Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 03.07.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в закрито заседание на трети юли през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като
изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 8543 по описа за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от А.С.П.
срещу действията на ЧСИ И.М.– К.по изп. дело №
20918390400177, обективирани в съобщение с
изх.№4201/27.05.2019г., като счита същите за незаконосъобразни. Поддържа, че
неправилно ЧСИ е отказал спиране на изпълнителното производство, като
основанието за образуването му е изпълнителен лист, който е издаден въз основа
на влязло в сила решение, но противоречи на същото. Сочи, че е подал заявление
до СРС за обезсилването му, поради което изпълнителният лист е незаконосъобразен
и не подлежи на изпълнение. Поддържа и че неправилно ЧСИ е отказал да намали
разноските по изпълнението, като сочи, че те са за сметка на длъжника, но в
случая са прекомерно завишени и противоречащи на добрите нрави и не
съответстват на дължимите, тъй като не е ясен обема на изпълнителните действия
поради това, че изпълнителният лист противоречи на акта. Предвид горното иска
възстановяване на удържаните от ЧСИ разноски, както и спиране на изпълнението,
а също така и присъждане на разноски по жалбата.
Ответната по жалбата страна –М.Д.М.е
подал отговор от 13.06.2019г. чрез процесуалния си представител адв. М., в който оспорва жалбата по изложените подробно
доводи. Излага, че адвокатският хонорар е определен съобразно правилата по
Наредбата и дори е под минималния като се има предвид, че в частта за имота е
прогнозен, а твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на издадения
изпълнителен лист са неоснователни, тъй като с процесното
решение правата на ответника върху имота са отречени и са признати правата на реституентите по ЗСПЗЗ, като действително ответникът е
собственик на ½ идеална част от реституирания имот, а другият
реституиран собственик е М.М., но счита, че в
решението ВКС е отсъдил имота да се предаде изцяло на ответника, като е
разрешил конкуренцията на права. Твърди, че съобразно ТР 4/2014г. на ВКС М.М.като собственик на една втора идеална част от имота, може
да поиска и получи ревандикация на целия имот от
трето лице, независимо, че другият съсобственик не се е включил в процеса.
ЧСИ К.е депозирала подробни писмени
мотиви.
Съдът като обсъди доводите на страните
и материалите по делото, намира следното:
Процесното изпълнително дело е образувано на 14.03.2019 г. от частен съдебен
изпълнител И.М.-К.по молба на взискателя взискателя М.Д.М.,
представляван от адв. М., въз основа на
изпълнителен лист от 05.03.2019г., издаден от Районен съд - София, 36 състав,
на основание решение от 22.05.2015г. по гр.д. № 17066/2013г. по описа на СРС,
36 с-в, вр. с решение от 01.09.2017г. по гр.д. №
15965/2015г. по описа на СГС, 2-Д ГО, вр. С решение №
140/04.01.2019г. по гр.д. № 192/2018г. по описа на ВКС, 2 ГО, срещу длъжника А.С.П., с предмет на
изпълнителното дело – въвод във владение на имот и парично
вземане за събиране на следните суми: сума в размер на 2073, 00 лева - разноски по гр.д. С изпълнителния лист длъжникът е осъден да предаде
владението на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
68134.2821.200, при съседи: ж.п. ареал, улица, ПИ 68134.2821.780, ПИ
68134.2821.795, който съставлява реална част с площ 1089 км.м. от УПИ I - за
озеленяване и УПИ - ЖП ареал от 206 по действащия регулационен план на м. „НПЗ Орион“, В поканата за
доброволно изпълнение е посочена като дължима и сумата от 1105, 00 лева - адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело, както и изпълнителни такси и разноски в
полза на частния съдебен изпълнител в размер на 405, 65 лева, в това число пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ и ДДС или общо дължимата сума към 14.03.2019г. в размер на 3583, 65 лева. Към молбата за образуване на
изпълнителното дело е приложено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие № 835332 от 11.03.2019г., в който е отразена като платена в брой
сума като адвокатско възнаграждение в размер на 1105 лв. Видно от сметка по чл.
79 от ЗЧСИ са начислени описаните такси – за образуване, покана, справка по
т.3, запор – три броя или общо начислените такси са 108,80 лв. Поканата за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 08.05.2019г. Не се спори, че на
26.03.2019г. в резултат на наложения
запор върху банкови сметки в „Централна кооперативна банка” АД е
постъпила дължимата сума от 3583, 65 лева. С възражение от 13.05.2019г. длъжникът
е заявил, че счита, че неправилно в изпълнителния лист било постановено
предаване на владението на целия имот, а не на ½ идеална част от него,
като е посочил, че счита и че размерът на разноските е неправилно определен и е
искал намаляването им. С допълнително заявление от 21.05.2019г. длъжникът е
представил входирана в СРС на 21.05.2019г. молба за
обезсилване на издадения изпълнителен лист, като е поискал спиране на
изпълнението по делото. Със съобщение с изх. № 4201/27.05.2019 г.,
получено на 03.06.2019г., длъжникът е уведомен, че исканията му, са оставени
без уважение като неоснователни. Частната жалба е постъпила на 10.06.2019г.,
поради което се явява подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.
В чл. 435 от ГПК законодателят
е предвидил императивно и казуистично кои действия на съдебния
изпълнител може да се обжалват по
този ред и съответно от кои
страни. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна
и не може да се тълкува
разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване
и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени
правата му, тъй като в ГПК няма обща
разпоредба даваща възможност за обжалване
на всички действия на съдебния
изпълнител, които страната по делото счита,
че са незаконосъобразни.
Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в
едноседмичен срок от съобщението за извършеното действие. Процесната
частна жалба е процесуално допустима,
тъй като е срещу актове на съдебния изпълнител, които подлежат на самостоятелен
съдебен контрол съгласно новата редакция на разпоредбата на чл. 435 от ГПК, а
именно отказ да се прекрати и спре изпълнението т.6 на чл.435, ал.2 от ГПК,
както и по т.7 – разноските по изпълнението.
В частта, в която длъжникът обжалва отказа за спиране на
изпълнението, съдът намира следното:
В разпоредбата на чл.432 от ГПК са предвидени хипотезите, в
които се спира изпълнителното производство, като същите са изброени изчерпателно,
а ал. 1, т.7 от нормата сочи, че това може да стане и в други случаи,
предвидени в закона. Длъжникът счита, че изпълнението следва да се спре, тъй
като бил подал молба за обезсилване на издадения изпълнителен лист. Частният
съдебен изпълнител не е компетентен да се произнася относно законосъобразността
или твърдяната незаконосъобразност на издадения изпълнителен лист, включително
и съответствието му с акта, въз основа на който се издава. Страната би могла да
обжалва разпореждането за издаване на изпълнителния лист, при което при
уважаване на жалбата, същият би бил обезсилен, но дори и в тази хипотеза,
съгласно чл.
407, ал. 2 ГПК обжалването на разпореждането, с което молбата за
издаване на изпълнителен лист се уважава, не
спира изпълнението. То не може
да бъде спряно
и по преценка на ЧСИ
или съда в настоящото производство, който е контролно-отменителна
инстанция. Съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния титул до
обезсилването му, като по делото няма данни това да е извършено. Извън предмета
на преценка от негова страна, а и следователно и на съда в настоящото контролно-отменително производство е дали същият
съответства на постановения съдебен акт, тъй като има специален ред за релевиране на такива възражения. Жалбоподателят е подал една
молба, но няма данни въз основа на същата, СРС да е отменил издаването на
изпълнителния лист, респ. да е обезсилил същия, а до постановяването на такъв
акт няма основание нито за прекратяване, нито за спиране на изпълнението, тъй
като нито една от хипотезите на чл. 432 от ГПК не предвижда като основание за спиране
на изпълнението самото атакуване от длъжника на изпълнителния лист като
незаконосъобразно издаден. Предвид горното в тази част, жалбата се явява
неоснователна.
В частта относно обжалваните разноски, съдът намира
следното:
За да се произнесе по намаляване на разноските за адвокатско
възнаграждение окръжният съд действа като контролно-отменителна
съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван акт на частния
съдебен изпълнител съгласно практиката на съдилищата, а именно определение №
170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№ 297/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение №
881/18.05.2010г. по ч.гр.д.№ 634/2010г. на Апелативен съд – София, VІІ състав,
определение № 1423/24.09.2010г. на САС по ч.гр.д.№ 1217/2010г. и др. Необходим
е именно изричен акт – отказ на съдебния изпълнител да уважи възражението за
прекомерност на разноските, за да се произнесе съдът по жалбата и има практика,
че подаването на жалба, при положение, че няма произнасяне на ЧСИ е преждевременно
и делата се връщат именно за произнасяне на ЧСИ по искането по чл.78, ал.5 от ГПК. В случая длъжникът е поискал първо от съдебния изпълнител намаляване на
адвокатското възнаграждение, като пред съда се атакува отказа на ЧСИ, обективиран в съобщението от 27.05.2019г., поради което
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
За
разликата от исковото производство, в изпълнителното дело отговорността за
разноски се преценява с оглед разпоредбата на чл.79 от ГПК. Съгласно чл. 79,
ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а по силата на
ал. 2 – когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя,
се събират от длъжника. Изключение е предвидено съгласно чл. 79, ал.1 от ГПК в
следните случаи, а именно когато делото се прекрати, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда, и т.3 – ако разноските са за изпълнителни
способи, които не са приложени. В конкретния случай няма данни сумата, дължима
по изпълнителния лист да е заплатена преди подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело, поради което не е налице хипотезата, в която разноските да
не са за сметка на длъжника, тъй като не е дал повод за завеждане на делото.
Следва да се отбележи, че хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК относно разноските
е приложима в исковото производство, а за изпълнителното такова е налице
специалната норма на чл. 79 от ГПК, която не обуславя отговорността за разноски
с оглед причините и поводът за образуване на изпълнителното дело, а с оглед
факта дали дължимата по изпълнителният лист сума е платена преди или след
образуване на изпълнителното дело. В случая жалбоподателят не твърди да е
платил задължението си преди образуване на изпълнителното дело, напротив
твърди, че сумата му е удържана от сметка в резултат на наложен запор именно по
изпълнителното дело, и следователно не е налице плащане преди образуване на
изпълнителното дело. По отношение на размера на разноските, съдът намира, че се
установява, че са извършени действията, за които са начислени такси по
представената сметка №0031367, които са в общ размер на 108,80 лв., но без
начислен ДДС. Всички действия, за които са начислени таксите, а именно
поканата, запорите, справките са извършени, като таксите за тях с включено ДДС
възлизат на 130,56 лв. По отношение на включеното като разноски адвокатско
възнаграждение в размер на 1105 лв. Сумата е отразена като платена в брой по
представения договор за правна защита, следователно разходите за адвокатско
възнаграждение са извършени. Съобразно чл. 10 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения се следва такова - за образуване на изпълнително
дело - 200 лв.; по т. 2. В редакцията съгласно изм. ДВ, бр. 7 от 2019 г. за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания за вземания над
1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал.
2, т. 2 - 7; и по т. 3- за процесуално представителство,
защита и съдействие на страната по
изпълнително дело, което има за
предмет въвод или опразване на
недвижим имот - 1/2 от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 на
база стойността на имота.
Възнаграждението по т.2 се определя от сумата, която е по изпълнителния лист, а
именно 2073 лв., като съгласно чл. 7, ал.2 се следва такова в хипотезата по
т.2, а именно - при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над
1000 лв.; в случая 375,11 лв. е
възнаграждението по тази точка, но за изпълнителното се следва половината от
сумата, т.е. сумата от 187,56 лв. По т.3 за въвода
във имота, критерий е стойността на имота, върху който се извършва въвод, като в случая за процесния
има представена данъчна оценка, която макар и да е за минал период, е за сумата
от 29 573,80 лв. Съобразно интереса по чл.7, ал.2, т. 5 от Наредбата,
адвокатското възнаграждение се определя по формулата 830 лв. плюс 3 % за горницата над
10 000 лв. или в случая възлиза на
1417,21 лв. За изпълнителното дело, обаче, съгласно чл. 10 се следва половината
от сумата, т.е. 708,61 лв. Следователно следващото се общо адвокатско
възнаграждение се формира от сбора на сумите 200 лв., плюс 187,56 лв., плюс
708,61 лв. или възлиза общо на 1096,16 лв., която сума е без ДДС, а с ДДС
възлиза на 1315,39лв. Тази сума е над включената и заплатена, поради което не
може да се приеме, че адвокатското възнаграждение е прекомерно. Както се посочи
и по-горе по делото предмет на иска за ревандикация е
целия имот, което ясно личи и от отхвърлителния диспозитив на решението на първата инстанция, а не за
владението само на ½ идеална част от същия, поради което както е издаден
и изпълнителния лист, въводът е за целия имот и
спрямо неговата стойност следва да се определи и възнаграждението. Предвид
горното съдът намира, че в частта за адвокатското възнаграждение жалбата е
неоснователна, тъй като същото не е прекомерно. С оглед горното и по отношение
на пропорционалната такса не следва промяна, като съдът намира, че такава се
дължи, тъй като при изпълнение на задължения за
парични вземания съдебният изпълнител събира и т.нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата
за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008
г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл.
26 от Тарифата за таксите и разноските
към Закона за частните съдебни
изпълнители (приета с ПМС №
92 от 19.04.2006 г., обн.,
ДВ, бр. 35 от 28.04.2006
г.). В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса
върху събраната сума по описания начин съобразно интереса, а не само
върху главницата по изпълнителния лист, поради в нея са включени и разноските
по изпълнението.
С оглед гореизложените доводи съдът
намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с
вх.№3785/10.06.2019г, подадена от А.С.П., с адрес ***, срещу действията на ЧСИ И.М.–
К.по изп. дело № 20918390400177, обективирани
в съобщение с изх.№4201/27.05.2019г
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/