РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Габрово , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20214200500212 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по жалба на Т. В. Г. против Решение №260086/04.03.2021г. по гр.д.
№1485/2020г. по описа на РС Габрово, с което е признато за установено, че жалбоподателят
дължи на ищеца - "Шопов транс" ООД сумата от 560лв., представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие за прекратяване на сключен между страните Безсрочен трудов
договор №183/19.04.2018г., изм. С Допълнително споразумение от 31.12.2018г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2002г. до окончателното изплащане, за която
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №3007/01.07.2020г.
по ч.гр.д.№871/2020г. на РС Габрово и жалбоподателката е осъдена да заплати на ищеца
сумата от 530лв.-разноски в исковото и в заповедното производство.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Не било спорно, че
жалбоподателката е изпратила на работодателят си заявление за прекратяване на трудовото
правоотношние на осн. чл.327, ал.1, т-.2 КТ, поради неплащане на трудовото й
.възнаграждение за м-.май и м.юни 2019г., което било получено на 13.08.2019г. Вместо да
впише това в основание в трудовата книжка и да приеме прекратяването на трудовото
правоотношение на това основание ищецът я уволнил дисциплинарно. Това наложило
работника да предяви иск за отмяна на дисциплинарното уволнение и с влязло в сила
решение по гр.д.№1658/2019г. на РС Габрово уволнението било отменено, като в случая
меродавното основание за прекратяване на трудовото правоотношение било чл.325, ал.1, т.2
КТ и в този случай работодателят нямал право да търси никакво обезщетение от работника.
В случай, че съдът не приеме горното, то жалбоподателката счита, че правомерно е
прекратила трудовото си правоотношение на осн. чл.327, ал.1, т.2 КТ, тъй като не било
получила трудовите си възнаграждения за м.май и м.юни 2019г. Представените от
работодателят документи доказващи плащания на трудовото възнаграждение не водели до
извода за платени възнаграждения, нито можели да докажат такова. Твърди, че по делото не
била допусната експертиза със задача да определи обезщетението по чл.220 КТ, но въпреки
1
това съдът уважил иска в размер на 560лв. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да остави без уважение предявения иск и да присъди направените
по делото разноски.
В депозирания по делото отговор на жалбата и ищец по делото се оспорва същата
като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
акт и от лице, активно легитимирано да подаде въззивна жалба, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че между
страните не е спорно, че между тях е съществувало трудово правоотношение, възникнало по
силата на безсрочен трудов договор №183/19.04.2018г., при уговорено трудово
възнаграждение от 510лв., като в последствие с Допълнително споразумение към трудовия
договор от 31.12.2018г. основното месечно възнаграждение били увеличено на 560,00лв.,
считано от 02.01.2019г.
Със заявление от 12.08.2019г., получено от работодателят на 13.08.2019г. ответницата
Т.Г. прекратила едностранно и без предизвестие трудовото правоотношение с ищеца, на
осн. чл.327, ал.1, т.2, пр.1 от КТ. Като фактическо основание за това е посочила
неизпълнението на задължението на работодателя да й заплати трудово възнаграждение за
месеците май и юни 2019г.
Управителят на ищцовото дружество издал Заповед №1/23.08.2019г. и Заповед
№14/04.09.2019г., с които е наложил на ответницата дисциплинарно наказание "уволнение".
Същите са отменени с Решение №6580/9.12.2019г. по гр.д. №1658/2019г. на PC Габрово,
потвърдено с Решение №62/28.02.2020г. по в.гр.д. №39/2020г. на ОС Габрово.
Съдът приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл.327,
ал.1, т.2 КТ, считано от 13.08.2019г., когато писменото заявление на работника е достигнало
до адресата си- работодателя. Въз основа на представените по делото доказателства и
проследявайки хронологията на вписванията в тетрадката озаглавена " Аванс и заплати на
работниците от фирма Шопов транс ООД град Габрово, както и предвид уговореното в
трудовия договор, че плащането на трудовото възнаграждение ще се извършва до 30-то
число на месеца следващ отработения, първоинстанционният съд достигнал до
заключението, че отразените в нея плащания от ищеца към ответницата съответствали на
времето, през което същите са били в трудово правоотношение, с изключение на сумата от
78лв., платени преди сключване на трудовия договор. Съдът приел, че възнаграждението на
жалбоподателката за м.май и м.юни 2019г. е платено съответно на 12.06.2019г, 28.06.2019г,
10.07.2019г. и на 29.07.2019г., следователно към момента на отправяне на заявлението за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1, т.2 КТ не са били налице
предпоставките за това, поради което за работника е възникнало задължение да заплати на
насрещната страна по правоотношението обезщетение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.
Въззивният съд намира следното :
Не е спорно, че страните по делото са били в трудово правоотношение.
На 12.08.2019г. жалбоподателката отправила до работодателят заявление за
прекратяване на трудовото правоотношение на осн чл.327, ал.1, т.2 КТ, поради неизплащане
на трудовите възнаграждения за м.май и м.юни 2019г. Заявлението било получено от
работодателят на 13.08.2019г. и считано от тази дата трудовото правоотношение между
страните било прекратено. За настъпване на прекратяване на трудовото правоотношение е
без значение дали са налице основанията за прекратяване на правоотношението.
2
Работодателят издал Заповед №1/23.08.2019г. и Заповед №14/04.09.2019г., с които е
наложил на ответницата дисциплинарно наказание "уволнение", като същите са отменени с
Решение №6580/9.12.2019г. по гр.д. №1658/2019г. на PC Габрово, потвърдено с Решение
№62/28.02.2020г. по в.гр.д. №39/2020г. на ОС Габрово, тъй като трудовото правоотношение
между страните вече е било прекратено на друго основание, преди издаването им.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че предвид отмененото
уволнение следва да се приеме, че трудовото й правоотношнеие с ищеца е прекратено на
осн. чл.325, ал.1, т.2 КТ. В случай за уволнението на работника е признато незаконно,
поради вече настъпило прекратяване на трудовото правоотношение и в този случай
заповедта за дисциплинарно уволнение не е породила действие, то не може да породят
действие последиците от отвяна на уволнението и да се възстанови едно несъществуващо
към датата на заповедта за уволнение трудово правоотношение.
От събраните по делото доказателства относно изплащането на процесните
възнаграждения на работника съдът намира, че същите са изплатени.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че вписванията в тетрадката
озаглавена " Аванс и заплати на работниците от фирма Шопов транс ООД град Габрово не
доказвали плащания на трудовите възнаграждения. Действително счетоводството на
работодателят и по-специално документацията относно изплащане на трудовите
възнаграждения не е водена редовно и съобразно изискванията на данъчното и трудово
законодателство, но това не е от естество да опровергае отразените в тетрадката плащания.
Жалбоподателката не оспорва положените от нея в тетрадката подписи срещу изплатените
суми, т.е признава, че е получила същите. Тези суми съответстват на констатираното от
вещото лице. Освен това по делото не са представени доказателства, че между страните по
делото са съществували и други отношения освен процесното правоотношение и отразените
в тази тетрадка плащания касаят тях, следователно същите са относими единствено към
изплащане на трудовото възнаграждение по процесния трудов договор. В тетрадката са
посочени дати на извършените плащания, като видно от отразеното в нея възнагражденията
на ответницата поделото за м.май и м.юни 2019г. са изплатени преди датата на отправяне от
нейна страна на заявлението по чл.327, ал.1, т.2 КТ, за което работничката е положила
подписа си.
Извода, че процесните възнаграждения да изплатени се подкрепя и от установеното от
вещото лице, което при изготвяне на заключението си е отчело всички описани по-горе
обстоятелства.
От гореизложеното следва извода, че към момента на отправяне от страна на
жалбоподателката на заявлението до работодателя за прекратяване на съществуващото
между тях трудово правоотношение не са били налице основанията на чл.327, ал.1, т.2 КТ.
Съгласно трайно установената съдебна практика при незаконно /без основание/
прекратяване на трудово правоотношение по чл.327, ал.1 от КТ, работодателят разполага
само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите,
които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да
иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение (Р№289/18.11.2014г.
на ВКС по гр.д. №1289/2014г., IVг.о., Определение №1071/15.10.2010г. на ВКС по гр.д.
№562/2010г., IV г.о., Решение №144/23.02.2010г. по гр.д.№3101/2008г. Vг.о. и др.)
В настоящият случай вредите за работодателят се изразяват в неполучено обезщетение за
неспазено от страна на работника предизвестие при прекратяване на трудовото
правоотношение. Ако работника не беше злоупотребил с правото си по чл.327, ал.1, т.2 КТ,
за да прекрати трудовото правоотношение с ищеца следваше да отправи предизвестие за
прекратяване и или за отработи същото или да заплати на работодателят си обезщетение по
чл.220 КТ.
В случая в трудовия договор не е уговорен срок на предизвестието, поради което
следва да се приеме общата разпоредба на КТ, а именно - 30 дни.
3
Действително първоинсатницонния съд не е поставил на вещото лице задача да
определи размера на обезщетението по чл.220 КТ, но въззивният съд намира, че такава не е
необходима. От т.3 на заключението на вещото лице е видно, че брутното трудово
възнаграждение за м.юли 2019г. (а това е месеца предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение съгласно чл.228 КТ)за 17 отработени дни е в
размер на 424,39лв., т.е. за 1 работен ден е 24,96лв., а за целия срок на предизвестието (23
работни дни за м.юли 2019г.) - 574,08лв.
Предявеният от ищеца иск е в размер на 560лв., поради което правилно
първоинстанционния съд е присъдил размера на обезщетението за работодателя.
Поради горното и предвид съвпадението в изводите на двете инстанции въззивният съд
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260086/04.03.2021г. по гр.д.№1485/2020г. по описа на
РС Габрово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4