Определение по дело №68/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д., П. от М. на Р. Р. и благоустройство, подадена чрез Областния У. на О. с адм. Център- гр. Б., срещу Решение №2889/26.04.2010г. по гр.д. №2161/2008 г. на РС - гр. Б.. С посоченото решение, районния съд е признал за установено по отношение на жалбоподателя, както и по отношение на „А.-юг” ЕООД- в ликвидация, че „. , гр. Б., е собственик на недвижим имот, представляващ склад за търговия, със застроена площ от 646 кв.м., находящ се в УПИ IX, имот с пл.№3871, кв.2 по плана на Промишлената зона на гр.Б., с площ от 27 155 кв.м., при съседи: от север – имот с пл.№6157; от юг - имот с пл.№3516; изток - ж.п.линия, от запад- улица и частни имоти, съгласно ЗРКП на гр.Б., а по действащата кадастрална карта на гр.Б., заснет с идентификатор №04279.618.27.3, попадащ в поземлен имот с идентификатор: 04279.618.27, отразен със застроена площ от 678 кв.м., какато и е осъдил "А. - юг" ЕООД- в ликвидация и Д. да заплатят на „. , гр. Б., сумата от общо 2 070 лева, представляваща направените по делото разноски.

Въззивната жалба е насочена срещу решението, в частта, с която е уважен иска по чл. 124 ГПК, по отношение на жалбоподателя, както и в частта за разноските. Твърди се, че така постановения съдебен акт е недопустим, тъй като Д. не се легитимира, като собственик на процесния имот. Посочва се, че имота не е държавна собственост, тъй като съставения АДС е с правно основание чл. 148, ал. 1 ППЗДС/отм./, съгласно която разпоредба чрез съставянето на АДС, Д. констатира погасяването на правото на собсственост в нейния патримониум и възникването му в лицето на друг правен субект, който в случая е „А.-юг” ЕООД, като се позовава и на разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДС. На следващо място се твърди, че Д. неправилно е конституирана, като ответник и предявянето на иска срещу същата е в противоречие с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ГПК. Иска се от съда да обезсили решението на РС в обжалваната част.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещните страни по жалбата не са депозирали такъв. В съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемия- ищец пред първоинстанционния съд- „. , оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Претендира и разноски.

Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Благоевградски окръжен съд, като съобрази твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Пред РС-гр. Б. е предявена искова молба от „. против Д., в която ищеца твърди, че е собственик на УПИ IX, имот с пл.№3871, кв.2 по плана на Промишлената зона на гр.Б., с площ от 27 155 кв.м., съгласно констативен нотариален акт №200/1999г., поправен с нотариален акт №124/2004г. Върху имота е изградена сграда, записана в сметка 201, като „склад за нови и течни химикали с железни врати”, като по действащия кадастарлен план сградата е заснета с идентификатор №04279.618.27.3, с площ 678 кв.м., попадаща в ПИ с идентификатор №04279.618.27. Твърди се, че сградата е построена през 1965г., на основание издадено строително разрешение №359/12.01.1965г. по одобрен арх. проект на Държавно предприятие „Материалнотехническо снабдяване” Б., върху терен държавна собственост, предоставен на предприятието. Излагат се фактически твърдения за правоприемство на процесния склад между държавното предприятие и ищеца по делото. Твърди се, че на основание ПМС №179/13.09.1991г. на 06.09.1993г. комисия е извършила оценка на имуществото на „А.-юг” ЕООД, като в графа сгради са включени с инв. №149 и склад за препарати с инв. №100 и година на добиване- 1981г. Двата склада са записани с плош от 200 кв.м. и 300 кв.м. Съгласно писмо №03-24/07.02.2002г. на община Б. в разписната книга към КП на града в имот пл. №3871, собственост на ищеца, има склад №8797, записан на „А.-юг” ЕООД. Капитала на последното дружество бил увеличен със Заповед №РД-41-81/01.02.2000г. на М. на земеделието и горите, чрез непарична вноска, включваща терен от 500 кв.м., в кв. 177 /кв. Г./. За процесната сграда, като „склад за препарати” с обща площ от 500 кв.м., в т.ч. 200 кв.м. отразено, като построени през 1972г. и 1981г., е съставен от Областния У. АДС №1080/21.11.2003г., като е записано, че същия е включен в капитала на „А.-юг” ЕООД. Ищеца твърди, че е налице правен интерес от предявяване на установителен иск срещу Д., с оглед приетото в мотивитите на ВКС решение, с което е обезсилено решението на РС-гр. Б., потвърдено от ОС-гр. Б., по предявен от ищеца отрицателен установителен иск срещу Областна управа на Благоевградска О., „А.-юг” ЕООД и Агенция за приватизация за процесния недвижим имот. Посочва, че ВКС е приел, че иска е бил срещу ненадлежни страни и е следвало да бъде предявен срещу Д.. Приел също, че при успешно провеждане на отрицателен установителен иск срещу Д., със СПН би било установено обстоятелството, че процесното складово помещение не е частна държавна собставеност, като субективните предели на СПН биха се разпрострели и въргу Агенция за приватизация, като държавно предприятие. Предвид това се иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Д., че ищеца е собственик на складовото помещение.

По повод постъпила от ищеца молба, първоинстанционния съд, с определение 1976/08.04.2009г. е привлякъл, наред с първоначалният ответник, като ответник по делото и дружеството “А.-Юг” ЕООД- в ликвидация.

В депозирания по чл. 131 ГПК писмен отговор, първият ответник- Д., оспорва така предявеният иск. Твърди, че иска е недопустим, тъй като Д. не се легитимира, като собственик на имота, за което излага подробни съображения. Излагат се доводи и за неоснователност на исковата претенция.

От фактическа страна:

С ПМС №106/20.05.1959г., организацията на материално-техническо снабдяване /МТС/ се отделя от Министеврстов на търговията, като се създава самостоятелно централно управление на МТС и държавен резерв/ДР/, което се изгражда като предприятие на стопанска сметка с отделна юридическа личност. В окръзите се създават единни държавни окръжни предприятия за МТС и ДР, които поемат функциите на окръжните клонове и филиали на „Държавно снабдяване”, „Дървопламент” и „Петрол” и се отделят от окръжните търговски предприятия. С ПМС №131/15.06.1959 наименованието „окръжни предприятия за МТС и ДР” се изменя на „окръжни предприятия за МТС”.

Видно от ПМС №91/22.07.1963г. от 01.08.1963г., Централното управление на МТС и ДР се преустройва на Главно управление за МТС при Държавния комитет за планиране, като отделна юридическа личност, на бюджетна издръжка. Клоновете на ЦУ на МТС и ДР, окръжните/градски/ предприятия МТС се сливат в единни териториални снабдително-пласментни предприятия, обсобени, като отделна юридическа личност на стопанска сметка, под наименованието Държавно предприятие МТС. Съгласно списъка на отелните юр. личности към ГУ за МТС, в т. 5 са посочени ДП МТС в 28 града, от които под №1- Г. Б..

Със строително разрешение №359/12.01.1965г., на МТС- Б. е позволено да построи „склад за препарати”, съгласно одобрен арх. план върху 668.25 кв.м. на собственото място на ДП „Материалнотехническо снабдяване” Б..

С ПМС №24/1966г., на основата на държавните предприятия МТС, управление Селснаб и неговите бази се образуват към Главно управление за МТС, като отделни юридически личности Държавно стопанско обединение/ДСО/ Металснаб и ДСО Техноснаб, като към последните съгласно списъка- Приложение №2, към ДСО Техноснаб се създава ДП Техноснаб-Балгоевград, като отделна юридическа личност.

През 1976г. /ДВ 82- стр. 36 от първоинстанционното дело и стр. 17 от приобщеното гр.д.1227/2004/ Окръжна пласментно-снабдителна организация- Б., се образува на основата на клона на СО „Териториално снабдяване” в гр. Б. и филиала в същия Г. на Софийския клон на ДСО „Химснаб”, като съгласно разпореждане №147 на МС, публикувано в същия ДВ- бр. 82, се прекратяват ДСО „Химснаб” и ДСО „Териториално снабдяване”.

Със съставен разделителен протокол между СПСО „Национална снабдителна база за химикали” Илиянци и Окръжна пласментно снабдителна организация/ОПСО/ – гр.Б., на основание Разпореждане №147/1976г. на МС, на ОПСО– гр.Б., са предадени активите и пасивите на бившия филиал „Химснаб” към 01.10.1976г. Съгласно Акт №15/01.10.1976г. за безвъзмездно приемане/предаване на всички активи по приложен опис на основните средства на ДСО „Химснаб”- клон С., намираша се в базата гр. Б., които се предават на новообразуваната ОПСО- гр. Б., под инв. №032 е записан „склад за нови и течни химикали и железни врати”.

От ДВ, брой 36 от 1986г. е видно, че се създава Стопанско обединение „Териториално снабдяване”, като юридическо лице, със седалище в гр. С., на основата на ДСО „Техноснаб” и на обединението на окръжните пласментно-снабдителни организации.

От ДВ, брой 83 от 1989г./стр. 37/, е видно, че на основание чл. 11, ал. 2 от Указ №56 за стопанската дейност, в регистъра за държавните фирми към СГС, е вписана под №90 от 24.07.1989г. ДФ „Терснаб”, със седалище в гр. С..

Със Заповед №РД-47-59/1991г. е прекратена, считано от 30.06.1991г. фирма „Терснаб”-С., като активите и пасивите й се поемат от новообразуваните фирми, една от които е „.-Б..

На основание Заповед №РД-17-383/1991г. фирма „.-Б. се преобразува в еднолично дружество с ограничена отговорност и наименование „. ООД- гр. Б., като на последното се предоставя за уставен фонд държавно имущество, което получава като правоприемник на „Терснаб”-Б.. Фирма „.-Б. поема съответната част от активите и пасивите, както и другите права и задължения, съгласно разделителен протокол. Дружеството е регистрирано с решение №5526/22.10.1991г. по т.д. 92/1991г. на ОС-гр. Б., фирмено отделение. С решение №1870/28.06.1999г. по същото ф.д. е вписано преобразуването на дружеството в „. ООД, а с решение №2689/17.08.2001 г. е вписано в търговския регистър преобразуване на „.ООД в „. .

Видно от Протокол за оценка на имущество от 06.03.1993г. на „А. юг”ЕООД, в раздел I-сгради, под инв. №149 и под инв. №100, са посочени два склада за п-ти, с година на добиване 1972г. и 1981г. Съгласно извлечение от сметка 203-сгради към 30.10.2003 г. на "А.-юг" ЕООД, са записани два склада за препарати, като този от 1972г. е със застроена площ от 200 кв.м., а другия от 1981г. е със ЗП от 300 кв.м.

С констативен нотариален акт №200/1999г. „. ЕООД е признат за собственик на дворно място с площ от 25 дка, находящо се в гр. Б., кв. Г., имот с пл. №3871 по КП на промишлена зона на Б., при съседи: север- пл. №6157, юг- пл. №3516, изток- ж.п. линия, запад- улица и частни имоти. С нотариален акт №124/20.09.2004г. за поправка на същия нотариален акт, след текста „с площ от 25 дка” е допълнено за имота, че съгласно КП, одобрен със Заповед №1318/19.03.2001г. е с площ 27 155 кв.м., за който имот съгласно ЗРП се отрежда УПИ IX, пл. №3871, кв. 2 по плана на „Промишлена зона” на гр. Б., с площ 25 749 кв.м., при съседи по скица: запад- улица, изток- ж.п. линия, север- имот пл. №6157 и юг- УПИ VIII-3870-ДСО „Петрол”.

Със Заповед №РД-41-81/01.02.2000 г. на М. на земеделието и горите е наредено увеличаване на капитала на „А.-юг” ЕООД с непарична вноска, включваща 7бр. терени, един от които от 500 кв.м., с местонахождение в гр. Б., кв.177, кв."Г.".

Съгласно писмо №03-24/07.02.2002 г. на община Б. до „А.-юг” ЕООД, в разписната книга към кадастралния план на гр. Б., имот с пл.№3871, е записан на името на „. ЕООД. За имота има издаден АДС №57/1999г., като в имота има склад с пл. №8797, записан на "А.-юг" ЕООД.

За склад за препарати с обща площ 500 кв.м. ЗП, на един етаж, в т.ч. 200 кв.м., построени 1972 г. и 300 кв.м., построени 1981 г., находящи се в гр. Б., пл. №8797, УПИ IX, кв. 2 по плана на „Промишлена зона” Б., ПУП и КП, одобрен със Заповед №1318/2001г., в граници на имот: пл. №3871, УПИ IX, е съставен АДС №1080/21.11.2003г., на правно онсование чл. 148, ал. 1 ППЗДС. В графата за предоставени права върху имота са записани строително разрешение №350/12.01.1965 г. на ГОбНС-Б., Разпореждане №152/1966г. на МС, ПМС №77/1976г., Протокол за оценка на имуществото на "А.-юг" ЕООД от 06.09.1993 г. по 179 ПМС/1991 год. и Решение №17/06.07.1992 г. на МСРЗВПС.

Съгласно скица №12406/11.08.2008г. на сграда с идентификатор №04279.618.27.3 по КК на гр. Б., сграда за търговия, собственост на „. по Нотариален акт №194/20.09.04г., е с площ от 678 кв.м.

От допуснатата и назначена СТЕ, се установява, че в КРП на Пром. Зона на гр. Б. от 1965г., има определн терен за МТС, който е незастроен. В следващия кадастрален, застроителен и регулационен план, одобрен със заповед от 1994г., е заснет имот с пл. №3871, записан на „Техноснаб”, в границите на който попада процесната сграда. По действащия РП, одобрен със заповед от 2001г. сградата попада в УПИ IX, в кв. 2, с площ 25749 кв.м., като в този план сградата е отразена с отделен пл. №8797, записана допълнително в разписната книга на „А.-юг” ЕООД. По кадастралната карта, сградата е заснета е с идентификатор №04279.618.27.3, с площ 678 кв.м. Вещото лице дава заключение, че няма идентичност между процесната „сграда за търговия” и сградата, за която е съставен АДС №1080/21.11.2003г., като посочва, че в този АДС е посочено, като основание за предоставяне права върху имота строително разрешение №359/12.11.1965г., което е издадено на ДП МТС-Б.. При оглед на място експерта е посочеил, че е установил, че на сградата е правен ремонт, видимо строителството е извършено на един етап, а не на два етапа- 1972 и 1981г.

От заключението на ССЕ, се установява, че процесната сграда се води в баланса на дружество Окръжно-пласментно-снабдителна организация Б. от 21.03.1977г. и в материалната книга сградата се води под наименованието „склад- навес химикали”. Вещото лице дава заключение, че сградата е била част от активите на „Терснаб”-С. по баланса й към 31.03.1991г.

От приобщеното гр.д. №1227/2004г. по описа на РС-гр. Б., е видно, че по предявен от ищеца срещу „А.-Юг” ЕООД, Областния У.- гр. Б. и Агенция за приватизация, отрицателен установителен иск, с предмет процесната сграда, РС е уважил съшия, като е признал за установено по отношение на „. , че „А.-Юг” ЕООД, Д. и Агенция за приватизация не са собственици на сградата, което решение е потвърдено и от ОС-гр. Б.. ВКС с решение по т.д. №709/2007г. е обезсилил постановените по така предявения иск решения на РС и ОС, като е приел, че решението е постановено при участието на ненадлежна страна. Изложени са мотиви, че иска, чийто предмет е било установяването, че Д. не е собственик, е бил предявен срещу областния У., а не срещу Д., съобразно чл. 18, ал. 4 ГПК /отм./. В мотивите е посочено още, че при успешно провеждане на отрицателния установителен иск срещу Д., със сила на пресъдено нещо би било установено обстоятелството, че процесното складово помещение не е частна държавна собственост и решениоето по такъв спор и без друго би било задължително за „А.-Юг” ЕООД, доколкото за същото има данни, че българската държава е еноличния собственик на капитала на това дружество.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Д. и „А.-юг” ЕООД- в ликвидация, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на Д. и „А.-юг” ЕООД- в ликвидация, че ищеца е собственик на процесното складово помещение.

С обжалваното решение, предявеният иск е уважен по отношение на втория ответник- „А.-юг” ЕООД- в ликвидация, в която част първоинстанционния съдебен акт не е обжалван и тъй като е влязъл в сила, се ползва със сила на пресъдено нещо.

Съдът намира, че направеното с представения от Д. писмен отговор по чл. 131 ГПК, както и с въззивната жалба, възражение за недопустимост на така предявения иск, е неоснователно. Правният спор е възникнал от актуването на процесния склад, като държавна собственост, което е извършено от Областния управиел с АДС №180/2003г. Независимо, че така издадения АДС е с правно основание чл. 148, ал. 1 ППЗДС /отм./, която разпоредба е предвиждала съставяне на АДС за недвижими имоти, които са били собственост на Д. и са включени в капитала на едноличните търговски дружества с държавно имушество и че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗДС, тези имоти не са държавна собственост, извършването на действието по издаване на акта за държавна собственост, представлява оспорване правата на ищеца и обуславя пасивната легитимация на Д. по спора.Оспорването на собствеността обуславя и правния интерес от предявяване на установителен иск, като неотносимо е обстоятелството, че с издадения АДС, се констатира погасяването на правото на собственост в патримониума на Д. и възникването му в лицето на друг правен субект- втория ответник по делото, тъй като ако ищецът е собственик на процесното складово помещение, то този АДС му е непротивопоставим и съответно не го лишава от правен интерес да предяви установителен иск. Още повече иска е допустим и с оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд, в частта, с която със силата на пресъдено нещо е признато за установено по отношение на „А.-юг” ЕООД- в ликвидация, че „. , е собственик на процесния недвижим имот.

Предявеният срещу Д. положителен установителен иск е основателен. От събраните по делото доказателства се установява, че „. е правоприемник на ДФ „Терснаб”- Б. и ОПСО – Б., поело активите и пасивите на бившия филиал на СПСО “Национална снабдителна база за химикали” – “Химснаб” Б., както и че „. е собственик на спорния склад.Съгласно съставен разделителен протокол от 01.10.1976г. безвъзмездно е предоставено на новообразуваното ОПСО – Б., записаният под инв. №032 „склад за нови и течни химикали и железни врати”. От заключението на ССЕ, се установява, че процесния склад се води в баланса на дружество ОПСО – Б. от 21.03.1977г. и в материалната книга сградата се води под наименованието „склад- навес химикали”, като сградата е била част от активите на „Терснаб”-С. по баланса й към 31.03.1991г. С преобразуването „.-Б. в еднолично дружество с ограничена отговорност през 1991г., последното като правоприемник на „Терснаб”-Б., получава за уставен фонд държавно имущество, както и активите и пасивите на „Терснаб”, включващи и процесния склад. По силата на акта на преобразуване на държавната фирма в търговско дружество и на основание чл. 17а ЗППДОП, процесният склад е станал собственост на търговското дружество през 1991 г., с оглед на което Д. не се легитимира като собственик след това. С оглед съставения по делото АДС №180/2003г., касаещ процесния склад, следва да бъде отбелязано, че същия, съгласно чл. 5, ал. 3 ЗДС, няма правопораждащо действие. Независимо, че АДС е съставен на правно основание чл. 148, ал. 1 ППЗДС /отм./, за него е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗДС. Вземайки предвид основанията, на които е съставен акта за държавна собственост и събраните по делото писмени доказателства, съдът не може да обоснове извод за право на собственост в патримониума на Д. по отношение на спорния имот. Освен това, както и правилно е отразил районния съд в акта липсват данни за бившия собственик на имота, както и дали има състави други предходни АДС, поради което следва да се приеме, че този акт не е съставен въз основа на други такива предходни актове.

По изложените съображение, настоящия съдебен състав намира, че предявения установителен иск срещу Д., е основателен и следва да бъде уважен. До същите крайни правни изводи е стигнал и районния съд в обжалваното решение, досежно така предявения иск. Въззивния съд намира решението на районния съд в тази му част за валидно, допустимо и правилно, а подадената против него въззивна жалба за неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение, а решението в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и направеното от процесуалния представител на ответника по въззивната жалба искане за присъждане на разноски и представения за това списък по чл. 80 ГПК, на основание чл.78, ал.2 ГПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на „. сумата от 1250 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско вънагажедение пред въззивната инстанция.

Водим от горното, Благоевградски окръжен съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2889/26.04.2010г., постановено по гр.д. №2161/2008 г. по описа на РС - гр. Б., в обжалваната му част.

ОСЪЖДАД., П. от М. на Р. Р. и благоустройство, на правно основание чл.78, ал.2 ГПК, да заплати на „. , с ЕИК811161863, със седалище и адрес на управление: гр.Б., кв. „Г.”, представлявано от К. К. П., с ЕГН*, сумата от 1250.00 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско вънагажедение пред въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: