РЕШЕНИЕ
№ 664
гр. Пловдив, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20255300501098 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”***, чрез
юрисконсулт К. З. срещу решение № 60/10.02.2025г. по гр.д. № 263/2024г. на
Асеновградски районен съд. С обжалваното решение е осъдено „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул.”****, представлявано от В. Г., А. Д., Н. С. и Л.Т., да заплати на З. Й. М.,
ЕГН ********** от гр. А., ул.“****, сумата от 1 250 лева (хиляда двеста и
петдесет лева), частично от пълен размер от 8195,61 лева, представляваща
получено без правно основание поради недействителност на договор за
потребителски кредит от 15.02.2023г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 05.02.2024г. до окончателното й заплащане, както
и сумата от 243,50 лева (двеста четиридесет и три лева и петдесет стотинки),
направени по производството разноски.
Решението се обжалва изцяло.
Жалбоподателят „Ти Би Ай Банк“ ЕАД навежда доводи за допуснато
1
съществено процесуално нарушение, като жалбоподателят е направил
възражение, че доказателствената тежест трябва да бъде вменена на ищеца,
който не е представил договора, на който се позовава, като съдът погрешно е
указал доказателствената тежест по делото. Сочи се, че основният въпрос по
делото е дали застрахователната премия съставлява разход, който трябва да се
включи в общите разходи и да се включи в ГПР, като според жалбоподателя
отговорът на този въпрос е отрицателен, а договорът за потребителски кредит
не нарушава чл.12, ал.1, т.10 от ГПК и е действителен. Иска се отмяна на
решението и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноските по
делото. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар за насрещната страна.
Постъпил е отговор от З. М., с който решението се намира за правилно и
законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване. Претендират се
разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Асеновград приема, че като писмено доказателство по делото е
приет договор от 15.02.2023г., чието съдържание съвпада с описаното в
исковата молба. Същият обаче е подписан само от кредитора. При това
положение АРС приема, че действително липсват две насрещни изявления,
които съвпадат, съответно и съглашение между две лица, за да се създаде
правна връзка между тях. Приема се, че от съдържанието на договора се
установява, че размерът на кредита е 20 000 лева, а на застрахователната
премия е 8759,92 лева. В него е посочено, че общият размер на кредита е
28759,92 лева, като сумата от 20000 лева се превежда по банкова сметка на
кредитополчуателя, а сумата от 8759,92 лева – по банкова сметка на
съответния застраховател. Уговореният лихвен процент е 30,39, а ГПР –
2
35,04%.
През ОС Пловдив е приет като доказателство и сертификат по
застрахователна програма „Защита на кредита“ и ползващо се лице по
допълнителна медицинска услуга „второ медицинско мнение“ между З. М. и
„Кардиф Животозастраховане клон България“, от което е видно, че договора за
кредит е застрахован на ** тоест в деня на подписване на договора за кредит.
За да уважи иска РС Асеновград е приел, че съгласно пар. 1, т. 1 ДР на
ЗПК " общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора запотребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит. Следователно по силата на императивните разпоредби н а чл. 19, ал.
1 ЗПК и §1.т1. от ДР на ЗПК застрахователната премия съставлява разход по
кредита, а не част от главницата. При включването й в ГПР реалният му
размер е много по-висок от посочения – 106,21% (видно от заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза).
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че основният въпрос
по делото е дали застрахователната премия съставлява разход, който трябва да
се включи в общите разходи и да се включи в ГПР, като според жалбоподателя
отговорът на този въпрос е отрицателен, а договорът за потребителски кредит
не нарушава чл.12, ал.1, т.10 от ГПК и е действителен.
Въззивният съд приема, че нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита. Тази
величина се посочва съгласно решение на СЕС от 19.12.2019г. по дело № С-
290/19г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267
ДФЕС от Krajský súd v Trnave (Окръжен съд Търнава, Словакия) Член 10,
параграф 2, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити
и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, изменена с Директива
2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл,
че не допуска в договор за потребителски кредит годишният процент на
разходите да бъде посочен не като една-единствена ставка, а като диапазон
между минимална и максимална ставка.
3
Освен това налично е изискване да се изчисли ГПР като една-
единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая /т.2 б.“г“
от Приложение №1 към ЗПК/. В казуса това е извършено и ГПР е представен
като една ставка от 35,04 %. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Това налага при изчисляването на тази ставка на ГПР да се вземат
предвид всички разходи по кредита свързани с договора за кредит. А в казуса
не е взета предвид при изчислението на ГПР на сумата за застрахователна
премия от 8 759,92 лева за застраховка защита на кредита. Тоест ставката на
ГПР не отразява всички дължими суми по кредита.
Доколкото чл.19 ал.1 ЗПК изисква всички общи разходи по кредита да се
включат в ГПР, а §1 т.1 от ДР на ЗПК ясно сочи, че под общи разходи по
кредита следва да се имат предвид всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Изключение е само разхода за
нотариалните такси. В процесния договор за кредит застрахователните
премии са общ разход по кредита, според настоящия съд. Това е така защото
тези суми неправомерно са били включени в главницата която от 20 000 лева е
изчислена на 28 759,92 лева. Като по този начин разходите по кредита са били
включени в заемната сума неправомерно, а не в разходната част на ГПР.
Ето защо въззивният съд намира, че сключването на този договор за
застраховка е бил задължително условие за получаване на кредита и е част от
прилаганите на търговски клаузи и условия от кредитора „Ти Би Ай Банк”.
Разбира се, че потребителят се е съгласил с тази клауза на договора и го е
подписал доброволно, но това е било част от политиката на банката и договор
не би се сключил без тези клаузи, ето защо това са разходи за допълнителни
4
услуги, свързани с договора за кредит, по правилото на §1 т.1 от ДР на ЗПК.
Този разход за клиента е следвало да се включи в ставката на ГПР, а в
договора изрично е посочено, че тези застраховки не се включват като разход в
изчисления ГПР, защото това е част от главницата по договора, която се
дължи като усвоена сума по кредита. Ето защо обжалваното решение е
правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. В полза на пълномощника на
ищеца адв.Д. Б. следва за оказаната безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 от
ЗА да се присъдят за тази инстанция разноски в размер на 300 лева.
Мотивиран така съдът.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 60/10.02.2025г. по гр.д. № 263/2024г. на
Асеновградски районен съд.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. С., ул.”*** да плати на Д. Г. Б., от Адвокатска колегия –
Пловдив с адрес на упражняване на дейността гр.П., ул.“***, сумата от 300
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
защита и съдействие на З. Й. М., ЕГН ********** по въззивното дело пред ОС
Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5