№ 1373
гр. София, 11.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20231100901057 по описа за 2023 година
Предявен e регресен иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл.
53, чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД от изплатилия застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ застраховател ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: **** със
седалище гр. София срещу причинител на вредата Агенция „Пътна Инфраструктура“, ЕИК:
****, със седалище гр. София за платеното обезщетение на пострадал при ПТП от дата
06.12.2014 година.
Ищецът твърди, че е застраховател по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил Рено Меган, рег. № ****, с което е настъпило ПТП от
06.12.2014 година. Сочи, че ПТП е настъпило при условията на съпричиняване – в резултат
от поведението на водача на МПС и необозначена дупка на пътното платно. Поддържа, че в
резултат на ПТП е починал пътник в лекия автомобил и по силата на съдебно решение
ищецът е осъден и е заплатил обезщетение по сключената застраховка Гражданска
отговорност на увредените лица, общо в размер на 455 779, 35 лева, вкл. застрахователно
обезщетение и разноски за съдебните и изпълнителни производства. Твърди, че в съдебното
производство като трето лице помагач е участвал ответникът, за който силата на съдебното
решение е установен принос при настъпване на ПТП от 1/3 или 151 926, 45 лева, от които
ответникът в настоящото производство е заплатил 100 000 лева по предявения от ищеца
частичен обратен иск по гр.д. № 6611/2017 година на СГС.
Поради изложеното, ищецът претендира неиздължената част от заплатеното от него
обезщетение за вредите от ПТП и съобразно участието на ответника във вредоносния
резултат, за която се е суброгирал в правата на удовлетворените кредитори. Претендира
1
разноски по списък, вкл. 5680 лева с ДДС за адвокат.
Ответникът оспорва иска. Не оспорва твърдените от ищеца факти, но оспорва
размера на неговия принос в настъпилите вреди. Счита, че по силата на влезлите в сила
съдебни решения е установен принос на ответника от 1/3 от всяко от присъдените
обезщетения, или общо от 106 666,67 лева, поради което намира настоящата претенция за
основателна до размер от 6666,67 лева, поради заплащане на остатъка от 100 000 лева по
частичния иск. Същевременно, обаче, сочи, че в хода на производството сумата от 6666,67
лева е заплатена, заедно със законната лихва. Останалата част от исковата сума намира за
недължима, тъй като намира за неприложима хипотезата на чл. 500 КЗ, като не са дължими
лихви и разноски на застрахователя за съдебното производство, инициирано от увредения
поради липсата на доброволно плащане от страна на застрахователя. Претендира разноски за
юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на
ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно възприетото по т. 2 от ТР № 3/2016 година на ОСГТК на ВКС, решението
по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг
исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право, както е в случая. В случая, по силата на влязло в сила
решение по обратния частичен иск, предявен по гр. д. № 6611/2017 година на Софийски
градски съд, със сила на пресъдено нещо са установени следните общи за спорното право
правопораждащи факти – валиден договор за застраховка ГО към датата на ПТП, сключен
между ищеца ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: **** и собственика на лек автомобил Рено Меган Сценик,
с рег. № ****, заплащане на обезщетения в посочените в исковата молба размери от
застрахователя на виновния за ПТП водач в полза на увредените лица /общо от 320 000 лева
–за претърпени неимуществени вреди на близките на починалото от ПТП лице, ведно със
законната лихва от деликта и до плащането, както и съдебни и разноски по изпълнението,
или общо 455 779,35 лева/, заплатени в периода 13.01.2020 година – 17.05.2021 година
/видно от платежните нареждания на л. 67 и сл. от делото/, деликтната отговорност на
застрахования водач Д.С./виновно противоправно поведение при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат/; вид и
размер на претърпените вреди; съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ответника и степента на участие на деликвентите във вредоносния резултат – а именно при
съотношение на вината на съпричинителите – 1/3 за АПИ и 2/3 от причинилия ПТП водач,
съответно - възникнала солидарна отговорност на виновния за увреждането застрахован и
ответника спрямо пострадалите в съотношение съответно 2/3 към 1/3; размерът на
дължимото обезщетение.
Предвид безспорното между страните плащане от страна на ответника на сумата от
2
6666,67 лева в хода на процеса и на сумата от 100 000 лева, присъдена по влязлото в сила
решение по частичния обратен иск, съдът намира искът за разликата от присъдения и
заплатен размер по частичния иск /100 000 лева/ до пълния дължим размер на регресното
вземане на ищеца спрямо ответника общо от 106 666,67 лева /съгласно решението на
Софийски апелативен съд/, представляващо обезщетение за претърпените от реализираното
на 06.12.2014 година ПТП неимуществени вреди от близките на починалата вследствие ПТП
И.К., искът в частта за сумата от 6666,67 лева подлежи на отхвърляне, поради извършено в
хода на процеса плащане, вкл. и не следва да се присъжда законната лихва от предявяване на
настоящата искова молба върху тази сума от 6666,67 лева, която лихва също е заплатена от
ответника в хода на процеса.
Спорна, съответно, остава дължимостта на остатъка от исковата сума, който остатък е
в размер на 45 259,78 лева /разликата между претендирания в исковата молба размер от
51 926,45 лева и заплатените 6666,67 лева/, който остатък представлява 1/3 от заплатените от
ищеца суми за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на
увреждането 09.04.2017 година и сторените съдебни и разноски по изпълнението, съответно
– спорна е и приложимостта в конкретната хипотеза на чл. 500 от КЗ. Съдът намира
исковата претенция за неоснователна за посочения размер.
Видно от заключението по съдебно - счетоводната експертиза, което съдът възприема
като мотивирано и компетентно, изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице
се установява, че по образуваните въз основа на влязлото в сила съдебно решение
изпълнителни дела от всеки от пострадалите, ищецът, като застраховател по застраховка
Гражданска отговорност е заплатил сумите, както следва: по изпълнително дело №
20197840401351 от 09.12.2019 г. - сумата от 217 030,10 лева, от които 160 000,00 лева -
главница, 44 355,56 лева — лихва за периода от 09.04.2017 г. /датата на увреждането/ до
02.01.2020 г., 3 840,00 лева - разноски по изпълнително дело и 8 834,54 лева - такси по
Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.01.2020 г.; по изпълнително дело № 20197840401350
от 09.12.2019 г. - сумата от 217 030,10 лева, от които 160 000,00 лева - главница, 44 355,56
лева — лихва за периода от 09.04.2017 г. до 02.01.2020 г., 3 840,00 лева - разноски по
изпълнително дело и 8 834,54 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.01.2020
г. и по изпълнително дело № 20217840400428 от 23.03.2021 г. - сумата от 18250.41 лева, от
които 16 716,80 лева - присъдени разноски и 1 533,61 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ
дължими към 16.04.2021 г., последното от които по изпълнителен лист по гр.д. № 6611/2017
година.
Общо заплатената от ищеца по сметка на съдебния изпълнител сума, във връзка с
образуваните изпълнителни дела е 455 779,35 лева, която е погасена на части в периода
13.01.2020 година – 17.05.2021 година. От посочената сума 320 000 лева са заплатени от
застрахователя на близките на починалото лице за неимуществените вреди /предмет на
изложението по-горе/ и възстановени в дължимата от ответника по настоящото дело част от
1/3, ведно със законната лихва, 92080,54 лева – лихва за забава върху това обезщетение от
09.04.2017 година до окончателното погасяване; 25448,40 лева- разноски и такси по
3
изпълнителните дела, както и 16 716.80 лева – съдебни разноски и 1533,61 лева – такси по
изпълнителното дело, образувано във връзка с тези разноски.
Правилно ответникът възразява за неприложимост на нормата на чл. 500 КЗ, която
касае единствено случаите на регрес на застрахователя спрямо виновния за настъпване на
произшествието водач и то само в хипотезите, изрично изброени в цитираната норма, в
който случай изрично е установена дължимостта на сторените от застрахователя разноски
/вкл. съдебни и по изпълнението/ и лихви и която няма отношение в процесния случай.
Застрахованото при ищеца лице и ответника са допринесли заедно за настъпване на
вредите и изплатилият в изпълнение на своето задължение по застрахователния договор
обезщетението застраховател има право да претендира съответната част от дължимото на
пострадалото лице обезщетение от извършения в условията на съпричиняване деликт.
Сторените от застрахователя или заплатените от ищеца на пострадалите лица в съдебното
или изпълнителното производство разноски не попадат в обхвата на действителните вреди,
подлежащи на обезщетяване от съпричинителите на вредата, нито пък лихвата върху това
обезщетението, считано от датата на съдебното решение за осъждане на застрахователя за
заплащането му.
Законна лихва върху своята част от обезщетението съпричинилият вредата дължи на
заплатилия цялото обезщетение застраховател от датата на поканата, каквато по делото не се
доказа да е изпратена преди завеждане на иска.
От друга страна, в обема на регресната отговорност в хипотезата на чл. 53, вр. чл. 49
и чл. 45 ЗЗД не се включват сумите за заплатени от ищеца съдебни разноски и разноски в
изпълнителнfто производство, образувано въз основа на осъдителното спрямо него решение,
тъй като същите не представляват причинените от деликта вреди, за които солидарно са
отговорни съпричинителите спрямо увредените лица, а произтичат от поведението на
участвалото в процеса и в изпълнението и самостоятелното задължение за заплащане на
цялото обезщетение лице – застраховател. С плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят може да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата,
но до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски /каквито не са съдебните
или разноските по изпълнението/, направени за неговото определяне, в съответно
дължимата от ответника част в случая.
Поради това в посочената част, осъдителната искова претенция на ищеца е
недоказана и подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и съответно на размера на заплатената в хода на процеса
сума, на ищеца са дължими сторените в производството съдебни разноски.
И двете страни имат искане за присъждане на разноски, като ищецът своевременно е
представил и списък. Разноските на ищеца се състоят от 8057,06 лева – ДТ, разноски за
адвокат и вещо лице, като неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, определено в близост до размера по чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ. От друга
4
страна на ответника е дължимо възнаграждение за юрисконсулт от 360 лева, съответно на
отхвърлената като неоснователна част от исковата претенция.
Съобразно посоченото по-горе, съответно – на ищеца са дължими разноски от
1034,42 лева, а на ответника – от 313,78 лева. При извършена от съда компенсация, разноски
следва да се заплатят само на ищеца- от 720,64лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: **** срещу Агенция „Пътна
инфраструктура”, ЕИК **** иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 53,
чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД за сумата от 51926, 45 лева /в тази част за 6666,67 лева – като погасени
в хода на производството и от 45 259,78 лева – като неоснователен/, представляваща
непогасена част от регресно вземане в размер на 1/3 от заплатените от ищеца в полза на
пострадалите от ПТП от дата 06.12.2014 година на автомагистрала „Хемус“, км. 387, в
резултат на което е починала И.К., лица суми за обезщетение за неимуществени вреди по
застраховка, лихви за забава, съдебни разноски и разноски във връзка с образувано
изпълнително производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК **** да
заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК: **** сума в размер на 720,64 лева представляваща
направени по делото разноски, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5