Решение по дело №4366/2018 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към решение по НОХД № 4366/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НО, XXI н. състав

 

Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда обвинителен акт против С.Р.Х., ЕГН: ********** за това, че на 07.03.2016 г. в гр.Пловдив, по хулигански подбуди, в съучастие като извършител с А.Е.Б., ЕГН: ********** - като извършител и З.В.М., ЕГН: ********** - като извършител причинил другиму – на О.К., ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявото ухо с травматична руптура /разкъсване/ на тъпънчевата мембрана и разкъсно контузна рана в областта на лявата вежда, представляващи разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК;

- на 07.03.2016 г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди, в съучастие като извършител, с В.В.Т., ЕГН: ********** – като извършител причинил другиму - на длъжностно лице, при изпълнение на службата му - Х.Н.Т., ЕГН: ********** - н.о. в „Гелев ЕВГ“ ЕООД, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на носа с палпаторна болезненост и оточност; травматични отоци по окосмената част на главата; кръвонасядане по лигавицата на горната устна; охлузвания по палеца на дясната ръка, представляващи болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

 

със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение против А.Е.Б., ЕГН: ********** за това, че на 07.03.2016 г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди, в съучастие като извършител със С.Р.Х., ЕГН: ********** – като извършител и З.В.М., ЕГН: ********** – като извършител причинил другиму – на О.К., ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявото ухо с травматична руптура /разкъсване/ на тъпънчевата мембрана и разкъсно контузна рана в областта на лявата вежда, представляващи разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12  във вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

 

със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и против З.В.М., ЕГН: ********** за това, че на 07.03.2016 г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди, в съучастие като извършител с А.Е.Б., ЕГН: ********** – като извършител и С.Р.Х., ЕГН: ********** – като извършител причинил другиму – на О.К., ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявото ухо с травматична руптура /разкъсване/ на тъпънчевата мембрана и разкъсно контузна рана в областта на лявата вежда, представляващи разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12  във вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

 

със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и против В.В.Т., ЕГН: ********** за това, че на 07.03.2016 г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди, в съучастие като извършител със С.Р.Х., ЕГН ********** – като извършител причинил другиму - на длъжностно лице, при изпълнение на службата му – Х.Н.Т., ЕГН: ********** – н. о. в „Гелев ЕВГ“ ЕООД, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на носа с палпаторна болезненост и оточност; травматични отоци по окосмената част на главата; кръвонасядане по лигавицата на горната устна; охлузвания по палеца на дясната ръка, представляващи болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал 1 от НК.

Наказателното производство спрямо С.Р.Х., ЕГН: ********** е било прекратено с одобрено от друг състав на съда споразумение съгласно чл. 384а, ал. 2 от НПК.

На основание чл. 252, ал. 1 от НПК делото е насрочено и разгледано по реда на глава двадесет и осма от НПК, като съдът съобрази, че  престъпленията, за които са повдигнати обвинения на обвиняемите А.Е.Б., З.В.М. и В. В.Т., са умишлени и предвижданото за тях наказание е до три години лишаване от свобода, обвиняемите не са осъждани за престъпления от общ характер и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава осма от Общата част на НК и от деянията не са причинени съставомерни имуществени вреди, поради което спрямо процесния случай е приложима разпоредба на чл. 78а от НК. Предвид това настоящият съдебен състав разгледа делото по реда на особените правила на глава двадесет и осма от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното обвинение, което намира за доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателствени материали. Предлага на съда да приеме за установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Обосновава наличието на предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на тримата обвиняеми от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, което предлага да бъде индивидуализирано към предвидения от закона минимум. Моли направените в наказателния процес разноски да бъдат съразмерно възложени в тежест на тримата обвиняеми, а вещественото доказателство да бъде унищожено като вещ без стойност след влизане на решението в сила.

Защитникът на обв. Б. – адв. Б., взема становище да са налице предпоставките за освобождаването на обв. Б. от наказателна отговорност с административно наказание. При индивидуализацията му защитникът моли да бъдат взети предвид като смекчаващи обстоятелства указаното съдействие на разследването от обвиняемия, както и че същият е студент и не реализира трудови доходи. Моли да бъде наложено административно наказание „глоба“, което да бъде определено под най-ниския предвиден размер.

Обвиняемият А.Е.Б. се възползва от правото си да не дава обяснения. В съдебните прения поддържа наведените съображения от защитника си и заявява, че съжалява за стореното. С последната си дума моли съда за минимално наказание.

Защитникът на обв. М. – адв. И.-А., обосновава наличието на предпоставките за освобождаване на подзащитния й от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, което моли да бъде наложено в минимален размер. Предлага на съда да цени като смекчаващи обстоятелства по отношение на обв. М. добрите му характеристични данни и това, че той вече е завършил висшето си образование.

Обвиняемият З.В.М. се възползва от правото си да не дава обяснения. В съдебните прения поддържа наведените съображения от защитника си и заявява, че съжалява за стореното. С последната си дума моли съда за минимално наказание.

Защитникът на обв. Т. – адв. Х., взема становище да са налице основанията за освобождаване на обв. Т. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“. При индивидуализацията му предлага на съда да съобрази като смекчаващи обстоятелства трудовата ангажираност на Т., обстоятелството, че същият живее на семейни начала и издържа семейството си. Моли административното наказание да бъде наложено в минимален размер, който според защитника ще е достатъчен за постигане на превантивните и превъзпитателни цели на наказанието

Обвиняемият В.В.Т. се възползва от правото си да не дава обяснения. В съдебните прения поддържа наведените съображения от защитника си и заявява, че съжалява за стореното. С последната си дума моли съда за минимално наказание.       

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият С.Р.Х. е роден на *** г. в гр. З., живущ ***, б., български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН: **********.

Обвиняемият А.Е.Б. е роден на *** ***, б., български гражданин, със средно образование, студент, неработещ, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.

Обвиняемият З.В.М. е роден на *** г. в гр. З., живущ ***, б., български гражданин, с висше образование – бакалавърска степен, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.

Обвиняемият В.В.Т. е роден на *** ***, б., български гражданин, със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.

Свидетелят Х.Н.Т. имал сключен трудов договор с търговско дружество „ГЕЛЕВ-ЕВГ“ ЕООД от 09.03.2016 г. Той постъпил на работа на длъжност н. о., като изпълнявал служебните си задължения в клуб „С.“, находящ се в гр. П., бул. „Х. Б.“ № **. Клуб „С.“ се управлявал и стопанисвал от търговско дружество „Сикретс Смарт“ ООД.

На 06.03.2016 г. свидетелят Х.Т. застъпил на смяна в клуб „С.“ в гр. П. в 23:00 часа, заедно с колегите си – свидетелите Н. Ц.и М.Б.. След полунощ, в нощните часове на 07.03.2016 г. в заведението се намирал свидетелят О.К.. Той стоял на маса в близост до бара на заведението. На маса до сцената в нощния клуб била настанена голяма компания, включваща обвиняемите С.Р.Х., А.Е.Б., З.В.М. и В.В.Т.. Те всички консумирли алкохол. Компанията на обвиняемите била голяма й включвала и други хора. Около 03:30 часа на 07.03.2016 г. С.Р.Х. отишъл до тоалетната. На връщане към масата си, разминавайки се със свидетеля О.К., Х. го бутнал с рамо без причина. Свидетелят се обърнал, за да се ориентира какво се случва, като в този момент С.Х. започнал да се заяжда с него, след това с двете си ръце бутнал в гърдите свидетеля К.. Последният го хванал през мишниците, за да предотврати нанасянето на удар от страна на нападателя си. Познатите на Х. обаче веднага го подкрепили, като няколко човека се приближили до тях и започнали да нанасят удари с юмруци в областта на главата на свидетеля О.К.. Охранителите в нощния клуб предприели действия по извеждането на групата лица, участници в конфликта, в антрето на нощното заведение.

В антрето свидетелят Н. Ц. хванал през гърба обвиняемия А.Е.Б., като последният се отскубнал. Свидетелят М. Б. също се опитал да отдели С.Р.Х. и обвиняемия А.Е.Б. от тълпата, за да се предотврати разрастването на конфликта. Те обаче го избутали С.Р.Х. хванал с двете си ръце през врата свидетеля О.К., като започнал да го дърпа към себе си и да го бута надолу. Обвиняемият А.Е.Б. хванал пострадалия през гърба, който с усилие се освободил от държащите го мъже. Тогава С.Р.Х. нанесъл два удара с дясната си ръка по свидетеля К. –единият попаднал в предната част на главата му, а вторият странично в главата му.

В същото време свидетелят Х.Т. бил дърпан и бутан в гърдите от обвиняемия В.В.Т.. В момента, в който свидетелят се обърнал с гръб към обвиняемия В.Т., последният му нанесъл няколко последователни удара с ръце в тила. След което последвали два удара от страна на обвиняемия Т., нанесени с дясната му ръка, в лицето на свидетеля Т.. Ударите продължили, като охранителят в заведението бил ударен още два пъти от обвиняемия Т.. В нанасянето на удари с ръце по пострадалия се включил и С.Р.Х., който нанесъл пет удара в тилната му област, докато свидетелят правил опити да се прикрие с ръце.

В близост до тях в същия момент обвиняемият А.Е.Б. нанесъл няколко последователни удара с ръка по задната част на главата на свидетеля О.К.. Последният сгънал тялото си и вдигнал ръцете си с цел да се предпази от непрекъснатите удари, а обвиняемият Б. продължил да го удря в областта на главата. Свидетелят К. правил опити да се защити, като нанесъл няколко удара във въздуха, а в същото време обвиняемият З.В.М. започнал с двете си ръце да нанася удари в главата на свидетеля К.. Единият от ударите попаднал централно в лицето му. Свидетелят К. отново опитал да се предпази. Но в този момент обвиняемият А.Е.Б. с нова сила се включил в нанасянето на удари по цялата глава на свидетеля. Обвиняемият Б. нанесъл с дясната си ръка и страничен удар от ляво в главата му. Вследствие на този удар той се подхлъзнал и отдалечил от пострадалия. Тогава обаче обвиняемият З.В.М. изритал с десния си крак свидетеля К. в левия му крак. Ударът с крак бил последван от два удара с дясната ръка на обвиняемия З.В.М., вторият от които попаднал в лявата част на главата на свидетеля К., от който той залитнал. Веднага след това обвиняемият М. го ударил с дясната си ръка в дясната част на главата, странично, от което свидетелят О.К. паднал и се подпрял с двете си ръце на земята. Малко след това пострадалият бавно се изправил от пода и седнал в близост до правоъгълна маса, находяща се в антрето на заведението. Тогава обвиняемият З.В.М., тичайки си проправил път в тълпата и с десния си крак изритал два пъти свидетеля К. в главата и рамото от дясната му страна. Последният се изправил. Към него се приближил С.Р.Х. и заедно с обвиняемия З.В.М. започнали да замахват с ръце към пострадалия К.. Малко след това С.Р.Х. хванал свидетеля К. за шията, като последният се отдръпнал, за да се освободи. Х. се насочил към свидетеля Х.Т. и го избутал рязко по дясното рамо.

На място пристигнали свидетелите Н. Т., М. И., Д. А. и М. С., които пристигнали по сигнал от паник - бутон в нощното заведение, подаден от св. Н. Ц. още в началото на инцидента. Със съвместни усилия служителите на частната охранителна фирма успели да изведат четиримата обвиняеми навън. С.Р.Х. и обвиняемият А. Е.Б. избягали от местопроизшествието, а малко след това пристигнали и дежурни полицейски служители от 02 РУ при ОД на МВР – Пловдив.

На свидетеля О.К. били причинени контузия на лявото ухо с травматична руптура /разкъсване/ на тъпънчевата мембрана, кръвонасядане по лявата лицева половина, разкъсно - контузна рана в областта на лявата вежда, кръвонасядания по корема, кръвонасядания по горните и по долните крайници. Травматичната руптура на лявата тъпънчева мембрана довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Разкъсно-контузната рана също причинила на св. К. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Останалите травматични увреждания причинили болка и страдания на пострадалия.

На свидетеля Х.Н.Т. били причинени контузия на носа с палпаторна болезненост и оточност; травматични отоци по окосмената част на главата, кръвонасядане по лигавицата на горната устна; охлузване по палеца на дясната ръка. Травматичните увреждания на св. Т. му причинили болка и страдания без разстройство на здравето.

 

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Г. И. К. (лист 33, том I от ДП); Х.Н.Т. (лист 6-7, лист 22, лист 24, лист 32, том II от ДП); О.К. (лист 9-10, лист 16-17, лист 127-128 том II от ДП); Н.С.Ц. (лист 28, лист 36, том II от ДП); М.Г.Б. (лист 40, лист 41, том II от ДП); Т.А.В. (лист 45, том II от ДП); М.Г.Г. (лист 50, том II от ДП); Г. Н. Т. (лист 51, том II от ДП); Д.С.М. (лист 52, том II от ДП); В. М. К. (лист 53, том II от ДП); Н. Д. А. (лист 54, том II от ДП); Ц. Н. К. (лист 55, том II от ДП); В. А. З. (лист 7, том III от ДП); З. Н. И. (лист 10, том III от ДП); Е. П. В. (лист 11, том III от ДП); И. И.А. (лист 12, том III от ДП); Г. К. С. (лист 13, том III от ДП); Н.Г. Т. (лист 14, том III от ДП); Д. Н. А. (лист 15, том III от ДП); М. С. С. (лист 16, том III от ДП); М. С. И. (лист 17, том III от ДП); Г. З. Г. (лист 18, том III от ДП); И. Н. Г. (лист 19, том III от ДП), от писмените доказателства – справка за съдимост за обвиняемия Б. (лист 11 от делото), справка за съдимост за обвиняемия М. (лист 22 от делото); справка за съдимост за обвиняемия Т. (лист 20 от делото); характеристична справка за обвиняемия Т. (лист 13, том I от ДП); характеристична справка за обвиняемия М. (лист 18, том I от ДП); характеристична справка за обвиняемия Б. (лист 22, том I от ДП); удостоверение с изх. № 20171212102259 от 12.12.2017 г. относно „ГЕЛЕВ-ЕВГ“ ЕООД (лист 27, том I от ДП); съдебномедицинско удостоверение № 198/2016 г. (лист 8, том II от ДП); резултат от образно-диагностично изследване от отделение по образна диагностика – рентгенография на цервикални прешлени на пациент О.К. от 07.03.2016 г. (лист 11-гръб, том II от ДП); резултат от образно-диагностично изследване от отделение по образна диагностика – компютърна томография - глава на пациент О.К. от 07.03.2016 г. (лист 12-гръб, том II от ДП); лист за преглед на пациент в спешно отделение от 07.03.2016 г. за пациент О.К. (лист 13, том II от ДП); фиш за спешна медицинска помощ (лист 14, том II от ДП); допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение (лист 15, том II от ДП); съдебномедицинско удостоверение № 9/2016 г. (лист 19-20, том II от ДП); писмо с рег. № 10585р-1606/17.07.2017 г. от Началник РЦ 112 – Кърджали (лист 192, том II от ДП); справка в Централна база КАТ за ППС с рег. № **** (лист 20, том III от ДП); трудов договор № 604 от 09.03.2016 г. между „ГЕЛЕВ - ЕВГ“ ЕООД и Х.Н.Т. (лист 59, том III от ДП); длъжностна характеристика за длъжност „охранител“ (лист 60, том III от ДП); справка за актуално състояние на всички трудови договори за св. Х.Н.Т. (лист 62, том III от ДП), от писмените доказателствени средства – протокол за разпознаване на лица от 07.03.2016 г. (лист 23, том II от ДП); протокол за разпознаване на лица от 07.03.2016 г. (лист 25, том II от ДП); протокол за разпознаване на лица от 09.03.2016 г. (лист 29, том II от ДП); протокол за разпознаване на лица от 30.03.2016 г. (лист 33, том II от ДП); протокол за разпознаване на лица от 30.03.2016 (лист 37, том II от ДП); протокол за разпознаване на лица от 24.03.2016 г. (лист 42, том II от ДП); протокол за разпознаване на лица от 24.03.2016 г. (лист 46, том II от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства (лист 141-142, том II от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства (лист 165-166, том II от ДП), както и от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 214/2016 г. (лист 25-29, том III от ДП), от заключението на съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 215/2016 г. (лист 32-35, том III от ДП) и от заключението на съдебно-техническа експертиза (лист 47-54, том III от ДП).   

В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и неоспорена от обвиняемите, поради което и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Обвиняемият А. Е.Б. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна на 07.03.2016 г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди, в съучастие като извършител със С.Р.Х., ЕГН: ********** – като извършител и З.В.М., ЕГН: ********** – като извършител обвиняемият Б. е причинил другиму – на О.К., ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявото ухо с травматична руптура /разкъсване/ на тъпънчевата мембрана и разкъсно контузна рана в областта на лявата вежда, представляващи разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Обвиняемият З.В.М. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12  във вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

 От обективна страна на 07.03.2016 г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди, в съучастие като извършител с А.Е.Б., ЕГН: ********** – като извършител и С.Р.Х., ЕГН: ********** – като извършител, обвиняемият М. е причинил другиму – на О.К., ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявото ухо с травматична руптура /разкъсване/ на тъпънчевата мембрана и разкъсно контузна рана в областта на лявата вежда, представляващи разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Обвиняемият В.В.Т. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал 1 от НК.

 От обективна страна на 07.03.2016 г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди, в съучастие като извършител със С.Р.Х., ЕГН: ********** – като извършител, обвиняемият Т. е причинил другиму - на длъжностно лице, при изпълнение на службата му – Х.Н.Т., ЕГН: ********** – невъоръжена охрана в „Гелев ЕВГ“ ЕООД, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на носа с палпаторна болезненост и оточност; травматични отоци по окосмената част на главата; кръвонасядане по лигавицата на горната устна; охлузвания по палеца на дясната ръка, представляващи болка и страдание без разстройство на здравето.

Датата и мястото на извършване на престъпленията се установяват от показанията на свидетелите-очевидци Х.Т., О.К. и Н.Ц.. По делото по категоричен начин беше доказано и авторството на деянията от страна на тримата обвиняеми, като източник на доказателствена информация се явяват протоколите за разпознаване на лица. Самите следствени действия по разпознаване са извършени по реда и правилата на НПК. Свидетелят Т. е разпознал обвиняемите Б. и М. при извършените разпознавания съответно на 30.03.2016 г. и на 07.03.2016 г. Обвиняемият Б. е разпознат и от св. Ц.. Обвиняемият Т. пък е разпознат от св. М. Б. при извършено разпознаване от 24.03.2016 г. Свидетелят Б. от своя страна също е очевидец на процесните деяния. По категоричен начин се установи и самото поведение на обвиняемите, чрез което те са осъществили изпълнителните деяния на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение. В случая изпълнителните деяния са осъществени чрез активно поведение – действия, които са се изразили в нанасянето на удари и ритници по пострадалите лица. Установи се, че обвиняемият Б. е нанесъл подробно описаната при фактическите изводи на съда последователност от удари на св. К., а обвиняемият М. е нанесъл освен удари, то също и ритници, отново на св. К. – описани в своята последователност и насоченост отново при фактическите изводи на съда. Досежно обвиняемия Т. се установи същият да е нанесъл удари на св. Т., като тяхната последователност и насоченост са описани при фактическите изводи на съда. На следващо място доказа се по делото в обективната действителност да е настъпил съставомерен престъпен резултат. От заключенията по двете съдебномедицински експертизи по писмени данни – кредитирани изцяло от съда, се изяснява, че на свидетеля О.К. са били причинени контузия на лявото ухо с травматична руптура /разкъсване/ на тъпънчевата мембрана, кръвонасядане по лявата лицева половина, разкъсно - контузна рана в областта на лявата вежда, кръвонасядания по корема, кръвонасядания по горните и по долните крайници. Травматичната руптура на лявата тъпънчева мембрана по своя медико-биологичен признак представлява разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което същата се квалифицира като лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. Разкъсно-контузната рана също е причинила на св. К. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и отново представлява лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили на свидетеля болка и страдания. На свидетеля Х.Н.Т. са били причинени контузия на носа с палпаторна болезненост и оточност; травматични отоци по окосмената част на главата, кръвонасядане по лигавицата на горната устна; охлузване по палеца на дясната ръка. Така установените травматичните увреждания по своя медико-биологичен признак представляват болка и страдания без разстройство на здравето и се квалифицират като лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК. От експертните заключения съдът установява освен настъпилите телесни повреди на свидетелите К. и Т., така също и наличието на причинна връзка между инкриминираните деяния на обвиняемите и настъпилия в обективната действителност престъпен резултат – увреждането на здравето на свидетелите К. и Т.. Именно в този момент престъпленията са били довършени, като с това деянието на всеки от тримата обвиняеми – Б., М. и Т., се явява съставомерно от обективна страна. Съдът приема, че всеки от обвиняемите е действал и при хулигански подбуди. Тяхното поведение е предизвикало силното възмущение и негативна морална оценка на свидетелите М.Б.и Н. А.. Действията на обвиняемите са се изразили в публична демонстрация на абсолютно необосновано, непредизвикано и агресивно поведение, насочено към личността на свидетелите О.К. и Х.Н.Т., засягайки телесния им интегритет и целейки постигане на физическо надмощие. В случая са липсвали предшестващи деянията отношения между обвиняемите и пострадалите лица. Проявената от обвиняемите агресия и особено с толкова силен интензитет от един незначителен конфликт е неприемлива от гледна точка на обществения морал и несъвместима с установените правила за решаване на спорове. Пострадалите не са провокирали противоправното поведение на обвиняемите, а напротив – последните, водени от чувството си за безнаказаност, са искали по насилствен ред да демонстрират надмощието си. По тези съображения съдът намира, че обвиняемите са извършили престъпленията по хулигански подбуди. Правилно и инкриминираната дейност на обвиняемите е била квалифицирана като извършена в условията на съучастие, като всеки от тях е действал като съизвършител. В тази връзка доказа се, че обвиняемите Б. и М. задно със С.Р.Х. са участвали в самото изпълнение на престъплението при причиняването на телесната повреда на св. К.. Всеки от тях се е намирал на мястото на извършване на престъплението, извършвал е действия, осъществяващи изпълнителното му деяние, и така е допринесъл за настъпването на престъпния резултат. Следователно Б. и М. се явяват съизвършители след като са участвали в самото изпълнение на престъплението съгласно чл. 20, ал. 2 от НК. Същото с установява и по отношение на обвиняемия Т., който е нанесъл телесна повреда на св. Т. в съучастие със С.Р.Х.. Отново обвиняемият Т. е участвал в самото изпълнение на престъплението като е нанасял удари на св. Т., поради което дейността му се квалифицира като съизвършителство.

Съдът намира обаче, че по делото не е налице квалифициращият признак по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК, като причинената на св. Т. телесна повреда от страна на обвиняемия Т. не е такава на длъжностно лице. Легалната дефиниция на понятието „длъжностно лице“ се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Несъмнено длъжността „охранител“ не представлява ръководна работа, поради което следва да се прецени дали св. Т. е осъществявал работа, свързана с пазенето или управлението на чуждо имущество. Работата ще е свързана с пазене на чуждо имущество, когато боравенето с такова произтича от нейното естество, а не от присъщата на всеки инцидентна възможност да разполага с него. Такава е работата, която по своето предназначение и същност е свързана с пазене на чуждо имущество. В случая работата на охранителя е да защитава обекта от посегателства върху имуществото, но пряка възможност той да борави със същото това имущество не е налице. В кръга на задълженията му е контролът при влизане или излизане от заведението, но не и преки дейности, свързани с пазенето, още по-малко с управлението на имуществото. Затова настоящият състав намира, че обстоятелството, че св. Т. е назначен като охранител, не му придава качеството на длъжностно лице по смисъла на НК ( така Решение № 429 от 09.11.2010 г., II н.о. на ВКС; Решение от 14.06.2011 г. по в.н.о.х.д. № 161/2011 г. на Окръжен съд – Кюстендил.). По тези съображения обвиняемият Т. следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение да е извършил телесната повреда при квалифицирания състав по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК.

От субективна страна деянията са извършени виновно и при форма на вината пряк умисъл за всеки един от тримата обвиняеми. Това е така, защото и Б., и М., и Т. към момента на извършване на инкриминираните деяния са формирали представа в съзнанието си, че чрез действията си – нанасянето на удари от обв. Б. и на удари и ритници от обв. М. по св. К. и нанасянето на удари от обв. Т. по св. Т., ще предизвикат увреждане на здравето на пострадалите лица, а деянието им е противоправно, поради което всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието си. На следващо място всеки от обвиняемите и предвиждал и настъпването на общественоопасните последици, като те са съзнавали, че в резултат на това си поведение пострадалите лица – св. К. и св. Т., ще претърпят телесни увреждания от съответния вид. Във волево отношение всеки от тримата обвиняемия е искал и желаел настъпването именно на този престъпен резултат.

Освен това от субективна страна се наблюдава и общност на умисъла от една страна между обвиняемия Б., обвиняемия М. и С.Р.Х., а от друга между обвиняемия Т. и отново между Х.. В тази връзка всеки от тримата обвиняеми е формирал умисъл освен към конкретното престъпление, но така също е формирал съзнание и за участието на съучастниците си в извършването на престъплението, съзнавал е общественоопасния характер на поведението на съучастниците си, предвиждал е настъпването на престъпния резултат в следствие и от поведението на съучастниците си и е желаел настъпването на този резултат при извършване на престъплението в условията на съучастие.

По тези съображения съдът приема, че по делото е безспорно доказано, че обвиняемите А.Е.Б., З.В.М. и В.В.Т. са осъществили от обективна и от субективна страна престъпленията, за което им е повдигнато обвинение.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за прилагане на правилото по чл. 78а от НК, поради което съдът е длъжен да приложи особените правила за освобождаване на обвиняемите от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от обвиняемите Б. и М. престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три години, а за извършеното от обвиняемия Т. престъпление предвиденото наказание е „лишаване от свобода“ до една година или пробация, обвиняемите не са осъждани, нито са освобождавани от наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящото производство, и от деянията им няма причинени съставомерни имуществени вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на особените правила. По тези съображение съдът приема, че обвиняемите А.Е.Б., З.В.М. и В.В.Т. трябва да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и съдът му налага административно наказание глоба, което се определя в размер от 1 000 лева до 5 000 лева.

При индивидуализацията на размера на административното наказание съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо всеки от обвиняемите изразеното съжаление и разкаяние за стореното, както и добите характеристични данни, като обвиняемият М. е завършил бакалавърска степен в Педагогическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ и към настоящия момент същият е работещ, обвиняемият Б. е студент във Висше училище по ** и **, Пловдив, обвиняемият Т. е също трудово ангажиран, живеещ на семейни начала и издържащ семейството си. Не се констатираха отегчаващи отговорността обстоятелства. При определяне на размера на следващото се на обвиняемите имуществено наказание съдът намира за относимо към тази му преценка и материалното положение на всеки от обвиняемите. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че административното наказание „глоба“ спрямо всеки от обвиняемите Б., М. и Т. следва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и в размер на предвидения в закона минимум. Следователно обвиняемият А. Е.Б. трябва да бъде освободен от наказателна отговорност с административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, обвиняемият З.В.М. също трябва да бъде освободен от наказателна отговорност с административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева и обвиняемият В.В.Т. трябва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Административните наказания на всеки от тримата обвиняеми се налагат с цел да бъдат предупредени и превъзпитани към спазване на установения правен ред.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че искането на защитника на обвиняемия Б. за налагане на наказание под най-ниския предел е неоснователно, тъй като на първо място процесуалният закон не предвижда такава възможност, като при особените правила по глава двадесет и осма от НПК наказанието не може да се определя по реда на чл. 55 от НК. Отделно от това по делото не се установява нито изключително, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, а най-лекото предвидено наказание не се явява несъразмерно тежко. По тези съображения искането беше оставено без уважение.

 

С решението си съдът постанови вещественото доказателство – диск – DVD-R DL, марка „PRINCO“, с фабр. № D29001367-01433DL, находящ се на лист 9, том III от досъдебното производство да остане по кориците на делото, след влизане на решението в законна сила.

 

С оглед изхода на делото съдът осъди обвиняемите А.Е.Б., З.В.М. и В.В.Т. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплатят направените по делото разноски, като всеки от тях следва да заплати сумата от 67,30 (шестдесет и седем лева и тридесет стотинки) в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Пловдив.

 

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

Вярно с оригинала!ЙТ