№ 94
гр. Шумен, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:РА.ца Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20233600500046 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №290 от 10.11.2022г. по гр.д.№274/2022г. Районен съд - гр.Нови пазар е
отхвърлил предявеният от “АПС Бета България” ЕООД с ЕИК ********* срещу М. М. А.
ЕГН **********, иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК /чл.415, ал.1 от ГПК/, за се признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1868,56лв., от която: главница в
размер на 1000лв., договорна, възнаградителна лихва върху главницата в размер на
256,71лв. за периода от 10.10.2015г. до 10.10.2016г., законна лихва за забава върху
главницата в размер на 611,85лв. за периода от 10.10.2015г. до 23.02.2021г., както и лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на вземанията, за което е издадена Заповед №575/28.10.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1427/2021г. по описа на Районен съд –
Нови пазар, като неоснователен.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд, като сочи доводи за неправилност на решението, и моли съда да го отмени
и постанови друго, с което да уважи предявения иск.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна, чрез назначеният и особен
представител адв.И. Х. не е депозирала отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
1
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е предявил иск
по реда на чл.415, ал.1 от ГПК срещу М. М. А., в която излага, че на 03.09.2015г., М. М. А.
сключил Договор за потребителски кредит 523549 с "Кредисимо"АД ,с ЕИК:17530437, по
силата на който, получил сумата от 1000лв., срещу което се съгласил да върне 13 броя
вноски по 96,67 лева, в срок до 10.10.2016г., когато е падежирала последната вноска,
съгласно Приложение №1 към Договора за потребителски кредит, съдържащ Погасителен
план,неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в
размер на 41,24%, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.
Ответникът М. А. не изпълнил в срока задълженията си по Договора за кредит до
изтичането на крайния срок на договора, както и към момента на предявяване на иска. С
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г., "Кредисимо" като
цедент, прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за потребителски
кредит на цесионера "АПС Бета България"ЕООД. М. А. бил уведомен за цесията на
посочената от него в договора електронна поща с имейл от 02.04.2021г. Въз основа на
подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК била издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1427/2021г. по описа на НПРС за горните суми. Заповедта била
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищеца превява настоящата претенция.
Производството по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съставлява продължение на
развилото се пред Районен съд - Нови пазар заповедно производство по ч.гр.д.№1427/2021 г.
/по което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горните суми/, а
предявяването на установителния иск е законова последица или от подаденото в срока по
чл.414 от ГПК възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта на отразеното в
заповедта за изпълнение парично вземане, или /както е в процесния казус/ с връчването на
заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предметът на спора е очертан с обстоятелствената
част на исковата молба, в която е посочено, че претенцията на ищеца се основава на
сключения между страните Договор за потребителски кредит. На първо место следва да се отбележи,
че представения от ищеца Договор за потребителски кредит няма данни да е подписан нито физически,
нито с електронен подпис от кредитополучателя. Ищеца не е представил искане от ответника,
подадено до кредитора за отпускане на кредит, а освен договора в който липсва
удостоверително изявление за получаване на някаква сума, не са представени и
доказателства за реалното превеждане на сумата по някой от предвидените в договора
начини. Първоинстанционният съд е указал надлежно доказателствената тежест на ищцовата
страна, която е следвало при условията на главно и пълно доказване да установи
предоставяне на сочената в договора сума на кредитополучателя. В процесния случай,
ищеца не само че не е успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените
от него правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени
средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти,
2
и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете
неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се
релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Ето защо
предявения установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е неоснователен, и като такъв
следва да се отхвърли. Решението е правилно и следва да се потвърди.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №290 от 10.11.2022г. по гр.д.№274/2022г. на Районен
съд - гр.Нови пазар.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3