№ 22056
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110130048 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове от „ТС ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 59 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против С. И. С. и Р. К. С. за
установяване в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи сума в размер
на по 4,91 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. за която са издадени изравнителни сметки №
***/31.08.2018 г., №***/31.10.2018 г. и №***/30.11.2008 г. за имот, находящ се в гр. ***, ***,
сума в размер на по 0,61 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата за топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 11.03.2021 г., , за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №15690/2021 г., по описа на СРС, 148 състав.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански
нужди, като въпреки отправените покани не са сключили писмен договор между тях за
доставка за топлинна енергия. Сочи, че след продажба на процесния имот са останали
дължими суми по издадени изравнителни сметки за отоплителен сезон 2017г. – 2018 г.
Твърди, че за периода са били в сила Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди
на потребители , съгласно които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който са
изложени доводи за неоснователност на исковете поради заплащането им преди образуване
на производството. Не се оспорва доставката на топлинна енергия, както и собствеността на
имота през процесния период. Позовават се на изтекла в тяхна полза погасителна давност.
Претендират разноски по представен списък по чл. 80 ГПК за двете производства.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД изразява становище, че
предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на предявения иск за главницата ищцовото дружество следва да
1
установи при условията на пълно и главно доказване количеството и цената на доставената
през исковия период топлинна енергия, че последният е консумирал тази енергия, че
енергията е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №168, том
I, рег. №1991, нот. дело 157/2008 г. от 16.05.2008 г. на нотариус ИР с рег. №*** на НК и район
на действие СРС се установява, че С. И. С. и Р. К. С. са придобили собствеността върху
недвижим имот, представляващ търговски обект – ***, находящ се в гр. ***. Съгласно
нотариален акт за продажба на недвижим имот №8, том I, рег. №395, дело 7/2018 от
19.01.2018 г. на нотариус КБ – с рег. №*** на НК и район на действие СРС ответниците са се
разпоредили с правото си на собственост върху процесния имот в полза на трето за делото
лице. При тези данни съдът приема, че за периода, за който ищецът твърди да е доставял
топлинна енергия до имота, ответниците са били собственици на имота.
В настоящия случай ищецът основава претенцията си на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответниците.
Отношенията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия
за небитови нужди през процесния период се уреждат от Закона за енергетиката. Съгласно
чл. 149, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, релевантна за процесния период, продажбата на топлинна
енергия се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В настоящото
производство не се спори, че между главните страни не е бил сключван договор за продажба
на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, писмена
форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение
за продажба на топлинна енергия за небитови (стопански) нужди. Независимо от това съдът
счита, че ответниците имат качеството на небитов клиент на топлинна енергия като
собственици на търговски обект през исковия период. Този извод следва както от
представените по делото доказателства относно предназначението на имота, така и от
анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" и "битов клиент
съгласно § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ. От анализа на двете сочените разпоредби следва, че
критериите при дефиниране и разграничаване на понятията, които законодателят е използвал
са вида правен субект (физическо или юридическо лице), и нуждите, за които той
ползва/купува енергия (битови - за домакинството си, или небитови - по арг. на противното,
такива които не задоволяват битови нужди). Определящи са нуждите, за които се
ползва/купува енергия. Очевидно, че в настоящия случай *** задоволява небитови нужди, а
именно стопански такива по смисъла на посочените норми.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари.
Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на
неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало
да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че
разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е
трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното
връщане (в този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дула
№ 941/2009 г. на ВКС, ГК, IV ГО).
Ответниците не оспорват доставеното количество топлинна енергия до имота, но
поддържат че всички дължими суми са били заплатени на ищцовото дружество преди
образуване на настоящото производство.
Ищците са представили копия на 3 броя фискални бонове от 27.02.2019 г. за сумата
0,46 лева главница и 0,01 лев лихва с основание за плащане към дебитно известие
№***/30.11.2018 г., за сумата 0,22 лева главница и 0,01 лева лихва с основание за плащане
2
към дебитно известие №***/31.10.2018 г. и за сумата 48,27 лева главница и 2,03 лева лихва с
основание за плащане към дебитно известие №***/31.08.2018 г.
По делото са приети копия на дебитни известия, издадени от ищеца с получател Р. К.
С. за абонатен №***, а именно ДБ №***/30.11.2018 г. за сумата 0,46 лева, ДБ
№***/31.10.2018 г. за сумата 0,22 лева и №***/31.08.2018 г. за сумата 48,27 лева, които са
издадени към фактура с №***/31.03.2018 г. за изравнения за периода от 01.07.2017 г. до
31.03.2018 г. вкл. както и дебитни известия ДБ №**********/31.01.2020 г. за сумата 7,51
лева, ДБ №00***/31.01.2020 г. за сумата 2,15 лева и ДБ№00***/31.01.2020 г. за сумата 0,16
лева, които са издадени към фактура с №***/31.03.2018 г. като корекция за м. 08, 10 и
11.2018 г.
При тези данни съдът намира за установено, че след издаване на т.нар. обща фактура с
№***/31.03.2018 г. за отоплителен сезон 2017-2018 г., ищецът е издал и дебитни известия
към нея, с които е увеличил задължението по вече издадената фактура на база изготвената от
ФДР корекция. По делото не се установява за каква стойност е издадена фактура с
№***/31.03.2018 г., респ. кое е наложило увеличаване на стойността й с допълнително
претендираните суми. В представените дебитни известия е вписано основанието им, а
именно изравняване за периода 01.07.2017 г. до 31.03.2018 г., както и корекция за м. 08, 10 и
11.2018 г. Предвид това не се установяват твърденията в исковата молба, че ДБ
№**********/31.01.2020 г. за сумата 7,51 лева, ДБ №00***/31.01.2020 г. за сумата 2,15 лева
и ДБ№00***/31.01.2020 г. за сумата 0,16 лева към фактура с №***/31.03.2018 г. са издадени
за изравнения за периода 01.05.2017 г. – 30.06.2017 г., респ. че се е наложила корекция на
начислената вече топлинна енергия. От представените от третото лице помагач документи,
касаещи дяловото разпределение за периода 2017 – 2018 г. за забонатен №*** също не се
установява, с каква сума следва да се коригира задължението за топлинна енергия за периода
01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. вкл. При липса на конкретни доказателства, че претенцията на
ищеца представлява сума за топлинна енергия за претендирания период съдът намира
исковата претенция за неоснователна.
В подкрепа на горния извод следва да се цени и изходящото от ищеца писмо с изх.
№Г-5161/06.03.2019 г., което макар и частен документ, съдържа в себе си неизгодния за
автора му факт, че за абонатен №*** към 01.03.2019 г. за периода, в който Р. К. С. е титуляр
на партидата няма неизплатени текущи задължение за топлинна енергия и дялово
разпределение. Следва да се посочи, че Р. К. С. е бил титуляр на партидата до продажбата на
имота – 19.01.2018 г., поради което към 2019 г. е обективно невъзможно да има текущи
задължения, поради което наведените от процесуалния представител на ищеца възражения,
че вземанията вече са били предадени за събиране по съдебен ред и не са текущи е
неоснователно.
Предвид неоснователността на иска за главница като неоснователен следва да се
отхвърли ипретенцията за обезщетение за забава в размер на 0,61 лева.
При този изход на делото разноски се следват в полза на ответниците. В съответствие
със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. В полза на ответника следва да бъдат присъдени в цялост
направените и претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева
за исковото и в размер на 300,00 лева за заповедното производство по представени договори
за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. *** против С. И. С. ЕГН ********** и Р. К. С. ЕГН ********** и двамата с адрес: гр..
*** искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86,
3
ал.1 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи
сума в размер на по 4,91 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.06.2017 г. за която са издадени изравнителни
сметки № ***/31.08.2018 г., №***/31.10.2018 г. и №***/30.11.2008 г. за имот, находящ се в
гр. ***, ***, сума в размер на по 0,61 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата за топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 11.03.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №15690/2021 г., по описа на СРС, 148
състав като неоснователни.
ОСЪЖДА „ТС” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** да
заплати на С. И. С. ЕГН ********** и Р. К. С. ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.. ***
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 400,00 лева – разноски в исковото производство и
сумата 300,00 лева – разноски в заповедното производство.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4