Номер 32316.10.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Русе
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Наталия Георгиева
Членове:Аглика Гавраилова
Боян Войков
Секретар:Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20204500500496 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
И. К. К. , от гр.Русе, чрез пълномощника си адв.Л.П., от ВТАК, е
обжалвал решение №839 от 02.07.2020г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д.N 7621/19г., с което е уважен предявения против него иск
с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.221,ал.2 от КТ. Излага доводи, за
незаконосъобразност на решението. Моли въззивния съд да го отмени и да
отхвърли иска, при законните последици.
Ответникът по жалбата „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ”-
ГОРНА ОРЯХОВИЦА, със седалище гр.Горна
Оряховица,ЕИК1754038560088, чрез процесуалния представител гл.юр.Я.Л.,
изразява становище, че същата е неоснователна.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с
правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415 ГПК вр. чл.221,ал.2 КТ предявен от
1
„ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ”-ГОРНА ОРЯХОВИЦА против И.
К. К. за установяване съществуване на вземане за сумата 985,95лв.
представляваща обезщетение по чл.221,ал.2 КТ, което се дължи от работника
при дисциплинарно уволнение.
От приложеното ч.гр.д.№6138/19г. по описа на РС-Русе е видно, че
по заявление на „Поделение за товарни превози“Горна Оряховица против И.
К. К. , по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение длъжникът И.К. да заплати на кредитора сумата 985,95лв.
главница, ведно със законната лихва от 10.10.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, 250лв. държавна такса по делото и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 ГПК длъжникът е
възразил срещу заповедта за изпълнение, което поражда правния интерес на
кредитора от завеждане на иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането.С
отговора на исковата молба ответникът К. е оспорил иска основателността на
иска, като е заявил, че по делото не е установено, че ищцовото предприятие е
останало без служител на заеманата от него длъжност, че работодателят е
изпитвал производствена необходимост и недостиг на състав на локомотивни
машинисти; не е установено, че е причинена вреда на работодателя.
От представените писмени доказателства се установява, че страните
са били в трудово правоотношение, като К. е заемал длъжността „машинист
локомотивен, влакова работа“, II група, звено „Експлоатация“ Русе при
Поделение за товарни превози Горна Оряховица, по безсрочен трудов договор
- вж. Допълнително споразумение за изменение на трудово правоотношение
№1342/04.06.2014г. От Допълнителното споразумение е видно, че основното
трудово възнаграждение е било 648лв., уговорено е и допълнително
възнаграждение за професионален опит и придобит трудов стаж – 27%;
срокът на предизвестие при прекратяване на трудовия договор е 30дни. Със
заповед № ЛС-37 от 23.11.2017г. трудовото правоотношение е било
прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ – дисциплинарно уволнение. С
решение №129 от 25.07.2019г. на Върховния касационен съд, постановено по
гр.д.№4280/18г. на ВКС, III г.о. предявените от И.К. искове за отмяна на
уволнението и възстановяване на работа са отхвърлени и заповедта за
уволнение е влязла в сила. При това положение работникът дължи на
работодателя обезщетение по чл.221,ал.2 предл.1 от КТ – В разпоредбата
2
императивно е предвидено, че при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение, което при безсрочно
правоотношение е в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието. С това обезщетение се репарират вредите, които
работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото
правоотношение по вина на работника или служителя. Задължението за
обезвреда им се възлага за извършени тежки нарушения на трудовата
дисциплина, които са основания за налагане на дисциплинарно наказание
уволнение при прекратяване на трудовото правоотношение. По делото са
установени всички предпоставки, включени в хипотезата на правната норма
на чл. 221, ал.2, пр.1-во от КТ, пораждащи притезателното право на
ищеца/работодателя/ да получи претендираното парично обезщетение: 1/
съществувало безсрочно трудово правоотношение между страните; 2/
прекратяването му от работодателя без предизвестие поради дисциплинарно
уволнение на работника. Не е необходимо работодателят да доказва
претърпените вреди, за разлика от хипотезата по предл.2.От фиша за работна
заплата за м.септември 2017г. е установено, че последното брутно трудово
възнаграждение на жалбоподателя е 985,95лв./л.52 от гр.д.№7621/19г./.Както
беше посочено, уговорения срок на предизвестие е едномесечен.Ето защо
претенцията е доказана и по размер.
Решението, с което жалбоподателят е осъден да заплати
обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ в посочения размер е правилно и следва да
бъде потвърдено.С оглед изхода на спора жалбоподателят дължи на
въззиваемата страна разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв.
Мотивиран така въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 839 от 02.07.2020г. на Русенския
районен съд, постановено по гр.д.N 7621/19г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И. К. К. , ЕГН**********, от гр.Русе, да заплати на
„ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ”-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, със
седалище гр.Горна Оряховица,ЕИК1754038560088, 100лв. разноски по
3
делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4