Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Нова Загора, 14.09.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на двадесет
и седми август през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря Диана Дечева като разгледа
докладваното от съдия НЕНОВА гр. дело № 1733 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване
и Канализация - Сливен”ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27, представлявано от управителя Севдалин
Рашев чрез пълномощник адв. Н.К. *** против З.Р.З., с ЕГН ********** с адрес *** с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има
открита партида за недвижим имот, находящ се в ****, който имот бил свързан с
водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на питейна
вода. Твърди се, че титуляр на тази партида за процесния период бил ответника
по настоящия иск З.Р.З. с абонатен № 58741. Твърди се, че доставената и
консумирана питейна вода се отчита по тази партида от представител на ищеца и
стойността на изразходваното количество се фактурирало, като след фактурирането
за титуляра на партидата и ответник по
настоящия иск възникнало задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата
да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които
намерили приложение по отношение на всички потребители. Поддържа се, че ако не
стори това същият изпадал в забава и дължал и обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва
за страната за съответния период.
Общите условия на ВиК оператора били издадени на основание
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи/последно изм., ДВ бр.102 от
12.12.2014г., в сила от 12.12.2014г./ общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация-Сливен“ООД, гр.Сливен били приети с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.
на ДКЕВР, публикувани във вестник „Новинар“, брой 196 на 21.08.2014г. и вестник
„Сливенски новини“, брой 34 на 05.09.2014г., в сила от 05.10.2014г.
През целия период количествата доставена питейна вода за
процесния имот били начислявани на ответника служебно по реда на чл. 23 ла.8
т.1 от ОУ на ВиК – Сливен/При липса на индивидуални водомери или неизправни
такива, месечното количество изразходвана питейна вода се определя, както
следва: 1 по 5 куб.м. при топлофицирано
жилище и по 5 куб.м. – при нетоплофицирано жилище за всеки обитател/, тъй като
процесния имот бил без поставен индивидуален водомер.
Поддържа се, че в конкретния случай ответника не е заплатил
стойността на доставената и консумирана питейна вода, както и отведена такава, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. Сочат
се съответните разпоредби от общите условия, които регламентират плащането на
ВиК услугите, както и предвиденото обезщетение за забава при неизпълнение в
срок на задълженията. На тия съображения ищеца претендира както главница, така
и мораторна лихва, в размер законната лихва за страната, считано от датата на
падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане на молбата за
издаване на заповед за изпълнение.
Сочи се, че предвид възникналото задължение ищцовото
дружество било предприело действия за събиране на дължимите суми, като е подало
заявление по чл.410 от ГПК по повод на което било образувано ч.гр.дело 1055/2019г.
по описа на Районен съд - Нова Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената
на доставената и консумирана питейна вода
за периода 01.10.2018 - 30.04.2019 г., ведно с дължимата мораторна
лихва, като в законоустановения срок по делото е постъпило възражение/наличие
на хипотезата на чл. 47 ал.5 вр. с чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК, поради което за
ищцовото дружество бил налице интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване на вземането.
За периода от 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г. ищцовото
дружество доставяло питейна вода в процесния имот, за който имало открита
партида на името на ответника и съответно за него било възникнало задължение да
заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не сторил това в
установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответника дължал на
ищцовото дружество „Водоснабдяване и Канализация – Сливен”ООД следните суми,
които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на: главница - 159.85
лв., представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., мораторна лихва върху главницата – 4.56
лв., натрупана към дата 03.06.2019 г. или общо сумата от 164.41 лв. Освен тези
суми ответника дължал на ищцовото дружество и разноските, които последното било
сторило в заповедното производство възлизащи на 26.00 лв.
Предвид изложеното в исковата молба ищцовото дружество моли
съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ООД, гр.Сливен, с ЕИК *********, с адрес
на управление – гр.Сливен, ул.“Шести септември“ № 27, представлявано от
законния представител – управителя инж. Севдалин Рашев, че З.Р.З., с ЕГН **********,
с адрес *** дължи на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ООД, гр.Сливен сумата от 164.41лв., от които:
159.85лв.-главница, представляваща стойността на доставена и консумирана
питейна вода за периода 01.10.2018г. – 30.04.2019г. в имот находящ се в ***,
4.56лв.-мораторна лихва, натрупана към дата 03.06.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и моли
съда да осъди З.Р.З. да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ и
направените разноски в заповедното производство, както и претендира направените
разноски в настоящото производство.
Ответника,
чрез назначения му особен представител – адв.П.Д. е депозирал отговор на
исковата молба в определеният законов срок по чл. 131 от ГПК с който заявява че
искът е допустим но неоснователен поради което го оспорва, като излага следните
съображения:
Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия
за предоставяне на ВиК-услуги на потребителите на ВиК-оператор
"Водоснабдяване и канализация" Сливен ООД, потребители на ВиК-услуги
са: "юридически или физически лица - собственици, ползватели или
притежатели на вещно право на строеж за имоти, за които се предоставят
ВиК-услуги", а съгласно ал.З "Потребител може да бъде и наемате на
имот, за който се предоставят ВиК-услуги - за времето на наемното
правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното прав на
ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде
представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на ВиК
услуги за определен срок.
В отговора на исковата молба се твърди, че в настоящия случай няма
данни ответника да е бил ползвател на имота в смисъла на чл.55 и сл. от Закона
за собствеността, с надлежно учредено право на ползване, да е негов собственик
или наемател, за когото собственикът или титулярът на вещното право на ползване
на имота лично да е декларирал съгласие пред ВиК оператора това лице (наемател)
да бъде потребител на BиК услуги за определен срок.Липсата и на приложен към исковата молба
договор за потребление на услугите на ищцовото дружество и на някое от
условията по чл.2 на Общи-Условия на дружеството за доставка на ВиК-услуги,
водели до извод за липса и на правоотношение между страните.
С отговора на исковата молба се оспорва
извършената доставка на твърдяно изразходвано количество питейна вода,
доколкото в исковата молба липсвали данни за предоставени на ответника ВиК
услуги в количество, което да отговаря на претендираните размери на задължението.
Твърди се, че представените с исковата молба фактури представлявали частни
диспозитив документи, които не можели да бъдат кредитирани като доказателство,
че извършена доставка на процесиите ВиК услуги в претендирания от ищеца обем и
период.
Ответникът, чрез особения си
представител заявява в отговора на исковата молба, че по гореизложените
съображения искът по отношение на главницата бил неоснователен и следвало да
бъде отхвърлен. Предвид неоснователността главния иск, неоснователен се явявал
и акцесорния иск за обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, който също следвало
да бъде отхвърлен, поради което се моли съда да отхвърли изцяло предявените
искове като неоснователни.
В съдебно заседание за ищеца, редовно призован, за него се
явява процесуален представител адв. К., който поддържа предявените искове и
представя препис от карнет за процесния имот за процесния период.
Ответника З.Р.З.,
редовно призован – не се явява, за него се явява в качеството на особен
представител адв. П.Д. ***.
След насрочване на откритото
съдебно заседание по делото за 27.08.2020г от 09.30ч. ответника З.Р.З. е бил
редовно призован за същото, поради което съдът е счете, че нуждата от особен
представител на ответника по делото е отпаднала, поради което съдът освободи от залата адв. П.Д. *** - назначен за особен
представител на ответника по делото.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство
ищецът е представил като писмени доказателства:
Фактури за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. по партидата на ответника с
Аб. № 58741, квитанция за внесена държавна такса, адвокатско
пълномощно, копие от карнет по партидата
на Здравко Р.З., с ЕГН ********** за процесния имот.
Видно от материалите по делото ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Здравко Р.З., с ЕГН ********** ***. Съдът е уважил претенцията и е издал заповед № 722/17.07.2019г. за сумата: 159.85/сто петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева – главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г.; 4.56/четири лева и петдесет и шест стотинки/ лева – законна лихва за забава начислена към 03.06.2019 г., законна лихва от 12.07.2019 г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в общ размер на 26.00/двадесет и шест/ лева.
Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по договор с ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация-Сливен”ООД, сключен при общи условия за издадени фактури за периода от 01.10.2018г. до 30.04.2019 г. на адрес – село Любенова махала, община Нова Загора, ул. „Димитър Недялков“ № 10, Аб. № 58741.
Заповед № 722/17.07.2019г. е била връчена на длъжника З.Р.З.
реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
С разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението
като довнесе държавна такса в размер на 25.00 лв., за което да представи доказателства
в посочения срок, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Съобщението, ведно с разпореждането на съда е било връчено на „Водоснабдяване и
канализация – Сливен“ООД, гр.Сливен на 14.10.2019г.
В указания от съда едномесечен срок на 14.11.2019г.
„Водоснабдяване и Канализация -
Сливен”ООД е депозирал в Районен съд - Сливен искова молба срещу З.Р.З. за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на която е образувано настоящото
производство.
С исковата молба, ищцовото
дружество претендира сумите за които е била издадена заповедта за изпълнение, а
именно: сумата в общ размер на 164.41/сто шестдесет и четири лева и
четиридесет и една стотинки/лева от които: 159.85/сто петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева –
главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г.; 4.56/четири лева и
петдесет и шест стотинки/ лева – законна лихва за забава начислена към 03.06.2019 г., законна лихва от
12.07.2019 г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението, както и моли съда да осъди ответника да му заплати сторените
разноски в заповедното производство и в настоящото производство.
Не се събраха доказателства от които да е видно, че
процесния имот не е собственост на ответникът, поради което съдът счита, че
между страните не е спорно, че на името на ответника има открита партида за
процесния имот. Не е спорно обстоятелството, че в процесния недвижим имот, находящ се в **** ищцовото
дружество е предоставяло ВиК услуги /
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за исковия
период от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г.
За исковия период ищцовото дружество е издавало
фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект.
Видно от завереното копие на карнета Аб. № 58741
за процесния имот и с титуляр ответника, количествата доставена питейна вода за
процесния имот били начислявани от инкасатор на ищцовото дружество на ответника
служебно по реда на чл. 23 ла.8 т.1 от ОУ на ВиК – Сливен/При липса на
индивидуални водомери или неизправни такива, месечното количество изразходвана
питейна вода се определя, както следва: 1 по 5
куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. – при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател/, тъй като процесния имот бил без поставен
индивидуален водомер.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй
като се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира като непротиворечиви.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД са
допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес
да установи със сила на присъдено нещо съществуването, респ. дължимостта
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против
която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване
ищеца, твърдящ съществуване на вземането си да установи по безспорен начин
неговото съществуване, дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по
несъмнен начин обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и че в
недвижимия имот на
ответника – абонат през процесния период са предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и
стойност.
Тези обстоятелства безспорно се установиха в
хода на съдебното дирене.
В ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация
- Сливен”ООД, гр. Сливен има открита партида за недвижим имот, находящ се в ****,
с титуляр ответника Здравко Р.З., с ЕГН **********, като този имот бил свързан
към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на
питейна вода. От приложената по ч.гр.д. №1055/2019 г. по описа на Районен съд –
Нова Загора справка е видно, че постоянния и настоящия адрес на лицето Здравко Р.З.,
с ЕГН ********** са същите, както и този на процесния имот и този в
представеното от ищеца заверено копие на карнета.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира,
че вземането на ищцовото дружество в общ размер 164.41/сто шестдесет и
четири лева и четиридесет и една стотинки/лева от които: 159.85/сто петдесет и
девет лева и осемдесет и пет стотинки/
лева – главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г.; 4.56/четири лева
и петдесет и шест стотинки/ лева – законна лихва за забава начислена към 03.06.2019 г., законна лихва от
12.07.2019 г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението, е дължимо от ответника.
С оглед уважаването на исковата
претенция, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените
разноски по заповедното производство в размер на 26.00 лв., както и направените
по настоящото производство разноски в размер на 585.00 лв., от които: 25.00
лв.- държавна такса, 200.00 лв. – депозит за особен представител и 360.00 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.Р.З., с ЕГН ********** с адрес *** , ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН”ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Сливен, ул. „Шести септември” № 27 представлявано от управителя Севдалин Рашев
срещу него за сумата: общ размер 164.41/сто
шестдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/лева от които: 159.85/сто петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ лева – главница, представляваща стойността на
доставена и консумирана питейна вода за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. в имот находящ се в ***; 4.56/четири лева и петдесет и шест
стотинки/ лева – законна лихва за забава начислена към 03.06.2019 г., ведно със
законната лихва от 12.07.2019 г. – датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА З.Р.З., с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН”ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27, сумата от 26.00 лв. /
двадесет и шест лева /, представляващи направените разноски по ч.гр.д. № 1055/2019
г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА З.Р.З., с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН”ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27 направените в настоящото производство разноски в общ размер на 585.00/петстотин
осемдесет и пет/лева, от които: 25.00 лева – държавна такса, 360.00лв. –
адвокатско възнагарждение и 200.00 лева – възнаграждение на особен
представител.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: