№ 214
гр. Котел, 23.08.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на двадесет и трети
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20232210100256 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба от Ф. И. А., ЕГН **********, с адрес:
село Соколарци, общ. Котел срещу С. И. А., ЕГН **********, с адрес: село
Соколарци, общ. Котел, с която се иска бракът, сключен между съпрузите на
30.05.2005 г., да бъде прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брачната връзка.
Предявен е и иск от Ф. И. А., ЕГН **********, с адрес: село
Соколарци, общ. Котел срещу С. И. А., ЕГН **********, с адрес: село
Соколарци, общ. Котел, с който ищцата иска родителските права по
отношение на непълнолетното дете У.С- И., ЕГН **********, да бъдат
предоставени за упражняване на нея.
Ищцата е предявила и иск, с който иска възстановяване на
предбрачното си фамилно име – И.а.
Процедурата по чл. 131 от ГПК е приключила, като в
законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор.
В обстоятелствената част на исковата молба се излагат твърдения, че
страните са български граждани и са сключили граждански брак на
30.05.2005 г. в село Соколарци, общ. Котел, обл. Сливен, който бил първи по
ред и за двамата съпрузи. Сочи се, че от брака страните имат едно
непълнолетно дете – У.С- И., ЕГН **********, роден на 27.05.2006г. в гр.
Сливен. Ищцата твърди, че първоначално отношенията между нея и
ответника са били нормални и двамата са се разбирали. Семейството е
живеело в къщата на родителите на ответника в село Соколарци. Сочи се, че
през 2012г. страните са отишли да работят в Република Турция, като синът им
останал при родителите на ищцата в село Соколарци. През 2013г. Ф. А. се
върнала в Република България, за да вземе сина им Умут да живее при тях в
Република Турция, където същият бил записан на училище. Сочи се, че през
2017г. съпругът С. И. А. се е завърнал в Република България, а ищцата и
детето им са останали в Турция. От този момент двамата съпрузи са
1
поддържали контакт само по телефона. Навеждат се твърдения, че едва през
2022г. ответникът е отишъл в Република Турция за една седмица, за да види
сина си. Тогава между съпрузите е проведен разговор, че живеят във
фактическа раздяла и, че същите имат намерение да не живеят повече заедно.
След този разговор страните повече не са се виждали и чували. Ищцата сочи,
че периодът на фактическата раздяла е започнал още през 2017г. Ф. А. счита,
че бракът между нея и С. А. съществува само формално, тъй като двамата са
напълно отчуждени един от друг и всеки е заживял свой собствен живот.
Ищцата посочва, че живее в Република Турция с друго лице на семейни
начала, което полага грижи за детето Умут. Ищцата навежда твърдения, че
ответникът не е полагал по никакъв начин на нея и детето им. Същата заявява,
че не иска от ответника издръжка нито за себе си, нито за детето им. Твърди,
че страните нямат общо семейно жилище, общи сметки и финансови
задължения, както и автомобили, придобити по време на брака.
На тази основа ищцата счита, че брачната връзка е дълбоко и
непоправимо разстроена и прави искане бракът й с ответника да бъде
прекратен.
Иска се родителските права по отношение на детето У.С- И., ЕГН
********** да бъдат предоставени за упражняване на нея, като същата няма
нищо против определянето на свободен режим на лични отношения между
детето и баща му.
Прави се искане за възстановяване на предбрачното фамилно име на
ищцата - И.а.
По арг. от чл. 15 от ГПК съдът следи служебно за
подведомствеността на делото и за своята международна компетентност. В
изпълнение на служебните си правомощия съдът констатира, че по иска за
упражняване на родителските права, касаещ детето У.С- И., не е
международно компетентен.
Предявените искове за развод и за родителска отговорност попадат в
обхвата на КМЧП и Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската
отговорност и мерките за закрила на децата, страна по която е и Република
Турция.
Съгласно чл. 7 от КМЧП „Брачните искове са подведомствени на
българските съдилища, ако един от съпрузите е български гражданин или има
обичайно местопребиваване в Република България“. Според твърденията в
исковата молба, двамата съпрузи са с различно обичайно местопребиваване.
Ищцата твърди, че от 2012г. се е установила в Република Турция, докато
ответникът през 2017г. се е завърнал в Република България. Независимо от
това обаче, доколкото и двамата са български граждани, настоящият съд е
компетентен да разгледа иска, касаещ развода на съпрузите, както и иска по
чл. 53 от СК за възстановяване на фамилното име преди брака.
Не така стои въпросът с другия иск за упражняване на родителски
2
права на детето У.С- И.. За тези претенции се прилага чл. 5, т. 1 от
Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването,
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и
мерките за закрила на децата, където е посочено, че „съдебните или
административните органи на договарящата държава, в която детето има
обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила
на личността или имуществото на детето“. Във втората точка на разпоредбата
изрично е указано, че при промяна на обичайното местопребиваване на
детето в друга договаряща държава, компетентност имат органите на
държавата, в която е новото обичайно местопребиваване на детето. Оттук се
извежда, че основният признак за определяне на компетентния съд, който да
разгледа делото за родителските права, е обичайното местопребиваване на
детето. В практиката се е наложило разбирането, че обичайно
местопребиваване на детето е мястото, в което то е интегрирано в социална и
семейна среда. От твърденията на ищцата по категоричен начин се
установява, че детето У.С- И. живее в Република Турция от 2013г., където
продължава да живее и към настоящия момент. Там същият живее с майка си
и е записан и посещава училище. С основателност може да бъде направен
извод, че той е интегриран в социалната и семейна среда в Република Турция,
а не в Република България. Там е неговото обичайно местопребиваване.
Затова международно компетентен да разгледа иска за предоставявне
упражняването на родителските права на детето У.С- И. е турският съд. В
този смисъл е Определение № 51 от 9.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
46/2022 г., III г.о.
Това разрешение е съобразено в пълна степен с идеята при дела с
подобен предмет да се съблюдава висшия интерес на детето. По тези дела се
налага изготвяне на социални доклади, изслушване на родителите и на детето.
Най-добре всички тези действия, възложени на административни и съдебни
органи, да бъдат извършвани там, където детето се е установило трайно и се е
интегрирало. В противен случай се създават предпоставки за забавяне на
производството – пътуване на детето и родителя; възлагане извършването на
социален доклад от съответния административен орган в Република Турция.
Въз основа на всичко изложено се налага изводът, че Районен съд
Котел не е международно компетентен да разгледа иска на Ф. И. А. срещу С.
И. А. за предоставяне упражняването на родителските права на детето У.С-
И.. В тази част производството следва да бъде прекратено.
Съдът е компетентен да разгледа искът за прекратяване на брака
между съпрузите, както и този за възстановяване на фамилното име преди
брака, поради което в тази част производството трябва да продължи.
При тези мотиви, Районен съд Котел
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 256 по описа на Районен
съд Котел за 2023 г. в частта на съединените с иска за развод, предявен от
Ф. И. А., ЕГН **********, с адрес: село Соколарци, общ. Котел срещу С. И.
А., ЕГН **********, с адрес: село Соколарци, общ. Котел претенции за
предоставяне на майката на правото да упражнява родителските права
по отношение на роденото от брака дете - У.С- И., ЕГН **********, поради
международна некомпетентност на българския съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд Сливен, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните, което
обстоятелство да бъде изрично удостоверено в отрязъка от съобщението.
Делото да се докладва след влизане в сила на определението или след
отмяната му от въззивната инстанция.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
4