№ 274
гр. Варна, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Светлозар Г. Георгиев
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора И. П. С.
като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Частно наказателно
дело № 20243100201558 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.32, вр.чл.16, ал.1-8 от Закон за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции /обн. ДВ бр.15/2010г./
/ЗПИИАКОРНФС/, образувано по искане на Централна агенция за съдебни
събирания към Министерството на правосъдието и сигурността на Кралство
Нидерландия, с правно основание Рамково решение 2005/214/ПВР, с което се
иска признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова санкция –
глоба, наложена на българския гражданин А. А., роден на ***г., с последен
известен адрес: ул. „*** гр. Варна, България.
От направената служебно справка в система НБД на данните посочени от
молещата държава отговаря българският гражданин А. И. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Варна, ж.к. „***.
В съдебно заседание представителят на ВОП предлага искането да бъде
уважено и акта на съдебния орган да бъде признат от българските съдебни
власти и изпратен за изпълнение на ТД НАП–Варна.
Засегнатото лице А. не се явява, за него се явява адв. В. Л. от ВАК,
определен за служебен защитник и Мила А.а – съпруга на засегнатото лице,
която заявява, че съпругът й знае за делото, отсъства от страната, но желае
1
доброволно да заплати наложената санкция.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните прие следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение
205/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, се установява, че с акт № 6062 5422 6454 6114 -
постановен на 09 март 2024г., влязъл в сила на 20 април 2024г. на несъдебен
орган Bonnen & Transacties Transactiemod /Разписки и транзакции/,
Нидерландия е наложена финансова санкция - глоба на българския
гражданин, А. И. А., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Варна, ж.к. „***,
в размер на 380 евро, за това, че на 29 февруари 2024г. в 13:09ч. държал в
ръката си мобилен телефон по време на управление на МПС в нарушение на
чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
Представеното удостоверението съдържа всички реквизити, предвидени,
както по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от
24.02.2005 г., така и според изискванията на Приложение № 2 към
ЗПИИАКОРНФС, тоест налице са всички предпоставки за признаване и
изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция по
отношение на засегнатото лицето.
Извършеното от А. нарушение не попада в хипотезата на чл. 30, ал. 2 от
Закона, за които не се изисква двойна наказуемост. С оглед горното, за да бъде
признато решението, съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона деянието, за което е
санкционирано засегнатото лице следва да съставлява престъпление или
административно нарушение и по българското законодателство, независимо
от елементите на състава по законодателството на издаващата държава. В
случая настоящият състав счита, че се касае за нарушение представляващо
такова и по българското законодателство. При тези факти, съдът намира, че с
деянието си засегнатото лице е осъществил състава на административно
нарушение по българското законодателство, предвиждащо административно
наказателна отговорност по чл. 104а от ЗДвП – На водача на моторно превозно
средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му.
Съдът не констатира наличие на която и да е от отрицателните
2
предпоставки за отказ за признаване на чуждия съдебен акт, уредени в чл.35 от
ЗПИИАКОРНФС. Засегнатото лице е бил уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава за правото си да обжалва
решението, както и сроковете за обжалване.
С оглед горното, ВОС счита, че актът следва да бъде признат и изпълнен
от посочения в чл.22, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС орган – Националната агенция
за приходите, като на основание чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС
равностойността на наложената финансова санкция се определи в български
левове по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на
финансова санкция, който към посочената дата е за 1 евро – 1, 95583 лева.
Равностойността на санкцията от 380 евро е 743,22 лева /седемстотин
четиридесет и три лева и двадесет и две стотинки/.
Водим от горното, съставът на ВОС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение на несъдебен орган - Централна агенция за
съдебни събирания към Министерството на правосъдието и сигурността на
Кралство Нидерландия с № 6062 5422 6454 6114, постановен на 09 март
2024г. и влязъл в сила на 20 април 2024г. за наложена финансова санкция -
глоба на българския гражданин А. И. А., ЕГН ********** в размер на 380
евро, равняващи се на 743,22 лева.
Решението подлежи на предварително изпълнение, като копие от
решението да се изпрати незабавно на ТД на НАП - Варна за изпълнение,
която веднага да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно с писмо компетентния орган на издаващата
държава - Централна агенция за съдебни събирания към Министерството на
правосъдието и сигурността на Кралство Нидерландия за признаването и
изпращането на решението за налагане на финансова санкция на
компетентния орган - ТД на НАП - Варна, както и за приключване на
изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС да се изпрати и
на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението обявено в съдебно заседание, в присъствието на страните и
3
подлежи на обжалване в 7 дневен срок пред Апелативен съд - гр. Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4