РЕШЕНИЕ
гр.София, 12.02.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
участието на секретаря Хр.Кръстева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 586 по описа за 2021 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от А.К.С. против Прокуратурата
на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът твърди, че на 14.12.2015 г. бил привлечен
като обвиняем по досъдебно
производство № 2/2015 г. по описа на СБОП Хасково /пр.пр.№ 332/2015 г. по опис
на Специализираната прокуратура/ за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр.
4, т. 2, вр. ал. 2 от НК. На същата дата бил задържан, основание чл. 64, ал. 2
от НПК, за срок от 72 часа. С постановление на прокурор от 14.12.2015 г., на
основание чл.68, ал.1 от НПК, му била наложена забрана да напуска пределите на
страната. Твърди, че преди привличането му като обвиняем, на 13.12.2015 г. бил
задържан, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, вр. с чл. 321 от НК, за
срок до 24 часа. С протоколи за претърсване и изземване от 13.12.2015 г. били
извършени обиск на ищеца, както и претърсване на ползвания от него автомобил и
на жилището му. След привличането на ищеца като обвиняем първоначално Специализираният
наказателен съд отказал да наложи мярка за неотклонение „задържане под стража“,
но с определение от 29.12.2015г. по ВНЧД
№ 250/2015 г. Апелативният Специализиран наказателен съд отменил определението
на първоинстанционния съд и му наложил мярка за неотклоненине “задържане под
стража“. Впоследствие, на 15.03.2016 г. по НЧД № 592/16 г. СпНС променил
мярката за неотклонение на „парична гаранция“ от 15 000 лв.. С постановление от
19.06.2017 г. на прокурор при Специализирана прокуратура била отменена наложената
му мярка за неотклонение „парична гаранция“, както и забраната да напуска
пределите на Република България. С Постановление от 12.02.2020 г. било
прекратено наказателното производство срещу него за извършено престъпление по
чл. 321 ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 във вр. ал.2 от НК, поради недоказаност на
обвинението. Ищецът твърди, че наказателното преследване продължило 4 години, 1
месец и 30 дни, от които 2 месеца и 22 дни той бил задържан под стража, което надхвърлило
разумния срок за водене на наказателното производство. Поддържа, че обвинението
срещу него било за тежко престъпление във връзка с работата му на митнически инспектор.
Ищецът се притеснявал, че евентуално осъждане би довело до прекратяване на
служебното му правоотношение като митнически инспектор по чл.103, ал.1, т.5 от
ЗДСл. През всичките години, през които
се водило наказателното производство, С.
бил подложен на огромен стрес и напрежение. Спрямо него била взета най-тежката тежката
мярка за неотклонение „задържане под стража“. След многобройни опити от негова
страна да бъде изменена, едва на 16.03.2016 г. мярката за неотклонение била променена
в „парична гаранция“. Ищецът допълнително бил подложен на стрес, тъй като не
могъл да бъде до майка си непосредствено преди нейната кончина, нито присъствал
на погребението й. Нямал възможност „да се противопостави“ и на заболяването на
баща си, тъй като бил задържан под стража. Притеснявал се, че не е в състояние
пълноценно да се погрижи за семейството си, за двете си непълнолетни деца и да
бъде тяхна опора. Претърсването на жилището му също силно го стресирало. Изпаднал
в продължително стресово състояние, което все още не бил предолял. Близки,
познати и колеги на ищеца имали негативно отношение към него, сериозно бил
дискредитиран и злепоставен в обществото, приятелите му се отчуждили от него,
както и той от тях. Претърпял многобройни болки и страдания, нарушено било
психологическото му равновесие, накърнено било самочувствието му. В продължение
на повече от година страдал от хронични нарушения на съня, вследствие на огромния
стрес и безпокойство, причинени от незаконното обвинение. Всичко това се
отразило на общото му физическо и здравословно състояние – отслабнал, спрял да
се храни, чувствал се отпаднал. Изпитвал притеснения, потиснатост, безпокойство,
страх че ще му бъде повдигнато обвинение, затворил се в себе си и се депресирал,
изгубил доверие в правораздавателната система. Тъй като живеел в малък град – Харманли,
голяма част от жителите го познавали. Когато посещавал обществени места, дори
когато пазарувал, имал усещането, че хората го гледат укорително и го сочат с
пръст, което допълнително допринесло за влошаване на емоционално-психологическото
му състояние, продължавал да изпитва крайно неудобство и безпокойство. Ищецът
счита, че тази психолоческа травма ще го
съпътства до края на живота му. Поддържа становището, че справедливият размер
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 150 000 лв.. Моли
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.04.2020 г. до
окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва предявения иск, като прави следните възражения: оспорва ищецът да е
претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди; оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между наказателното производство и описаните в
исковата молба вреди; поддържа, че наказателното производство е приключило в
разумен срок; оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди; оспорва претенцията за законна лихва; оспорва да е разпространявал
информация за наказателното производство и не следва да му се вменява вина за
медийни публикации. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед от 13.12.2015 г. на полицейски орган при МВР ищецът А.К.С. е
задържан, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, вр. чл.321 от НК, за срок до
24 часа.
На същата дата са извършени личен обиск на ищеца, както и претърсване и
изземване на вещи от неговото жилище, находящо се в гр. Харманли, и от ползвания
от него автомобил.
С постановление от 14.12.2015 г. ищецът е привлечен като обвиняем по
досъдебно производство № 2/2015 г. по описа на СБОП Хасково за престъпление по
чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за това, че в качеството
си на длъжностно лице – митнически инспектор в Митница „Свиленград“, в периода
март 2015 г. – 13.12.2015 г. в област Хасково и на територията на ГКПП-Капитан
Андреево, заедно с 21 други лица, е участвал в организирана престъпна група –
структурирано трайно сдружение от повече от три лица с цел да върши
престъпления по чл. 301, ал. 1 и чл. 282, ал. 1 от НК, като групата е създадена
с користна цел.
С постановление от 14.12.2015 г.на прокурор от Специализирана прокуратура
ищецът е задържан за срок до 72 часа, на
основание чл.199 и чл.64, ал.2 от НПК, до довеждането му пред съда.
С определение от 16.12.2015 г. по
НЧД № 1708/2015 г. на СпНС е оставено без уважение искането на Специализираната
прокуратура за взимане на мярка за неотклонение “задържане под стража“ спрямо
ищеца. Вместо това съдът е определил мярка за неотклонение “парична гаранция“ в
размер на 10 000 лв.
С определение от 29.12.2015 г. по ВНЧД № 250/2015 г. на Апелативния
специализиран наказателен съд е отменено определението на първоинстанционния
съд и спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Впоследствие мярката за неотклонение на ищеца е изменена в „парична
гаранция“ от 15 000 лв., но не е представен конкретният съдебен или прокурорски
акт, въз основа на който мярката е изменена. Представено е платежно нареждане
от 15.03.2016г., от което се установява, че ищецът е внесъл парична гаранция от
15 000 лв. От справка на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ също се
установява, че на 15.03.2016г. С. е освободен от ареста, тъй като е постановена
мярка за неотклонение „парична гаранция“, поради което съдът приема, че на
15.03.2016 г. действително мярката за неотклонение на ищеца е била променена в
„парична гаранция“ от 15 000 лв.
С постановление от 19.06.2017 г. на прокурор от Специализираната
прокуратура е отменена мярката за неотклонение „парична гаранция“ от 15 000 лв.
и забраната за ищеца да напуска пределите на страната.
С постановление от 12.02.2020 г. на прокурор от Специализираната
прокуратура е прекратено наказателното производство срещу ищеца, на основание
чл.243, ал.1,т.2 от НПК и чл.199 от НПК, поради недоказаност на обвинението.
Постановлението е влязло в сила на 23.04.2020 г. след потвърждаването му с
определение от 06.04.2020 г. по НЧД № 927/2020 г. на СпНС.
Видно от справка на Главна дирекция “Изтърпяване на наказанията“ при
Министерство на правосъдието ищецът е бил задържан под стража през периода
14.12.2015 г.- 16.12.2015 г. и от 29.12.2015г. до 15.03.2016 г.
Видно от представения по делото смъртен акт на 25.01.2016 г. е починала Е.А.К.,
бивш жител на гр.Харманли.
От медицинско медицинско удостоверение от 08.03.2016 г. се установява, че
К.С.К. е прегледан и е лекуван в стационар на 24.02.2016 г. с диагноза “съдова
деменция“.
Представени са удостоверения за раждания, от които се установява, че
дъщерите на ищеца към датата на привличането му като обвиняем са били съответно
на 13 г. и 17 г.
По делото са представени разпечатки за публикации в електронни медии, от
които се установява, че наказателното производство срещу ищеца е било медийно
оповестено, като в публикациите е посочено името на С..
За установяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото е разпитана като свидетел
неговата съпруга Н.Б.К.– С.. От нейните показания се установява, че на
13.12.2015 г. в междублоковото пространство пред дома им в гр. Харманли, съпругът
й е бил задържан в присъствието на всички съседи. Впоследствие било извършено
претърсване на автомобила им, гаража им и дома им, където децата им спели по
това време. Ищецът бил угнетен от обвиненията срещу него, защото били
безпочвени, не разбирал защо е задържан. Чувствал се безпомощен и безсилен,
изпитвал притеснения и гняв. Първоначално специализираният съд определил на
ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция“, той се прибрал у дома и малко
се поуспокоил, но впоследствие след протест на прокуратурата, отново го
обхванала тревога и напрежение и в
навечерието на Нова година мярката му за неотклонение била отново променена в
„задържане под стража“. След като мярката за неотклонение била изменена в
„задържане под стража“ ищецът рухнал психически, живял при тежки битови условия
в ареста, в продължение на шест дни нямал възможност да се чуе с близките си. В
следващите три месеца правил многократно опити за промяна на мярката за
неотклонение в по-лека. Неизвестността
от бъдещето го измъчвала. Двамата му родители зависели от неговите грижи. Баща
му бил в напреднал стадий на деменция, а майка му била хронично болна и трудно
подвижна. Ищецът се тревожел, че оставя родителите си без подкрепа. Тревожел се
и за съпругата си, която останала сама с двете им деца, едното от които било
малолетно, а другото – непълнолетно. Тревожел се и за родителите на съпругата
си, за които заедно полагали грижи. Когато се обаждал по телефона, винаги питал
свидетелката какво се случва в къщи, а тя му съобщавала само лоши новини –
майка му и баща му се разболели; наложило се да бъдат приети в болница; домът
им се наводнил; свидетелката намерила майката на ищеца починала в нейния дом, а баща му бил на улицата сам.
Свидетелката имала съмнения дали смъртта на майката на ищеца не е насилствена,
тъй като домът й бил отключен. Ищецът трябвало да вземе решение дали да я погребат или да изчакат разследващите
органи да потърсят причината за смъртта й. В медиите било оповестено, че от дома
на ищеца била иззета голяма сума пари,
което не отговаряло на истината. Много хора от града питали свидетелката как
така са имали толкова много пари. Докато бил в ареста на ищеца била връчена
заповед за освобождаването му от длъжност, поради съкращаване на щата. Това го
обезкуражило и засилило усещането му за несигурност. Водил дела за
възстановяването си на работа, но те били безуспешни. Познатите му се
отдръпнали от него и не искали да го виждат. Никой от приятелите му не го посетил
в ареста, тъй като не искали да ги записват, че го посещават. Докато траело
наказателното производство семейството нямало доходи. След приключването на
наказателното дело не успели да възстановят семейния и прятелския си кръг. Ищецът нямал интерес да
излиза сред хора. Преди бил лъчезарен човек, социално ангажиран в местния
ротъри клуб, но след отправена към него реплика в клуба, че е бил обвиняем за
тежко престъпление, изгубил интерес да се социализира с тези хора. С. изпитвал
вина спрямо съпругата си и децата си. Свидетелката се притеснявала да не
посегне на живота си или да не се разболее. Майката на ищеца починала, докато бил в
ареста, а баща му след като излязъл от ареста, в хода на наказателното
производство. След като С. излязъл от ареста в рамките на около се грижел за
баща си, който се нуждаел от 24 часово наблюдение, и по тази причина не бил
търсил работа. След като баща му починал, потърсил работа в ТЕЦ Марица изток и
на друго място. Ищецът бил инженер и се надявал да го вземат на работа, но му отказали,
защото обектът бил стратегически и досъдебното производство се оказало пречка да
започне работа там. Когато наказателното производство било прекратено ищецът
започнал работа като инспектор в НАП. Това станало пет години след като бил
уволнен от Митница Свиленград. На новото място колегите на ищеца също
подхвърляли реплики по негов адрес, че е бил в затвора, че е бил осъждан, както
и че е получил обезщетение за уволнението. Хората не различавали детайлите,
считали че ищецът е бил осъждан.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
За да бъде уважен иска трябва да бъдат ангажирани доказателства за
следните юридически факти: 1/срещу ищеца да е повдигнато обвинение за
извършено престъпление; 2/наказателното
производство да е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано; 3/да е настъпила вреда за ищеца; 4/да е
доказана причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредата; 5/да
е установен размерът на дължимото обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установи,
че наказателното производство срещу ищеца е прекратено на основание чл. 243,
ал. 1, т. 2 от НПК.
Съгласно чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, прокурорът
прекратява наказателното производство, когато намери, че обвинението не е доказано.
При това основание за прекратяване на делото – по
чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, съдът приема, че настоящият казус попада в
приложното поле на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
От показанията на св.С.се установи, че ищецът е изпитвал негативни преживявания от
проведения срещу него наказателен процес, с оглед на което съдът приема, че са
осъществени всички юридически факти от състава на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и
искът за обезщетение за неимуществени вреди е доказан по основание.
Съгласно
съдебната практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III
г.о. на ВКС, както и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни
решения на ВКС: решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV
г.о., решение № 9/07.02.2012г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о. на
ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о.
на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о., при
определяне на обезщетението по справедливост трябва да се отчитат конкретни
обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква степен и
колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Такива
обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина
му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на
незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете възрастта на
ищеца към датата на започване на наказателното преследване спрямо него – 48 г., неговата продължителност – 4 години, 4 месец и 10 дни,
тежестта на престъплението –
по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 във вр. ал. 2 от НК, за което е предвидено наказание ”лишаване от свобода” от три
до десет години. С. е бил задържан под стража през периода от 14.12.2015 г. до
16.12.2015 г. и от 29.12.2015 г. до 15.03.2016г. за два месеца и седемнадесет
дни, след което мярката му за неотклонение е променена в „парична гаранция“ в
размер на 15 000 лв. Съдът съобрази и обстоятелството че спрямо ищеца е
била взета мярка на процесуална принуда по чл.68, ал.1 от НПК “забрана да
напуска пределите на Република България“, която е продължила през периода от
привличането му като обвиняем до 19.06.2017 г.
По делото се установи, че ищецът не е бил осъждан, поради което е
изпитвал значително по-интензивно негативните емоции, свързани с провежданите
спрямо него процесуално-следствени действия. От показанията на св.С.е видно, че
ищецът е бил угнетен от обвиненията срещу него, не е разбирал защо е задържан,
чувствал се е безпомощен и безсилен, изпитвал е притеснения и гняв, притеснявал
се е за бъдещето си. Докато е бил в
ареста той силно се е тревожел, че няма да може да полага грижи за своите болни
родители, които са се нуждаели от неговата подкрепа – майка му е била хронично
болна и тежко подвижна, а баща му е страдал от заболяване „съдова деменция“ в
напреднал стадий. Тревожел се е и за съпругата си, която е останала сама с
двете им деца, едното от които е било малолетно, а другото – непълнолетно,
изпитвал е чувство на вина спрямо тях. По делото се установи, че докато ищецът
е бил в ареста, на 25.01.2015 г. е починала неговата майка, а той не е могъл да
бъде до нея непросредствено преди смъртта й, нито да организира лично
погребението й, тъй като мярката му за неотклонение не е била променена/св.С., препис
от акт за смърт, издаден на 26.01.2015г., постановление от 26.01.2015 г. по
пр.пр. № 332/2015 по описа на
Специализирана прокуратура за отказ да бъде изменена мярката за неотклонение на
ищеца/.
Съдът съобрази обстоятелството, че наказателното производство срещу А.С. е във връзка с неговата работа като митнически
инспектор, както и че същото е било и медийно оповестено, като името на ищеца
фигурира в медийните публикации, което неминуемо е довело до по-висок
интензитет на негативните емоционални преживявания у ищеца, психологическото му
равновесие е било нарушено, съпругата му се е притеснявала да не посегне на
живота си.
От показанията на свидетелката С.се установи,
че ищецът е бил уволнен, докато е бил в ареста, но на друго основание – съкращаване
на щата. Не е представена самата заповед за уволнение, респ. по делото не е
установено защо работодателят е
предпочел други служители пред ищеца, поради което няма основание да се приеме,
че оставането без работа на С. е вследствие на незаконното обвинение. Засягането
на професионалния авторитет на ищеца от обвинението обаче е несъмнено и е
предизвикало силно притеснение у него за бъдещата му професиолна реализация. Едва
пет години след уволнението от Митница
Свиленград е започнал работа.
Засягането
на доброто име на ищеца в обществото е довело до социалната му изолация. Приятели
и познати са се отдръпнали от него. Самият той също не е имал желание да
поддържа социални контакти. Дори и след приключване на наказателното
производство не е възстановил приятелския и социалния си кръг./св.С./. От друга
страна по делото се установи, че неговото семейство е продължило да го подкрепя,
съпругата му не е повярвала на обвинението
срещу него/св.С./. След приключването на наказателното производство ищецът е започнал
работа като данъчен инспектор в НАП.
Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода 2015 г. – 2020 г.,
съдът определи обезщетението по справедливост на 20 000 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 150 000 лв.
следва да бъде отхвърлен. При определяне размера на
обезщетението съдът съобрази и
практика на ВКС по сходен казус за присъдено обезщетение на друго лице
привлечено като обвиняем по същото наказателно производство, свързано с
професионалната му реализация – определение
№ 1327/31.05.2023 г. по гр.д. № 3566/2022 г. на ВКС.
По претенцията за законна лихва: Определеното обезщетение от 20 000
лева се дължи със законната лихва от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство – 23.04.2020 г.
(решение № 353/06.11.2015 г. по гр.д. № 892/2015 г. на ВКС, ІV г. о.).
По разноските: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и
направените по делото разноски за адвокат в размер на 591,46 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес за призоваване: гр. София,
бул. “Витоша“ № 2 да заплати на А.К.С., ЕГН **********, съдебен адрес: *** - за
адв. М.М., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 20 000 лв. /обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, производството по което е прекратено с постановление
от 12.02.2020 г. по пр.пр. №
332/2015 по описа на Специализирана
прокуратура, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, поради недоказаност на
обвинението, което постановление е влязло в сила на 23.04.2020 г./, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2020 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до пълния предявен размер
от 150 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А.К.С., на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, направените по делото разноски в размер на 10 лв. за
държавна такса и в размер на 591,46 лв. за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважаната част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: