Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 12.11.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на десети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка К.
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 5554 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 23.04.2020 г. по гр.дело № 52438/19 г., СРС, І ГО, 173 състав
е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
Р.К.А.,
ЕГН ********** дължи на „З.Д.Е." АД, ЕИК*******, сумите, както следва: 5000 лева - получено без основание застрахователно обезщетение
по щети № ********** и № ********** във връзка с настъпило на 01.11.2014г. на
автомагистрала „Тракия" пътно-транспортно произшествие по вина на водача
на автомобил марка „Фиат", модел „Пунто", per. №*******, при което са причинени материални щети на
автомобила на ответника марка „Фолксваген", модел „Голф", per.
№ *******, и сам той е
пострадал, ведно със
законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (24.06.2019г.) до окончателното й изплащане; 2212, 28 лева- законна лихва за забава върху главницата
за периода 13.02.2015г.-23.06.2019г., като е отхвърлил предявения иск
за горницата над 2 212,28 лева до пълния предявен размер от 2 213,59 лева. Осъдил
е Р.К.А.,
ЕГН ********** да заплати на „З.Д.Е." АД, ЕИК*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 194,23
лева, представляваща разноски в
заповедното производство (ч.гр.д. № 35952/2019г. на СРС). Осъдил
е „З.Д.Е." АД да заплати
на Р.К.А., ЕГН
**********, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 0,05 лева, представляваща разноски в заповедното производство
(ч.гр.д. № 35952/2019г. на СРС).
Осъдил е Р.К.А., ЕГН
********** да заплати на „З.Д.Е." АД,
ЕИК*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 244,23
лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 52438/2019г. на СРС). Осъдил
е „З.Д.Е." АД, ЕИК******* да заплати на Р.К.А.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 0,13
лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д. № 52438/2019г. на СРС).
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника Р.К.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** чрез пълномощника по делото адвокат Ц.К.
от САК, със съдебен адрес: *** в частта, в която съдът е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че
Р.К.А.,
ЕГН ********** дължи на „З.Д.Е." АД, ЕИК*******, сумите, както следва: 5000 лева - получено без основание застрахователно обезщетение
по щети № ********** и № ********** във връзка с настъпило на 01.11.2014г. на
автомагистрала „Тракия" пътно-транспортно произшествие по вина на водача
на автомобил марка „Фиат", модел „Пунто", per. №*******, при което са причинени материални щети на
автомобила на ответника марка „Фолксваген", модел „Голф", per.
№ *******, и сам той е
пострадал, ведно със
законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (24.06.2019г.) до окончателното й изплащане; 2212, 28 лева- законна лихва за забава върху главницата
за периода 13.02.2015г.-23.06.2019г., както и направените разноски с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че заявената
претенция се основава на чл.59 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1, вр. с чл.84, ал.2 ЗЗД. Съдът неправилно е приел в доклада си по делото, че претенцията е по
чл.55, ал.1 ЗЗД, разпределил е доказателствената тежест, изхождайки от
разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, но не е посочил кой от фактическите състави на
чл.55, ал.1 ЗЗД визира, като липсват мотиви относно предпоставките на тази
правна норма. Излагат се подробни съображения относно приложение нормата на
чл.55, ал.1 ЗЗД. Сочи се, че в разрез със събраните доказателства съдът е
приел, че ответникът е получил без основание застрахователно обезщетение и по
този начин е поставил пострадалият в невъзможност да получи обезщетение за
причинените му неимуществени и имуществени вреди както от застрахователя, така
и от деликвента.
По делото е безспорно установено, че на 13.11.2014
г. в гр.Ихтиман е сключено споразумение между ответника и майката на деликвента
Г.С.Т., но това споразумение не е между пострадалия и деликвента, а между
пострадалия и трето лице, като майката на деликвента е трето лице и за деликта.
Според чл.213, ал.5 от КЗ/отм./, „в случай че
причинителят на вредата е обезщетил застрахования в пълен размер,
застрахователят се освобождава от задължението си да плати застрахователно
обезщетение. Решаващият съд незаконосъобразно
е приел, че деликвентът Й.Т.е обезщетил пострадалия ответник, тъй като към
датата на извършване на плащанията по определеното обезщетение на имуществени
вреди и плащането на обезщетението по спогодбата между застрахователя-ищец и
пострадалото лице-ответник, деликвентът не е обезщетил ответника, т.е. не е
приложима нормата на чл.213, ал.5 от КЗ/отм./
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното като неправилно и необосновано и да бъдат отхвърлени предявените
искове.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции, включително и адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемият/ищец
„З.Д.Е.“ АД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителните директори Й.Ц.и Р.Б., чрез процесуалния представител юрисконсулт К.А.оспорва
въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
Процесното решение е валидно и доспустимо, пради
което въззивният съд дължи произнасяне по отношение
на правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл.
213, ал.5 от КЗ/отм./, във вр. с чл.55 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за следните суми: сумата от 5000 лв., представляваща получено без основание застрахователно обезщетение по щети № ********** и №
********** във връзка с настъпило на 01.11.2014г. на автомагистрала „Тракия“
пътно-транспортно произшествие по вина на водача на автомобил марка
„Фиат", модел „Пунто", per. №*******, при което са
причинени материални щети на автомобила на ответника марка „Фолксваген",
модел „Голф", per. № *******, и сам той е пострадал, ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (24.06.2019г.) до окончателното й изплащане, сумата от 2213,59 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода 13.02.2015г. –
23.06.2019 г.
Ищецът „З.Д.Е.“ АД твърди, че на 01.11.2014г. по вина на Й.П.Т., водач на МПС марка „Фиат", модел
„Пунто", per. №*******, било причинено ПТП, при което са причинени
материални щети на автомобила на ответника марка „Фолксваген", модел „Голф",
per. № *******, и сам той е пострадал. Гражданската отговорност на водача на
автомобила „Фиат" била застрахована към датата на ПТП при ищеца „З.Д.Е.“ АД. Р.А. предявил срещу ищеца претенции под № **********/06.11.2014г. и №
**********/05.11.2014г. за обезщетяване на причинените му от застрахования в „З.Д.Е."
АД водач имуществени и неимуществени вреди. Тъй като уврежданията по автомобила
надхвърляли 70% от действителната му стойност,
то се касаело
за тотална щета. Било определено обезщетение от 1823,25 лева, което било изплатено на ищеца по банковата му
сметка на 22.01.2015 г. За претърпените неимуществени
вреди била сключена спогодба от 26.11.2014г., във връзка с което на ответника
за окончателно уреждане на отношенията било изплатено обезщетение в размер на
3500 лева (на 06.01.2015г. по банков път).
Междувременно, на 13.11.2014г. Р.А. сключил с Г.С.Т.
(майка на делинквента Й.Т.) споразумение с нотариална заверка на подписите по
повод причиненото от сина й произшествие, по силата на което заплатила в брой
на Р.А. обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди в
размер на общо 5000 лева. Така, бидейки обезщетен за причинените му вреди и
получавайки последващо плащане и от застрахователя на делинквента за тях,
ответникът се обогатил без основание за сумата от 5000 лева. На 04.02.2015г. на
А. била връчена покана да върне парите, но плащане не последвало. Аргументира
се, на основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, и задължение на ответника
да заплати законна лихва за забава върху главницата.
Ответникът
Р.К.А., ЕГН **********, в депозирания писмен отговор е оспорил
предявените искове като неоснователни. Сочи се, че на 11.02.2015г. е уведомил „З.Д.Е."
АД, че платената му на 13.11.2014г. от майката на причинителя на ПТП сума от
5000 лева й е върната на 20.11.2014г. Затова и не било вярно твърдението, че А.
бил обезщетен от страна на деликвента преди застрахователят да му заплати
съответните суми - към датата на получаване на обезщетенията от дружеството
платените от Т.а 5000 лв. са й били върнати.
По
делото е безспорно, че на 01.11.2014г. Р.К.А. е понесъл
имуществени и неимуществени вреди от ПТП, виновно причинено от Й.П.Т., чиято
гражданска отговорност като водач на моторно превозно средство към онзи момент
била застрахована при „З.Д.Е." АД, че ищецът е изплатил на ответника
застрахователни обезщетения за нанесени му имуществени и неимуществени вреди по
щета № **********/05.11.2014г.(3500 лева) и по щета № **********/05.11.2014г.
(1823,25 лева) - по банков път на 06.01.2015г., съответно на 22.01.2015г. Безспорно
е, че на 13.11.2014 г. по силата
на споразумение от 13.11.2014г. Г.С.Т., майка на делинквента Й.Т., е заплатила на
Р.А. сумата от 5000 лева като обезщетение за нанесените му имуществени вреди и
телесни повреди.
По делото са
разпитани като свидетели Г. Т.а и Т.Г.. От разпита на свидетелката Г. се установява, че през зимата на 2014 или 2015г., тя
заедно с ответника посетила къща в град Ихтиман, където ги посрещнала жена. А.
трябвало да й върне пари във връзка с пътния инцидент, за което била съставена
разписка. Самото даване на парите не е видяла, като не знае колко точно е
сумата. Свидетелката Т.а твърди, че
през м. ноември 2014г. платили на А. пари във връзка с катастрофата, но той
после ги върнал - 5000 лева, като обяснил, че си е „взел застраховките" и
е решил да им ги върне. Свидетелката не е сигурна за датата, на която са
върнати парите, като веднъж сочи 2018г., после - година след плащането, а след
повторно предявяване на разписката заявява, че не си спомня точно и се е
объркала. Въпросната разписка се намира по делото и е с вписана дата
20.11.2014г. Липсват основания да се приеме, че разписката е съставена на друга
дата.
От правна страна:
Спорът
в настоящето производство се свежда до това дали е законосъобразен отказът на ответника да заплати
застрахователното обезщетение, основан на разпоредбата на чл.213, ал.5 от КЗ/отм./ Съгласно тази
разпоредба, в случай че причинителят на
вредата е обезщетил застрахования в пълен размер, застрахователят се
освобождава от задължението си да плати застрахователно обезщетение.
Целта на нормата е да се предотврати неоснователното обогатяване на
застрахования, а от друга страна да не се освобождава третото лице от
гражданската му отговорност за причинените на застрахования вреди.
В настоящето производство застрахователното събитие е реализирано на 01.11.2014г., преписките по
щетите са образувани на 05.11.2014г.
На 13.11.2014г. Р.А. е получил
обезщетение, заплатено от майката на деликвента,
в размер на 5000 лева, като споразумението за това, имащо в частта си по т. 3
/първата/ (за плащането) характер и на разписка, е с нотариална заверка на
подписите от 13.11.2014г. С получаването на същата дата на сумата от 5000 лв.
ответникът е бил обезщетен за причинените му имуществени и неимуществени вреди.
От този момент е отпаднало както правото на Р.А. да получава още обезщетения за
същите вреди, така и задължението на застрахователя на деликвента да му плаща
такива - чл. 213, ал. 5 КЗ (отм.). Действително,
по делото са налице данни, че сумата от 5000 лева е била върната на 20.11.2014г.
на майката на деликвента, но за връщането на сумата са ирелевантни подбудите на
ответника Р.А.. С плащането на тази сума, същата е станала собственост на
ответника, който може да се разпорежда с нея както намери за добре, включително
и да я върне, но нормата на чл.213, ал.5 КЗ/отм./ е приложима и тази норма не
обвързва като последица оставането на паричната сума у увредения. Достатъчно е
платеното от причинителя обезщетение да е постъпило в патримониума на
пострадалия. Това обстоятелство не се променя от факта, че плащането на
обезщетението е извършено от майката на деликвента, като това е отразено в т.2
споразумението от 13.11.2014 г.
От нормата на чл.213, ал.5 КЗ/отм./ следва, че увреденият има право само на
едно обезщетение за причинените му имуществени вреди: той не може да иска да
бъде обезщетен в пълен размер едновременно и от застрахователя, и от
причинителя на вредата. В противен случай няма да се касае за обезщетяване на
нанесени вреди, а за обогатяване, тъй като в крайна сметка като последица
увреденият ще разполага с повече имущество отколкото е имал преди увреждането. Да
се възприеме противното означава, увреденият да
получи два пъти едно и също вземане и по този начин реално обезщетяването на
увредения да се трансформира в механизъм за неговото обогатяване.
Към момента на извършеното от „З.Е.“ АД плащане на щетите от 05.11.2014 г. по банков път на 06.01.2015 г./ 3500 лв./ и на 22.01.2015 г./1823 лв./ е
липсвало законово основание за това, т.е. налице е хипотезата на чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД- претендира се връщане на даденото без основание. Фактическият състав на иска по чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД
предвижда, че когато ищецът е дал нещо на ответника при начална липса на
основание, ответникът следва да го върне. Настоящият случай е такъв, като
правната квалификация се определя от съда, а не от страната, която сочи нормата
на чл.59 ЗЗД.
Правилно е
определен размера и на иска по чл.86 ЗЗД, за периода 13.02.2015 г./ получената
от ответника покана за възстановяване на сумата е на 04.02.2015 г. с даден срок
за плащане до 12.02.2015 г./ до 23.06.2019 г. / един ден преди подаване на
заявлението до съда за издаване на ЗИ.
Предвид
изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на
въззиваемото дружество юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 23.04.2020г. по гр.дело
№ 52438/19г. на СРС, І ГО, 173 с-в.
ОСЪЖДА Р.К.А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** чрез
пълномощника по делото адвокат Ц.К. от САК, със съдебен адрес: *** да заплати на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните
директори Й.Ц.и Р.Б., чрез процесуалния
представител юрисконсулт К.А.юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.