Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
29.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на двадесет и девети септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Ива
И., като разгледа гр.д. №9308 по описа на СГС за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на К.Н.Д.
ЕГН ********** с адрес *** и К.К.Д. ЕГН ********** с адрес *** чрез Адвокатско
дружество „Г.и П.“ срещу Д.С.С. ЕГН ********** *** за осъждането му да заплати на К.Д.
сума в размер на 150 300лв., представляваща платена цена по недействителен
договор и като такава, платена без основание, ведно със законната лихва за
забава от деня на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и
срещу В.А.К. ЕГН ********** *** за
осъждането му да заплати на К.К.Д. и К.Н.Д. при
условията на пасивна солидарност сумата от 17 000 евро и сумата 12 034лв.,
представляващи получени без основание суми от В.К., а в условията на
евентуалност представляващи обезщетение по чл.42 ал.1 ЗЗД, дължимо от мнимия
пълномощник В.А.К., както и законна лихва върху тези суми от деня на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че на 26.09.2016г. сключили
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в НА №155 том VIII, рег.№18682, дело №1271 ат 2016г. на нотариус И. ***
действие СРС, съгласно който договор продавачът Д.С.С.
чрез пълномощника си В.А.К., продава на К.Н.Д. и К.К.Д.
при различни квоти, собствения си недвижим имот – апартамент №9, ул.“*******,
гр.София при продажна цена от 150 300лева, която да бъде заплатена по сметка на
Д.С. в „Общинска банка“ АД в деня на сделката. Ищците твърдят, че сумата била
преведена от сметка на К.Д. по сметка с титуляр Д. С. в ОБ АД.
Освен това плащане на 26.09.2016г. в
присъствието на брокерите на В.К. в качеството му на пълномощник на С. ищците
превели още 17 000евро и 12 034лв. за привеждане на апартамента в годен за живеене
вид, за което пълномощникът подписал разписка.
С Решение №5243 от 01.08.2018г. по
гр.д.№529/2017г. на СГС, в сила от 18.09.2018г. било признато за установено, по
иск с правно осн.чл.108 ЗС, заведен от Д.С., че
последният е собственик на процесния недвижим имот,
като ищците Д.били осъдени да предадат владението на имота. По делото като
подпомагаща страна на ищците бил конституиран В.А.К..
Ищците обосновават правния си интерес от
предявяване на настоящите искове с факта, че са превели сумата от 150 300лв. по
сметка на Д.С. с основание покупка на ап.9, ул.“******* в изпълнение на
задължението си по договора да заплатят цената. Доколкото продавачът по
договора се е позовал на неговата недействителност и тя е била съдебно
призната, връщането на процесния имот от ищците има
за последица връщане на получената по сметка на продавача продажна цена.
По отношение на втория ответник К.
претендират връщане на заплатените му суми на основание, че не е имал надлежно
учредена представителна власт, както за подписване на договора, така и за
получаване на суми от името на С. в качеството му на негов пълномощник.
При условията на евентуалност спрямо него се
претендират сумите като обезщетение под формата на претърпени загуби.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците.
Ответникът В.К. не е упражнил правото си на
писмен отговор.
Ответникът Д.С. е депозирал писмен отговор в
законов срок. Оспорва иска по основание и размер, като излага подробни доводи.
Сочи, че на 19.09.2016г. била открита сметка от негов пълномощник в ОБ АД на
негово име. На 26.09.2016г. К.Д. е извършил превод от 150 300лв. с основание
покупка на ап.9, ул.“*******. След това на два транша на 27.09.2016г. и на
30.09.2016г. били преведени съответно сумите 97 500лв. и 52 500лв. по две
банкови сметки в ОББ АД и в „У.К.Б.“ АД с титуляр В.А.К. с посочено основание
връщане на заем.
Ответникът твърди, че след входиране на исковата си молба с правно осн.чл.108
ЗС, на 24.01.2017г. подал жалба до СРП срещу В.К. за извършено от него
престъпление по чл.212 ал.1 НК. Била образувана пр.преписка, като в хода на
производството било установено, че чрез използване на неистински документ е
получил без правно основание чуждо движимо имущество – продажната цена на ап.9,
ул.“*******.
Ответникът сочи, че в материалите по ДП
№473/2017г. по описа на СлО на СГП се съдържа
оригиналът на Пълномощното от Д.С. с упълномощено лице В.К., заверено с апостил от Ирландия с №45211, подписано от М. К. в
качеството му на нотариус в гр.Дъблин на 25.08.2016г.
Оспорва автентичността на това пълномощно.
Твърди, че не познава цитираните в исковата
молба лица И. И. и Н.Б..
Твърди, че не е упълномощавал никого да
продава апартамента му, както и че не е получавал никакви пари във връзка с
тази продажба.
Съдът, като прецени твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в НА с № 29, том II, рег.
№ 3915, дело № 210/09,08,2005г. на нотариус А. Б. –с район на действие СРС,
рег. № 391 в НК/л. 19/ „П.К.“ ООД, в качеството на продавач е прехвърлило на Д. С.С., в качеството
на купувач собствеността върху АПАРТАМЕНТ № 9, находящ
се в жилищна сграда в гр. София, община Столична, район „Лозенец", улица „********етаж
- кота + 10,65 метра, със застроена площ от 106,11
кв.м., състоящ се от: коридор, дневна с кухненски бокс, две спални, тоалетна,
баня с тоалетна и два балкона, при съседи: стълбище, ул. „Русалийски
проход", съседен парцел, двор, апартамент 10, ЗАЕДНО с припадащите му се
мазе № 12 с площ от 5,20 кв.м. при съседи: коридор, ул. „Русалийски
проход", съседен парцел, мазе № 13 и заедно с 4,41 % идеални части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата, съставляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ - парцел III-534, 535, в квартал № 1-а, местност „Драгалевска
спирка", с площ на УПИ 717 кв.м., при граници: ул. „Русалийски
проход", УПИ IV-536, 537, 538, УПИ VII-533. Към момента на придобиване
на имота ищецът не е бил в брак /Решение
№ 281 от 15,07,2003 г. по гр.д. № 216/2003 г. по описа на РС – гр. Сандански
/л. 13/ е бил прекратен бракът между ищеца и Петрана Илиева Стоянова. /
С договор за посредничество от 26.09.2016г.,
сключен между ищецът К.К.Д., в качеството му на
възложител и „Д.Х.Т.Р.Е.“ ООД, в качеството му на посредник са постигнали съгласие,
с което посредникът приема да извършва срещу възнаграждение посредническа
дейност за намиране, както и сключване на предварителен и/или окончателен
договор за покупко-продажба на процесния апартамент.
По силата на споразумение за предоставяне на
депозит от 16.08.2016г. К.Н.,
представляващ К.Д.е предоставил на „Д.Х.Т.Р.Е..“ ООД паричен депозит от 2000лв.
в брой като гаранция за закупуване на процесния
недвижим имот.
С депозитно споразумение от 17.08.2016г. ищците
като купувачи чрез управителя на „Д.Х.Т.Р.Е..“ ООД са предали на управителя на „Л.Ф.Ю
БГ“ ООД А. И., представляващо Д.С. като
продавач, сумата от 2000,00лв. – депозит за процесния
недвижим имот.
С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в №155, том VIII, рег. №18682, дело
№1271/2016г. от 26.09.2016г. на И. *** действие СРС, рег. № 039 в НК, процесния недвижим имот е продаден от името на Д.С., чрез
пълномощник -В.А.К. на ищците К. и К.Д.при продажна цена в размер на 150 300,00лв.,
която пълномощникът К. е заявил, че е съгласен да бъде получена по сметка на
продавача Д.С. в Общинска банка в деня на сделката.
По делото е представено пълномощно от
19.08.2016г. с упълномощител Д.С.С.,
с което лицето В.А.К. е упълномощен да се разпорежда с процесния
недвижим имот, да го представлява в качеството му на собственик пред държавни
органи. Пълномощното е удостоверено от М. К. – нотариус, Дъблин, Ирландия.
Поставен е и апостил №44214 от 19.08.2016г.
По делото са представени декларация по
чл.264, ал. 1 от ДОПК и декларация по чл.25, ал. 8 от ЗННД, с посочен
декларатор Д.С. и отново удостоверени от М. К. – нотариус, с поставени апостили №44216 и № 44217 от 19.08.2016г.
Представено е платежно нареждане от 26.09.2016г.,
с основание „покупка на ап. №9, ул.„*********с което К.Д. е наредил плащане на
сумата от 150300,00лв. по сметка ********* на Д.С. при Общинска банка.
Представена е разписка, издадена от В.К.,
посочен като пълномощник на Д.С. за получаване от него на сумите от 17000,00
евро и 12034,00 лв., като е посочено, че сумите са платени като част за
привеждане на апартамента годен живеене.
Видно от представеното извлечение от сметка
IBAN № *********, с титуляр Д.С.С. на 26.09.2016г. е
получен превод в размер от 150 300,00лв. от сметка*********, с наредител К.Д., с основание покупка на ап.9 ул. *********На
27.09.2016г. е извършен превод на сумата от 97500,00 лв. към сметка IBAN ***, с
получател В.А.К. и основание „връщане на заем“.
На 30.09.2016г. е извършен превод на сумата
от 52 500,00 лв. към сметка *********, с получател В.А.К. и основание „връщане
на заем“.
Представено е писмо на МВР рег.№А-16169 от 07.06.2017г.
на МВР, Дирекция Международно оперативно сътрудничество до началника на 01 РУ –
СДВР, с което последният е уведомен, че е получен отговор от ирландските
компетентни служби, според който не е установено вписване на М. К., клетвен
комисар, Дъблин, като апостилът привидно заверен от Департамента
за външни работи и търговия не е истински.
Представено е потвърждение на уведомление за
извършено престъпление относно: кражба от тежък характер, допълнително
представяне от 17.01.2017г. по преписка D1/4241 16/2015г. на Полицейско
управление – гр. Виена, Република Австрия, от което се установява че на 17.01.2017г.
е било подадено съобщение за престъпление, извършено на 23.12.2015г., 15:15 – 15:20часа в гр.Виена, като предмет на престъплението е
посочен чуждестранен задграничен паспорт.
От приложеното Постановление от 12.06.2017г.
на прокурор при СРП се установява, че пр.пр.№1072/2017г.
е била образувана по сигнал на Д.С.С. във връзка с това, че апартаментът му в гр.София,
ул.“******* е бил продаден чрез пълномощник на лицата К. и К. Д., като не бил
упълномощавал никого да продава апартамента. Отразено е в постановлението, че
било установено, че чрез използване на неистински документи В.К. е получил без
правно основание чуждо движимо имущество – продажната цена на апартамент,
собственост на С. и в предвид стойността на апартамента 150 300,00лв.,
щетата е в особено големи размери, поради което е от компетентността на СГП.
С влязло в сила съдебно решение от
01.08.2018г. по гр.д.№529/2017г. по описа на СГС е признато за установено по
предявен иск по чл.108 от ЗС от Д.С.С. срещу К.Н.Д. и
К.К.Д., че С. е собственик на процесния
недвижим имот АПАРТАМЕНТ № 9, находящ се в жилищна
сграда, в град София, Столична община - район „Лозенец” на ул. „*******, със
застроена площ на апартамента от 106,11кв.м., състоящ се от: коридор, дневна с
кухненски бокс, две спални, тоалетна, баня с тоалетна и два балкона, при
съседи: стълбище, ул. Русалийски проход, съседен
парцел, двор, апартамент № 10, заедно с припадащото се МАЗЕ № 12, с площ от
5,20 кв.м., при съседи: коридор, Русалийски проход,
съседен парцел, мазе №13 и заедно с 4,41% ид.части от
общите части на сградата и съответните ид.части от
правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, съставляващо
УПИ парцел III-534,535, кв.1, м.Драгалевска спирка, с площ на УПИ 717кв.м., при
граници: улица, Русалийски проход, УПИ
ІV-536,537,538, УПИ VІІ-540, УПИ ІІ-533 на основание договор за
покупко-продажба, обективиран с нотариален акт с №
29, том II, рег. № 3915, дело № 210/09,08,2005г. на нотариус А. Б.-район СРС и
ги е осъдил да им предаде владението върху имота.
За изясняване на делото от фактическа страна
съдът е допуснал събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.
И. и Йорданка Велева.
От показанията на св.И. се установява, че тя
е била управител на „Д.Х.Т.Р.Е..“ ООД и е била посредник при закупуване на процесния имот от К.Д.. Твърди, че след подписване на
нотариалния акт при нотариус Д.трябвало да бъде извършен превода на парите за
закупуване на апартамента. На сделката присъствали тя като брокер, ищците като
купувачи, за насрещната страна присъствали брокер на продавача и негов
представител пълномощник. В същия състав отишли и в банката. Там направили и
плащане в брой за довършителните дейности, които трябвало да направи
пълномощника или продавача. Сумата била около 17 000евро за довършване,
предадени лично на пълномощника. Продавачът не присъствал на сделката, само
пълномощника му В..
От показанията на св.Велева се установява, че
с ответника С. са приятели от дълги години. Той живеел във Виена, където и
работи. Когато се прибирал в България отсядал в гр.Сливен от където е родом, а
пред лятото е по морето. Свидетелката имала обекти в гр.Поморие и тъй като С.
имал апартамент в Слънчев бряг, често били заедно, когато е там. Той й
споделил, че по времето, когато били заедно на морето на него му бил продаден
апартамента в гр.София.
От изготвената съдебно-техническа експертиза
от в.л. Г.Д. се установява, че подписа, положен от името на Д.С.С. върху Пълномощно с апостил
№45211, с което В.А.К. е бил упълномощен да открие банкова сметка ***, заверено
на 25.08.2016г. от нотариус М.К. от Дъблин Ирландия не е положен от С..
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира следното от правна.
Съдът е сезиран с искане, да бъде осъден
ответника Д.С. да заплати на ищците сумата от 150 300лв. и ответника В.К. да им
заплати сумата от 45 283,11лв., получени от последните и дадени от ищците
без основание.
От самата редакция на чл.55, ал.1 от ЗЗД
следва, че разпоредбата свързва имущественото разместване с това, че страната,
която извършва действието има задължение към другата такава, която получава имуществото.
Именно затова при липса на такова задължение или при отпадането му с обратна
сила полученото подлежи на възстановяване.
По исковата претенция срещу ответника Д.С..
Ищците настояват за връщане на сумата от
150 300лв. от този ответник с твърдението си, че независимо, че е
установено, че той не е упълномощавал ответника В.К. да го представлява и да
продава апартамента му, все пак тази сума е била преведена по банкова сметка ***
С.. Поради което с факта на отстраняването им от апартамента при успешно
проведена ревандикация по гр.д.№529/2017г. на СГС, то
той дължи връщане на сумата, която те са му превели. В този смисъл се позовават
на Решение №220 от 30.01.2019г. по гр.д.№3044/2017г. на ВКС, в което е прието,
че когато изпълнението е получено от мним пълномощник, чийто действия не са
потвърдени от мнимия упълномощител, изпълнилият може
да претендира връщане на даденото само от мнимия пълномощник съгласно чл.55 ЗЗД. Като правят разграничение, че в настоящия казус сумата от 150 300лв.
не е предадена на мнимия пълномощник, а е била преведена по банкова сметка ***.
Ето защо последният дължи връщане на платеното. В случая обаче, не може да
намери приложение тази хипотеза, тъй като по делото е безспорно установено, че
с тази сума се е разпоредил ответника В.К., който с неистинско пълномощно е
открил сметка на името на С. за получаване на продажната цена на 26.09.2017г. и
на 27.09.2016г. е извършен превод на сумата от 97500,00 лв. към сметка IBAN ***,
с получател В.А.К. и основание „връщане на заем“, а на 30.09.2016г. е извършен
превод на сумата от 52 500,00 лв. към сметка *********, с получател В.А.К. и
основание „връщане на заем“. Т.е. отв.С. не е получил
тази сума, за да е налице основание да се претендира връщане от него. Вярно е,
че продажната цена е платена без основание и се дължи връщане, но не от Д.С..
Всички събрани писмени доказателства по делото сочат на това, че той не е имал
намерение да продава апартамента си и не е получавал продажна цена за него. Той
не може да върне нещо, което не е получил. Предявеният иск срещу него ще бъде
отхвърлен като неоснователен.
По исковата претенция към ответника В.К..
Безспорно е установено по делото извършено
плащане от страна на ищците на сумите от 17 000евро и 12 034лв. лично
на В.К. от приложената разписка, неоспорена от него и потвърдено от
свидетелката И. в чието лично присъствие е станало предаването на сумите. С
оглед установеното, че пълномощното от Д.С., с което упълномощава В.К. да се
разпорежда с апартамента му не е подписано от него и се явява неистинско, то
последният е получил тези пари без да има основание за това. Поради което дължи
връщането им на ищците. Установи се, че К. не е разполагал с представителна
власт и неговите действия не са потвърдени от представлявания. Налице е
неоснователно обогатяване.
Съдът намира исковата претенция срещу ответника
К. за основателна и доказана и ще бъде уважена.
В последното по делото съдебно заседание процесуалният
представител на ищците е направил възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар заплатен на адвоката на ответника Д.С.. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, съдът намира, че е основателно възражението и
възнаграждението ще бъде редуцирано по реда на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като ще
присъди сума в размер на 4536лв. Ищците следва да заплатят разноски на
ответника Д.С. в размер на 4863лв. с оглед неоснователността на предявения
срещу него иск. Ответника В.К. следва да бъде осъден да заплати разноски на
ищците в размер на 12 623,32лв.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от К.Н.Д. ЕГН **********
с адрес *** и К.К.Д.
ЕГН ********** с адрес *** чрез Адвокатско дружество „Г.и П.“ срещу Д.С.С. ЕГН **********
*** на осн.чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД иск за осъждането на
С. да им заплати сума в размер на 150 300лв./сто и петдесет хиляди и триста/, като платена без основание, ведно със
законната лихва за забава от деня на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
В.А.К. ЕГН ********** *** да заплати
на К.Н.Д. ЕГН ********** с адрес ***
и К.К.Д.
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 17 000 евро /седемнадесет хиляди/ и сумата
12 034лв./дванадесет хиляди и тридесет и четири/, представляващи получени без
основание суми от В.К., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 15.07.2019г. до окончателното изплащане на
сумите.
ОСЪЖДА
К.Н.Д. ЕГН
********** с адрес *** и К.К.Д. ЕГН ********** с адрес *** да заплатят на Д.С.С. ЕГН **********
*** разноски в производството в размер на 4863лв./четири хиляди осемстотин
шестдесет и три/.
ОСЪЖДА
В.А.К. ЕГН ********** *** да заплати
на К.Н.Д. ЕГН ********** с адрес ***
и К.К.Д.
ЕГН ********** с адрес *** разноски на ищците в размер на 12
623,32лв./дванадесет хиляди шестстотин двадесет и три лева и 32ст./.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от
връчване на страните.
СЪДИЯ: