 500 лева. За да е
осъществен съставът на посоченото административно нарушение е необходимо по
несъмнен начин да е установено основанието за начисляване на акциза и впоследствие
неизпълнение на задължението за неговото начисляване.
Съобразно обстоятелствената част на наказателното
постановление дружеството – жалбоподател е санкционирано за това, че не е начислило
акциз при условията на чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС, съгласно която разпоредба задължението за заплащане на акциз възниква от датата на
освобождаване на акцизните стоки за потребление, а установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз е приравнено на освобождаване на
потребление. От тълкуването на посочените разпоредби може да се направи
извод, че за да възникне задължение за заплащане на акциз в хипотезата на чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС следва
задълженото лице да е получило в данъчния склад акцизни стоки и да е установена
липсата им. Наказващият орган е приел, че лицензираният складодържател
съобразно чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗАДС е бил длъжен да начисли акциз на датата, на
която е станал дължим, с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 3, вр. ал.
1 ЗАДС. От своя страна чл. 87, ал. 7 ЗАДС предвижда, че акцизният данъчен
документ се издава на датата, на която акцизните стоки са освободени за
потребление по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗАДС.
От фактическа страна бе доказано единствено,
че е налице разминаване между фактическото количество суровини и високоалкохолни
напитки, които са били без акцизен български бандерол и са били съхранявани в
данъчния склад и отразеното в регистъра “Дневник на складовата наличност”. В
случая липсата е установена
към момента на осъществяване на проверката от страна на митническите органи.
Съдът приема, че от момента на установяване на
липсата за дружеството е възникнало задължението за начисляване на акциз, като по
делото липсват доказателства тези липси да са били известни на жалбоподателя
преди извършване на проверката. В този смисъл, според настоящия състав, до
момента на проверката, при която е констатирана липсата не е съществувало
основание за начисляване на акциза, още по-малко за неговото заплащане. Това се
извежда и от разпоредбата на чл. 84, ал. 7 ЗАДС, съобразно която акцизен данъчен документ се издава на датата, на която акцизните стоки
са освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗАДС, като в хипотезата на т. 8 на цитираната
разпоредба АДД следва да бъде издаден едва след фактическото констатиране на
липсата. Макар и законът да презюмира наличието на липса при разминаване между
фактическата и отчетената наличност съобразно чл. 103б, ал. 3 ЗАДС, то тази
презумпция касае констатацията за наличието на липса с данъчни цели, но не и за
осъществяване на състава на административното нарушение по чл. 112, ал. 1 ЗАДС.
Административнонаказателната
отговорност не би могла да се презюмира, а осъществяването на нарушението
следва да бъде несъмнено доказано от обективна страна. От страна на наказващия
орган не е доказано по несъмнен начин, включително чрез извършване на ревизия,
че лисващите количества стоки и суровини представляват „липса“, която да е
основание за начисляване на акциз. Констатираното при проверката разминаване между
фактическите наличности и отразените в „Дневника складова наличност“ е възможно
да се дължи на различни причини, включително и на неправилно водене на
материалната отчетност на дружеството /което несъмнено представлява
самостоятелно административно нарушение/, още повече, че в конкретния случай
освен липси са установени и излишъци на акцизни стоки.
Съдът при изводите си съобрази и
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ППЗАДС, съгласно която в края на всеки данъчен период, в края на всяка календарна година, както и на датата на
прекратяването на лиценза се прави рекапитулация на регистъра "Дневник на
складовата наличност", т.е. за
лицензирания складодържател не е съществувало задължение ежедневно да прави
проверка за съответствието между вписванията в „Дневника складова наличност“ и
количеството суровини и продукти, които са в процес на производство.
Съдът намира за уместно да отбележи, че в случая е
ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя въз основа
на извършена проверка от митническите органи, в резултат на която е прието, че
нарушителят е бил длъжен да начисли акциз,
и не е сторил това. Съобразно чл. 110, ал. 3 ДОПК проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно
спазването на данъчното и осигурителното законодателство, като с проверка могат да
се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за
данъци и задължителни осигурителни вноски, но не се установяват задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. От своя страна в ал. 2 на чл. 110 ДОПК е
предвидено, че ревизията е съвкупност от действия на
органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски,
т.е. за да бъде установена липса, която да е основание за начисляване на акциз
е било необходимо да бъде осъществена ревизия на лицензирания складодържател,
каквото е и становището на директора на дирекция „Последващ контрол“ в
представената служебна бележка.
Предвид изложеното, според настоящия състав, остана
недоказано твърдението на наказващия орган за това, че дружеството жалбоподател
е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение – че не
е начислило акциз за установена липса на акцизни стоки, поради което и
атакуваното наказателно постановление за явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 108/20.12.2016 г. на
Директора на дирекция “Митническо разузнаване и разследване” в Централно
управление на Агенция “Митници”, с което
на СИНХРОН ИНВЕСТ” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Димитър Манов” № 75, вх. В, ет. 2, ап. 6, представлявано от Галя
Владиславова Биберова за извършено нарушение на чл. 112, ал. 2, вр. ал. 1 ЗАДС
е наложена имуществена санкция в размер на 83 096,80 лева, представляваща
двойният размер на неначисления акциз.
Решението може да се обжалва с касационна жалба по
реда на АПК пред АС– София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р.
Йорданова)