№ 272
гр. София, 23.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110213463 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на /фирма/, ЕИК ***, против наказателно постановление
№ 571750-F591399 от 27.04.2021 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП -
гр. София, с което за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева на
основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, тъй като нарушението било
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а и трябвало да бъде взета предвид
извънредната епидемична обстановка в страната.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното
НП. Пледира за маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Не
претендира разноски.
Процесуалният представител на АНО моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Счита, че нарушението не било маловажно поради значителния
срок на забавата при подаване на отчета. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице имащо право да обжалва,
срещу акт подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на закона. Същата е
1
допустима, а производството е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, след съвкупен и поотделен анализ на доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
На 14.12.2020 г. в ЦУ на НАП постъпила информация от Агенцията по
вписванията относно юридическите лица, които не са подали годишен финансов отчет
за 2019 година в Търговския регистър. Въз основа на получената информация на
10.02.2021 г. свидетелката Д.Д. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр.
София, извършила проверка в Търговския регистър и установила, че дружеството-
жалбоподател /фирма/ не е изпълнило в законоустановения срок до 30.09.2020 г. (сряда
– работен ден) задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и
представяне за обявяване в Агенцията по вписванията в Търговския регистър на
Годишен финансов отчет за 2019 г.
До дружеството била изпратена покана, след което в сградата на НАП се явил
управителят, който подписал съставения АУАН № F591399 от 17.02.2021 г. за
посоченото нарушение, квалифицирано по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за счетоводството.
Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на
нарушението, а управителят не вписал възражения. Отчетът бил подаден на 16.02.2021
г., тоест след започването на проверката и един ден преди съставянето на акта.
АНО приел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 571750-
F591399 от 27.04.2021 г., с което за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за
счетоводството на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 200 лева на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството.
Изложената фактическа обстановка категорично се установява от показанията на
свидетелката Д.Д. и приложените по делото писмени доказателства. Показанията на
свидетелката Д. са последователни, логични, непротиворечиви и напълно съответстват
на събрания писмен доказателствен материал, отразеното в акта и наказателното
постановление, поради което съдът ги кредитира изцяло. Тя подробно разказа за
извършената проверка и констатациите от нея, като дава показания за обстоятелства,
които лично и непосредствено е възприела. Самото дружество също не оспорва
фактите по същество, а претендира за маловажност на деянието.
Предвид изложеното съдът намира за категорично доказана описаната по-горе
фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от
правна страна следното:
2
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити -
описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата
и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и
нормата, въз основа на която е определена санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от
ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. АУАН е бил издаден в едногодишен срок
от извършване на нарушението и в тримесечен срок от откриване на нарушителя, тъй
като информацията от Агенцията по вписванията относно юридическите лица, които
не са подали годишен финансов отчет за 2019 година в Търговския регистър, е
постъпила в НАП на 14.12.2020 г. и именно от този момент следва да се брои
тримесечният срок. НП е било издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административнонаказателната отговорност на търговеца не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват
правото му на защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП
само на това основание, без да разглежда спора по същество.
В АУАН е била допусната нередовност, като установеното нарушение е било
квалифицирано по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за счетоводството, но тази нередовност е
била отстранена от наказващия орган по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН и в издаденото
НП правилно нарушението е било квалифицирано по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за
счетоводството.
Дружеството-жалбоподател е търговец – еднолично дружество с ограничена
отговорност по смисъла на Търговския закон. Съгласно действалата към датата на
нарушението редакция на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, предприятията
публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните
доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите
или от съответния орган, за всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез
заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30
юни на следващата година. В закона е било въведено изключение само за срока през
2020 година, който заради извънредното положение е бил удължен до 30.09.2020 г., а
тази промяна касае настоящия случай, тъй като има действие за 2020 година и се
прилага относно годишните финансови отчети за 2019 година. Впоследствие от
01.01.2021 г. е влязла в сила актуалната редакция на нарушената разпоредба, която
вече предвижда срок за подаване на отчета до 30 септември на следващата година. В
конкретния случай категорично се установи от събраните по делото доказателства, че
/фирма/ не е изпълнило в законоустановения срок до 30.09.2020 г. (сряда – работен
ден) това свое задължение да публикува чрез подаване на заявление за вписване и
представяне за обявяване в Агенцията по вписванията в Търговския регистър на
3
Годишен финансов отчет за 2019 г. По делото няма приложена декларация и данни за
подадена такава по смисъла на чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството, с оглед на
което не може да се приеме, че дружеството-жалбоподател не е извършвало дейност
през 2019 г. и предвид на това да е било освободено от задължението си по чл.38, ал.1,
т.1 от Закона за счетоводството. Напротив, дружеството е подало годишна данъчна
декларация по чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане, в която е било
отбелязано, че за 2019 година нетните му приходи от продажби възлизат на 7834,32
лева, тоест то явно е извършвало търговска дейност през 2019 година. Настоящата
редакция на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, влязла в сила на 01.01.2021 г.,
тоест след извършването на нарушението, не се явява по-благоприятна за дееца по
смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, понеже и в двата случая срокът за подаване на отчета е
бил до 30 септември, поради което следва да се приложи чл.3, ал.1 от ЗАНН и законът
действал към датата на нарушението.
Нарушението е извършено от обективна страна, а доколкото отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна, то не следва да се обсъжда субективната
страна на нарушението, към която освен наличието на вина спадат причините и
мотивите за неговото извършване. Дори представляващият дружеството да не е знаел
за това задължение, то нарушението ще се яви непредпазливо, но съгласно чл.7, ал.2 от
ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а
този не е такъв, поради което дори да се изследваше субективният елемент, то отново
щеше да е налице административно нарушение. От друга страна основен принцип в
правото е, че незнанието на закона не е извинително. Изтъкнатите в жалбата причини
за неподаването на годишния финансов отчет (епидемичната обстановка в страната) на
първо място са ирелевантни, тъй като спадат към субективната страна нарушението, а
след като е наказано юридическо лице, то не се изследва въпросът за вината,
причините и мотивите за извършване на нарушението. Дружеството така е следвало да
организира работата си, че да не допуска извършване на нарушението. От друга страна
именно епидемичната обстановка в страната е била съобразена от законодателя, като
срокът за подаване на отчета е бил удължен от 30 юни до 30 септември, но
задължението не е било изпълнено в рамките на удължения срок.
Според чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството, който е задължен и не
публикува финансов отчет в сроковете по чл.38, се наказва с глоба в размер от 200 до
3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на
сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася
непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева. В случая нетните
приходи от продажби на санкционираното дружество за 2019 година възлизат на
7834,32 лева, поради което правилно е била наложена имуществена санкция в размер
на 200 лева. Наказанието е в минимален размер, поради което съдът не може да го
намалява повече.
4
Възражението, че отделно за нарушението е бил наказан и самият управител, в
качеството му на физическо лице, е неоснователно, понеже законът предвижда отделна
отговорност както за задълженото лице – управителя (глоба от 200 до 3000 лева), така и
имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за
отчетния период за предприятието, тоест няма дублиране на отговорността и наказване
два пъти за едно и също нещо. Всяко едно от тези лица носи самостоятелна
отговорност, може да е субект на нарушението и да бъде наказано отделно на
самостоятелно основание.
Съдът не намира, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН и деянието не следва
да се квалифицира като маловажен случай. Нарушението е на просто извършване,
което означава, че общественоопасните последици са настъпили със самия факт на
неговото осъществяване и липсата на вреди не може да е от значение за преценката
относно наличието на маловажен случай, а освен това не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Целта на законодателя
е да дисциплинира всички задължени лица, като ги ангажира да уведомяват службите и
обществото, чрез Търговския регистър за своята дейност – приходи и разходи.
Дружеството следва така да организира и осъществява дейността си, че да спазва
законовите изисквания. Наказанието се налага, именно защото то не е организирало
така своята работа, че да изпълнява в срок вменените му законови задължения. За
липсата на маловажност говори и обстоятелството, че отчетът е бил подаден със
закъснение от четири месеца и половина, и то едва след констатиране на нарушението,
тоест едва след намесата на контролните органи задължението е било изпълнено, което
е индиция, че при липса на намеса на органите на НАП, то е възможно и към
настоящия момент отчетът да не беше подаден. Липсата на вреди е основание за
налагане на санкция в по-нисък размер (същата е определена в минималния такъв), но
не и за маловажност на нарушението. Отново трябва да се подчертае, че епидемичната
обстановка в страната е била съобразена от законодателя, като срокът за подаване на
отчета е бил удължен с три месеца от 30 юни до 30 септември, но задължението не е
било изпълнено дори в рамките на удължения срок, а 139 дни след изтичането му.
Предвид изложените съображения, съдът намира атакуваното НП за
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
5
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв. Съдът намира, че в случая следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимума от 80 лева, тъй като делото не се отличава с правна и
фактическа сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание с даден
ход и беше разпитан един единствен свидетел.
Мотивиран от горното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 571750-F591399 от 27.04.2021
г., издадено от заместник директор на ТД на НАП - гр. София, с което за нарушение на
чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството на /фирма/, ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.74, ал.1 от Закона
за счетоводството.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател /фирма/, ЕИК *** да заплати на
Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - гр. София (ТД на НАП-
София) сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6