О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 172 13.02.2017 год. гр. Бургас
Бургаски окръжен съд, граждански състав
на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА КОСТОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Дарина Костова
т.д. № 448 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е
искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“
№ 19, етаж 2 представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева- изпълнителен
директор и Емил Димитров Кръстев- Прокурист, чрез пълномощника юрисконсулт
Илина Димитрова Колева, съдебен адрес ***, срещу Н.И.И., ЕГН **********, с
адрес ***, с посочено правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК, с посочена
цена на иска 38252,93 лв., с искане съда да установи със сила на присъдено нещо
по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, произтичащи от
Договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г., включващи сумата
от 34023,95 лева / тридесет и четири хиляди двадесет и три лева и
деветдесет и пет стотинки / - главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 24.01.2008г.; 3076,68 лева / три хиляди седемдесет и шест
лева и шестдесет и осем стотинки /- редовна лихва, дължима за
периода от 13.06.2011 г. до 16.01.2012 г.; 1152,90 лева /
хиляда сто петдесет и два лева и деветдесет стотинки / - санкционираща лихва
върху главницата, дължима за периода от 16.09.2011 г. до 16.01.2012г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.01.2012г. -
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
При условията на евентуалност се предявява иск в случай, че установителния иск
бъде счетен за неоснователен да бъде осъден ответника Н.И.И., ЕГН **********
да заплати на "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Княз Александър
Дондуков" № 19, етаж 2 (като правоприемник - цесионер на Банка ДСК ЕАД -
цедент) следните суми, произтичащи от неизпълнение на Договора за кредит за
текущо потребление от 24.01.2008 г.: 34023,95 лева / тридесет и четири
хиляди двадесет и три лева и деветдесет и пет стотинки / - неизплатена
главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящата
искова молба до окончателното плащане, и 3076,68 лева / три
хиляди седемдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки / - редовна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода от 13.06.2011 г. до 16.01.2012
г.; 1152,90 лева / хиляда сто петдесет и два лева и деветдесет
стотинки / -санкционираща лихва,
дължима за периода от 16.09.2011 г. до 16.01.2012 г.
Твърди се, че съгласно Договор за
кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г. „БАНКА ДСК" ЕАД е предоставила
на Н.И.И., ЕГН ********** кредит в размер на 40 000.00 лева /четиридесет хиляди
лева /, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за кредит.
„БАНКА ДСК" ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е
предоставила на кредитополучателя сума в размер на 40 000.00 лева, която сума е
усвоена от титуляра на 24.01.2008 г. Посочва се, че договорът за кредит за
текущо потребление от 24.01.2008 г. е подписан от титуляра Н.И.И. на стр. 2 на мястото предвидено за полагане на
трите имена, адрес и подпис на титуляра – кредитополучател с което същият се
съгласява безусловно със съдържанието на договора за кредит за текущо
потребление. Твърди се, че съгласно т. 2 от договора за кредит срокът за
издължаване на кредита е 120 (сто и двадесет) месеца, считано от датата на
усвояването му, т.е. до 24.01.2008 г.
Същият посочва още, че на основание т. 6 от договора за кредит, за
предоставения кредит Кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от Кредитора, и
надбавка. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е бил
5,19 %, стандартната надбавка е в размер на 1,31 % процентни пункта, или
лихвения процент по кредита е общо 6,50%. На основание чл. 19.2 от Общите
условия към договора за кредит, при допусната забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни, целият остатък на кредита става предсрочно изискуем и
се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен
ред остатъка от кредита се олихвявал с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателната надбавка в размер на 10 (десет) процентни пункта. Поради
неизпълнение на горните условия се твърди, че на 29.06.2011 г. кредитът
е станал автоматично предсрочно изискуем съгласно чл. 19.2 от
Общите условия към договора и „БАНКА ДСК" ЕАД е предприела необходимите
действия за събиране на вземането си по съдебен ред.
Твърди се още, че по силата на
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 16.08.2012 г., сключен между
"БАНКА ДСК" ЕАД (Цедент) и "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК ********* (понастоящем "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК
*********) (Цесионер), "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД е придобило
процесното вземане срещу кредитополучателя Н.И.И., ведно с всичките му
привилегии, обезпечения и други принадлежности. Горното се потвърждава и от
приложеното в заверено копие към настоящата искова молба Извлечение от
Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 16.08.2012 г.
Ищецът посочва, че на базата на
изрично пълномощно от "БАНКА ДСК" ЕАД е изпратил от името и за сметка
на цедента уведомително писмо за извършената цесия до Н.И.И. на адреса, посочен
от длъжника в договора за кредит, заверено копие на което се предоставя към
настоящата искова молба. Доставянето на уведомлението за прехвърлянето на дълга
до ответника Н.И.И. е удостоверено именно от приложените в копия обратна
разписка, видно от съвпадащия идентификационен код на пратката (отбелязан върху
самото уведомление) и придружаващата го обратна разписка, получена лично от
адресата - *PSFABG002U7ZZ*, поради
което ищецът счита, че длъжникът е
надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор
(цедент), който е упълномощил за това цесионера. Няма пречка цедентът да
упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае за
лично и незаместимо действие. Посочва се и задължителна практика на ВКС:
Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.
Ищецът заявява желанието си при
евентуалност да се приеме от съда, че
ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на настоящата
искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и
самият договор за цесия, писмо - уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и
пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия.
Твърди се, че на основание
издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК от 20.01.2012 г. и Изпълнителен лист от 21.01.2012 г.
"ОТП Факторинг България" ЕАД е образувало срещу длъжника Н.И.И. изп.
дело № 195/2016 г. по описа на ЧСИ д-р Росица Стоянова, per. № 706 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. Бургас. След
получаване на поканата за доброволно изпълнение по горецитираното изпълнително
дело е постъпило писмено възражение от Н.И.И. срещу издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
20.01.2012 г.
Ищецът посочва, че предвид горното на основание чл.415, ал.1 от ГПК за него възниква правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск
в законоустановения едномесечен срок. Прави искане за присъждане на направените
в производството разноски. Представя доказателства.
Ответникът Н.И.И., редовно
уведомен с препис от исковата молба, подава писмен отговор в определения от
закона срок, в който оспорва изцяло предявените основен и евентуални искове
като неоснователни и недопустими, като твърди, че не е спазен от страна на
ищеца преклузивния едномесечен срок за неговото предявяване. Твърди, че
дружеството- ищец не притежава надлежна процесуална легитимация, за да бъде
страна по иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК. Същият
заявява още, че оспорва твърдението на ищеца за надлежното му уведомяване за
настъпилата цесия, аргументирани е упълномощаване от страна на „Банка ДСК"
ЕАД, с пълномощно, по което липсва достоверна дата и нотариална заверка на
подписите на представляващите банката. Посочва, че и към настоящия момент с
Банка „ДСК“ има отношения по договора за кредит и никой от нейните
представители не го е уведомил за сключването на този договор, съответно за
прехвърлянето на вземането й. Посочва още, че не е било изпълнено изискването
на чл. 99, ал.4 ЗЗД
за уведомяването му за извършената цесия от стария кредитор „Банка ДСК” ЕАД,
поради което и прехвърлянето на вземането не е произвело действие спрямо него. Оспорва още,
че с известие за доставяне № ИД PSFABG002U7ZZ
му е връчено представеното по делото
писмо от 03.09.2012г на „ОТП Факторинг България” ЕООД. Твърди, че идентификационния
код върху писмото от 03.09.2012 г. е поставен допълнително от ищеца за нуждите
на процеса. Ищецът заявява, че независимо
от това, видно от представеното по делото писмо от 03.09.2012г на „ОТП
Факторинг България" ЕООД, същото е подадено от новия кредитор, а не от
стария такъв, съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД. Посочва, че изискването на посочената
законова разпоредба е императивно и предоставянето на това право от стария на
новия кредитор, представлява заобикаляне на закона. Ответникът заявява още, че в
обсъжданото писмо е посочено „изрично пълномощно от 03.09.2012г.“, което никога
не му е било представяно, за да се убеди в обема на предоставените на новия
кредитор права, както и дали в тях се включва правото за уведомяване на
длъжника. Същият посочва, че по делото е представено пълномощно без дата на
издаване и без нотариална заверка на подписите на упълномощителите, като
посочва, че оспорвам същото като неистинско и съставено за нуждите на настоящия
процес.
Твърди, че не е бил надлежно
уведомен от кредитора „Банка ДСК" ЕАД, за настъпването на предсрочната
изискуемост на задълженията му, така както изисква чл.60, ал.2 от ЗКИ, преди
издаването на Заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ЕПК. Поради горното и
след като при издаване на Заповед №61/20.01.2012г. по ч.гр.д.№58/2012г. по
описа на PC Несебър, същият счита, че не са били представени
доказателства за предсрочната изискуемост на претендираното вземане и заповедта
е незаконосъобразна. Възразява срещу евентуалното искане да бъде прието, че е
уведомен за предсрочната изискуемост на вземането с връчване на ПДИ и
приложената към нея Заповед за изпълнение, като твърди, че законът изисква
изрично уведомяване на длъжника от страна на кредитора, с нарочно едностранно
изявление за предизвикване на предсрочната изискуемост. Посочва, че волята на кредитора за
предизвикване на предсрочна изискуемост на вземането, не може да бъде извличана
по тълкувателен път от други документи, още повече от изявления на трети лица
(в случая Районен съд Несебър). Възразява и срещу направеното искане от ищеца при условията на евентуалност
да се приеме, че с исковата молба е бил уведомен за предсрочната изискуемост на
вземането на Банка ДСК, тъй като закона изисква това уведомяване да е извършено
от кредитора, преди подаването на заявлението за издаване на Заповедта за
незабавно изпълнение, като моли евентуалния осъдителен иск да не бъде приеман
за разглеждане по настоящото дело. Възразява срещу разглеждането на делото по
реда на глава тридесет и втора от ГПК. Прави искане за присъждане на
направените по делото разноски. Представя доказателства.
С допълнителната искова молба
ищецът
поддържа наведените доводи и твърдения по фактите от исковата молба,
уточнява, че заповедното производство по ч.гр.д №58/2012 г. по описа на РС- гр.
Несебър е със заявител Банка „ДСК“ ЕАД, като вземането е в последствие
прехвърлено с договор за цесия на ищеца и повтаря петитума от исковата молба
включително предявения при условия на евентуалност осъдителен иск.
Бургаски окръжен съд, като прецени, че са налице
предпоставките за допустимост на предявените искове и не са налице пречки за
разглеждане на същите, приема исковата молба за допустима.
Съдът докладва делото, както следва:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ №
19, етаж 2 представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева- изпълнителен
директор и Емил Димитров Кръстев- Прокурист, чрез пълномощника юрисконсулт
Илина Димитрова Колева, съдебен адрес ***, срещу Н.И.И., ЕГН **********, с
адрес ***, с посочено правно основание чл.415 от ГПК, с посочена цена на иска
38252,93 лв., с искане съда да установи със сила на присъдено нещо по отношение
на ответника съществуването на вземания на ищеца, произтичащи от Договор за
кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г., включващи сумата от 34023,95
лева / тридесет и четири хиляди двадесет и три лева и деветдесет и пет
стотинки / - главница по Договор за кредит за текущо потребление от
24.01.2008г.; 3076,68 лева / три хиляди седемдесет и шест лева и
шестдесет и осем стотинки /- редовна лихва, дължима за периода от
13.06.2011 г. до 16.01.2012 г.; 1152,90 лева / хиляда сто
петдесет и два лева и деветдесет стотинки / - санкционираща лихва върху главницата,
дължима за периода от 16.09.2011 г. до 16.01.2012г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 17.01.2012г. - датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. При условията на
евентуалност се предявява иск с правно основание чл.79 във връзка с чл.86 от ЗЗД, в случай, че установителния иск бъде счетен за неоснователен да бъде
осъден ответника Н.И.И., ЕГН ********** да заплати на "ОТП
Факторинг България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2
(като правоприемник - цесионер на Банка ДСК ЕАД - цедент) следните суми,
произтичащи от неизпълнение на Договора за кредит за текущо потребление от
24.01.2008 г.: 34023,95 лева / тридесет и четири хиляди двадесет и три
лева и деветдесет и пет стотинки / - неизплатена главница, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на настоящата искова молба до
окончателното плащане, и 3076,68 лева / три хиляди седемдесет и
шест лева и шестдесет и осем стотинки / - редовна (възнаградителна)
лихва, дължима за периода от 13.06.2011 г. до 16.01.2012 г.; 1152,90
лева / хиляда сто петдесет и два лева и деветдесет стотинки / -санкционираща лихва, дължима за
периода от 16.09.2011 г. до 16.01.2012г.
Не се спори между
страните, че между ищеца и Банка „ДСК“ ЕАД е сключен договор за кредит за текущо потребление от 24.01.2008 г., по
силата на който на ответника е предоставена сумата от 40 000 лв. и е уговорен
срок за издължаване на кредита 120 месеца, считано от датата на усвояването му,
т.е до 24.01.2008 г.
Спорно между страните
са твърденията на ищеца, че кредитът е
станал предсрочно изискуем автоматично на основание чл.19, т.2 от Общите
условия към договора на 29.06.2011 г., както и че ответникът е бил своевременно
уведомен за настъпилата, според кредитора, автоматична предсрочна изискуемост
на кредита. Ответникът спори и че е бил своевременно уведомен за извършената
цесия от кредитора Банка „ДСК“ ЕАД на ищеца в настоящото производство. Оспорени са като неистински представените с
исковата молба писмени доказателства, както следва: Писмо от 03.09.2012 г.
(лист 39 от приложеното към настоящото дело гр. д №5100/2016 г. по описа на РС-
гр. Бургас), пълномощно без дата на издаване и нотариална заверка на подписите
на упълномощителите, като от оспорването не е ясно за кое точно пълномощно
става въпрос, поради което съдът намира, че следва да укаже на ответника да
конкретизира кой точно е документа, по отношение на който иска откриване на
производство по оспорване.
С оглед неяснотите при направеното оспорване съдът
намира, че следва да укаже на ответника че следва да конкретизира направеното
оспорване, като посочи изрично дали същото е такова по смисъла на чл.193 от ГПК, както и да посочи в какво се състои оспорването, дали се оспорва
автентичност или вярност на писменото доказателство и да конкретизира второто
оспорено писмено доказателство – пълномощно.
По отношение на доказателствената тежест съдът
намира, че следва да укаже на ищцовата страна, че същата носи тежестта на
доказване на твърдените факти и обстоятелства, касаещи наличието на процесното
вземане предявено в заповедното производство, своевременното уведомяване на
длъжника за настъпилата автоматична предсрочна изискуемост, както и наличието
на предпоставките за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на
кредита, своевременното уведомяване на длъжника за сключването на договора за
цесия между Банка ДСК и ищецът в настоящото производство.
На ответника съдът указва, че в негова
доказателствена тежест е установяване обстоятелството, че е платил надлежно
дължимите до момента на подаване на исковата молба вноски по процесния договор
за кредит.
По отношение на направените доказателствени
искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с
исковата молба, отговора на исковата молба и допълнителната искова молба, писмени
доказателства.
На основание чл.195 ГПК ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна
експертиза по поставените от ищеца въпроси в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ вещото лице Ели
Вълчева.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на
350 лв., вносим от ищеца в тридневен срок от връчване на настоящото
определение.
ДАВА възможност на ответника
в тридневен срок от връчване на настоящото определение с оглед указаната в него
доказателствена тежест, да постави въпроси към допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза.
УКАЗВА на ответника в
тридневен срок от получаване на настоящото определение да уточни в какво се
състои направеното в отговора на исковата молба оспорване, съобразно дадените
указания в мотивната част на настоящото определение.
НАСРОЧВА открито съдебно
заседание на 13.03.2017 г. от 13:00
часа, за която дата и час да се призоват страните.
Преписи от настоящото определение да се връчат на
страните.
Да се уведоми вещото лице
след внасяне на депозита.
СЪДИЯ: