№ 364
гр. Пазарджик , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200381 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Х.“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Пазарджик, ул. „***“ №5, представлявано от изпълнителния директор М. Я. Ф.,
против Наказателно постановление № 36-0000078 от 14.01.2021 г. издадено от
Директор на РД „АА“ гр. Пловдив, с което за нарушение на чл.30 т.4 от Наредба №2 от
15.03.2020 г. на МТС на основание чл.105 ал.1 от ЗАвПр е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това, че НП е материално и
процесуално незаконосъобразно, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател редовно призовано, не се
явява законовият представител, но изпраща процесуален такъв, който поддържа
жалбата и излага обосновано становище в подкрепа на искането си за отмяна на НП
като незаконосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски в полза на
въззивника за заплатен адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата няма депозирано становище. Единствено в съпроводителното
писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка е депозирано
искане за потвърждаване на НП и е направено възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид изложените в
същата доводи, както и тези на процесуалния представител на дружеството-
1
жалбоподател и становището на въззиваемата страна, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с обжалваното НП, за това че на
03.12.2020 г., около 21,10 часа в гр. Пазарджик, на ул. „***“ №5, седелощето на
превозвача „Х.“ АД, като превозвач с лиценз на Общността № 10360 валиден до
21.0.2026 г. за международен автомобилен превоз на пътници, като извършващ превоз
на пътници по редовна автобусна линия № 13 на градска транспортна схема, не е
организирал правилно и точно попълване на пътен лист № 2335-9641 от 03.12.2020 г.
на водачите Л. Г. Г. и Г. Г. Г., които не са попълнили всички реквизити в графи
„пристигане“ и „престой“.
Горното било установено след извършена тематична проверка на дружеството-
жалбоподател, приключила с протокол от 11.12.2020 г.
При така установеното на дружеството-жалбоподател в присъствието на
законния му представител бил съставен АУАН № 255695/11.12020 г. за извършено
нарушение на чл.30 т.4 от Наредба № 2/15.03.2020 г. на МТС, на който бил предявен и
връчен срещу подпис. В акта не били вписани възражения.
Въз основа на съставения акт на 14.01.2021 г. било издадено атакуваното НП.
Последното било връчено лично на изпълнителния директор на санкционираното
дружество на 17.02.2021 г., който подал жалба против същото до съда чрез АНО,
входирана в деловодството на ОО „АА“- Пазарджик на 22.02.2021 г., поради което е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред
компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. Д.С..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
При извършения цялостен служебен контрол за законосъобразност, съдът счита
на първо място, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения. Вярно е, че АНП е започнало със
съставяне на АУАН, който, както и НП са издадени от компетентни органи и в
законоустановените срокове. Не са съобразени обаче разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН при съставянето на двата акта, тъй като вмененото във вина на
въззивника нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
какво нарушение му се вменява и от там адекватно да организира защитата си.
Видно от описанието на нарушението в АУАН, възприето и в НП, е че на
превозвача- санкционираното дружество, се вменява нарушението, че не е организирал
правилно и точно попълване на посочения пътен лист на цитираните водачи, а именно
2
не били попълнени от водачите графите „пристигане“ и „престой“. Така посоченото
нарушение очевидно се изразява в бездействие от страна на лицето, което е задължено
по закон да направи нещо. Сочи се, че превозвачът не е организирал правилно и точно
попълване на пътния лист. Не е посочено обаче в какво се изразява тази организация,
тоест какво е следвало да направи превозвача за да може пътните листове да бъдат
попълвани правилно и точно от водачите. Така напр. да възложи контрола на
определено лице, да се извършват проверки с определена честота (в края на работния
ден, на превоза и т.н.) и др. под. Липсата на обстоятелства относно това, какво не е
направил превозвача, за да не допуска неправилно и неточно попълване на пътните
листове, лишава привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да
разбере какво всъщност му се вменява като нарушение, т.е. какво адм. обвинение му се
повдига, за да може да се защитава адекватно срещу него, като оборва фактите и
обстоятелствата.
По-нататък, налице и друго СПН. При така направеното словесно описание на
нарушението, актосъставителят, а и АНО е квалифицирал нарушението по чл.30 т.4 от
Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни
схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, която норма
задължава лицето по чл.2 (лицето, регистрирано като търговец, който притежава
лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България или
лиценз на Общността, както и други документи, които се изискват от закона и тази
наредба, извършващо обществен превоз на пътници с автобуси по утвърдени
транспортни схеми на територията на Република България- бел. моя) да осъществява
ежедневен контрол върху своевременното отчитане на превозните документи. При
това положение е неясно в какво всъщност нарушение е обвинено дружеството-
жалбоподател, че е извършило, респ. за какво нарушение е било санкционирано.
Според словесното описание то не е организирало правилното и точно попълване на
посочения пътен лист, а според дадената правна квалификация (задължителен реквизит
на АУАН и НП по арг. на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН) неу е осъществило
ежедневен контрол за своевременното отчитане на превозните документи. По този
начин санкционираното дружество е затруднено да разбере какво нарушение е
обвинено, че е извършило, а това драстично засяга правото му на защита, което пък
неминуемо съставлява СПН.
Всичко изложено до тук е достатъчно основание за отмяна на НП, като не е
необходимо обсъждането на други доводи по същество. Само за пълнота следва да се
отбележи, че не би могло да се приеме, че с дадената правна квалификация на
нарушението, актосъставителят и АНО са имали предвид, че липсата на организация от
страна на превозвача се изразява в неосъществявания ежедневен контрол върху
своевременното отчитане на превозните документи и в частност на процесния пътен
лист. Подобно тълкуване и предположение на фактите и обстоятелствата- елементи от
състава на нарушението, е недопустимо АНП.
Освен това такова заключение би могло да се направи, ако водачите не бяха
отчели своевременно (т.е. в точния момент) процесния пътен лист като документ за
контрол и отчитане на работата на водача, съгласно чл.57 ал.1 и ал.3 от Наредба №
33/1999 г. на МТ, защото проявните форми на бездействие осъществяващи състав на
нарушение по чл.30 т.4 от Наредба № 2/2020 г. касаят именно неосигуряване спазване
на посочените разпоредби на Наредба № 33, свързани с документите за извършване на
превоз на пътници по утвърдени транспортни схеми и в частност, изискуемите
3
действия и лица, които следва да осъществяват тяхното попълване, респективно
контрол (водач и длъжностно лице при автогара). В случая обаче не е констатирано
такова несвоевременно отчитане на пътния лист от водачите, за да се вменява на
превозвача, че не е осъществил ежедневния контрол за спазване на това задължение.
Вмененото словесно нарушение е за липса на организация, така че пътните листа да
бъдат правилно и точно попълвани от водачите, т.е. става дума за неизпълнение на
задължение.
Установеното противоречие между установените факти на извършеното
нарушение и неговата правна квалификация като конкретен състав на
административно нарушение, води до незаконосъобразност на обжалваното НП поради
неправилно приложение на материалния закон.
Освен това в хода на АНП е останало и недоказано извършването на вмененото
на дружеството-жалбоподател нарушение.
Имайки предвид изложеното до тук, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на последния на
сторените разноски за заплатен адвокатски хонорар. Искането е своевременно
направено, а именно в хода на съдебното производство. Пълномощникът има право на
такива разноски предвид изхода на делото съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от
ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна
помощ (л.6) и списък на разноските (л.39), от които се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева управителят на дружеството-
жалбоподател е заплатил в брой на адвокат В.Д. от ПзАК. Същевременно от страна на
АНО е направено своевременно възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар, което съдът намира за неоснователно. Действително делото се
разгледа в едно съдебно заседание и с разпит на 1 свидетел и не е с фактическа и
правна сложност. Съгласно обаче чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатеният
адвокатски хонорар е в минималния размер. Поради това и съдът счита, че следва в
полза на въззивника да се присъдят разноски за заплатено възнаграждение за един
адвокат в поискания размер от 300 лева. Разноските следва да се възложат в тежест на
ИА „АА“- София, която има статута на ЮЛ със самостоятелен бюджет, чието
структурно звено е РД „АА“- Пловдив е органът издал НП.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в
настоящия си състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000078 от 14.01.2021 г.
издадено от Директор на РД „АА“ гр. Пловдив, с което на „Х.“ АД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „***“ №5, представлявано от
изпълнителния директор М. Я. Ф., за нарушение на чл.30 т.4 от Наредба №2 от
15.03.2020 г. на МТС на основание чл.105 ал.1 от ЗАвПр е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева, като незаконосъобразно.
4
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ гр. София, представлявана от изпълнителен директор, ДА
ЗАПЛАТИ на „Х.“ АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,
ул. „***“ №5, представлявано от изпълнителния директор М. Я. Ф., разноски в размер
на 300 лева (триста) лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14 -дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5