№ 242
гр. Р., 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500310 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Н. Д. К., чрез пълномощника си адв. В. Д. от АК - Р., е обжалвала
Решение № 192/23.02.2023 г., постановено по гр. д. № 4412/2022 г. на Р.нския
районен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание
чл. 233, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да освободи и предаде на
ищцата недвижим имот, предмет на договор за наем, сключен между
праводателя й и ответното дружество. В жалбата се излагат оплаквания за
неправилност и недопустимост на решението, като се иска неговата отмяна.
Претендира разноските по делото.
Ответникът „Интертранс 2018“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Н.
М. от АК- Р., изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и
моли решението да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно.
Претендира разноски за въззивното производство.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от
заинтересована по спора страна в законния срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Н.
Д. К., с която е поискала ответникът да бъде осъден да освободи изцяло и да й
предаде недвижим имот – УПИ І с площ 14 744 кв. м., ведно с построените в
него сгради: сервизно хале от 810 кв. м. и сграда КПП от 109 кв. м., с всички
подобрения в имота, както и активите в процес на изграждане – ограда,
гаражни площадки, водопровод.
1
По делото не е спорно, че между страните са възникнали облигационни
отношения по силата на договор за наем на недвижим имот от 05.03.2020 г.,
съгласно който „Интертранс-21“ ЕООД, праводател на ищцата, е предоставил
за срок от пет години за временно и възмездно ползване на ответника
недвижим имот в гр. В., обл. Русе, представляващ УПИ І с площ 14 744 кв. м.,
ведно с построените в него сгради: сервизно хале от 810 кв. м. и сграда КПП
от 109 кв. м., с всички подобрения в имота, както и активите в процес на
изграждане, в т. ч. ограда, гаражни площадки, водопровод, за което
наемателят се задължил да плаща месечна наемна цена в размер на 1 000 лв.
Договорът прекратил действието си на 31.12.2022 г. и на 30.01.2023 г. имотът
бил предаден от наемателя на наемодателя, за което обстоятелство страните
съставили констативен протокол по чл. 593 от ГПК. По делото не се спори, а
и се установява от уговореното в чл. 23, ал. 2 от договора за наем, че в
случаите на прекратяване на договора по реда на раздел VІ, чл. 23, ал. 1, б.
„в“ и б. „г“, срокът за освобождаване на имота е тридесетдневен след датата
на прекратяване, определена с тримесечното предизвестие, като се вземат
предвид извършените предплатени месечни наемни вноски към момента на
връченото предизвестие. В този случай срокът за освобождаване също е
тридесетдневен, но считано от края на месеца, за който е направено
плащането. Няма спор, че наемателят е предплатил наемните вноски от м.
януари 2022 г. до м. декември 2022 г. още на 06.01.2022 г., т. е. преди
изпращане на поканите за прекратяване на договора за наем с искане за
връщане на наетия имот от 13.04.2022 г. и от 21.05.2022 г. При това
положение, договорът за наем е прекратил своето действие на 31.12.2022 г. и
наемателят дължи връщането му до 30.01.2023 г., което е сторено.
Въззивният съд намира, че установените от районният съд фактически
положения са обосновани от съвкупната преценка на събрания
доказателствен материал и направените въз основа на тях правни изводи са
законосъобразни и правилни, поради което и на основание чл. 272 от ГПК се
споделят от въззивната инстанция и последната препраща към мотивите на
обжалваното решение.
Жалбоподателят сочи недопустимост на решението, поради отпадане на
правния интерес от иска и евентуално – неправилност, поради допуснато
нарушение на материалния закон, тъй като договорът за наем бил привиден,
сключен при конфликт на интереси и увреждал интересите на наемодателя.
Твърдението, че съдът следва да прекрати производството по делото
поради отпаднал правен интерес, е неоснователно. Правният интерес от
водене на делото е положителна процесуална предпоставка за разглеждане на
предявен установителен иск, съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК, а в настоящия
случай е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД и
правният интерес на ищцата от водене на производството се преценява към
датата на подаване на исковата молба в съда. Освен това, ищцата е заявила
пред първоинстанционния съд отпадане на правния интерес от водене на
делото, но с молбата си не е направила изрично изявление за оттегляне на
2
иска или отказ от него. При това положение, съдът е бил валидно сезиран да
разгледа правния спор, а постановеното по него решение е валидно и
допустимо.
Правилно при постановяване на съдебния акт е приложена разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съгласно която съдът съобразява настъпилите в хода
на процеса факти, от значение за спорното право, което е сторено в
обжалваното решение. Съдът е съобразил представения по делото
констативен протокол по чл. 593 от ГПК от 30.01.2023 г., видно от който
наетият имот е предаден от наемателя на наемодателя поради прекратяване на
договора за наем, считано от 31.12.2022 г.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че договорът за наем не е
привиден и клаузата на чл. 23, ал. 2, изр. 2 от същия не е нищожна. По делото
са представени доказателства за заплатените наемни вноски от м. януари 2022
г. до м. декември 2022 г., и за ползването на имота, което изключва
симулация на договора за наем. Не са представени и доказателства, от които
да се изведе извод за прикрИ.о друго, действително правоотношение между
страните по договора. Действително, към момента на сключване на договора
за наем, наемодателят „Интертранс-21“ ООД е представляван от С.П., който е
бил и съдружник в дружеството - наемател „Интертранс-2018“ ООД, но това
обстоятелство не нарушава нито закона, нито морала. Фактът, че дружествата
са били свързани лица не води и до конфликт на интереси. Наемателят е
изпълнил всички свои задължения по договора за наем, предплатил е с
кредитен превод от 06.01.2022 г. наемните вноски до м. декември 2022 г. вкл.,
което е станало преди връчване на изявлението за прекратяване на договора и
връщане на имота. В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, изр.
2 от същия договор, срокът за освобождаване на наетия имот е тридесет дни
от края на месеца, за който е направено последното плащане. Това
задължение също е изпълнено от наемателя, видно от констативния протокол.
С оглед изложеното, обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В настоящото производство, предвид изхода на спора, на ответника по
жалбата следва да се присъдят разноските за въззивното производство в
размер на 1 440 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 192/23.02.2023 г., постановено по гр. д.
№ 4412/2022 г. по описа на Р.нския районен съд.
ОСЪЖДА Н. Д. К. с ЕГН ********** от гр. В., обл. Р., ул. „И.“ *, да
заплати на „Интертранс 2018“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. В., обл. Р., ул. „М.“ **, представлявано от управителя
3
М.Й.Ж., сумата от 1 440 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4