Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, IV въззивен
състав, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАС Н. АТАНАСОВ
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
участието на секретар Силва Абаджиева, като разгледа докладваното от младши
съдия Дончева в.н.ч.д. № 2375 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и първа на НПК.
Образувано е по повод жалба,
подадена от повереник на частния тъжител Р.Й.К., срещу определение от
27.02.2019 г. по в.н.ч.х.д. № 7221/2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 109-ти състав, с което на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал.
5, т. 2 от НПК съдът е прекратил производството по делото, тъй като е приел, че
тъжителят не е привел тъжбата в съответствие с изискванията на закона, като не
е уточнил коя е датата, на която твърди да е извършено престъпление от
ответника.
В жалбата се навеждат доводи за
неправилност на атакувания съдебен акт, в подкрепа на което се сочи, че с
уточнителна молба ищецът е конкретизирал, че датата на която е извършено
описаното в тъжбата престъпление е 02.11.2016 г. В допълнение на това се
посочва, че няма как да се приеме, че датата е 02.11.2017 г., тъй като това е
дата, която е след подаването на тъжбата. Изразява се становище, че въпросът за
допустимостта на тъжбата следва да се решава по окончателен начин на по-ранен
етап в производството, а не след провеждането на няколко открити съдебни
заседания. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното
определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В открито съдебно заседание,
жалбоподателят поддържа доводите за неправилност на атакуваното определение и
направеното искане.
Подсъдимият П.И. и служебният му
защитник изразяват становище за неоснователност, поради което молят обжалваното
определение на районния съд да се потвърди.
Съдът,
като взе предвид доводите на жалбоподателя, направеното искане, становището на
насрещната страна и събраните по делото доказателства, въз основа на закона,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу
съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за
това лице и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът формира този извод по следните
съображения:
По повод тъжба с вх. № 1032218 от
25.04.2017 г., подадена от Р. Й. К., срещу П.П.И. е образувано н.ч.х.д. №
7221/2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 109-ти състав. В
тъжбата се твърди, че тъжителят и подсъдимият са съседи в бл. ***, находящ се в
гр. София, ж. к. „Захарна фабрика”, като на незаконосъобразно проведено през
месец ноември 2014 г. общо събрание на етажната собственост, подсъдимият бил
избран за заместник председател на ЕС. От избирането му за заместник
председател на ЕС, подсъдимият започнал да се държи агресивно и груби към част
от съседите от блока по повод събирането на парични средства за заплащане на
разноски на ЕС. Посочено е, че на 2.11.2017 г., около 13.00 часа, на паркинга пред
блока, тъжителят заварил подсъдимия, който се саморазправял чрез физически и
словесни атаки с друг съсед от блока, а именно със З.М.. Повод за тази
саморазправа бил фактът, че З.М.водил множество дела срещу ЕС, както и в
частност срещу подсъдимия И.. След като възприел случващото се, частният
тъжител решил де намеси и да разтърве подсъдимия и З.М., в резултат на което
подсъдимият И. предиел атака срещу Р.К.. Подсъдимият И. започнал да настъпва и
да бута К. с тялото си, викайки, че щял да му завре очилата в корема, както и
че ще го направи на пихтия. Подсъдимият крещял още „Ще ви пребия и унищожа. Ще
ви изселя от този блок, боклуци, гадове, говеда такива.”. Частният тъжител
успял да отблъсне подсъдимия, като го предупредил да спре, защото има
правораздавателни органи, но въпреки това И. продължил да крещи заплахи срещу К.
и М., които си тръгнали към блока.
Частният тъжител твърди, че се уплашил от действията на подсъдимия, като
твърди, че И. заплашва него, свидетеля М. и други техни съседи на всяко общо
събрание на ЕС. Поради това е направено искане за даване ход на тъжбата и за
разглеждането ѝ по същество, като подсъдимият бъде признат за виновен и
наказан за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
С разпореждане от 19.06.2017 г. е
указано на тъжителя, че следва да отстрани нередовности на тъжбата, които
според съда се състоят в липсата на изрично посочване кои са думите и изразите,
чрез които подсъдимият се е заканил спрямо тъжителя, както и в обстоятелството,
че посочената дата на извършване на деянието 2.11.2017 г. е след деянието е
след датата на исковата молба.
В указания срок е постъпила
молба-уточнение от тъжителя Р. Й. К., с която е посочено, че деянията са
извършени от подсъдимия на 2.11.2016 г., около 11.30 часа, на паркинга пред
блок ***, находящ се в гр. София, ж. к. „Захарна фабрика”. Посочено е, че в
тъжбата е допусната техническа грешка, както и че истинската дата е 2.11.2017
г. Конкретизирано е и какви точно са обидните изрази, които подсъдимият е
употребил спрямо тъжителя. Към края на уточнителната молба е посочено също, че
процесната дата е 2.11.2016 г.
С разпореждане от 16.08.2017 г.
съдът е дал ход на тъжбата, като е квалифицирал описаното по чл. 144, ал. 1 от НК и по чл. 146, ал. 1 от НК и е насрочил разглеждането на делото в открито
съдебно заседание.
В проведено на 21.03.2018 г. открито
съдебно заседание по делото, районният съд е започнал събирането на
доказателства с разпит на свидетели, но по повод възражение на защитата е
приел, че нередовностите в тъжбата не са отстранени, тъй като липсва достатъчна
яснота относно инкриминираната дата. Въпреки, че повереникът отново е уточнил,
че датата, на която се твърди де извършено престъплението е 02.11.2016 г.,
съдът е отложил разглеждането на делото, като е приел, че едновременното
посочване на датите 02.11.2017 г. и 02.11.2016 г. създава неяснота относно
съществен факт от обвинението, което ограничава правото на защита на
подсъдимия. Разпоредено е призоваването на подсъдимия за следващото открито
съдебно заседание.
В проведено на 27.02.2019 г. открито
съдебно заседание, подсъдимият П.И. се е явил лично, като е заявил, че е
получил препис от тъжбата, уточнението към нея и препис от съдебния протокол от
предходното открито съдебно заседание с констатацията на съда относно неяснота
в съдържанието на тъжбата.
Частният тъжител е заявил, че
поддържа тъжбата, както и уточнението, че става дума за 02.11.2017 г.
След като е изслушал становищата на
страните, районният съд е приел, че повдигнатото с частната тъжба обвинение е
неясно, тъй като тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК,
доколкото в тъжбата и в направеното уточнение на същата, тъжителят сочи две
дати на инкриминираното деяние, а именно 02.11.2016 г. и 02.11.2017 г.
Независимо от факта, че датата 02.11.2017 г. е след датата на частната тъжба,
както и след датата на уточнителната молба, районният съд е приел, че е налице
неяснота, която ограничава защитата на подсъдимия. Съдът е приел, че датата на
твърдяната престъпна дейност е 02.11.2016 г., както и че това се установявало
от разпита на свидетелката Верка Б., както и че било недопустимо посредством
събирането на доказателства да се отстранява нередовност на тъжбата, още
повече, че такава възможност вече е била предоставена на тъжителя. По тези
мотиви и позовавайки се на чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК,
съдът е прекратил наказателното производство по делото.
Този
процесуален подход не се споделя от настоящия съдебен състав, поради което
обжалваното определение следва да се отмени.
На
първо място, с разпореждане от 16.08.2017 г. първоинстанционният съд е дал
ход на тъжбата, което означава, че е приел за отстранени констатираните по-рано
нередовности, т. е. приел е че съдържанието на тъжбата съответства на
изискванията на процесуалния закон по чл. 81 от НПК. При това положение,
районният съд е следвало да предприеме необходимото, за да осигури развитието
на производството по делото и да разгледа тъжбата по същество като се произнесе
с присъда. Следва да се акцентира върху факта, че районният съд е дал ход на
тъжбата, а след това и на съдебното следствие, като в проведеното на 21.05.2018
г. открито съдебно заседание е пристъпил към разпит на свидетели, включително е
започнал разпит на свидетелката Б., но е прекъснал същия за уточняване на
въпроса, коя е инкриминираната с тъжбата дата. Към този процесуален момент
въпросът за допустимостта на тъжбата е бил разрешен, поради което съдът не е
следвало да се връща отново към него. Още повече, че е преценката за
процесуална допустимост на тъжбата не следва да се извършва въз основа на
информацията, съдържащата се в събрани по делото доказателствени средства, тъй
като това предполага анализ и съпоставка на същите, които се извършват единствено
с крайния акт по съществото на делото, т. е. съдът разполага с възможност да се
позове на изводима от показанията на свидетелката Б. информация едва в мотивите
на присъдата и то във връзка с основателността, респ. неоснователността на
обвинението, а не във връзка с преценката за допустимост на тъжбата. Показанията
на разпитаният свидетел не могат да служат като последващо основание за
ревизиране на въпроса за допустимостта на подадената тъжба, тъй като по този
начин във всеки един процесуален момент би съществувала възможност за
прекратяване на производството в зависимост от твърденията на свидетелите, а
това не кореспондира с изискването за правна сигурност. Все пак следва да се
отбележи, че дори съдът да имаше възможност да се позове на показанията на
свидетел по делото, за да пререши въпроса за допустимостта на тъжбата, в
конкретният случай районният съд би следвало да потвърди извода си, че датата,
която се твърди от тъжителя е 02.11.2016 г., доколкото свидетелката Б. изрично
потвърждава това.
На второ
място, въззивният съд отчете фактът, че от страна на тъжителя се действително е
била допусната техническа грешка, като вместо 02.11.2016 г. в тъжбата е
посочена датата 02.11.2017 г., като същата грешка е мултиплицирана и в
уточнението към тъжбата, в което едновременно са посочени и двете дати.
Независимо от това обстоятелство, въззивният съд намира, че съдържанието на
направеното от страна на тъжителя уточнение е такова, че позволява да се изведе
несъмнено, че твърдяната от него дата е 02.11.2016 г. Този извод се налага от
фактът, че самата тъжба е подадена на 25.04.2017 г., което автоматично изключва
възможността инкриминираното деяние да се твърди да е извършено на 02.11.2017 г.,
защото това е дата, която е последваща във времето спрямо датата на депозиране
на тъжбата в съда, а престъплението, предмет на изследване в наказателния
процес винаги съставлява явление от миналото. Редом с това, следва да бъде
отчетен и фактът, че в уточнителната молба /л. 6 н.ч.х.д./, тъжителят е посочил
на две места, че процесната дата е 2.11.2016 г., с оглед на което волята му,
според настоящия съдебен състав, е несъмнена.
По тези съображения, настоящият
съдебен състав приема, че подадената жалба е основателна, поради което
атакуваното определение на районния съд следва да се отмени, а делото да се
върне на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия
на етапа на съдебното следствие. Районният съд се е произнесъл единствено по
процесуален въпрос, поради което няма основание за връщане на делото на друг
съдебен състав.
По тези мотиви, съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ определение от 27.02.2019 г.
по в.н.ч.х.д. № 7221/2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение,
109-ти състав, с което производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото за продължаване на
съдопроизводствените действия в етапа на съдебното следствие на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 109-ти състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.