№ 23484
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110105671 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
48863/14.02.2024 г. и молба с вх. № 70530/01.03.2024 г./ на ************* ЕООД срещу А.
Д. Ц., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни
искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 500 лв. –
главница по Договор за потребителски кредит № 922846/14.08.2017 г., ведно със законната
лихва от 07.07.2023 г. до изплащане на вземането; 128.42 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 14.08.2017 г. до 31.08.2018 г.; 304.72 лв. – лихва за забава за периода от 14.08.2017
г. до 08.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38214/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Ищецът претендира
разноските за заповедното и исковото производства.
Ищецът твърди, че между *************** ЕАД и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит № 922846/14.08.2017 г. по реда на ЗПФУР и при спазване на
изискванията на ЗПК. По договора е предоставен на ответника заем в размер на 500 лв., а
той се задължил да го върне на 13 вноски съгласно погасителен план, всяка в размер на
48.34 лв., с краен срок до 31.08.2018 г. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в
размер на 41.24 % и годишен процент на разходите в размер на 50 %. Съгласно Общите
условия за предоставяне на кредити, представляващи неразделна част от договора,
ответникът се задължил да заплати лихва за забава при просрочване на погасителна вноска в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Ответникът
сключил на 14.08.2017 г. Договор за предоставяне на поръчителство с ************* ЕООД,
по който последното се задължило да сключи договор за поръчителство с кредитора и да
отговаря солидарно пред него за задълженията по договора за кредит. На 14.08.2017 г. бил
1
сключен Договор за поръчителство между кредитора и ************* ЕООД. Ответникът
не изпълнявал в срок задълженията си по договора за кредит. Вземанията на
*************** ЕАД по договора за кредит били придобити от ************* ЕООД след
извършеното на 23.02.2021 г. плащане на задълженията по договора за кредит /включително
на начислената до датата на плащането лихва за забава в размер на 186.69 лв./, с което
настъпила суброгация в полза на поръчителя, за което длъжникът бил уведомен.
************* ЕООД прехвърлило вземанията си към ответника на ищеца с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., за което ответникът бил
надлежно уведомен на 30.03.2021 г., а евентуално уведомлението следва да се счита за
достигнало до него с връчването на препис от исковата молба. Ответникът не извършил
плащане на задълженията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38214/2023 г. по
описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правно основание
чл. 99, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при
условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: възникването на валидно
облигационно отношение по Договор за потребителски кредит № 922846/14.08.2017 г.,
сключен между А. Д. Ц. и *************** ЕАД, и неговото съдържание; предоставяне на
заемната сума на ответника; размера на уговорената възнаградителна лихва; изпадането на
ответника в забава по отношение на задълженията му по Договор за потребителски кредит
№ 922846/14.08.2017 г.; размера на лихвата за забава; наличието на валидно облигационно
отношение между *************** ЕАД и ************* ЕООД по Договор за
поръчителство от 14.08.2017 г.; датата на отправяне на искане от *************** ЕАД към
************* ЕООД за плащане на задълженията на ответника по Договор за
потребителски кредит № 922846/14.08.2017 г.; уведомяване на ответника от *************
ЕООД за отправеното към него като поръчител искане за плащане; плащане от
************* ЕООД на задълженията на ответника по Договор за потребителски кредит №
922846/14.08.2017 г.; уведомяване на длъжника за извършеното от поръчителя плащане;
прехвърляне на вземанията на ************* ЕООД в полза на ищеца с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.; уведомяване на длъжника за
извършената цесия.
2
В случая от писменото доказателство на л. 11 – 34 се установява сключването от
ответника с *************** ЕАД при общи условия на Договор за потребителски кредит
№ 922846/14.08.2017 г., ведно с Приложение № 1 към него, съдържащо условията на
кредита. Заемната сума по договора е в размер на 500 лв., срещу която ответникът се е
задължил да върне сума в общ размер на 628.42 лв., включваща главница и възнаградителна
лихва, като са уговорени лихвен процент в размер на 41.24 % и годишен процент на
разходите в размер на 50 %. Общият размер на задълженията подлежи на плащане на 13
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 48.34 лв., дължими в периода от 31.08.2017
г. до 31.08.2018 г., като в погасителния план е посочено каква част от главницата и
възнаградителната лихва се погасява с всяка месечна погасителна вноска.
От представената от ищеца Разписка за извършено плащане от 15.08.2017 г. се
изяснява, че заемната сума е била усвоена от ответника.
Ищецът се легитимира като носител на процесните вземания по договора за кредит
при твърдения, че те са му били прехвърлени с договор за цесия от поръчителя
************* ЕООД, който е платил задълженията на ответника и е встъпил в правата на
кредитора. Ето защо съдът намира, че на първо място следва да отговори на въпроса дали
ищецът изобщо е материалноправно легитимиран да претендира от ответника вземания по
Договор за потребителски кредит № 922846/14.08.2017 г.
В случая от писменото доказателство на л. 35 – 44 се установява, че в изпълнение на
чл. 4, ал. 1 от договора за кредит ответникът е сключил с ************* ЕООД Договор от
14.08.2017 г. за предоставяне на поръчителство, с който посоченото дружество се е
задължило да сключи договор за поръчителство с ***************, по силата на който да
отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на
потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението им, срещу което потребителят се е задължил да заплати на
поръчителя възнаграждение.
От писменото доказателство на л. 45 – 53 се изяснява, че ************* ЕООД е
изпълнило задължението си към А. Д. Ц. по Договор от 14.08.2017 г. за предоставяне на
поръчителство, като на същата дата е сключило Договор за поръчителство с
*************** АД. С последния ************* ЕООД се е задължило като поръчител да
отговаря пред *************** АД /като кредитор по договор за потребителски кредит с А.
Д. Ц./ солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението им. Следователно по силата на съглашението е предоставено лично
обезпечение от ************* ЕООД – поръчителство спрямо поетите от Ц. задължения
към *************** АД.
Отчитайки основанието, на което ищецът претендира процесните вземания, съдът с
Определение № 32066/07.08.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният по делото проект за
доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е указал на ищеца, че носи
тежестта да установи плащане от ************* ЕООД на задълженията на ответника по
3
Договор за потребителски кредит № 922846/14.08.2017 г., както и че не сочи доказателства
за това обстоятелство. С молба с вх. № 273069/27.08.2024 г. ищецът е представил писмени
доказателства. С Уведомление от 18.02.2021 г., изпратено по електронен път, ответникът е
уведомен от поръчителя, че на същата дата последният е получил искане за плащане от
*************** на главница в размер на 500 лв., договорна лихва в размер на 128.42 лв. и
наказателна лихва за забава в размер на 186.69 лв., както и че плащането ще бъде извършено
в 5-дневен срок, след което ************* ЕООД ще встъпи в правата на кредитора, а с
Уведомление от 23.02.2021 г., изпратено по електронен път, Ц. е уведомен от поръчителя за
извършено от последния същия ден плащане на задължения към *************** по
Договор за потребителски кредит № 922846/14.08.2017 г., както следва: главница – 500 лв.;
договорна лихва – 128.42 лв.; наказателна лихва за забава – 186.69 лв. По делото е
представена и Справка извлечение от системата на ************* ЕООД, според която
задълженията на Ц. по Договор за потребителски кредит № 922846/14.08.2017 г., са
прихванати по насрещни разчети между ************* ЕООД и *************** ЕАД.
Посочените доказателства обаче, дори и преценени съвкупно, не установяват при условията
на пълно доказване извършено от поръчителя плащане на задълженията на ответника по
договора за потребителски кредит.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че сключеният между ответника и
*************** ЕАД договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има
характеристика на потребителски договор, тъй като заемателят е потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. От публично достъпните данни в Търговския регистър се
установява, че *************** ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя
************* ЕООД, от което следва, че е налице хипотеза на свързани лица по смисъла на
§ 1, т. 5 ДР ТЗ. Освен това при цялостния анализ на договора за потребителски кредит е
видно, че пораждането на неговото действие, респ. получаването на сумата по кредита, е
било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на
кредитополучателя, при това под формата на поръчителство от предварително одобреното
от *************** ЕАД дружество, а не чрез банкова гаранция, към която са поставени
практически неизпълними изисквания, целящи потребителят да бъде подтикнат да „избере“
желания от кредитора вид обезпечение. На следващо място, уговореното възнаграждение на
поръчителя е разсрочено на вноски, платими на датите на падежните вноски по кредита, а с
договора за предоставяне на поръчителство *************** ЕАД е овластено да събира
дължимото на поръчителя възнаграждение, в който смисъл е клаузата на чл. 8, ал. 5 от
договора за предоставяне на поръчителство, като дори е уговорен ред за погасяване на
вземанията на поръчителя и на кредитора при недостатъчност на плащането. За да бъдат
осигурени ефективни средства за защита на потребителите, е необходимо, когато се изследва
въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица,
съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които
са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при
множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, както е в
4
случая, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективна защита на потребителя.
Ето защо едностранно съставените от ************* ЕООД документи за плащане на
задълженията на потребителя по договора за кредит не са достатъчни за обосноваване на
категоричен извод, че такова плащане действително е извършено, а други доказателства за
плащане не са представени. Следователно въпреки конкретните указания на съда ищецът в
крайна сметка не е провел успешно доказване на твърденията си, че поръчителят поради
извършено плащане на задълженията на потребителя по договора за кредит е встъпил в
правата на кредитора по него.
Предвид изложеното и доколкото ищецът основава претенциите си на сключен
договор за цесия именно с поръчителя ************* ЕООД /а не със заемодателя
*************** ЕАД/, се налага извод, че ищецът – цесионер не е материалноправно
легитимиран да претендира процесните вземания, щом цедентът не е бил техен носител.
Така е, защото никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава.
Изложеното е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове, поради
което е безпредметно обсъждането на другите елементи от фактическите състави на
вземанията.
С оглед неоснователността на предявените искове разноски на ищеца не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ************* ЕООД, ЕИК *****************, със
седалище и адрес на управление: гр. ********************, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за признаване за установено, че А. Д. Ц., ЕГН **********, с
адрес: *******************, дължи на ************* ЕООД, ЕИК *****************, със
седалище и адрес на управление: гр. ********************, на основание чл. 99, ал. 1 вр.
чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД следните суми: 500 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №
922846/14.08.2017 г., ведно със законната лихва от 07.07.2023 г. до изплащане на вземането;
128.42 лв. – възнаградителна лихва за периода от 14.08.2017 г. до 31.08.2018 г.; 304.72 лв. –
лихва за забава за периода от 14.08.2017 г. до 08.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 38214/2023 г. по описа
на СРС, 85 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5