Определение по дело №555/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

               О   П    Р    Е    Д    Е   Л    Е   Н    И    Е  № 260100

 

гр. Кюстендил,  10.11.2020 г.

 

В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателно отделение,

в открито заседание

на десети ноември

през две хиляди и двадесета година, в състав

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЕНКА БРАТАНОВА

 

 

при секретаря Галина Кирилова

с участието на прокурора от КнОП  Камелия Стефанова

като разгледа докладваното от съдия Братанова ЧНД № 555

по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел І „Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.

           Образувано e по молба на В.П.Д., понастоящем в Затвора- Бобов дол за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание  „лишаване от свобода” по НОХД № 1000/2015 г. по описа на Софийски градски съд.

          Представителят на затворническата администрация- юк Граховска, надлежно упълномощена със заповед № 374/ 06.04.2020 г. изразява становище за неоснователност на молбата. 

        Прокурорът изразява становище за неоснователност на предявената молба за допускане на УПО. 

        Служебният защитник на лишения от свобода- адв. П.Костадинов пледира за уважаване на молбата за УПО. 

        Лишеният от свобода В.П.Д. поддържа молбата си.

           Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:

          Лишеният от свобода В.П.Д. е постъпил  в  затвора гр. София на 14.08.2013 г. (задържан  н а 23.03.2013 г.). В затвора Бобов дол е преведен на 05.03.2014 г.               

           Изтърпял е едно общо най-тежко наказание ЛС в размер на 3 години лишаване от свобода, по НОХД № 14423/2013г. на СРС.  Това наказание е изтърпяно от 23.05.2013г. до 22.01.2016г. - 2 год. 7 мес. и 29 дни, със зачетен предварителен арест от 3 мес. и 3 дни и със спечелено от работа в негова полза -28 дни.

           Понастоящем изтърпява едно общо най-тежко наказание ЛС в размер на 7 години, при първоначален „строг" режим, наложено  по НОХД № 1000/2015г. на СГС, определено измежду наказания по НОХД № 14423/2013г. на СРС, с което е  осъден на ЛС в размер на  1 година и по НОХД № 1000/2015г. на СГС , осъден на  ЛС в размер на7 години, при първоначален „строг" режим, в сила от 21.03.2016 г.

         На основание чл.59 ал.3 от НК е зачетено времето на предварително задържане по мярка.за неотклонение „задържане под стража", считано от 22.05.2012г. до 14.05.2013г. -11 месеца и 22 дни.

                  Начало на наказанието е датата- 22.01.2016г.
                 Към датата на произнасяне от КнОС е изтърпял фактически 6 години 4 години 9 месеца и 18 дни; от предварителен арест- 11 месеца и 22 дни, от работа- 7 месеца и 28 дни; всичко- 6 години, 5 месеца и 8 дни;  остатък - 6 месеца и 22 дни.

                      От затворническото досие на лишения от свобода се установява, че при постъпване в затвора е изготвен първоначален доклад и схема за оценяване на вероятност от ново осъждане. Първоначалната оценка на риска от рецидив и вреди на правонарушителя е във високите стойности – 93 т. Изготвен е и план за изпълнение на присъдата по  чл.156 от ЗИНЗС. Видно от текущите препланирания на присъдата и от съответните атестирания е, че тази оценка не е променяна.

                      В препланирането на присъдата от 08.03.2019 г. като дефицитни зони са отчетени- отношение към правонарушението; междуличностни проблеми и умения за мислене. Очертани са следните цели- формиране на законосъобразно поведение, дистанциране от  субкултурата и нейното влияние, повишаване на уменията за адекватно разрешаване на проблемите  и повишаване на уменията за контактуване. Видно от текущия доклад на ИСДВР е, че полага частични усилия за реализация на поставените задачи. Показал е добри качества в определени зони- трудова заетост, стреми се да представи в благоприятен аспект и цели извличане от лична изгода. Има една награда.

                Назначаван е да осъществява трудова дейност като „общ работник" в цеха за производство на подаръчни торбички в затвора. Във връзка с временно прекъсване на работния процес поради прекратяване на договорните отношения външната фирма, е освободен от заеманата длъжност. Демонстрирал е несъгласие чрез обявяване на отказ от прием на полагащата му се храна като форма на протест, което сочи на неумение за вземане на правилни решения и неприемливи модели за себеутвърждаване, демонстрирани от осъдения в условията на пенитенциарна изолация. Налице е повишен риск за общественото спокойствие след освобождаването на осъденото лице от пенитенциарното заведение. Лишеният от свобода омаловажава криминалното си поведение, не разбира мотивите за извършването на престъплението и има самооправдателни нагласи. Не са преминати етапите на прогресивната система за изпълнение на наказанията, като осъдения търпи наказанието си все още на първоначално определения „строг" режим. Въпреки декларираните от него нагласи за позитивна поведенческа промяна след освобождаването му от затвора, нестабилното му поведение в условията на изолация и личностовите му особености водят до извод за висок риск от вреди и рецидив.

                 Становището на администрацията на Затвора- Бобов дол е, че високия риск от рецидив, незавършените цели и задачи в плана на присъдата му,  незадоволителното отношение към правилата и реда в контролируема среда  сочат на липса на поправяне, респ. че молбата му следва да се отхвърли.

                 Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:

                  Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице. Действително Д. е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК е налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.

                   Съгласно разп. на чл.70, ал.1 лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената  законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.

                   Настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения  не е завършено, респ. не са постигнати целите, поставени в планирането на наказанието, като работата по плана не е завършена. Поправянето на осъдения не е пълно, т.е. не са постигнати  целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленото на лишения от свобода. Наличието на многобройни наказания по време на престоя му в затвора в никакъв случай не сочи за поправянето на лишения от свобода. Действително Д. има една награда през 2020 г., упражнявал е трудова дейност, но това не компенсира  негативното му поведение. Рискът от вреди продължава да остава във високите стойности и същият изобщо не е променян от първоначалната такава стойност, което сочи на липсата на напредък по плана на присъдата. Високият риск от вреди, съчетан с невъзможността да извлече поука от поведението си, с демонстративно поведение, израз на неправилни решения, както и с липсата на напредък по отношение на плана на присъдата, съчетани  с наличието на колебливо отношение към спазването на правилата и реда  в пенитенциарното заведение, са обстоятелства, които в своята съвкупност игнорират неговото поправяне в положителна насока. Те се преценяват от настоящия съдебен състав като израз на некритичност и до необходимост от изграждане на социално-приемливи форми на поведение в живота на свобода.

                       Не може да се сподели изразеното от служебния защитник схващане, че изминалия продължителен  престой  в затвора е изиграл своята роля и че целите на наказанието няма как да бъдат постигнати  за оставащото време там. Липсата на добро поведение, израз на която е високият риск от рецидив означава липса на поправяне  и необходимост от продължаване на престоя в затвора, доколкото поправителния процес не е завършил и отсъстват данни за трайна и необратима промяна  в поведението и мисленето на лишения от свобода. Корекционното поведение спрямо Д. следва да продължи, докато се постигнат в цялост целите и задачите в на индивидуалния план за изпълнение на наказанието.

Ето защо КнОС намира, че изминалия фактически период на лишения от свобода е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната превенция на наказанието и уважаването на предложението би могло да се приеме като безнаказаност при демонстрираното поведение в затвора.  Лишеният от свобода не е дал доказателства за превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл.439а от НПК, за да се мотивира извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от неизтърпяната част на наложеното му наказание.

                        По тези съображения съдът намира, че молбата на осъдения В.П.Д. за допускане на условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.

              Водим от гореизложеното и на основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд

   

                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

               ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.П.Д., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес- гр. Ракитово, българин,  с основно образование,  неженен /,  осъждан, за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на наказанието „лишаване от свобода“, наложено с присъда по НОХД № 1000/2015 г. по описа на Софийски градски съд (включващо НОХД № 14423/2013 г. на СРС и НОХД № 1000/15 г. на СГС) в размер на 7 години,  за остатък в размер на 6 месеца и  22 дни.     

  Предложения или нова молба по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на определението.

                  Определението може да се обжалва или протестира пред АС- София в 7-дневен дневен срок, считано от днес по реда на глава ХХII от НПК.

              След влизане в сила на определението затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на Затвора гр.Бобов дол.

 

    

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: