РЕШЕНИЕ
№ 784
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500979 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ДЗИ Общи застраховане“ ЕАД против Решение
№ 260015/04.02.2022г., пост. по гр.д.№ 1700/2020, АсРС, с което жалбоподателят е
осъден да заплати на Л.З.Д. сумата от 16800лв., представляваща застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско+“, сключен на ***г с
комбинирана застрахователна полица №****, ведно със законната лихва от ***г до
окончателното плащане, както и разноски по производството.
Жалбоподателят „ДЗИ Общо застраховане“ е обжалвал изцяло решението с
мотиви, че същото е неправилно и необосновано. Развива съображения за
неправилност на изводите на съда, че застрахованото МПС не било с пренабити
номера. Поддържа, че застрахователят не разполага със съответния ресурс и експертиза
да установи интервенция върху рамата. Този факт не би могъл да се установи и от
техническия преглед на автомобила, който има за цел установяване на техническата
изправност на автомобила. Счита, че поради процесуален пропуск на съда не са
събрани доказателства, че застрахованият автомобил е двойник на истинския, който
никога не е напускал пределите на ***. В този смисъл счита за неправилно
необсъждането в съдебния акт на изпратената до *** съдебната поръчка. Като
неправилен извод на съда счита и игнориране на факта, че застрахованият автомобил е
1
изоставен в аварирало състояние и респ. без надзор за продължителен период от
време. Счита, че оставянето на автомобила в друго населено място, без надзор и
видеонаблюдение съставлява нарушение на задължението на собственика да полага
минимално изискуемата грижа – тази, която би положил и най-небрежният. Този факт
е дал основание за приложение на чл.9.1.8 от договора – отказ да се изплати
обезщетение при проявена груба небрежност. Поставя се и въпросът щом автомобилът
е бил в аварирало състояние, то тогава как е извършена кражбата, като се прави извод,
че вероятно кражба изобщо не е имало. В този смисъл счита, че съдът дължи мотиви
относно механизмът на извършване на кражбата. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови ново такова, с което отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Л.З.Д. оспорва подадената въззивна жалба като поддържа
правилност и законосъобразност на постановеното решение. Развива доводите си
относно техническата изправност на автомобила, както и относно факта на извършена
законна регистрация в ***. Отделно от това сочи, че в рамките на ЕС липсват пълни
данни за движението на граждани на съответните държави, поради факта, че не
подлежат на задължителна проверка, в който смисъл е и справката от Гранична
полиция. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от осъдителната част на съдебно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на
изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел, че се касае
за валидно сключен застрахователен договор „Каско“, че е настъпило застрахователно
събитие – кражба на застрахованото МПС и че застрахователят дължи заплащане на
обезщетение на застрахованото лице. Не е приел доводите на ответника за проявена
груба небрежност от страна на застрахования, както и че застрахованата вещ се явява
автомобил „двойник“ – копие на оригиналния, който никога не е внасян в ***.
2
Предявеният иск е с правно основание чл.386 във вр. с чл.405 от КЗ –
установяване на дължимостта на претендирани от застраховано лице против
застраховател по застраховка „Каско” обезщетение за претърпени имуществени вреди.
От фактическа страна по делото се установява следното :
Между страните не се спори, а и този факт се установява от приложеното копие
на застрахователна полица №****/ *** г., че е сключена застраховка „Каско +”,
относно МПС марка Ауди, модел А 4, рама № ***, за периода ***-***г. Собственик на
застрахования автомобил е Л.З.Д.. Застрахователната стойност на вещта е уговорена на
16800лв. Видно от сметка от *** е изплатена изцяло вноската по договора.
Посочените доказателства установяват безспорно възникването и
съществуването на застрахователно правоотношение между „ДЗИ Общо застраховане”
ЕАД и Д. за процесния период 24.07.19-23.07.20г.
По делото е приложено Постановление за спиране на наказателното
производство от 29.11.2019г., по пр.пр.№40726/2019 по описа на СРП/ДП№1803/2019,
4РУ-СДВР, от която се установява, че е образувано наказателно производство за
противозаконно отнемане на процесния автомобил, който е бил паркиран в *** на ***
на ***г. и към ***г. вече не се е намирал на мястото, на което е бил оставен.
Установява се, че автомобилът е обявен за ОДИ, но не е открит. Досъдебното
производство е спряно поради неоткриване на извършителя. Видно от писмо от ГДГП
–МВР няма данни за регистрирано преминаване на процесния лек автомобил през
границата на РБ за периода от началото на застрахователния договор до момента на
писмото- ***-***г.
Приложена е преписката по образувана застрахователна претенция ***.
Приложено е уведомление за щета, приложени към нея документи, като видно от
писмо от застрахователя до застрахованото лице е отказано плащане на
застрахователно обезщетение, т.к. според застрахователят не е доказано категорично и
безспорно настъпване на събитието.
Приложено е копие от Приложение-въпросник към застрахователната полица, в
което са описани техническите данни и състоянието на застрахования автомобил, както
и че има 1 бр. ключ в комплекта.
Приложено е копие на преписката по регистрация на процесното МПС от сектор
ПП-ОД на МВР-Пловдив. От същите е видно, че автомобилът е внос от ***, че е
извършен преглед на техническото състояние, в който е описана и рамата на
автомобила. Към заявлението за регистрация са били приложени и документите на
автомобила, от които е видно че е бил регистриран в ***.
По искане на ответника „ДЗИ Общи застраховане“ е изпратена съдебна поръчка
до *** с искане за информация от Министерство на инфраструктурата и транспорта
3
относно това автомобил с процесната рама кога е бил регистриран на първи път, кой е
собственикът му, има ли данни за настъпила тотална щета на този автомобил,
прекратявана ли е регистрацията, има ли данни за осъществен износ на процесния
автомобил, кога и на какво основание, към момента има ли регистрация на този
автомобил. Отговорът на централния орган е, че е използван неправилен формуляр за
искането. В същото време се подчертава, че характерът на искането е административен
и не попада в приложното поле на Регламен 1206. С този довод съдебната поръчка е
върната неизпълнена.
По делото е изготвена АОЕ с в.л. М., която се възприема от съда като обективна
и компетентна. Съгласно същата пазарната стойност на процесния автомобил към
датата на заявената кражба – ***г. е 17 661лв. От разчетената информация от ключа на
автомобила се установява, че последният запис е от ***г. в 19,19,12ч. при изминат
пробег на автомобила от 149 518км.
При така описаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното - квалификацията на предявения иск е чл.386 във вр. с чл.405 от КЗ – за
заплащане на обезщетение във вр. с настъпило застрахователно събитие-
противозаконно отнемане на МПС. При разпределение на доказателствената тежест
ищецът – застрахованото лице, следва да установи съществуването на валидно
застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие,
стойността на вредата. Ответникът следва да установи плащане на застрахователното
обезщетение или основания за отпадане на отговорността си по договора.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение бе установено с
представените писмени доказателства – застрахователна полица и сметка.
Настъпването на застрахователно събитие – противозаконно отнемане на вещта,
се установява от приложената документация по пр.пр.№40726/2019 по описа на СРП.
Следва да се отбележи, че снетата информация от ключа на автомобила напълно
съответства за заявеното от пострадалия в досъдебното производство досежно
последната дата, на която е ползвал автомобила си – ***г.
Установява се и че собственикът е изпълнил задълженията си по
застрахователния договор - при настъпване на застрахователно събитие да уведоми
застрахователя, както и да му предаде регистрационните талони и ключовете за
автомобила, които са налични у него.
С оглед нормата на чл.408 от КЗ, застрахователят може да откаже изплащането
на застрахователно обезщетение при умишлено причиняване на застрахователно
събитие от застрахованото лице, при неизпълнение на задължение по застрахователния
договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и в други случаи,
предвидени със закон. В настоящия казус безспорно се установява, че при
първоначалното сключване на застрахователния договор, автомобилът е бил
4
представен на застрахователя за оглед. Същият автомобил е регистриран от
компетентните органи на МВР. В документите при регистрацията е описано, че рамата
на автомобила съответства на документите, с които тази вещ е внесена от чужбина.
Липсва каквото и да е основание за съмнение, че застрахованата вещ е различна от тази
описана в регистрационните документи, че е автомобил - двойник. Не може да бъде
споделено становището на жалбоподателя за процесуални нарушения от страна на
първоинстанционния съд относно събирането на доказателства във връзка с оспорване
идентичността на автомобила, т.к. е налице изрично изявление на централния орган на
замолената държава, че преценява това искане като административна услуга, която не
попада в приложното поле на Регламент 1206/2001 за събиране на доказателства по
граждански дела.
Не се установява твърдението на жалбоподателя за пренабити номера на рамата
на автомобила. И при регистрацията му, и при сключване на застрахователния договор
не са установени никакви индиции за подобна намеса. Липсват и всякакви
доказателства в подкрепа на това твърдение.
Неоснователни са и възраженията на застрахователя, че автомобилът е оставен
аварирал, на неосветено място и без видеонаблюдение. Посоченото от собственикът на
автомобила място, на което е паркирал автомобила си е в жилищен район в ***, който
е един от централните и в който се паркират МПС-та на живущите в района, които
вероятно са хиляди. Липсват изисквания както в застрахователния договор, така и от
гледна точна на добросъвестността, автомобилите да се паркират само на осветени
места и под видеонаблюдение. Всъщност за липсата на осветление не са ангажирани и
никакви доказателства и това твърдение, макар и ирелевантно, остава голословно.
Задължение застрахованият по застраховка „Каско“ автомобил за бъде паркиран по
определен начин не може да бъде извлечено нито от принципите за полагане на грижа
на добър стопанин, нито са въведени нормативно или договорно. Именно поради липса
на подобни изисквания за паркиране на застрахованите автомобили не може да се
направи извод за проявена груба небрежност, която от своя страна да изключи
ангажиране на отговорността на застрахователя. Още повече, че в случая паркирането
е извършено по обичаен начин, макар и в населено място, извън регистрацията му.
Стойността на вещта се установява от приетата САЕ.
Така се установяват предпоставките за дължимост на застрахователно
обезщетение по сключеният между страните застрахователен договор за застраховка
„Каско” на процесното МПС. Установява се и стойността на претендираното
обезщетение. Предявеният иск като основателен и доказан до размер от 16800лв.
следва да бъде уважен.
Решението на първоинстанционния съд като постановено в същия смисъл се
явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
5
Въззиваемата страна претендира разноски за въззивната инстанция, но по делото
няма данни за сторени такива, както и няма представен списък с разноските.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260015/04.02.2022г., пост. по гр.д.№ 1700/2020,
АсРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6