Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Делото е образувано пред въззивната инстанция по подадените две въззивни жалби от страните.Първата от тях е подадена от З. „Р.”,с.Я., обл. В.Т.,чрез пълномощника й адв.Н. И.-ВТАК, против Решение №614/23.12.2010 г., постановено по гр.д.№866/2010 г. по описа на ГОРС в частта му, с която е отхвърлен предявеният от кооперацията насрещен иск срещу „3 С С. В. Т.” О., със седалище и адрес на управление гр.В.Т., ул.”Ф. Т.”, №..., представлявано от управителя С.К., за сумата 7372,93 лв,представляваща обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане- кражби на гориво .В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението в тази му част.Въззивният жалбоподател счита, че първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за липса на договорни отношения между страните за процесния период след изтичането на срока на договора от 13.04.2006 г ,респ. за наличието на „джентълменско споразумение” между тях в този период.В този смисъл безспорно било, че към датата на извършване на престъпните посегателства на охранявания обект ищецът чрез неговите служители е продължавал да охранява обекта, за което е получавал съответно възнаграждение.Счита за безспорно установено също, че кооперацията е претърпяла щети в размер на 7372,93 лв вследствие на престъпните посегателства, респ. бездействието на охранителната фирма, което ангажира нейната деликтна отговорност.В този смисъл изводите на съда, че не са установени неправомерни действия на служителите на охранителната фирма са неправилни и необосновани.Установено било от писмените доказателства, че именно служители на дружеството-ищец са охранявали обекта по време на двете кражби на гориво.Следователно те не са изпълнили добре функциите си по охрана на обекта.В този смисъл не следвало да се кредитират показанията на сочените от ищеца свидетели, които са служители във фирмата му.Обясненията им за недостатъчна информираност какво количество нафта се е съдържало в цистерните, за слабата осветеност на обекта и т.н.били недостоверни с оглед на факта, че те три години са охранявали този обект.Освен това източването на четири тона нафта предполага наличието на повече лица и техника в обекта, което пък означава, че при минимална добросъвестност при изпълнение на функциите си по охрана, те биха забелязали кражбите и не биха допуснали щети .Жалбоподателят иска отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго, с което да бъде уважен насрещният иск.Претендира разноски. Вторият жалбоподател”3 С С. В. Т.” О., със седалище и адрес на управление гр.В.Т.,ул.”Ф. Т.”, №...,чрез процесуалния си представител адвокат Ж. Д. ВТАК, с жалбата си до съда оспорва Решение №614/23.12.2010 г. на ГОРС, постановено по гр.д.№866/2010 г. по описа на съда , в частта му, с която са отхвърлени първоначалния и инцидентния установителен иск,предявени срещу ответника З. „Р. –Я.” с.Я., първият за присъждане на сумата 8175,09 лв неизплатено възнаграждение по Договор от 12.04.2006 г. за периода 01.08.2009 г.-30.11.2009 г. заедно с лихвите, а вторият- за приемане за установено, че протоколите, съставени на 24.08.2009 г. и на 28.09.2009 г. от комисия в състав Е. Т.И.,С. Г.С. и В. А.М.- служители в кооперацията-ответник, са неистински.Счита, че съдът не е интерпретирал задълбочено съдържанието на сключените договори и последващите анекси към тях, поведението на ответната страна, както и разпоредбите на ЗЗД. Излага съображения, че договорът между страните ,сключен ан 12.04.2006 г. за охрана на обект на кооперацията не е прекратен, а е продължен с анекс, по който насрещната страна не е възразила.След като страната не е възразила и го е приела , то срокът на договора автоматично се продължава.Дружеството- ищец е продължило да изпълнява без противопоставяне от насрещната страна задълженията си по договора, поради което той е бил продължен за неопределен срок, нещо което съдът не е обсъдил.Ответната страна не е представила доказателства за плащане на възнаграждението.Поради това основният иск според жалбоподателя е основателен и доказан. По отношение на инцидентния установителен иск за неистинност на оспорените два протокола , жалбоподателят счита, че съдът не е обсъдил обстоятелството, че липсите не са отразени счетоводно през месец август, и септември, 2009 г., когато са констатирани с протоколите, а едва в края на годината, което поставя под съмнение датите на съставянето на оспорените документи, още повече , че те са съставени от служители на кооперацията, неприсъствали при зареждането на цистерните и на тях липсва подпис на лице от охранителната фирма.Счита, че правилно съдът е отхвърлил насрещния иск,тъй като не е доказано извършването на кражба, както и че такава е извършена по времето когато фирмата е охранявала обекта.Иска отмяна на решението в обжалваната му част и решаване на делото по същество, при което да бъде уважен първоначалният и инцидентният установителен иск, като в останалата му част решението бъде потвърдено.Претендира разноски. В законоустановения срок не са постъпили отговори на двете въззивни жалби. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение е даден отговор на предявените от ищеца обективно съединени искове с правно основание чл.258 и сл., вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД и предявен от ответника срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД.Съдът е отхвърлил предявения от ищеца „С С. В. Т.” О. инцидентен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено по отношение на ответника З. „Р.” с.Я., че оспорените от него протоколи с дати 24.08.2009 г. и 28.09.2009 г., за констатирани липси на гориво ,съставени от служители на кооперацията, са неистински.Със същото решение е отхвърлен предявеният първоначално от ищеца срещу ответника иск за присъждане на сумата 8175,93 лв, представляваща неизплатено възнаграждение по Договор от 12.04.2006 г. за периода от 01.08.2009 г. до 30.11.2009 г., както и лихви върху тази главница Със същото решение е отхвърлен и предявеният от ответника срещу ищеца насрещен иск за сумата 7372,93 лв, представляваща обезщетение за претърпени вреди от непозволено увреждане поради допускане на престъпно посегателство върху имущество на кооперацията в охранявания от ищеца обект. За да стигне до това решение първоинстанционният съд е събрал и обсъдил посочените от страните писмени и гласни доказателства, и е изслушал заключение на вещо лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Правилно и въз основа на представените писмени доказателства съдът е приел, че между страните е имало сключен договор на 12.04.2006 г., в сила от 13.04.2006 г., по силата на който З. „Р.” с.Я., в качеството си на възложител възлага на „3 С С. В. Т.” О., в качеството му на изпълнител да организира и изпълнява нощна въоръжена физическа охрана, разрешена по надлежния ред от компетентни органи на обект „С.” на кооперацията.В този договор се съдържат всички съществени елементи на договора – страни, предмет, възнаграждение за услугата и срок.Подробно са формулирани дейностите по охраната, както и контролът по тях.Срокът на договора е 12 месеца, считано от 13.04.2006 г.Уговореното месечно възнаграждение за изпълнителя е променяно двукратно с анекси от 01.01.2007 г. и от 01.01.2008 г., като последното възлиза на 1320 лв без ДДС.Съгласно раздел VI, т.4 от договора, изменения и допълнения на този договор се извършват от страните в писмена форма.С цитираните анекси са направени изменения на договора по отношение размера на дължимото на изпълнителя за услугата възнаграждение.Второто от тях е след изтичане на уговорения в договора срок, т.е. след датата 13.04.2007 г.Установено е по делото, а и не се спори между страните, че дейността по охраната на обекта е продължила до края на месец ноември, 2009 г., както и че кооперацията-ответник е заплащала за тази дейност на изпълнителя до края на месец юли, 2009 г., след което е преустановила плащанията.Дружеството-ищец е представило по делото три броя фактури за извършената от него услуга за периодите м. 08., 10. и 11, 2009 г.на обща стойност 6108,89 лв, както и предизвестие от 02.11.2009 г., че прекратява договора сключен на 13-04.2006 г., считано от датата 02.12.2009 г.Вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза установява, че дължимото съобразно уговорката между страните възнаграждение за периода от 01.08.2009 г.- 02.12.2009 г. е 8101,63 лв при условие че е налице валиден договор.Ответната страна не доказва плащане на това възнаграждение, като спори наличието на основание за това.Твърди липса на договорни отношения за процесния период. За да отхвърли предявения първоначален иск, първоинстанционният съд, анализирайки установените факти, е приел, че липсват договорни отношения между страните за периода 01.08.2006 г.- 02.12.2009 г., при което на заявеното от ищеца договорно основание не следва да се присъжда исковата сума.Изводите си съдът е направил, тълкувайки цитирания по-горе договор от 12.04.2006 г., в сила от 13.04.2006 г. и анексите към него.Правилно съдът е квалифицирал взаимоотношенията между страните по договора като такива по договор за изработка и по-специално неговата разновидност- договор за услуга, като е посочил приложимите разпоредби на чл.258—259 от ЗЗД.Посочил е в мотивите, че този договор е двустранен, възмезден, консенсуален и неформален.С една от клаузите на договора обаче страните дерогират закона като заявяват волята си всяко изменение на договора да бъде в писмена форма.Анексите, подписани след сключването на договора, с дати 01.01.2007 г. и 01.01.2008 г. и касаещи увеличаване на възнаграждението са в писмена форма съгласно цитираната уговорка в основния договор.Те обаче не обхващат всички съществени елементи на сделката.Не е посочен нов срок, което съобразно естеството на предмета на договора- услуга, която ще се извършва напред във времето, представлява съществен елемент от сделката.При липсата на такава писмена уговорка не може да се приеме,че договорът е бил подновен и за това има насрещни съвпадащи волеизявления.Такива би следвало да се направят писмено, съгласно основния договор.Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че за процесния период липсват доказани договорни правоотношения между страните и на заявеното от ищеца основание- договорно- искът не може да бъде уважен.Отделен е въпросът ,че услугата реално е извършвана в този период от ищеца без противопоставяне на ответника и че не е заплатена.При липса на договорни отношения обезщетение би могло да бъде търсено на извъндоговорно основание.Съдът обаче, в съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес, е дал отговор на предявения иск с посоченото в него основание, съобразявайки твърдените в исковата молба обстоятелства.Настоящата инстанция напълно споделя мотивите за липсата на доказани договорни правоотношения между страните в процесния период и препраща към тях съгласно чл.272 от ГПК.В този смисъл решението в частта му, с която е отхвърлен основният иск и акцесорните искове за лихви се явява правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено. Неоснователен е доводът в жалбата, че след изтичането на срока на договора и след като ищецът е продължил да извършва услугата без противопоставяне на насрещната страна, то договорът се счита автоматично продължен.Липсва законова уредба в тази насока по отношение договора за изработка.Подобно положение се отнася за договора за наем,какъвто в случая не се разглежда.При липса на уговорен срок, съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага.А съгласно чл.70, ал.1 от ЗЗД ,срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните, или от естеството на задължението.В случая естеството на задължението –продължаваща във времето услуга- показва, че срокът е уговорен в полза на двете страни, от една страна за да се очертае обема на работата, която изпълнителят ще извършва и от друга- да се определи адекватно възнаграждение съответно на пазарните цени на този вид услуга.Затова страните са изразили воля писмено да изменят условията на договора- нови цени, нов предмет, нов срок.Липсата на ясно писмено посочване на тези елементи е равна на липса на договор. Не променя обстоятелствата и фактът, че кооперацията-възложител е продължила да ползва услугата и след прекратяването на договора- 13.04.2007 г., като е заплащала тази услуга до известно време- м. 07.2009 г.Това нейно поведение не е равнозначно на продължен договор по изложените по-горе съображения, че следва да се тълкува изрично изразената и то в писмена форма воля на страните, каквато в случая липсва. По отношение на предявения от ответната страна насрещен иск за претърпени от нея вреди от лошото изпълнение на възложена на ищеца работа по охрана на обекта ,изводите на съда са правилни и законосъобразни.Те са свързани с изложеното по-горе: от една страна за недоказаност на договорни отношения между страните в проц;есния период, а от друга- за липса на доказателства относно виновно поведение на служителите на фирмата-ищец и на причинна връзка между настъпили щети от кражби през м. 08. и 0. 2009 г. и тяхно виновно бездействие.След като се приема, че ищецът няма договорно задължение да охранява обекта и не му се следва възнаграждение на това основание, то следва логично да се приеме,че не могат да се отправят към него изисквания,респ. да се говори за неправомерно поведение, в случая бездействие.От друга страна, констатирани са липси на гориво, като това е оформено с два протокола изготвени и подписани от служители на кооперацията-ответник.За тези липси се установява, че не са осчетоводени както изисква нормативната уредба в същите месеци на констатирането им, а именно август и септември, 2009 г., а чак в края на годината, което води до съмнение, че протоколите са съставени в по-късен момент и за други нужди.Те не носят подпис на служител от охранителната фирма.По съществото си представляват частни свидетелстващи документи, които ако са автентични, доказват само, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от лицата, които са ги подписали.В случая оспорването на истинността на двата протокола за констатирани липси с дати 24.08.2009 г. и 28.09.2009 г. е останало недоказано, тъй като самите подписали ги лица са заявили, че подписите са техни.В този смисъл правилно съдът е отхвърлил като недоказан предявеният от ищеца инцидентен установителен иск за установяване неистинността им.Това обаче не придава на тези документи доказателствена сила по отношение на датата и съдържанието им.Също така и цитираните недовършени досъдебни производства, образувани срещу неизвестен извършител и спрени, не установяват извършени престъ´ления, извършител, начина и времето на извършването на кражбите на гориво от охранявания обект и по-специално дали това е станало по времето когато служители на ищцовото дружество са го охранявали.И в този си част по отношение отхвърления насрещен иск решението е правилно и законосъобразно. Въззивната инстанция счита обжалваното решение във всичките му части за правилно и законосъобразно, поради което то следва да бъде потвърдено.При този изход на делото, поради неоснователността на двете въззивни жалби, разноските пред въззивната инстанция следва да си останат така както са направени от страните. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №614/23.12.2010 г., постановено по гр.д.№866/2010 г. на Горнооряховски районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |