№ 1199
гр. Варна , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100500716 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 268458/03.02.2021г от ИВ.
СТ. КР. срещу решението на ВРС-46с-в № 260049/12.01.2021 по гр.д.№ 5063/2020 в частта
му, с която въззивникът Е ОСЪДЕН да заплаща в полза на И.И. К.а ЕГН **********, чрез
нейния родител и законен представител В. Д. Д. ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 300лв с падеж 5- то числов на месеца, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска, считано от 22.05.2020г /датата на ИМ/ до настъпване на законна причина
за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 143 СК.
Обжалва решението досежно определения размер на издражката и началаната дата на
нейната дължимост. Моли за отмяната на решението в тези части, като бъде постановено
друго, с което разерът да бъде определен на 200лв, считано от деня на влизане на
решението в сила.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор вх.№ 278589/17.03.2021г от
въззиваемата страна В. Д. Д. със становище за неоснователност на жалбата за
потвърждаване на решението на ВРС.
1
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-Варна ,
редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата и иска..
Така предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.143 ал.1 СК.
В исковата си молба ищцата В. Д. Д. излага, че с отв.ИВ. СТ. КР. са живеели във
фактическо съжителство, като от връзката им е родено детето И., род.21.12.2016.
След раздялата им майката преимуществено се грижела за детето, за което разполага с
родителски капацитет и полага адекватни грижи за детето. Получава и подкрепа от
разширения семеен кръг.
Поради невъзможност да постигнат съгласие претендира за присъждане на издръжка от
300лв, какъвто размер бащата и понастоящем заплащал.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
който чрез процесуалния си представител адв.С. в първото по делото съдебно заседание е
изразил становище, че размерът на издръжката бил прекомерен предвид ниската възраст на
детето и възможностите на родителя да предоставя издръжка.
Контролираща страна Д„СП”-Варна не е изразила становище.
СЪДЪТ, предвид пределите на въззивното производство, очертани с въззивната
жалба, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и
по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:
Решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила в следните части:
ПРЕДОСТАВЕНО Е упражняването на родителските права по отношение на детето И.,
род.21.12.2016г, на майката В. Д. Д., и е определено местоживеенето на детето при майката,
на осн. чл.127 ал.2 СК; ОПРЕДЕЛЕН Е режим на личен контакт на детето И. с бащата ИВ.
СТ. КР.: всяка нечетна седмица от месеца /първа, трета и пета/ от 10ч в събота до 17ч в
неделя и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; ДАДЕНО Е
РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата ИВ. СТ. КР., детето И. Ив.К.а,
придружавано от своята майка и законен представител В. Д. Д., да пътува до държави-
членки на ЕС за не повече от 14 дни годишно, за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане в
сила на настоящото решение, на осн.чл.127а ал. 2 СК ; ДАДЕНО Е РАЗРЕШЕНИЕ,
заместващо съгласието на бащата ИВ. СТ. КР. да бъде издаден по искане на майката В. Д. Д.
паспорт на детето И., необходим за пътуването му в чужбина, на осн.чл.127а ал.2 СК.
2
Не е спорен между страните фактът, а и от представеното у-е за раждане е видно, че
ответникът е баща на детето И., род.21.12.2016г.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свид.С.К. се установява,
че детето посещава детска градина и извън обичайните разходи за храна и облекло,
посещава извънкласни занимания по танци.
От постъпилата справка за доходите на родителите се установява, че за период от една
година преди датата на ИМ,т.е. преди 22.05.2020г ответникът е получавал средномесеч
доход от 1835лв. Подобен е доходът на майката за предходната година на средномесечна
база.
От служ.справка в Търговски регистър се установява, че отв.ИВ. СТ. КР. е съдружник
и управител в "ИВ 2112" ООД, ЕИК *********, като за 2019г е декларирал облагаем доход в
размер на 25 754,37лв, получена от дружеството „Българиан Еър Чартър. Справка за
подадени данъчни декларации за 2020г не е изискана, тъй като не е изтекъл срокът за това.
По делото е представено удостоверение от Танцова школа „Балкански ритъм“, от което
е видно, че детето посещава същата от м.09.2020г.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
По основателността на претенцията.
Съобразно разпоредбата на чл.143 ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
непълнолетни деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно.
Ответникът е баща на детето И., род.21.12.2016г, понастоящем на 4год и 7мес.
Установено, че от раздялата детето се отглежда от своята майка, подпомагана от
разширения семеен кръг.
Предвид изложеното искът се явява доказан по основание.
По размера на издръжката.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат съгласно чл.142 ал.1 СК. Нормата на ал.2 е
императивна и определя минималния размер на издръжката, под който не може да бъде
присъждан, а именно 1/4 от минималната работна заплата. Същата, макар да се изменя по
размер, е ноторно известна, тъй като се определя с Постановление на МС.
Въззивният съд съобразява, че от 1.01.2020 МРЗ е в размер на 610лв и 1/4 от нея се
равнява на 152,50лв.
При определянето му съдът съобразява потребностите на детето, обусловени от
3
неговата ниска възраст към настоящия момент /почти 5год./, добро здравословно състояние.
Не се установяват разноски извън обичайните за храна, облекло, такса за детска градина и
извънкласни занимания по танци.
От данните от Националната агенция по приходите при средномесечна база за
последния месец доходите на родителите са сходни - и двамата получават по около 1800лв.
Отделно от това са установени декларирани доходи на бащата извън трудовото му
правоотношение за 2019г в размер на 25754,37лв. Не се установява същият да има
алиментни задължения към други малолетни низходящи.
По данни на Националния статистически институт общият разход на член от
домакинството за третото тримесечие на 2020г. е средно в размер на 1569,71лв. След
изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за издръжката за
непълнолетно лице (за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки,
съобщения, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем),
размерът на средния разход за тримесечие възлиза на 1130,39лв или 376лв за месец. Това е
сумата, която съдът приема за необходима за задоволяване на базисните нужди на детето.
Предвид изложеното съдът определя общ размер на месечната издръжка в полза на
малолетното дете И. от 400лв, от които бащата да заплаща от 300лв, а майката – остатъка,
като се отчита върху нея са непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето, съобразено със задължителните указания, дадени в т.7 от ППВС № 5/1970г.
Предмет на делото е претенция за издръжка само за бъдеще време, която се присъжда с
начален момент датата на подаване на ИМ –22.05.2020г. Без значение е дали в петитума на
исковата молба изрично е бил посочен началният момент на претенцията. Съобразно
трайната съдебна практика ИМ има качеството на отправена до длъжника покана за
доброволно изпълнение, чиято дата е достоверна, след като е установена от държавен орган.
В допълнение може да се посочи, че намален момент от влизане на решението в сила се
определя само в случаите, когато съдът служебно определя издръжка, а настоящият не е
такъв.
По делото не се установява бащата реално да е престирал посочената сума до този
момент. В случай на частично изпълнение на задължението му.Същото може да бъде
съобразено при евентуално образувано изпълнително дело.
На осн.чл.146 ал.1 СК върху присъдения размер на издръжката се дължи обезщетение
за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата за всяка закъсняла
вноска, считано от пето число на месеца, за който се дължи издръжка-.
Предвид изложеното въззивната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без
уважение, а постановеното от ВРС решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
4
Поради неоснователността на жалбата разноски в полза на въззивника не следва да
бъдат присъждани. Такива не се следват и в полза на въззиваемата страна поради липсата на
искане и доказателства за сторени такива. -
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-46с-в № 260049/ 12.01.2021 по гр.д.№
5063/2020 в частта му, с която въззивникът ИВ. СТ. КР. е осъден да заплаща в полза на
малолетното си дете И.И. К.а ЕГН **********, чрез нейния родител и законен представител
В. Д. Д. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300лв с падеж 5-то число на
месеца, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от 22.05.2020г, до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, на основание чл.
143 СК.
Разноски не се присъждат.
Решението в тази част е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг.чл.280 ал.3 т.2 ГПК.
В останалата част решението не обжалвано и е влязло в законна сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5