Решение по адм. дело №448/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на МБАЛ – Пазарджик АД, представлявано от изпълнителния директор К. Т., срещу Решение № 1012-12-96 от 07.04.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 8/04.03.2025 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО – ст. инспектор по осигуряването, с което злополуката, станала на 18.02.2025 г. с Б. С. М. е приета за трудова, на основание чл. 55, ал. 2 от КСО.

В жалбата, съдебно заседание и представени писмени бележки се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Прави се искане оспореното Решение да бъде отменено, претендират се разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Допълнителни доводи навежда в представено писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар.

Заинтересованата страна – Б. М. счита, че жалбата следва да бъде уважена.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища от ответника и заинтересованата страна основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.02.2025 г. в ТП на НОИ - Пазарджик постъпила декларация за трудова злополука, ведно с документи от осигурителя - „МБАЛ - Пазарджик“ АД, за злополука станала на 18.02.2025 г. с Б. М. - санитар в болничното заведение.

Със заповед №187 от 21.02.2025 г. директора на МБАЛ-Пазарджик АД определил комисия, която да извърши разследване на обстоятелствата по нея.

При извършеното разследване, комисията установила следното:

пострадало лице - Б. М., с адрес гр. Пазарджик, [улица], на длъжност „санитар“;

място и време на злополуката - гр. Пазарджик, на улицата по маршрута за прибиране след работно време;

обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката - подхлъзване и падане на заледен участък;

специфично физическо действие, извършвано от пострадалия в момента на злополуката и свързани с това действие материален фактор - прибиране към дома си след приключване на работния ден;

отклонения от нормалните действия и условия, и материалният фактор, свързан с тези действия - няма;

начин на увреждането и материален фактор, причинил увреждането - счупване на долния край на лъчевата кост на лява ръка;

допуснати нарушения – няма, за което бил съставен протокол за злополука от 21.02.2025г.

Въз основа на съставения протокол, в ТП на НОИ - Пазарджик била представена декларация за трудова злополука вх. № 5101-12-10/24.02.2025г., ведно с писмени обяснения от ЗС М.. Към декларацията за трудова злополука били представени документи, доказващи осигурителният статус на пострадалата и работното й време по график; трудов договор №419 от 31.05.2021 г.; допълнително споразумение №343 от 10.09.2024 г.; длъжностна характеристика; работен график на санитарите в Педиатрично отделение към „МБАЛ - Пазарджик” АД за м. 02.2025 г., от които е видно, че ЗС е служител в „МБАЛ - Пазарджик“ АД, гр. Пазарджик, на длъжност „санитар“ в Педиатрично отделение. Била е на работа нощна смяна в периода от 19.00 часа на 17.02.2025 г. до 07.00 часа на 18.02.2025 г. Адресът на „МБАЛ - Пазарджик“ АД, е ул. „Болнична“ №17, а адресът на ЗС - [улица].

На 18.02.2025г.в 09:00 часа ЗС постъпила в МБАЛ-Пазарджик, отделение ОТО с окончателна диагноза – Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито, и изписана на 20.02.2025г. Бил издаден и болничен лист за периода 18.02.-22.03.2025г. с диагноза счупване на долния край на лъчевата кост – закрито.

Въз основа на представените в ТП на НОИ-Пазарджик документи длъжностно лице по чл. 60 от КСО (съгласно заповед №1015-12-4 от 11.01.2019 г.) – ст.инспектор по осигуряването М. А. издала разпореждане №8 от 04.03.2025 г. за приемане на злополуката за трудова по чл. 55, ал. 2 от КСО.

В оспореното Решение е посочено, че ЗС е осигурено лице по смисъла на КСО - „осигурено лице“ е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване, съгласно §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО; Лицето е било на обичайното си работно място (по данни от осигурителя и
пострадалата) в деня на злополуката и след приключване на работното време се е прибирала към основното си място на местоживеене; Налице е внезапно увреждане на здравето, причинило временна
неработоспособност на лицето.

Въз основа на тези аргументи, с оспореното Решение ответника е потвърдил разпореждане №8 от 04.03.2025 г. за приемане на злополуката за трудова по чл. 55, ал. 2 от КСО.

За изясняване на обстоятелства от съществено значение за делото са допуснати и изслушани СМЕ и СТЕ, приети и неоспорени от страните, които съдът кредитира изцяло, като обосновани и компетентни, чийто заключения са:

„Двустранна невросензорна загуба на слуха“ означава, че са засегнати двете уши и причината е увреждане на вътрешното ухо (охлюва/кохлеята) или слуховия нерв, а не проблем с проводимостта на звука през външното или средното ухо. Причини за невросензорна загуба могат да бъдат: Възраст (пресбиакузис); Излагане на силен шум; Генетични фактори; Инфекции (напр. менингит); Травма; Ототоксични лекарства (напр. някои антибиотици или химиотерапевтици). Симптомите са: Затруднение при разбиране на реч, особено на фона на шум; Чувствителност към определени звуци; Усещане, че хората „мърморят“. Диагнозата се поставя чрез извършване на аудиометрия; тестове за отоакустични емисии и ЯМР (ако има съмнение за тумор, например акустичен неврином). Лечение: Няма пълно излекуване, но се прилагат: Слухови апарати; Кохлеарни импланти (при тежка форма); Рехабилитация на слуха. Двустранната невросензорна загуба на слуха може да повлияе на равновесието, но не винаги. Зависи от това дали и доколко е засегната вестибуларната система, която се намира във вътрешното ухо заедно със слуховия апарат.

Вътрешното ухо съдържа: Кохлея (охлюв) - отговаря за слуха; Вестибуларен апарат (полукръгли канали и отолитни органи) - отговаря за баланса и ориентацията в пространството.

При невросензорна загуба на слуха, ако увреждането е ограничено само до кохлеята, балансът може да остане нормален. Но ако е засегнат и вестибуларният апарат, може да се появят проблеми с равновесието.

Симптоми при засегнат вестибуларен апарат: Световъртеж (вертиго); Несигурна походка; Трудности при завъртане на главата; Дезориентация; Замъглено зрение при движение (осцилопсия).

В приложената по делото медицинска документация няма анамнестични и клинични данни за засегната вестибуларна система, което да обуславя нарушения в баланса и ориентацията в пространството. Според приложеното ЕР на ТЕЛК № 90131/11.01.2024 г. и ЕР на НЕЛК № 90619/11.03.2025 г. се касае за двустранна невросензорна загуба на слуха на база двустранен неврит на слуховия нерв (н. акустици билатералис). Не е налице увреждане на вътрешното ухо (охлюва/кохлеята).

Налице е подхлъзване и падане върху терен, т.е. въздействие на твърд тъп предмет по механизма на удар. При подхлъзване човек обикновено се опитва да се предпази от удара, с инстинктивно подлагане на ръка (типичен рефлекс). Налице е обуславящ фактор „подхлъзване“ предшестващ падането върху терен, а не „виене на свят със загуба на равновесие“ и падане върху терен. Общото заболяване „двустранна невросензорна загуба на слуха“ няма връзка и не би могло да допринесе за настъпилата злополука и увреждането получено от пострадалата Б. М..

Най-краткият маршрут за придвижване на ЗС за напускане на работното място е по маршрут, който излиза пред МБАЛ - Пазарджик АД по ул. „Болнична”. Адресът на МБАЛ - Пазарджик АД е ул. „Болнична” № 15, а адресът на пострадалата е [улица]. Най-краткият маршрут за придвижване на пострадалата от работното място до дома й е по отбелязаният на снимка № 3 от СТЕ маршрут. В обясненията на ЗС, в протокола за вътрешно разследване на злополуката и в декларацията за трудова злополука не е записано кое е точното място на възникване на злополуката и не е установен кой е бил маршрутът на придвижване на пострадалата на 18.02.2025г.

Пътят, който води до педиатричното отделение е асфалтиран, но има неравности и няма тротоар за движение на пешеходци. Участъкът от пътното платно с пешеходна пътека, предназначен за пресичане на пешеходци е с неравности, липсващи части от бордюра и разлика в нивата на настилката. Тротоарът по ул. „Болнична”, пред МБАЛ Пазарджик АД е асфалтиран, но е с неравности, дупки, пукнатини и различни нива на настилката. Състоянието на тротоарите и на местата за пресичане на пешеходци е лошо — с неравности, дупки и различни нива на настилката. Тротоарът на ул. „Болнична“ срещу МБАЛ Пазарджик също е в лошо състояние - асфалтиран, но с неравности, дупки и разлики в нивата на настилката. Пътното платно на ул. „Болнична” е асфалтирано, но има неравности, дупки и разлики в нивото на настилката. В обясненията на ЗС е описано, че се подхлъзнала и пада на земята.

В протокола за вътрешно разследване на злополуката, проведено от определена със заповед на изпълнителния директор на МБАЛ Пазарджик д-р К. Т. комисия е описано следното: Обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката: Подхлъзване и падане на заледен участък. Според данните за метеорологичната обстановка на 18.02.2025г. е имало снеговалеж, минималните температури са били под и около 0°С, което създава условия за заледяване на пътищата и тротоарите.Тротоарите от двете страни на ул. „Болнична” не са с плочки, а са асфалтирани.

По справка с месечния хидрометеорологичен бюлетин на Националния институт по метрология и хидрология, през периода 16-19 февруари 2025г. вали сняг и постепенно се образува снежна покривка в почти цялата страна. На 18 февруари 2025г. има зимни метеорологични условия, снеговалеж и минимални температури под и около 0°С, което създава условия за заледяване на пътищата. Метеорологичните условия около 7:30ч. сутринта на 18 февруари 2025г. са създали предпоставка за заледяване на пътищата и тротоарите.

Жалбата е подадена до териториално компетентния административен съд от надлежна страна - адресат на атакувания административен акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното процесуално право на жалба е упражнено при спазване на срока по чл.118, ал.1 от КСО, поради което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства.

По съдебен ред е оспорено решение на директора на ТП на НОИ-гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане по чл. 60, ал.1 от КСО на длъжностното лице по осигуряването. Съгласно правилото на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, поради което се налага извод, че авторът на обжалваното решение е разполагал с материална, териториална компетентност и такава по степен, за да издаде оспорения акт.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран и издаден в нарушение на административнопроизводствените правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието „трудова злополука“ е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. За да бъде призната настъпила злополука с работник за „трудова“, следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка (между внезапното увреждане и настъпилия резултат); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО приравнява на трудова по смисъла на ал. 1 и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2, по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер.

КСО не дава легална дефиниция на употребения в разпоредбата на чл. 55 КСО израз „обичаен път при отиване и връщане от работа“, но съдебната практика го е дефинирала като повтарящи се действия и придвижване преди или след работа в рамките на минимално необходимото време от или до мястото на уседналост на пострадалото лице. Обичайният маршрут допуска и съществуването на отклонения с оглед задоволяването на ежедневни житейски нужди с постоянен или временен характер, като например избягване на натоварен трафик, труднопроходими участъци и др. Съществените факти, подлежащи на установяване са свързани с целта на пътуването, а именно отиване/връщане от работното място.

В практиката си ВАС и ВКС трайно приемат, че за да се счита дадено придвижване по обичайния път, следва пътуването да се извършва по ежедневния маршрут, по който осигуреният отива от местоживеенето до работното си място и обратно, като от обхвата на това понятие е изключен пътят, по който се е отклонил, заобиколил, спрял, отбил и др. подобни действия, несвързани с прякото придвижване, а включващи разнородни дейности, неотносими към обхвата на трудовите функции и на пътуването до мястото на работата си съответно до мястото си на живеене. Ако обаче в ежедневния маршрут се включват отклонения с оглед задоволяване на ежедневни житейски нужди на лицето с постоянен характер (взимане на дете от детско заведение, пазаруване в близкия магазин и др.) или избягване на трафик, заледяване, труден пътен участък с множество завои, то тези отклонения също биха се включили в понятието „обичаен път при отиване или връщане от работното място до постоянното място на живеене“, макар чрез тях маршрутът за придвижване да се окаже по-дълъг от друг такъв възможен.

В хода на административното производство, ответникът не е събрал доказателства и не е изяснил обичайният път, по който ЗС се е придвижвала от работното си място. По делото не са налице данни за точното място, на което е настъпило травматичното увреждане. В съставения протокол за злополука е записано, че мястото и времето на злополуката е гр. Пазарджик, на улицата по маршрута за прибиране след работна време. В декларацията за трудова злополука е вписано, че мястото на злополуката е „ на улицата, до домът си“. В обясненията, дадени от ЗС М. същата е декларирала , че „ на около 200 м. след портала се подхлъзнала и паднала на земята“. По делото не са налице конкретни данни – за коя улица става въпрос, в каква посока от портала/и, вероятно на МБАЛ-Пазарджик ЗС се е подхлъзнала и паднала, дали това е била посоката към домът й, или друга. Заключението на СТЕ не дава отговор на този въпрос, доколкото по делото не са налице данни за точното място на настъпване на злополуката, изчислен е единствено най-краткият маршрут на придвижване от работното място до домът на пострадалата.

В оспореният административния акт липсват изводи относно маршрута при обичайния път на придвижване на лицето от работното място до домът му в гр. Пазарджик, [улица], точното място на настъпване на злополуката и отстоянието на мястото на злополуката спрямо работното място. В тази връзка в производството пред органа по чл. 60, ал. 1 КСО е следвало да се съберат доказателства в тази насока / Решение № 10796 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3607/2019 г., VI отд./.

В оспореното Решение не се съдържат никакви доводи относно обичайния маршрут, по който се е движела пострадалата, за да са налице основанията за приложение разпоредбата на чл.55, ал.2 от КСО. В същото въобще липсва коментар за такъв маршрут.

Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. Нито в разпореждането, нито в Решението, не е дори упоменато кой е обичайния път при отиване или при връщане от работното място на пострадалата. По този начин съдът е поставен пред невъзможност да прецени въз основа на кои доказателствени източници ответника е достигнал до проверявания по съдебен ред извод и правилно ли е формиран същият. От съдържанието на разпореждането и Решението не става ясно какви фактически обстоятелства са съобразени, за да се разпореди посоченият резултат, и под кое точно материалноправно основание тези обстоятелства са подведени. За да бъде спазено изискването за форма, актът следва да съдържа ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен той. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт. Непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за неговото упражняване, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта.

Съгласно посоченото в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. В настоящия случай обаче, както в разпореждането, така и в Решението няма направено препращане към друг предшестващ акт.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки изисква разследването на трудовата злополука да установи конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, вида на уврежданията, както и всички други данни, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе за характера на злополуката. В този смисъл е и нормата на чл. 58, ал. 3 от КСО. Изложените в настоящите мотиви съображения сочат, че при издаване на оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Пазарджик, не са били изяснени всички релевантни за случая факти и обстоятелства. Нарушени са нормите на чл. 58, ал. 3 от КСО, на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, на чл. 35 и на чл. 9 от АПК. Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила са самостоятелно основание за тяхната отмяна, което обуславя връщане на преписката на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО за ново произнасяне, при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК.

По силата на чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че е налице трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.2 от КСО е на административния орган, който следва да установи фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Предвид посочената процесуална норма, не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира пропускът на административния орган да изложи фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт. От мотивите към оспореното Решение следва да е ясно защо трудовата злополука се приема като такава по чл. 55, ал.2 от КСО – „…по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до…“, като се конкретизира и съответната хипотеза, предвидени в същата разпоредба. От една страна, това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита срещу оспорения административен акт. От друга страна, би позволило на съда да извърши контрол за законосъобразността на оспореното Решение, като провери дали, защо и правилно ли е приета злополуката като трудова на посочените правни основания. Мотивирането на акта е една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните в административното производство съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде административен акт, което подпомага страните в избора им на защита и съответно прави възможен и/или улеснява контрола върху законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва.

Предвид изложеното, оспореното Решение като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на органа, с указания за ново произнасяне, въз основа мотивите на настоящия съдебен акт, в 14-дневен срок, с оглед разпоредбата на чл. 174 от АПК.

С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, съгласно представените списъци пред всички съдебни инстанции – 200 лева държавни такси, адвокатски хонорар в размер на 1200 лева, който съдът не намира за прекомерен, с оглед фактическата и правна сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника при провеждане на съдебното следствие, при липса на конкретни доводи от страна на процесуалния представител на ответника при отправеното възражение за прекомерност, както и 1600 лева – депозит за ВЛ, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на МБАЛ – Пазарджик АД, представлявано от изпълнителния директор К. Т., Решение № 1012-12-96 от 07.04.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик.

ВРЪЩА преписката на длъжностното лице по чл. 60 от КСО, за ново произнасяне, съгласно мотивите на настоящото решение в 14-дневен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Пазарджик да заплати на МБАЛ – Пазарджик АД сумата от 3000 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.