Решение по дело №1146/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 89
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20211210201146
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Благоевград, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20211210201146 по описа за 2021 година
Производството e по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Б*със седалище и адрес на управление гр.Б.,
пл.“Г* И* М*, представлявано от В* Л* -управител против Наказателно
постановление № 23-003808 от 02.06.2021 година на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда Софийска област", с което за административно
нарушение по чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука”, на основание чл.
416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 лева.
С жалбата представляващият дружеството-жалбоподател, оспорва издаденото
НП, счита същото за неправилно и незаконосъобразно и иска неговата
отмяна, излага съображения, за наличие на съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в липсата на мотиви за приложение на чл.28 от
ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не изпраща представител, в
нарочна молба упълномощен представител излага доводи за маловажност,
поради което моли за отмяна на атакувания санкционен акт.
Административнонаказаващият орган, редовно и своевременно призован,
1
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна , а НП потвърдено, сочи аргументи.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Р.п. - Б., редовно призована, не изпраща представител и не ангажира
становище по същество на делото.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 17.03.2021г. св. В* и С., инспектори при наказващия орган извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на фирми, извършващи
транспортна дейност на територията на „Б*, сред които било и дружеството-
жалбоподател, На мястото на проверка бил А*К*, който е шофьор и се
намирал в трудови правоотношения с „Б* На същия била предоставена
декларация, в която отразил работно място, работно време, почивки и
възнаграждение. Било установено, че същия не е застрахован за риска
„трудова злополука”, поради което била изпратена призовка до дружеството –
жалбоподателя да представи вътрешно-фирмената документация на
дружеството, относно организация по осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд в предприятието /л.10/. В периода 23.03.2021 до
30.03.2021г. била извършена проверка по документи, като с документацията
била представена и застраховка за риска „трудова злополука”
/застрахователна полица №711521011000015 от 23.03.2021/, след проверка на
документите проверяващите приели, че от 04.01.2021г., включително и към
17.03.2021г., дружеството-жалбоподател не е застраховало за своя сметка за
риска „трудова злополука” лицето А* К*. Във връзка с констатираното бил
съставен протокол, в който са отразени констатациите и дадени предписания.
Установеното било прието от контролните органи като нарушение, поради
което длъжностно лице при ДИТ – Софийска област – актосъставителя К* В*
в присъствието на свидетеля С. е съставила на „Б* акт за установяване на
административно нарушение № 23-003808 за това, че при извършена
проверка е констатирано, че дружеството - жалбоподател в качеството му на
работодател не е застраховал за своя сметка за риска „трудова злополука” за
периода 04.01.2021-17.03.2021г. работника А* К*, извършващ работа
/шофьор/ в основната дейност на предприятието – икономическа дейност
„Сухопътен транспорт/. АУАН е съставен в присъствие на управителя В* Л*
и подписан лично от нея на 02.04.2021 година, като към датата на съставяне
на акта не са вписани възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44 от
ЗАНН.
Въз основа на този акт, на 02.06.2021г., Директора на Дирекция "Инспекция
по труда Софийска област" е издал атакуваното наказателно постановление
№ № 23-003808 от 02.06.2021 година на Директора на Дирекция "Инспекция
по труда Софийска област", с което за административно нарушение по чл.52,
ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 2, ал. 1 от
2
Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за
риска „трудова злополука”, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413,
ал. 2 от Кодекса на труда е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 1500 лева. НП е връчено на 04.08.2021
година лично на управителя.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите В* и С., които чрез
показанията си потвърждават възприетата фактическа обстановка. Св. В*
описва подробно случая, като сочи, повода за проверката, констатациите и
действията си по ангажиране на отговорност. Установеното чрез показанията
на тази свидетелка се подкрепя и от посоченото от св.С., както и от събраните
писмени доказателства.
В хода на проверката е установено, че дружеството има за основен предмет на
дейност „транспорт”. Събрани са и доказателства, че лицето А*К* е бил в
трудови правоотношение с дружеството към датата на проверката и е
изпълнявал длъжността шофьор /ТД№392/03.08.2020г., л.14/. Приложена е и
застрахователна полица /л.27/, от която се установява, че към дата
23.03.2021г. дружеството е изпълнило задължението си да застрахова
работниците за риск трудова злополука.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен
срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество
е частично основателна по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за
това процедура и от компетентен орган, за което по делото са предсавени
безспорни доказателства. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
елементи, съгласно ТЗ- име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес
на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези
елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните
изискването, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано
административно нарушение, осъществено от ЕООД. В конкретния случай
АУАН е съставен от св. В*, която се явява материално компетентен за това и
3
дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е
извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля С., която е участвала
при извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издадения в
съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява
правно основание за издаване на обжалваното НП. Съдът счита, че не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват
възраженията в тази насока. При съставянето на АУАН нарушението е
описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като са
посочени и доказателства, които го установяват. Съответна на фактическото
описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано с всички
негови съставомерни признаци,. Ето защо съдът приема, че на жалбоподателя
точно и ясно е разяснено от фактическа и правна страна кога, къде и какво
административно нарушение е извършено и не са допуснати нарушения на чл.
42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. С оглед на изложеното, неоснователно
се явява твърдението за допуснати в производството по реализиране
отговорността на дружеството нарушения, които да са съществени и да
предпоставят отмяната на санкционния акт на това основание.
Като прие, че не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното
наказателно постановление и с оглед доказателствата по делото съдът приема,
че инкриминираното в атакуваното НП деяние, съставлява от обективна
страна административно нарушение по чл.52, ал.1 от Закона за здравословни
и безопасни условия на труд, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”
Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ, работещите, които извършват работа, при
която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат
задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при
условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Този акт е
Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за
риска "трудова злополука. Съгласно чл. 2 ал. 1 от Наредбата на задължително
застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в
основната и спомагателна дейност на предприятия, принадлежащи към
икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния
за страната. По делото няма спор, че икономическата дейност на „Б* е
товарен автомобилен транспорт, която дейност е сред икономическите
дейности с трудов травматизъм равен или по – висок от средния за страната.
Съгласно законодателството коефициентът за трудов травматизъм се
определя ежегодно от Министъра на труда и социалната политика по
икономически дейности по данни от Националния осигурителен институт от
информационната система за трудови злополуки и се обнародва в ДВ. За 2021
4
г. този коефициент е определен със заповед № РД-01-61/22.10.2020г. на
МТСП /л.7./, според която за икономическа дейност „Сухопътен транспорт“,
където попада автомобилния транспорт, е определен коефициент на трудов
травматизъм /Ктт/ 1,63 при средно определен Ктт за страната за 2021 г. - 0,62,
т.е по – висок от определения среден коефициент за страната . От друга
страна съгласно чл. 16 от Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска “трудова злополука” договорът за
задължителната застраховка "Трудова злополука" се сключва от работодателя
и застрахователя или от упълномощени от тях лица за всяка календарна
година, като срокът на договора не може да бъде по-дълъг от 12 месеца и по-
кратък от един месец. С оглед посоченото за 2021 г. за „Б* е изцяло
относимо задължението чл. 2 ал. 1 от Наредба за задължително застраховане
на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ да застрахова за
своя сметка всички работници и служители в предприятието, извършващи
дейност, при която съществува опасност за живота и здравето им. В тази
категория работници попада и лицето А* К*назначен в „Б* на длъжност
„шофьор“ /ТД л.14/, свързана с основната икономическа дейност на
предприятието. По делото е представена застрахователна полица,
удостоверяваща сключена застраховка „Трудова злополука”, но за период
извън инкриминирания, поради което и същата не променя извода за
осъществено нарушение. При тази фактическа установеност съдът приема, че
са налице всички елементи от фактическия състав на нарушението, тъй
като дружеството има качеството на работодател по смисъла на параграф 1,
т.1 ДР на КТ по отношение на работещите, включително по отношение на А*
К*. Безспорно е установено, че на 17.03.2021г. година същият е упражнявал
трудовите си задължения, както и че работодателят не го е застраховал за
риска „трудова злополука” съгласно чл.2, ал.1 НЗЗРСРТЗ. Изхождайки от
горецитираните разпоредби лицето А* К*, е следвало да бъде застраховано, и
доколкото целта на застраховката предполага същата да е валидна и
действаща във всеки един момент, в който съответния работник упражнява
рисков труд, това задължение е следвало да бъде изпълнено от работодателя
към момента, в който същият е допуснал работника до работа – в конкретния
случай 04.01.2021г., видно от отчетна форма, приложена по делото. Видно от
всички писмени доказателства по делото, от този момент насетне, вкл. и към
момента на проверката от контролните органи 17.03.2021 г., няма данни
работодателят да е изпълнил задължението си да сключи, за посоченото лице
задължителната застраховка за риска "трудова злополука". Едва след
извършването на проверката, и преди съставяне на АУАН, на 23.03.2021 г.,
дружеството - жалбоподател е изпълнил задължението си да застрахова за
посочения риск своя работник /застрахователна полица л. 27/. Ето защо
настоящия състав приема, че „Б* като работодател е извършило нарушение на
императивните норми на чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане
на работниците и служителите за риска „трудова злополука” от обективна
5
страна.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ЕООД, чиято
отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна
такава, деянието не следва да се изследва от субективна страна.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение
административнонаказващият орган на основание чл. 413, ал.2 от КТ е
наложил на жалбоподателя административно наказание "имуществена
санкция в размер на 1500 лв.
По отношение възраженията за приложение на чл.28 от ЗАНН, следва да се
отбележи че предвидения в КТ специалният състав на „маловажно”
административно нарушение по чл.415в КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл.28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Освен това при „маловажните нарушение” по смисъла на чл.415в от КТ не е
предвидено освобождаване от административно наказателна отговорност (за
разлика от случаите по чл.28 ЗАНН), а налагане на същото по вид
административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък
размер. Това законодателно решение, говори за отчитането значимостта на
регулираните отношения, пряко свързани с правата и задълженията на
работодателите, по осигуряване безопасност и здраве при престиране на
работна сила от работниците - в посочения смисъл е и константната практика
на ВАС, обективирана и в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по
тълк. д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС. По изложените съображения съдът не
споделя възражението на жалбоподателя, касателно приложението на чл. 28
ЗАНН.
Съдът обаче намира, че с оглед конкретиката на случая
административнонаказващия орган е допуснал нарушение на материалния
закон. Както се посочи в КТ на труда е предвиден привилигирован състав
чл.415в от КТ, според който при наличието на предвидените предпоставки за
извършено нарушение на трудовото законодателство са предвидени по-ниски
санкции. Разпоредбата на чл. 415в от КТ предвижда, че за нарушение, което
е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от
което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция, в размер от 100 лв. до 300
лв. В настоящия случай са налице предпоставки извършеното нарушение да
бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от
КТ. Налице са безспорни доказателства /копие на застрахователна полица - л.
27 / за отстраняване на нарушението непосредствено след установяването му.
Безспорен е бил и фактът, че към датата на съставяне на АУАН - 02.04.2021 г.
нарушението е било отстранено и от него не са настъпили никакви вредни
6
последици. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че са
налице предпоставките на чл. 415в от КТ, която норма се явява специална
спрямо чл. 413, ал. 2 от КТ и дерогира приложението на последната, поради
което следва да се приеме, че административнонаказващият орган,
неправилно е приложил закона, като не е изследвал приложимостта й. При
липса на данни за други наказания на жалбоподателя и други отегчаващи
обстоятелства и тъй като обществената опасност на конкретното нарушение
не се отличава от обичайната за вида, следва да се определи санкция в
законоустановения минимум по чл. 415в, ал. 1 от КТ, а именно 100 лв. Съдът,
при отчитане на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства
намира, че с налагане на имуществена санкция в размер на 100 лв., ще бъдат
постигнати в най- пълна степен целите на чл. 12 от ЗАНН.
По така изложените съображения обжалваното НП следва да се измени, като
на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ се намали размерът на наложената
имуществена санкция от 1500 лева на 100 лева.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участие в делото съдът счита същото за основателно. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството по делото
продължи в едно съдебно заседание, с разпит на двама свидетели, като
фактическата и правна сложност не е значителна, поради което следва да се
присъди възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Б.ски районен
съд

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-003808 от 02.06.2021 година на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с което на
„Б* със седалище и адрес на управление гр.Б., пл.“Г* И* М*, представлявано
от В* Л* -управител за административно нарушение по чл.52, ал.1 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска
7
„трудова злополука”, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 413, ал. 2 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1500 лева, като на основание чл. 415в от КТ, намалява
размера й, на 100 лв. /сто лева/.
ОСЪЖДА „Б* със седалище и адрес на управление гр.Б., пл.“Г* И* М*,
представлявано от В*Л* -управител да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област” юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
/осемедесет/ лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Б. в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8