Решение по дело №66/2018 на Районен съд - Самоков

Р Е Ш Е Н И Е № 70

С. 7 май 2019 година

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД гр. С., първи състав в публичното заседание на двадесет и четвърти октомври 2018 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ПАВЛОВ

 

при секретар Антоанета Чакалова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 66 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от "Ф.И." ЕАД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от изпълнителния директор – А.В.Г.против И.Х.Г. с ЕГН **********, за сумата 839, 22 лева, от които 455, 27 лева, претендирани като неизпълнено задължение главница пордено от Договор за потребителски паричен кредит с номер 59210410 с П.Ф.Б.ООД, на което търговско дружество ищецът твърди, че е придобил вземането срещу ответника по силата на договор за цесия. Със същата искова молба се претендират и 61, 05 лева договорза възнаградителна лихва за периода от 24. 01. 2014 година до 20. 06. 2014 година, както и 154,54 лева лихва за забава за периода от 24. 01. 2014 год. до 30. 05. 2017 година, както и 168, 36 лева претендирани като такси за периода 24. 01. 2014 година до 20. 06. 2014 година, а така също и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.

Предявения иск е с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 9 и чл. 11 от ЗПК във вр. чл. 240 от ЗЗД и по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране заявлението пред съда.

Ищецът твърди в исковата си молба ИМ, че на 11. 12. 2013 година между ответника и "П.Ф." ЕАД и ответника е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер *********, въз основа на който между страните е възникнала облигационноправна връзка. По силата на договора кредитора е отпуснал сума в размер на 500 лв, а длъжникът ответник по делото се е задължил да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва 75, 73 лева., както и 208, 95 лева такси по договора. Твърди се в ИМ, че ответникът като кредитополучател е потвърдил с подписа си че е получил заемната сума предмет на договора, следователно е било налице изпълнение от страна на кредитора на договорните му задължения.

Твърди се, че ответната страна не изпълнява всички свои задължения по договора и преустановява плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 23.01.2014 г. и че считано от следващият ден длъжникът е изпаднал в забава. Твърди се в ИМ, че в този случай съгласно договора се дължи и договорно обезщетение за забава. Крайния срок на изпълнение на договора настъпва на 20.06.2014 г., с което е станал изискуем целия неизплатен остатък от главното задължение.

В ИМ се твърди, че на 21.03.2016 г. между "П.Ф." ЕАД и "Ф.И." ЕАД е сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който на осн. чл. 99, ал.2 от ЗЗД титуляр на вземанията включително и срещу ответника по договора за паричен заем, става второто дружество и че съгласно задължението си по чл. 99, ал.3 от ЗЗД цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърляне на вземанията. В полза на "Ф.И." ЕАД има издадено пълномощно от "П.Ф." ЕАД, по силата на което новия кредитор е изрично упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания са прехвърлени. Твърди се в ИМ, че ищцовото дружество с настоящото производство уведомява ответника като длъжник за прехвърленото вземане.  

В петитума на ИМ се съдържа искане да бъде признато от съда за установено, че по отношение на ответника в полза на ищеца съществуват следните вземания, обективирани в Заповед за изпълнение, издадена по образуваното ч.гр.д. № *** по описа на РС С. от 2017 год., а именно: 455, 27 лв-главница, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; 61, 05 лв-договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 24. 01. 2014 година до 20. 06. 2014 година, както и 154,54 лева лихва за забава за периода от 24. 01. 2014 год. до 30. 05. 2017 година, както и 168, 36 лева такси за периода 24. 01. 2014 година до 20. 06. 2014 година.  

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от адвокат Е.К. от САК като процесуален представител на ответника, в който моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, тъй като не е налице валидна цесия и валидно уведомяване за цесия в съотвествие с разпоредата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД към приключването на съдебното дирене и към настоящият момент. Във възраженията в отговора на исковата молба се съдържат и такова за недействителност на договора за потребителски кредит  между „П.Ф. БЪЛГАРИЯ" ООД и И.Х.Г.. Недействителността се претендира на основание чл.22 във вр. с чл.10 ап.1, чл. 11, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗПК, по съображения, че е сключен при неспазване на изискванията на нормите, регламентиращи задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит, а именно, че  договорът за потребителски кредит е написан  с размер ла шрифта  по-малък от 12; няма посочен срок на договора, съобразно чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК; няма погасителен план съобразно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а от текста на договора, не става ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, каква част  лихва, и каква част - такса за обслужване на кредита. В отговора на исковата молба се съдържа довод, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът е недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси и други разноски, като в конкретния случай и главницата се се дължи от ответника, тъй като  не са представени доказателства за размера на непогасената част от главницата. Също така в отговора на ИМ се съдържа възражение, че клаузите по точки Б, В, Г и Д от договора са нищожни, на основание чл.19, ал.5 във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като договорените в тях такса за оценка на досие от 25,00 лв., общ размер на фиксирана лихва - 75,73 лв. и такса за администриране на кредита от 55,70 лв. или общо 156,43 лв., се равняват на 188,8% годишен процент на разходите и той надвишава с повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, който към датата на сключването на договора е 50%. На същото основание се оспорва като нищожна и клаузата по точка Е, в която е договорена такса от 128,25 лв. за услугата Домашно посещение, като се изтъква довод от ответната страна че тази услуга също съставлява част от  годишния процент на разходите, въпреки че не е посочена като такава в конкретния договор. В отговора на ИМ, се съдържа възражение, че , периодите на задълженията за договорна възнаградителна лихва и такси са неправилно определени, в сравнение с приложимия в случая чл. 28 от договора във вр. с клаузите на точка Й и точка К, няма падеж на каквато и да е вноска на 24.01.2014г. - петък, предвид че денят на падеж е договорен да бъде вторник. Твърди се в отговора на ИМ, че падежът на последната вноска по кредита е 17.06.2014г., а не 20.06.2014г.

Твърди се в отговора на исковата молба, че е неоснователна претенцията за лихва за забава. За това възражение адв. К. представител на ответника се позовава на  съдържанието на записа в приложение №1 към договора за цесия, за кредита на И.Х.Г., дължимата сума към датата на сключването му - 21.03.2016г., възлиза на 684,68 лв., какъвто е общият размер на сумите за главницата, договорната възнаградителна лихва и таксите, за които е издадена Заповед № 596/30. 06.2017г. по ч.гр.д. ***/2017г. Това според отговора на ИМ доказва, че към момента на цедиране на вземането, цедентът П.Ф.Б.ООД не се е възползвал от правото си, договорено в чл.9 от договора за потребителски кредит, да претендира неустойка равна на законната лихва за забава по българското право, приложима към всяка просрочена сума за периода между падежа на съответната погасителна вноска и датата на плащане. В тази връзка в отговора на ИМ се съдържа довод, че не е цедирано вземане за лихва за забава, за периода до 21.03.2016г. и цесионерът не притежава такова по силата на цесията. Също така, в отговора на ИМ се съдържа възражение, че цесионерът не може да начислява лихва за забава за периода от 24.01.2014г. до 21.03.2016г., доколкото вземането през този период не е в неговия патримониум и спрямо него забава няма.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща процесуален представител. С писмено становище от пълномощник поддържа иска, както по основание, така и по размер, и моли съда да постанови решение. Претендира направените разноски, съгласно представен списък.

В съдебно заседание ответникът И.Х.Г. редовно призован не се явява, вместо него се явява процесуален представител - адв. Е.К., която моли съда да отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни, като поддържа изложените в отговора на ИМ мотиви, моли съда да присъди направените разноски по делото от неговия доверител.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

С оглед наведените в исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК.

В конкретния случай предявеният иск по своя характер е положителен установителен, поради което ищецът носи доказателствената тежест да установи основанието на иска наличието на облигационна обвързаност между страните, основанието и размера на всяко едно от претендираните вземания.

От приобщеното по делото ч.гр.д. № ***/2017 г. по описа на РС гр. С. се установява, че е издадена Заповед № 596 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.06.2017 г., с която е разпоредено длъжникът д И.Х.Г. с ЕГН********** да заплати на кредитора "Ф.И." ЕАД, с ЕИК *********, сумите 455, 27 лв-главница, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; 61, 05 лв-договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 24. 01. 2014 година до 20. 06. 2014 година, 154,54 лева лихва за забава за периода от 24. 01. 2014 год. до 30. 05. 2017 година, както и 168, 36 лева такси за периода 24. 01. 2014 година до 20. 06. 2014 година, както и направените по делото разноски в размер 75 лева, от които 25 лв държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Описаната заповед № 596 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.06.2017 г е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и заповедният съд ч.гр.д. № 657/2017 г. по описа на РС гр. С. е указал на заявителя възможността за предявяване на установителен иск в едномесечен срок.

Поради изложеното е налице правен интерес от предявения установителен иск и същия е своевременно предявен, при положение, че разпореждането с указанията на съда за предявяване на иск са връчени на заявителя ищец на 12. 12. 2017 година, а настоящият иск е предявен в законоустановения едномесечен срок

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:

Между "П.Ф." и ответника по делото на 11 декември 2013 година е сключен Договор за потребителски кредит № *********, в изпълнение на който "П.Ф." ЕАД е предоставило паричната сума предмет на кредита в размер на 500 лв, която ответникът се е задължил да бъде върната ведно с възнаградителна лихва, посочена в договора.

Получаването на посочената сума по кредита 500 лева е доказано по делото, тъй като ответникът И.Х.Г. е потвърдил с подписа си, че е получил заемната сума, предмет на договора което изрично се съдържа в клаузите на договора.

Не е основателно възражението на ответника основано на шрифта от договора тъй като изискването за минимална големина на шрифта 12 е установено след сключване на договора. Договорът е сключен на 11. 12. 2013 година а изискването за големина на шрифта не-по малко от 12 е установено с изменението на чл. 10 ал. 1 ЗПК от 2014 год. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г , което не е приложимо за договори сключени преди това изменение.

Така между страните е възникнала облигационна връзка, регулирана от сключения на 11. 12. 2013 година договор за потребителски кредит и приетите общи условия към него.

Ответникът по делото не е изпълнил всички свои задължения, и преустановява плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 23.01.2014 г. Крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 17.06.2012 г., с което е станал изискуем целия неизплатен остатък от главното задължение – неизплатена главница 455, 27 лева, която е дължима ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване заявлението по чл. 410 от ГПК, от която дата искът се счита за предявен по силата на чл. 422 ал. 1 ГПК.

На 23. 01. 2014 година ответникът е изпаднал в просрочие на дължимите вноски, вследствие на което са останали неизплатена главница – 455, 27 лева лв, договорна /възнаградителна лихва/ в размер на 61,05 лв, дължима за периода от 23.01.2014 г. до 20.06.2014 г. – когато вече е изтекъл срока на договора.  

На 20.06.2014 г. е настъпил падежа на цялото задължение по кредита, с което същото е станало изискуемо.

По отношение на главницата и договорната възнаградителна лихва договорът за цесия е произвел действие по отношение на ответника по следните съображения:

Установено по делото е, че вземането на "П.Ф." ЕАД гр.С., възникнало по силата на Договор за за потребителски паричен кредит № ********* от 11 декември 2013  г. сключен между ответника И.Х.Г. и "П.Ф." ЕАД гр.С. е прехвърлено с Договор за цесия от 21. 03. 2016 г. на "Ф.И." ЕАД гр.С.. Според нормата на чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В случая нито законът, нито естеството на задължението, съдържат  пречка за прехвърляне на вземанията. Според чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, като според ал. 4 прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в който бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор. В случая уведомлението за извършената цесия е извършено с исковата молба и щом ответникът до този момент не е платил на цедента включително и до приключване на устните състезания по делото съдът приема че ищецът цесионер има правата по процесното вземане за главницата и договорната лихва, при положение, че същото не е погасено. Уведомяването за извършената цесия в полза на ищеца е извършено с връчване  на Заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК и с поканата до ответника за отговор на ИМ, ведно с препис от ИМ и приложението й. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде отчетено на основание чл. 235, ал.3 ГПК. В тази насока е и съдебната практика на ВКС, в т.ч. и решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., ІІт.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Въпросът с по-късното уведомяване за цесията би имал значение единствено в случаите на извършени от длъжника плащания на стария кредитор, който ги е приел, а тези плащания не са отчетени от цесионера и той търси пълния размер на цедираното му вземане. В случая такива факти не са установени по делото и до приключване на устните състезания нищо от вземанията по процесния договор не е изплатено от ответника нито цедента, нито на цесионера ищец по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи в пълния претендиран размер отностно главница и договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата 21. 06. 2017 година на подаване заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.

Ответникът не дължи претендираните такси по договора, тъй като в негова тежест на доказване е а не установява ищецът да му е предоставил домашни посещения за погасяване на кредита а именно такава услуга е договорена. Тъй като това задължение е уговорено в писмен договор, в конкретния случай за изпълнението му ищецът следва да представя писмени доказателства, така както е сторил за да докаже, че е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата по кредита и ответникът е получил сумата 500 лева, потвърдено в самия договор. В случая ищецът като не представя доказателства за изпълнение на уговорената услуга „домашно посещение” за времето от 23. 01. 2014 година до 20. 06. 2014 година, съдът приема че такива домашни посещения не са осъществявани от "П.Ф." ЕАД гр.С., на който ищецът е частен правоприемник по силата на договоре за цесия.

В този случай не се е осъществило основанието за което е договорена таксата по договора. Щом ищецът не установява праводателят му, който му е цедирал вземането да е изпълнил уговорените домашни посещения за събиране на кредита за времето от 23. 01. 2014 година до 20. 06. 2014 година,, за което претендира вземането за такси, а и не твърди да е изпълнил това свое задължение, съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест приема, че не е осъществил в пълнота за посочения период договорените домашни посещения за събиране на вноските по кредита.

Неустановените от ищеца домашни посещения за събиране на кредита са от значение и по претенцията за лихви до предявяване на иска. Такива не се държат, тъй като кредиторът е в забава. Домашните посещения за събиране на вноските по кредита не са осъществени а именно това е визирано в договора съдействие което кредиторът се е задължил да осъществи за да изпълнява ответникът задължението си за погасяване отделните вноски по кредита от главницата и възнаградителните лихви. Това превръща задължението на ответника макар и парично в търсимо, а не носимо, както би било ако нямаше уговорена услугата домашни посещения.

По изложените съображения съдът следва да отхвърли иска относно претенциите за такси по кредита и за лихви до предявяване на иска. Едва с предвявяване на иска ответникът се поставя в забава по отношение на ищеца, като частен правоприемник на ищеца. Щом е  уговорено вноските по кредита да се събират чрез домашни посещения, а такива не се установяват съдът приема че до предявяване на иска ответникът не дължи лихви. Паричните задължения са носими само ако друго не е уговорено. В случая уговорката в договора вноските по кредита да се получават чрез услугата „домашно посещение” щом ищецът не установява тази услуга това има значение по делото в две насоки:

Първата е че няма основание за присъждане на договорените такси,

Втората е че за самото изплащане на вноските по кредита е налице „забава на кредитора”, тъй като по силата на изричната установена в договора услуга „домашни посещения” изпълнението на задължението за вноските по кредита „търсимо”.

В случая по силата на договора, местоизпълнението е определено от договора – чл.- 68 ал. 1 от ЗЗД, което дерогира приложението на диспозитивната норма че като е парично задължението се изпълнява по местожителството на кредитора. Задължението става търсимо чрез договорената услуга „домашни посещения” и това е съдействието което кредиторът дължи на ответника за да изплати договорените вноски по кредита.

 Щом ищецът не установява да е посещаван ответника за получаване на вноските, се прилагат правилата на „забава на кредитора” по чл. 95 от ЗЗД, още повече че съдействието от страна на кредитора за изплащане кредита от страна на длъжника е уговорено с договора чрез услугата „домашни посещения”. Щом за неизплатените вноски по кредита ищецът не установява да е осъществил договорените домашни посещения за събирането им съдът приема че е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД изразяваща се в неосигуряване дължимото съдействие за получаване на вноските по кредита.

По силата на чл. 96 от ЗЗД, когато кредиторът е в забава рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици. Независимо дали лихвата за забава е договорена като неустойка или като обезщетение, ответникът не я дължи при положение, че ищецът като кредитора е в забава до момента на предявяване на иска. Тази забава освобождава длъжникът ответник от последиците на неговата забава, включително лихва до предявяване на иска, неустойка и разноски.

По изложените съображения "П.Ф." ЕАД гр.С. като не е осъществил договорените домашни посещения е в забава и с оглед последиците от забавата на кредитора ответникът длъжник не дължи никакви лихви до предявяване на иска, нито такси така както са договорени. Щом "П.Ф." ЕАД гр.С. не му е осигурил и доставил домашни посещения той не е изпълнил това за което се е задължил във връзка с договорените такси и ответникът не дължи на ищеца никакви такси.

Ответникът дължи на ищеца договорената възнаградителна лихва в претендирания размер. Той се е съгласил на това още при сключване на договора и я дължи съобразно размера претендиран от ищеца съобразно неизплатените вноски по кредита.  Изложеното по въпроса че ищецът е бил в забава се отнася само за претендираните такси по договора и лихва за забава, но не и за сумата 455, 27 лв. главница и възнаградителната лихва дължими по силата на договора.

Така съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца главницата в размер на 455, 27 лева за която ищецът е доказал, че му се дължи по силата на договора за потребителски кредит а ответникът длъжник не установява да я е изплатил. Не е основателно възражението на адв. К. в тази връзка защото не ищецът трябва да представя доказателства за размера на главницата, която е останала непогасена, а ответникът следва да установи изпълнението на задължението по погасяване на всяка от вноските по кредита. Щом не установява плащането на претендираната като неизплатена главница съдът приема, че тази главница действително се дължи, при положение че е доказано задължението за изплащането й, а ответникът не установява да я е изплатил, или каквато и да е част от нея. Същото се отнася и за договорената възнаградителна лихва.

По аргумент на по-силното основание от чл. 23 от Закона за потребителския кредит, щом дори при обявяване на договора за кредит като недействителен потребителят връща чистата стойност на кредита, тази стойност се дължи във всички случаи, както и в процесния когато не са налице изтъкнатите основания за недействителност, но ищецът и неговия праводател са в забава за таксите, не се дължат и мораторните лихви за забава до предявяване на иска.  

Но договорната възнаградителна лихва се дължи от ответника така както се претендира от ищеца, защото е договорена между ответника и частния праводател на ищеца и защото цесията е действителна. Ответникът се е съгласил на уговорената договорна възнаградителна лихва включена в подписания от него договор и я дължи, а след цесията я дължи на ищеца.

По изложените съображения съдът следва да признае за установено по отношение на ответника че дължи на ищеца сумата 516,32 лв /петстотин и шестнадесет лева и 32  стотинки/, представляваща парично вземане по сключен на 11 декември 2013 година Договор за потребителски кредит № *********, сключен с "П.Ф." ЕАД, което вземане е прехвърлено с Договор за цесия от 21.03.2016 г. между "П.Ф." ЕООД с ЕИК ******** и ищеца "Ф.И." ЕАД гр.С., от които главница в размер на 455,27 лв /четиристотин петдесет и пет лева и 27  стотинки/, договорна възнаградителна лихва в размер на 61, 05 лева, ведно със законната лихва върху сумата главница 455, 27 лева, считано от 21. 06. 2017 година до окончателното й изплащане, за които суми по частно гр. дело № *** по описа на РС С. за 2017 година е издадена заповед № 596 от 30. 06. 2017 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Съдът по изложените по-горе съображения следва да отхвърли предявения иск като неоснователен по отношение на сумите 154, 54 лева, претендирана като лихва за забава за периода от 24. 01. 2014 година до 30. 05. 2017 година, както и за сумата 168, 36 лева, претендирана като такси за периода от 24. 01. 2014 година до 20. 06. 2014 година.

Ответникът не дължи на ищеца разноски по делото.

Едва с предявявяване на иска ответникът е поставен в забава по отношение на настоящият ищец за задълженията му предмет на настоящото решение.

Не ответникът а праводателят на ищеца е станал причина за водене на делото с това, че не е осъществил договорените домашни посещения за събиране на кредита.

При това положение не ответника е станал причина за водене на делото и на разноските на ищеца. Самият ищец като цесионер едва с предвяване на иска уведомява ответника на кого дължи това което първоначалният кредитор не е събрал от него.

По изложените съображения ответникът не дължи на ищеца направените по делото разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Х.Г. с ЕГН ********** съществуването на вземане на "Ф.И." ЕАД, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, за сумата 516,32 лв /петстотин и шестнадесет лева и 32  стотинки/, представляваща парично вземане по сключен на 11 декември 2013 година Договор за потребителски кредит № *********, сключен между "П.Ф." ЕАД и И.Х.Г. с ЕГН **********, прехвърлено с Договор за цесия от 21.03.2016 г. между "П.Ф." ЕООД с ЕИК ******* и ищеца "Ф.И." ЕАД гр.С., от които главница в размер на 455,27 лв /четиристотин петдесет и пет лева и 27  стотинки/, договорна възнаградителна лихва в размер на 61, 05 лева, ведно със законната лихва върху сумата главница 455, 27 лева, считано от датата 21. 06. 2017 година до окончателното й изплащане, за които суми по частно гр. дело № 657 по описа на РС С. за 2017 година е издадена заповед № 596 от 30. 06. 2017 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН  иска, предявен от Ф.И." ЕАД с ЕИК *********, срещу  И.Х.Г. с ЕГН ********** *** за сумите  168, 36 лева, претендирани такси за периода 24. 01. 2014 година до 20. 06. 2014 година, както и за сумата 154, 54 лева, претендирани като лихва за забава за периода от 24. 01. 2014 год. до 30. 05. 2017 година, за които суми без основание по частно гр. дело № *** по описа на РС С. за 2017 година е издадена заповед № 596 от 30. 06. 2017 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, включително и за визираните в същата заповед разноски по това заповедно производство в размер на 75 лева.

Решението подлежи на обжалване пред С. о. с.  в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № *** по описа на РС С. за 2017 година.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: