РЕШЕНИЕ
№ 3 / 2.1.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на 04.12.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 956/2018г.
по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
съобрази:
Предявени
са следните искове :
Искове
с правно основание чл. 422 ГПК от ***ЕИК ***против О.С.Х., ЕГН **********, относно вземането на ищеца
против О.С.Х. в размер на 1127,37 лв.
главница и 510,64 лева неустойка и осъдителни искове с основание чл. 240, ал. 1
и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумите от 325,40 лв договорна
лихва за период от 03.12.2015г. до 02.11.2017г. и сумата 937,50 лв
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
Обстоятелствата,
от които произтичат претенциите на ищеца, са :
На
09.10.2015 г. е сключен ДПК №********** между ***като кредитор и О.С.Х. като
кредитополучател. Договорът е сключен
при следните параметри: сума на кредита 1500 лв., срок на кредита - 24 месеца,
размер на вноската – 92,73 лв., падеж на вноската – 2-ри ден на месеца, ГПР /%/
49.90, ГЛП 41.17, лихвен % на ден - 0.11,
дължима сума по кредита 2225,52 лв, по избран и закупен пакет
допълнителни услуги – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
1500 лв и размер за вноска по закупен
пакет от допълнителни услуги 62,50 лв, общо задължение по кредита и по пакета
от допълнителни услуги – общо задължение 3725,52 лв , общ размер на вноска
155,23 лв. ***е изпълнило своите
задължения по Договора, като е превел паричната сума на посочената от длъжника
банкова сметка. ***е с Договора задължения, съгл. уговореното в чл. 12.3 от ОУ, на 15.03.2016 г. договорът е прекратен
автоматично от страна на ***и е обявен за предсрочно изискуем. Размерът на
неустойката се определя като процент по начина посочен в ОУ, а именно, на
базата на неизплатената част от задължението на длъжника към датата на
прекратяване на Договора. Съгласно т.12.4 от ОУ към договора при прекратяването му се дължи неустойка в
размер на 35 % върху остатъчния размер на главницата по погасителен план,
остава в сила и задължението да се заплатят всички дължими суми, в това число
задължението по погасителен план, вкл. възнаграждението при закупен пакет от
допълнителни услуги, лихви за забава и такси. ***е подало Заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което е
образувано ГД №219/2018г.на РС Девня. За издадената заповед за изпълнение
длъжника е уведомен по реда на чл. 47 ГПК , което обуслава правния интерес на
кредитора от така предявените искове.
В
срокът по чл. 131 ГПК назначеният на ответника особен представител по реда на
чл.47 ГПК е подал отговор на исковата молба.
Прави възражение за нищожност на процесния ДПК като противоречащ на
закона и такъв, накърняващ добрите нрави -чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК. Твърди,
че при определяне на ГЛП и допълнителния пакет услуги са нарушени добрите
нрави, липсва ясна разписана методика как се формира ГПР по кредита / кои
компоненти са включени в него и как се формира ГПР от 49,90% /. Отделно прави възражение за нищожност на
клаузата за лихвата като такава накърняваща добрите нрави поради прекомерност и
несъразмерност. Прави възражение за
нищожност на споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги.
Твърди, че не е ясно за какъв вид
допълнителни услуги какво възнаграждание се дължи – сумата е посочена общо за
различните видове услуги, като същата е дължима само за възможност за
предоставяне, без да е ясно дали някоя от тези услуги е била ползвана от
страната по договора, с оглед което тези разпоредби са нищожни съгласно чл.
10а, ал. 3 и ал. 4 ЗПК
Доказателствата
по делото са писмени, изслушано и прието по делото е заключението на вещото
лице Р. С. по назначената от съда ССЕ, неоспорено от страните.
Съдът
намира така предявените установителни искове за допустими като предявени от
заявителя в производство по чл. 422 ГПК в предвидения от закона едномесечен
срок.
Съдът
счита, че между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. В чл. 11 ал. 1, т. 1-27 ЗПК са изброени реквизитите,
които следва да съдържа договора, а съгласно чл. 11 ал. 2 от закона, Общите
условия / ОУ / са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка
страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото
доказателства се установява, че част
от установените в чл. 11 ал. 1 от ЗПК реквизити – името или наименованието, правноорганизационната
форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора, подписи на
страните. Съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите
/ ГПР / по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Според чл. 19 ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Тоест, с оглед изискването на чл. 11 ал. 1, т.
10 от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В процесния договор, кредиторът единствено е посочил като
абсолютни стойности ГПР по кредита, лихвения процент на ден, както и годишния
лихвен процент. В т. 5.3 от ОУ е дадена обща формулировка относно първоначалното
изчисление на ГПР по договора. Липсва обаче яснота относно методиката на
формиране на ГПР -кои компоненти точно
са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,90%. Не е
ясно какво първоначално изчисление се има предвид, като първоначалното
изчисление предполага и последващо такова изчисление. Посочен е лихвен процент
по заема, който е фиксиран, както и годишно оскъпяване по заема, но не е ясно,
как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. В ЗПК е
посочено какво следва да е съдържанието на договора за кредит, като липсата на
изрично посочените в чл. 22 вр. с чл. 11 от ЗПК реквизити на договора за
кредит, водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена
възможност тези реквизити да са определяеми такива. Ето защо, съдът счита, че
процесният договор за кредит е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК вр.
с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и поради това не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици. В такъв случай съобразно
нормата на чл.23 ЗПК при недействителност на договора за кредит,
длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност по кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. По аргумент от това съдът счита, че
ответникът няма да дължи и претендираната неустойка.
Страните
са договорили и заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1500 лева,
от които следствие извършени плащания от ответника се претендират 937,50 лв. В
сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 09.10.2015 г., са изброени по вид услугите, които може да ползва
потребителят. Съдът намира, че постигнатите уговорки между страните са в
нарушение на чл.10а, ал. 2 и ал.4 ЗПК. Съгласно чл. 10а ал. 2 ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, а съгласно чл.10а, ал. 4 ЗПК, видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От начина, по
който са формулирани в споразумението обаче следва, че тези по т. 1 /
приоритетно разглеждани и изплащане на потребителския кредит / са действия по
усвояване на кредита, по т. 2 / възможност за отлагане на определени вноски /,
т. 3 / възможност за намаляване на определени погасителни вноски / и т. 4 /
възможност за смяна на дата на падеж / няма предоставена услуга, а само
възможност за предоставяне на такава, а по т. 5 / улеснена процедура за
получаване на допълнителни срадства / също става въпрос за бъдеща услуга по
евентуално бъдещо кредитиране на потребителя. Не са ангажирани и доказателства
от страна на ищеца за това, че въпросните услуги, предмет на споразумението,
реално са предоставени на кредитополучателя, което допълнително обосновава
тяхната недължимост. Ето защо, съдът приема, че предявеният осъдетелен иск за
заплащане заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги за
неоснователен
Съгласно
изслушаното по делото експертно залючение – т.2 от същото, ответникът е
заплатил на ищеца общо сумата от 1346,97
лв. На основание чл. 23 ЗПК,ответникът дължи връщане единствено на главницата
по сключения договор за потребителски кредит, която е в размер 1500 лева и
съдът приема, че остава дължима единствено сумата от 153,03 лева.
С
оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
поисканите и направени по делото разноски съобразно с уважената част от
исковете. Съдът намира, че съобразено фактическата и правна сложност на делото
юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на
100 лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП. Съобразно
уважената част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
размер на 62,64 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноските
в заповедното производство съобразно с предявения и уважен размер на вземанията
в исковото производство в размер от 5,70 лева
Мотивиран
от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, на основание чл. 422 ГПК, по отношение на О.С.Х.,
ЕГН **********,*** дол, че дължи на ***, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: ***сума в размер на 153,03 лв. /сто петдесет и три лева и 03 стотинки/, представляваща остатъчно
неизплатено задължение от главницата по Договор за потребителски кредит № **********/09.10.2015
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК– 06.03.2018 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед № 137/07.03.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 219/2018г. по описа на РС Девня, като отхвърля
иска в останалата част до пълния претендиран размер главница от 1127,37 лева
като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК
***, седалище и адрес на управление: ***против О.С.Х., ЕГН **********,*** дол,
иск с правно основание чл. 422 ГПК за приемане на установено в отношенията
между страните, че О.С.Х., ЕГН **********, дължи на ***ЕИК ***, сума в размер
на 510,56 лева / петстотин и десет лева
и 56 стотинки /, представляваща неустойка по Договор за потребителски кредит №
**********/09.10.2015 г., за която сума е издадена Заповед № 137/07.03.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 219/2018г. по
описа на РС Девня, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, срещу О.С.Х., ЕГН **********,*** дол, искове
с основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумите от 325,40
лева / триста двадесет и пет лева и 40 стотинки / договорна лихва за период от
03.12.2015г. до 02.11.2017г. по Договор
за потребителски кредит № **********/09.10.2015 г., и сумата 937,50 лева /
деветстотин тридесет и седем лева и 50 стотинки /, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги във връзка с договор за
потребителски кредит № **********/09.10.2015 г., като неоснователни
ОСЪЖДА О.С.Х., ЕГН **********,***
дол, да заплати на ***ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 5,70
лева. /пет лева и седемдесет стотинки/, представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата 62,64 лв. /шестдесет и два лева и 64 стотинки/,
представляваща разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от
същото да се приложи по ч.гр.дело № 219/2018 г. по описа на Районен съд Девня
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: