Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ-42 06.08.2019г.
гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия, втори въззивен състав
На двадесет и трети април 2019
година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 180 по описа
за 2019 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 88/10.12.2018г.,
постановено по гр. дело № 146/2017г. по описа на Районен съд – Малко Търново е признато
за установено по отношение на ответниците М.П.Г., П. А. М., М.Х.Д., К.К.Т. и С.
К. С., че ищците Д.Г.С., М.С.Т. и З.С.Е.
са собственици на основание придобивна давност на следния недвижим имот
– нива в местност „Качул“ с площ от 1, 604 дка, трета категория, парцел № 13 от
масив № 27, съставляващ имот № 027013 по картата на землището на с. Граматиково,
а съгласно сК. № К 00923/07.09.2017г. процесният имот е със следното описание –
имот № 027013, находящ се в землището на с. Граматиково, Община Малко Търново,
имотът е собственост на наследниците на П. Н. К., частна собственост, категория
на земята – трета, находящ се в м. „Качул“.
Против постановеното
първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от М.П.Г. и М.Х.Д., в
която се посочва, че атакуваното решение е нищожно по отношение на ответника С.
К. С., тъй като с производството спрямо това лице е прекратено, а по отношение
на останалите страни – ответници в производството постановеното решение е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Претендира се постановеното първоинстанционно
решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго решение
по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените искове от
ищците като неоснователни и недоказани. В жалбата се посочва, че за да стигне
до своя извод, че Д.С., М.Т. и З.Е. са собственици на спорния имот, тъй като са
го придобили чрез придобивна давност, съдът изцяло се опира на твърденията на
ищците, които са били подкрепени от свидетелските показания на свидетелите Б. и
К., но съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Е., В. и В., тъй като
същите са заинтересовани от изхода на спора, тъй като имат родствени връзки със
страните. В жалбата се посочва, че това обстоятелство не следва да доведе до
извода, че изцяло не следва да бъдат кредитирани и то без да има обосноваване
от страна на съда какви са причините за това. Освен това – в жалбата се
посочва, че от свидетелските показания на Б. и К. по никакъв начин не се
установява ищците и техния наследодател да са владели целия недвижим имот,
съдът неправилно не е кредитирал експертното заключение, тъй като с него са
дадени отговори, свързани със съществуващите постройки в имота, ограден ли е и
относно местоположението му. Посочва се, че ищците не са успели да докажат
периода на владение върху имота и кой е осъществявал това владение, както и
неговата продължителност, не се установява и ищците да са владяли имота явно и
необезпокоявано. С въззивната жалба се отправя искане да бъдат приети като
доказателство писмени доказателства за платени данъци и такси на изградената в
имота постройка, които първоинстанционният съд поради допуснато съществено
процесуално нарушение е отказал да приеме.
В съдебно заседание
въззивниците М.Г. и М.Д. чрез своя процесуален представител поддържат
депозираната въззивна жалба и считат, че първоинстанционно решение следва да
бъде отменено.
Следва да се отбележи, че
ответниците в първоинстанционното производство – П.А.М., Д.Х.Д. и К.К.Т. са
уведомени за постановеното първоинстанционно решение, но не са депозирали
въззивна жалба.
Ответната страна – Д.Г.С., М.С.Т.
и З.С.Е. – трите чрез своя процесуален представител адвокат Мариана Трифонова
депозират по делото писмен отговор на въззивната жалба, в която посочват, че
депозираната въззивна жалба е процесуално допустима, но неоснователна и
претендират същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон. В депозирания отговор на въззивната жалба се
посочва, че първоинстанционният съд правилно не е кредитирал показанията на
свидетелите В. и В., тъй като същите са в родствени връзки с ответната страна М.Г.
и по този начин са заинтересовани от изхода на спора, а отделно от това тези
лица нямат преки впечатления от начина на ползване и упражняване на правото на
собственост върху имота. Посочва се, че е неправилно твърдението на
въззивниците, че постановеното решение почива единствено на свидетелски
показания, тъй като по делото са представени и писмени доказателства, които са
изцяло подкрепени и кореспондират напълно с устните показания от водените от
ищцовата страна свидетели. Посочва се, че е неправилно твърдението на
въззивниците, че посредством изготвената експертиза може да бъде направен извод
за достоверността на свидетелските показания на водените от ответниците
свидетели. Посочва се, че са неверни твърденията за липса на проведено пълно и
главно доказване от страна на ищците за изтекла придобивна давност в тяхна
ползва.
В съдебно заседание – ответната
страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и
счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск от Д.С., М.Т.
и З.Е. против М.Г., П.М., Д.Д., М.Д., К.Т. и С. С., с който се претендира да
бъде прието за установено, че ищците са собственици по отношение на ответниците
на следния недвижим имот – нива в местността „Качул“ с площ от 1, 604 дка,
трета категория, парцел № 13, масив № 27, съставляващ имот № 027013 по картата
на землището на с. Граматиково. В исковата молба се твърди, че по силата на
ЗСПЗЗ М.Г., С. С., К.Т., М.Г. и К. Д.са признати за собственици на основание
влязло в сила Решение на Поземлена комисия – гр. Малко Търново №
250/19.11.1998г. на наследството на П. Н. К., починал на 07.02.1978г. по
отношение на недвижим имот, представляващ нива в местност „Качул“ с площ от 1,
604 дка, парцел № 13 от масив № 27, съставляващ имот № 027013 по картата на
землището. Твърди се, че наследодателят на ищците – С. А. С., починал през
2015г. е наследник на общия наследодател – П. К., починал през 1978г., поради
което и той притежава идеална част от описания недвижим имот. В исковата молба
се посочва, че въпреки, че има и други наследници на общия на страните
наследодател в продължение на повече от 20 години никой от тях не е посещавал
процесния имот, а ищците (както и техния наследодател приживе) са стопанисвали
този имот, поддържали са го и са го обработвали непрекъснато и необезпокоявано
и към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че по отношение на
имота е изтекла придобивна давност в полза на ищците по делото по отношение на
посочените ответници, поради което и на това основание те претендират да бъдат
признати за собственици на процесния недвижим имот.
Ответната страна по делото – М.П.Г.
оспорва предявения иск, като посочва, че заедно с нейното семейство са
изградили водна инсталация в имота, през 2006г. са посещавали имота, за да го
почистват, до 2013г. са посещавали редовно имота и са засаждали различни
култури за прехрана – домати, картофи, тикви, а след като е претърпяла инсулт
през 2013г. посещенията от нейна страна са намалели, през август 2017г. дъщеря
й – Г. е поискала от ищците да върнат ключовете, които преди това е дала на С.,
но това й е било отказано.
Следва да се отбележи, че с
влязло в сила Определение № 6 от 30.01.2018г., постановено по гр. дело №
146/2018г. по описа на Районен съд – Малко Търново (потвърдено с Определение №
ІV-499 от 16.03.2018г., постановено по частно гр. дело № 379/2018г. по описа на
Окръжен съд – Бургас по отношение единствено на С. К. С.) е върната исковата
молба по отношение на С. К. С. и е прекратено производството по отношение на
този ответник. В своите мотиви съдът е посочил, че С. К. С. е починал преди
хода на делото и производството по отношение на него е недопустимо. Същевременно
– с цитираното първоинстанционно решение съдът е уважил претенцията на ищците и
спрямо С. К. С., б.ж. на с. Граматиково, Община Малко Търново, тоест –
постановил е своето решение спрямо лице, по отношение на което производството е
прекратено с влязло в законна сила определение. Мотивиран от изложеното и като
взе предвид, че Районен съд – Малко Търново е постановил своето решение и
против лице, по отношение на което производството е прекратено, настоящата
инстанция намира, че по отношение на това лице постановеното решение е
недопустимо и следва да бъде обезсилено.
По отношение на депозираната
въззивна жалба от М.П.Г. и М.Х.Д., настоящата инстанция намира следното:
По делото са представени
Удостоверения за наследници, издадени от Община Малко Търново, от които е
видно, че страните по делото са наследници на починалия през 1978г. П. Н. К.,
б.ж. на гр. Малко Търново.
Видно от представените по
делото удостоверения след своята смърт П. Н. К., б.ж. на гр. Малко Търново е
оставил за свои законни наследници своите шест деца – М.П.Г. – ответна страна в
производството, М.П.Г. – починала през 2001г., К. П. Д. – починала през 2007г.,
Д. П. Н. – починал през 1946г. (без данни за низходящи наследници), Б. К.С. –
починала през 1951г.и Н. П. Н.– починал през 1932г. (без данни за низходящи
наследници). Видно от представените по делото удостоверения за наследници след
своята смърт М.П.Г. (дъщеря на общия наследодател) е оставила за свои
наследници – П.А.М. – нейна дъщеря - ответна страна в производството и С. А. С.
– неин син – починал през 2015г. и наследодател на трите ищци по делото – Д.С.
– негова съпруга и М.С.Т. и З.С.Е. – негови дъщери. Видно от представените
удостоверения за наследници – след своята смърт К. П. Д. (дъщеря на общия
наследодател) е оставила за свои наследници своите деца – Д.Х.Д. и М.Х.Д. –
нейни синове – ответници в първоинстанционното производство. Установява се по
делото, че след своята смърт – Б.К.С. (дъщеря на общия наследодател) е оставила
за свои наследници своите деца – К.К.Т. – нейна дъщеря – ответна страна в
първоинстанционното производство и С. К. С. – неин син – ответна страна в
първоинстанционното производство, по отношение на когото производството е
прекратено поради настъпилата му смърт преди предявяването на исковата молба
през 2016г. По делото има данни за наследниците на починалото лице, но няма
данни ищците да са заявили своите претенции и против тези лица и тъй като се
касае за иск за собственост и е безспорно, че между страните е налице
обикновено другарство не се е достигнало до служебно конституиране на тези лица
в производството по делото.
По делото е представен
Нотариален акт № *от 29.04.1999г., том ІІ, нот. дело № */99г. по описа на Съдия
по вписванията при Районен съд – Малко Търново, от който е видно, че молителите
– М.П.Г., С. К. С., К.К.Т., М.П.Г., К.
П. Д. са признати за собственици по наследство от П. Н. К.
на няколко недвижими имота, между които е и нива, находяща се в м. Качул с площ
от 1, 604 дка, трета категория, парцел № 13 от масив № 27, съставляващ имот №
027013 по картата на землището.
По делото е извършена съдебно-техническа
експертиза от 17.10.2018г., от неоспореното заключение на която е видно, че в
имота са съществуващи три постройки с функция за сезонни постройки за отдих,
санитарен възел и склад, изградена и площадкова инфраструктура – водопровод,
канал, септична яма и водомерна шахта, изградена е бетонова настилка и са
посадени трайни насаждения – круши, слива и ябълка.
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан В. С.Б., който в своите показания сочи, че живее в гр.
Малко Търново и има място в м. „Качул“, което посещава много често и остава с
преспиване там. Посочва, че между неговото място и това на С. е само реката, но
има идеална видимост и познава това място още от преди 2006г. Свидетелят
посочва, че помни, че през 2006г. е имало голямо наводнение и всичко от това
място е било отнесено, като всичко останало е било само тиня и кал, а след като
наводнението е преминало С. и неговите зетьове са направили постройки и са
облагородили мястото. Посочва, че мястото има ток и вода, а партидите са били
на името на С., а той не е виждал други хора и в частност М. да обработват
имота. Свидетелят посочва, че не знае каква е площта на имота.
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан Г. С.К., от показанията на когото се установява, че живее в
с. Граматиково, а в м. Качул има вила и неговото място е на около километър от
мястото на С., покрай което минава редовно. Сочи, че познава С. от 15 години и
редовно са си ходили на гости. Посочва, че в имота освен С. и
негови близки не е виждал други хора да стопанисват имота, а след наводнението
през 2006г. е оцеляла само една барака, в която С. си е държал инстументите и
едно бунгало, в което те са живеели, а той му е помагал да изчисти имота.
По делото в качеството й на
свидетел е разпитана Г. Г. Г.-В. – дъщеря на ответната страна М.Г., която в
своите показания посочва, че от ищците познава Д.С., а М. и З. познава от деца.
Свидетелката посочва, че знае, че процесният недвижим имот е възстановен след
като нейната майка М.Г. е подала молба до поземлената комисия през 1998г., а
през 1999г. се е сдобила с нотариален акт. Свидетелката посочва, че през 70-те
години на миналия век имотът се е ползвал от нейната майка М., от сестрите на
майка й – К. и М., както и от К. и С. – наследници на починала им сестра Б.и от техните
семейства, като цялата площ на имота е от около 1 600 кв.м. Посочва, че
още тогава съсобствениците са теглили жребий кой коя част от имота да ползва и
знае, че около 400 кв.м. от дясно на ляво се е ползвало от К. и нейното семейство, М.А. и нейното семейство са
ползвали друга част, а М. и нейното семейство са ползвали трета част, а четвърта
част се е ползвала от К. и С., които са
идвали от самото начало, а през последните години те не са се появявали в имота
и тяхната част е буренясала.
Свидетелката в своите
показания посочва, че майка й М. е изградила постройка в имота в тяхната част
още през 80-те години, а след смъртта на техния баща те са плащали всички
данъци. Посочва, че преди да стане наводнението в имота нейните лели – М. и К.
също са имали постройки, но те не са били масивни, а след наводнението нейният
братовчед С. е удвоил площта на тяхната барака, а впоследствие си е изградил
още една постройка
Свидетелката посочва, че ток
и вода е имало в имота още от 80-те години, но са били незаконни, а братовчед й
С. след 2006г. е узаконил ползването на
тока и водата.
Свидетелката посочва, че от
2006г. до 2013г. са засаждали в имота различни култури – домати, краставици,
които са поливали с помпа от реката., посочва, че поддържа имота, като чисти
клони и проветрява вилата. Посочва, че нейната майка е дала на С. ключ от
тяхната вила ако те имат повече гости да я ползват и след неговата смърт тя си
е поискала ключа.
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан М. Г.Е. – съпруг на ищцата З.Е., който в своите показания
посочва, че познава мястото от бащата на неговата съпруга – С. и от него знае,
че мястото е собственост на неговите родители, а след тяхната смърт е станало
негова собственост. Свидетелят посочва, че от С. знае, че той се е разбрал с М.
и останалите наследници това място да остане за него и другите да нямат
претенции към него. Свидетелят посочва, че на това място той ходи почти всяка
седмица, а докато е бил жив С. дори лятно време си е живеел там, а той не е
виждал в мястото някои от другите наследници да го посещават. Свидетелят
посочва, че през 2006г. е станало голямо наводнение и всички постройки са били
заляти от придошлата река и след наводнението той заедно със свои приятели са
изчистили всичко и след този момент никой освен С. не е ползвал имота.
Свидетелят посочва, че площта, която е
ползвал С. след наводнението е била около 400 кв.м. Посочва, че не знае М.
да е имала постройка в имота, а за площта от 400 кв.м. има частична ограда.
По делото в качеството му на
свидетел е разпитан А. С.В. – съпруг на дъщерята на М.Г., който посочва, че
познава имота в м. „Качул“ и знае, че имотът е собственост на М.Г. и нейните
три сестри – М., К. и Б.и знае, че те са си разпределили имота по равно – на четири
части – от по 400 кв.м. за всяка една от тях и от тогава и до сега всеки си
стопанисва своята част. Свидетелят посочва, че М. е стопанисвала имота активно
до 2013г. заедно с двете си дъщери, но след тази година тя се е разболяла и е
започнала по-рядко да посещава имота. Свидетелят посочва, че М.Г. има изградена
постройка в имота – построена през 1984г., която се състои от две стаи и те
продължават да ползват тази постройка, в имота е имало общо три постройки преди
наводнението – едната на М., а другите две на М. и К. и след наводнението
единствено постройката на К. е имала някакво частично увреждане. Свидетелят
посочва, че знае, че С. е поискал ключ да ползва имота докато те не са там и
евентуално ако има повече гости, но и до сега не са върнали ключа. Свидетелят
посочва, че към момента съществуват две постройки от старите, една нова
постройка, изградена от С., а тази постройка която липсва е била на К., но едно
дърво е паднало върху нея и я е разрушило. Посочва, че покойният С. никога и
пред никого не е предявявал претенции, че целият имот е негов.
На
основание чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.
На
основание чл. 69, ал. 1 от ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
С оглед
приетото в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012г., постановено по
тълкувателно дело № 1/2012г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 от ЗС се характеризира с
два основни признака – обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта
(corpus) и субективен –
намерение да се държи вещта като своя (animus domini). При държането фактическата власт се
упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои вещта. Според презумпцията
на чл. 69 от ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не докаже, че я държи
за другиго. Това е оборима законна презумпция. Законодателят е установил
оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението
за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено
става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно
субективният признак на владението – намерението да се държи вещта като своя,
като се изхожда от друг установен факт – обективния признак на владението –
упражняване на фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно
и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава да
приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се
нуждае от доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими
законни презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я
оспорва, трябва да я обори.
В
цитираното решение се приема, че владението е факт, а не право и като
фактическо състояние за разлика от правото на владение като правомощие и част
от съдържанието на правото на собственост. Собствеността дава на собственика
право да упражнява фактическа власт върху вещта, т.е. да я владее, независимо
от намерението му. С цитираното решение се приема, че независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си.
С Решение
№ 41 от 26.02.2016г., постановено по гр. дело № 4951/2015г. по описа на ВКС на
РБ по реда на чл. 290 от ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е
допуснато по въпроса за необходимостта да се демонстрира промяна в намерението
за своене на имота спрямо собственика при наличие на основание за упражняване
на фактическа власт към момента на установяването й. С цитираното решение е
прието, че въпросът, произнасянето по който е обосновало наличието на основание
за допускане на касационно обжалване, касае приложимостта на презумпцията по
чл. 69 от ЗС в хипотеза, при която е налице основание за упражняване на
фактическата власт върху недвижим имот към момента на установяването й, и
необходимостта да се демонстрира промяна в намерението, с което тази фактическа
власт се упражнява спрямо собственика. По така поставения въпрос, ВКС на РБ
приема, че ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт
върху недвижим имот към момента на установяването й (допускане от собственика),
презумпцията на чл. 69 от ЗС следва да се счита оборена. За да се приеме, че
упражняваната фактическа власт представлява владение, упражняващото фактическа
власт лице следва да демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на
имота. Ако собственикът на недвижим имот предостави ползването му на трето
лице, упражняваната от последното фактическа власт представлява държане по
смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС – налице е основание вещта да се държи не за
себе си, а за другиго. За да се трансформира така установената фактическа власт
във владение, упражняващото я лице следва да манифестира промяната в
намерението, с което държи имота и да противопостави тази промяна на
собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на собственост фактическата
власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. Това разрешение
следва да намери приложение и в отношенията между лицето, което е придобило
право на собственост върху вещта по силата на прехвърлителна сделка и лицето,
което поддържа, че е установило самостоятелна фактическа власт върху имота с
намерение за своене след сключването на сделката по волята на прехвърлителя,
както и ако помежду им съществува уговорка за ползването. В този смисъл е и
Решение № 12/19.02.2014г., постановено по гр. дело № 1840/2013г. по описа на
ВКС на РБ, в което е прието, че в хипотеза, при която фактическата власт върху
недвижим имот е придобита на правно основание (сключен договор за заем за
послужване по чл. 243 от ЗЗД) и липсва уведомяване на собственика за промяна на
намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение,
презумпцията по чл. 69 от ЗС не намира приложение. В своето решение, цитирано
по-горе, ВКС на РБ приема, че презумпцията по чл. 69 от ЗС намира приложение
само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява
владение още от момента на установяването си.
По
основателността на въззивната жалба и предявената претенцията, съдът намира
следното:
В исковата
молба, ищците посочват, че наследниците на П. Н. К., б.ж. на с. Граматиково – М.П.Г.,
С. К. С., К.К.Т., М.П.Г. и К. П. Д. са признати за собственици по отношение на недвижим имот,
представляващ нива, находяща се в м. „Качул“ с площ от 1, 604 дка, трета
категория, парцел № 13 от масив № 27, съставляващ имот № 027013 по картата на
землището, но повече от двадесет години никой от тях не е посещавал имота, а те
заедно с общия си наследодател приживе са стопанисвали и обработвали имота и са
го владяли необезпокоявано, като са извършили и множество подобрения.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че общите
наследодатели на страните по делото – М.П.Г., С. К. С., К.К.Т., М.П.Г. и К. П. Д.са
признати за собственици по отношение на недвижим имот, представляващ нива,
находяща се в м. „Качул“ с площ от 1, 604 дка, трета категория, парцел № 13 от
масив № 27, съставляващ имот № 027013 по картата на землището, който имот е
възстановен по реда на ЗСПЗЗ и за това обстоятелство е съставен Нотариален акт
за собственост на недвижим имот № * от 29.04.1999г., том ІІ, нот. дело № */99г. по описа на Съдия
по вписванията към Районен съд – Малко Търново. От представената по делото
експертиза се установява, че имотът се намира в землището на м. „Качул“ и е с
площ от 1 604 кв.м., като в имота са съществуващи три постройки с функция
за сезонни постройки за отдих, санитарен възел и склад, изградена е площадкова
инфраструктура – водопровод, канал, септична яма и водомерна шахта.
Следва да
се отбележи, че по делото не се спори, че първоначално за собственици на
недвижимия имот са признати наследодателите на страните по делото, като в
исковата молба се твърди, че ищците в качеството им на наследници само на
единия от тях – С. А. С. (наследник на М.П.Г., починала през 2001г.) са
придобили имота въз основа на изтекло в тяхна полза давностно владение.
Както бе
отбелязано по-горе след снабдяване на наследодателите на страните с Нотариален
акт за собственост на недвижим имот № * от 29.04.1999г., том ІІ, нот. дело № */99г. по описа на
Съдия по вписванията към Районен съд – Малко Търново имотът е продължил да се
ползва именно от лицата, които са признати за собственици – М.П.Г., М.П.Г.,
починала през 2001г., К. П. Д., починала през 2007г., К.Т. и С. С.. От събраните по делото
доказателства се установява, че лицата, признати за собственици по отношение на
имота са го обработвали и са монтирали в имота обекти, които са с функции на
сезонни постройки за отдих. Безспорно се установява и обстоятелството, че е
изградена и площадкова инфраструктура, както и бетонова настилка между
съществуващите в имота бунгала.
От
събраните по делото доказателства се установява обстоятелството, че в имота е
имало изградени три сезонни постройки за отдих, изградена е инфраструктура,
поставени са бетонови настилки, както и е са насадени овощни дървета. От
показанията на свидетелите Б. и К. се установява, че от 2006г. те не са виждали
други хора освен С. С., б.ж. на гр. Малко Търново в имота, посочват, че през 2006г. в
имота е имало наводнение и помнят, че той е изчистил имота и е направил ограда.
При това положение, БОС намира, че не може да се приеме, че още към момента на
установяване на фактическа власт върху имота С. А. С., б.ж. на гр. Малко
Търново е имал качеството на „владелец”. Както бе посочено по-горе по делото е
установено, че към 1999г. имотът е съсобствен
и е безспорно, че дори и да се приеме, че само С. С. е посещавал имота и се е грижил за него,
то той е имал качеството на държател по отношение на останалите части на имота,
които са били собственост на останалите съсобственици. За да се приеме
впоследствие, че упражняваната фактическа власт представлява владение, то е
следвало да се демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на имота.
За да се трансформира така установената фактическа власт във владение,
упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което
държи имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като за да се
придобие по давност правото на собственост фактическата власт с намерение за
своене следва да бъде упражнявана явно.
В исковата
молба не се твърди и не се посочва да е налице промяна в намерението за своене
на имота от страна на наследодателя на ищците – С. А. С., починал през 2015г.,
а се посочва единствено, че този имот е бил владян от семейството повече от 20
години необезпокоявано. При това положение, настоящият състав намира, че
основният спорен въпрос по делото е манифестирането на промяна в намерението на
С. А. С., б.ж. на гр. Малко Търново да превърне своето държане на имота във
владение. Както бе посочено по-горе - за да промени държането във владение,
държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота,
която открито да демонстрира спрямо собственика. От събраните по делото
свидетелски показания се установява, единствено, че в имота е забелязван
единствено С. С.,
б.ж. на гр. Малко Търново, но по делото не са ангажирани други доказателства,
от които да се направи извод за промяната в намерението за своене на имота за
наследодателя на ищците. Напротив – от събраните по делото свидетелски
показания тези обстоятелство се разколебават, тъй като свидетелите В. и В.,
които сочат, че имотът е бил активно посещаван от тяхна страна до 2013г. – до
момента, в който ответната страна по делото – М.П.Г. не е получила инсулт и
тогава посещенията им се разледили. Тези обстоятелства се потвърждават и от
показанията на свидетеля Е., който е съпруг на ищцата З.Е., който в своите
показания посочва, че мястото което се ползва от него и семейството е с площ от
около 400 кв.м., посочва, че в имота има три постройки, които показания
кореспондират с показанията на свидетелите В. и В. за устна договорка как
мястото да бъде ползвано от съсобствениците и за изградени постройки в имота за
сезонно ползване, които той е заварил там.
Мотивиран
от изложеното, БОС намира, че от представените по делото доказателства не може
да се направи извод, че наследодателят на ищците – С. А. С., б.ж. на гр. Малко
Търново е променил своето намерение да държи имота, представляващ нива в
местността „Качул“ с площ от 1, 604 дка, трета категория, парцел № 13, масив №
271 съставляващ имот № 027013 по картата на землището на с. Граматиково. С
оглед на гореизложеното – манифестиране на промяна в намерението за своене на
имота би могла да се установи и след смъртта на С. А. С., б.ж. на гр. Малко
Търново, починал през 2015г. в лицето на неговата съпруга – Д.Г.С. и неговите
две дъщери – М.С.Т. и З.С.Е., но дори и да се приеме, че те са променили своето намерение и са започнали да
владеят имота, то времето след смъртта на техния наследодател 2015г. до датата
на предявяване на претенцията – 07.12.2017г. не е достатъчно, за да се приеме,
че е изтекъл десетгодишен период от време, през който те да са владяли явно,
спокойно и необезпокоявано имота.
Мотивиран
от изложеното, БОС намира, че предявеният иск е недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че
направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат
с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение,
БОС намира, че то следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
ново решение по съществото на спора, с което претенцията на ищците да бъде
отхвърлена. По делото е безспорно, че искът е уважен спрямо всички ответници,
но въззивна жалба против първоинстанционното решение са депозирали само двама
от ответниците – М.П.Г. и М.Х.Д., поради което и настоящият състав намира, че
атакуваното решение следва да бъде отменено и претенцията да бъде отхвърлена
само по отношение на обжалвалите другари и то до размера на техните квоти в
съсобствения имот – до размера на ¼ ид.ч. за М.П.Г. и до размера на 1/8
ид.ч. за М.Х.Д.. В конкретния случай е налице предявен иск за собственост,
основаващ се на изтекла в полза на ищците придобивна давност – безспорно е, че
се касае за обикновено другарство, а не за необходимо и решението не може да
бъде отменено и против необжалвалите другари.
Постановеното решение следва
да бъде отменено и в частта, в която М.Г. и М.Х.Д. са осъдени да заплатят
направените по делото разноски в първоинстанционното производство, тоест –
решението следва да бъде отменено за сумата над 822, 60 лева до присъдения
размер от 1371 лева, представляваща разноски по делото, като сумата от 822, 60
лева остава дължима само от останалите ответници по делото, които не са
атакували първоинстанционното решение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено искането на М.Г. и М.Д. и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер от по 600 лева за всеки един от тях,
представляваща възнаграждение за адвокат за първоинстанционното производство и
сума в размер от по 330 лева, представляваща направените по делото разноски
пред настоящата инстанция, формирана от заплатена държавна такса и
възнаграждение за адвокат.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Окръжен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение № 88 от 10.12.2018г.,
постановено по гр. дело № 146/2017г. по описа на Районен съд – Малко Търново по
отношение на С. К. С., б.ж. на с. Граматиково, Община Малко Търново, починал на
21.08.2016г. – производството по отношение на когото е прекратено.
ОТМЕНЯ Решение № 88 от 10.12.2018г., постановено по гр. дело
№ 146/2017г. по описа на Районен съд – Малко Търново в частта, в която е прието
за установено по отношение на ответните страни – М.П.Г. и М.Х.Д., че ищците Д.Г.С.,
М.С.Т. и З.С.Е. са собственици на основание придобивна давност на следния
недвижим имот – нива в местност „Качул“ с площ от 1, 604 дка, трета категория,
парцел № 13 от масив № 27, съставляващ имот № 027013 по картата на землището на
с. Граматиково, а съгласно сК. № К 00923/07.09.2017г. процесният имот е със
следното описание – имот № 027013, находящ се в землището на с. Граматиково,
Община Малко Търново, както и в частта, в която ответниците са осъдени да
заплатят на ищците разноски и за сумата над 822, 60 лева до присъдения размер
от 1371 лева, като сумата от 822, 60 лева остава дължима от останалите
ответници по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.С.,
М.С.Т. и З.С.Е. иск, с който се претендира да бъде прието за установено по
отношение на М.П.Г., ЕГН ********** *** и М.Х.Д., ЕГН ********** ***, че ищците
Д.Г.С., ЕГН ********** ***, М.С.Т., ЕГН ********** *** и З.С.Е., ЕГН **********
*** са собственици на основание придобивна давност на следния недвижим имот –
нива в местност „Качул“ с площ от 1, 604 дка, трета категория, парцел № 13 от
масив № 27, съставляващ имот № 027013 по картата на землището на с.
Граматиково, а съгласно сК. № К 00923/07.09.2017г. процесният имот е със
следното описание – имот № 027013, находящ се в землището на с. Граматиково,
Община Малко Търново и до размера на техните квоти в съсобствения имот – до
размера на ¼ ид.ч. за М.П.Г. и до размера на 1/8 ид.ч. за М.Х.Д..
Решение № 88 от 10.12.2018г.,
постановено по гр. дело № 146/2017г. по описа на Районен съд – Малко Търново –
в останалата му част – по отношение на П.А.М., Д.Х.Д. и К.К.Т. е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА Д.Г.С., ЕГН ********** ***, М.С.Т., ЕГН ********** *** и З.С.Е.,
ЕГН ********** *** да заплатят на М.П.Г., ЕГН ********** *** и М.Х.Д., ЕГН **********
*** сума в размер на от по 600 (шестстотин) лева за всеки един от тях,
представляваща направените по делото разноски - възнаграждение за адвокат за
първоинстанционното производство и сума в размер от по 330 (триста и тридесет)
лева за всеки един от тях, представляваща направените по делото разноски пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното
решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.