Решение по дело №5067/2020 на Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Бургас , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря ИЛИЯНА Д. ГАЛЬОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20202120105067 по описа за 2020 година
Постъпила е молба от Д. Я. К., ЕГН ********** и Ж. Л. К., ЕГН **********,
двамата от гр.Б.........за отмяна на решения на общото събрание на Етажната собственост на
сграда в гр.С....., представлявана от “Г....“ ООД като управител на ЕС. Твърди се, че ищците
са собственици на апартамент № 16 в посочената сграда. На 29.07.2020г. им била връчена
заповед за изпълнение, от която разбрали, че е било проведено общо събрание на ЕС на
01.11.2019г. До този момент двамата ищци не били уведомявани за свикването и
провеждането на събранието, ето защо се считат за уведомени от получаване на заповедта за
изпълнение. Твърдят, че общо събрание не е било провеждано и покана и протокол не са
били обявявани на съсобствениците. Управителят на ЕС е бил длъжен да уведоми ищците на
техния постоянен адрес или на посочения от тях имейл. Винаги кореспонденцията между
дружеството – управител и собствениците се е водела по електронен път, като така е било
съобщавано за провеждане на ОС. Дружеството разполага с електронните адреси на всички
собственици и ги е уведомявало по този начин. Още през 2018г. ищците, по повод на друго
съдебно дело, изрично уведомили управителя, че искат да получават книжа или на адреса им
в гр.Б......., или на посочен от тях електронен адрес. Управителят на ЕС е знаел, че ищците
имат друг адрес в гр.Бургас и е пращал предходна кореспонденция на този адрес. Сградата
освен това е част от сезонен комплекс, обитаван само през летния сезон, поради което
управителят съзнателно е свикал ОС през ноември 2019г., за да не стане свикването на
събранието достояние на собствениците. Следвало е ищците да бъдат уведомени за
събранието чрез пращане на уведомление на адреса им, както и на електронната им поща.
Неспазването на това задължение води до ненадлежно оповестяване на взетите решения.
Ето защо срокът за оспорването им тече от 29.07.2020г., когато е получена заповедта за
изпълнение. Налице е и нарушение на материалния закон. В т.3 и т.4 е приет отчет на
управителя за извършени разходи от 01.04.2017г. до 31.10.2019г. и сумите са разпределени
за плащане от всеки съсобственик поравно. Не е ясно дали разходите касаят поддръжка на
общите части или са за ремонт и обновяване, като в последния случай разходите не се
дължат поравно, а според притежаваните идеални части. В т.8 и т.9 е предвидено етажните
собственици да дължат неустойка при неплащане на вноските си в срок. Решението на ОС
обаче не е сделка, а многостранен акт, поради което не намират приложение общите правила
на ЗЗД. Ето защо решението за неустойката, предвид липсата на насрещни заявления в този
1

смисъл, е нищожно. Моли се да се отменят като незаконосъобразни решенията на ОС от
01.11.2019г. в цялост, евентуално да се отменят тези по т.3, 4, 8 и 9 от протокола.
Искът е по чл.40, ал.1 ЗУЕС.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от управителя на етажната собственост,
с който исковата молба изцяло е оспорена. Твърди, че досега са проведени общо две
събрания на ЕС, като на събранието от 18.08.2017г. било взето решение за разпределяне на
направените разходи за поддръжка на общите части за периода от 01.05.2016г. до
01.04.2017г. между етажните собственици, според броя на самостоятелните обекти. Сумата
за обект била в размер на 1345 лева. Тези суми се платили след проведено обжалване на
решенията на ОС по съдебен ред, като съдът отменил част от решенията. По време на
делото, а и след това продължили да се трупат разходи за поддръжка на етажната
собственост, като етажните собственици не поемали тяхното заплащане. По надлежния ред
било свикано второто ОС на 01.11.2019г. Не се установява, че ищците са уведомили
управителя, че няма да ползват имота и ще отсъстват повече от месец и че искат да
получават покани на друг адрес или по електронна поща, каквото е изискването на чл.13,
ал.2 ЗУЕС. Електронната кореспонденция по повод на предходно ОС не касае уведомяване
по смисъла на чл.13, ал.2 ЗУЕС. Управителят не е получавал такъв вид писмено
уведомяване, освен това оспорва съдържанието на пратките по пощата. Няма пречки ОС да
се свиква в който и да е месец от годината. То е свикано с покана, разлепена на 22.10.2019г.
и за залепването е съставен протокол. На събранието е бил постигнат нужният кворум.
Протоколът е изготвен на 07.11.2019г. и съобщение за неговото изготвяне е поставено на
същия ден в 11.00 часа. Ето защо срокът за оспорване на решенията е изтекъл на
07.12.2019г. Следователно искът е просрочен и като такъв е недопустим. По отношение на
конкретно оспорените решения се заявява, че те касаят разходи за поддръжка на общите
части, които е било наложително да се разпределят между собствениците за плащане. По
отношение на неустойката се заявява, че волята на мнозинството може да бъде наложена и
обвързва всички собственици с решението на ОС. Моли се за отхвърляне на исковете.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът по чл.40 ЗУЕС е допустим, макар и не по мотивите, изложени от ищците.
Според чл.40, ал.2 ЗУЕС молбата за отмяна се подава пред районния съд по
местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на
решението по реда на чл. 16, ал. 7. В чл.16, ал.7 ЗУЕС е посочено, че председателят на
управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място
на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението
се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик,
ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на
съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис
"Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците,
ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената
електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е
посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на
протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. В случая е било
проведено общо събрание на ЕС на 01.11.2019г. Налице е съобщение за изготвяне на
протокол, в което е записано, че на 07.11.2019г. е изготвен протокол от проведеното на
01.11.2019г. общо събрание на етажната собственост. Съобщението е подписано от
2

управителя, протоколчик и един свидетел. Така е спазен законът в тази му част. Налице е
протокол за обявяване на протокол от проведеното общо събрание, в който е отразено, че на
07.11.2019г. в 11.00 часа е поставено съобщение за изготвянето на протокола от проведеното
общо събрание на 01.11.2019г. Този протокол носи два подписа – за управител и за
свидетел. БРС съобразява, че ищците надлежно и своевременно оспориха автентичността на
подписите и доколкото това са частни документи и не са подписани от самите ищци,
трябваше ответникът да докаже, че подписите са автентични, което не бе сторено. Освен
това, налице е и по-сериозен порок, сочещ на нарушение на закона, доколкото е посочено,
че вторият подпис е положен от свидетел. Според чл.16, ал.7 ЗУЕС протоколът за поставяне
на съобщението се подписва от председателя на управителния съвет (управителя) и един
собственик, ползвател или обитател. В случая подписаното за свидетел лице по никакъв
начин не е отбелязано дали се подписва като собственик, ползвател или обитател и дали
въобще има едно от трите качества, а не се касае за лице, съвсем чуждо на етажната
собственост. Няма име на това лице, от което да се направи извод, че то е собственик,
ползвател или обитател. Следователно законът в чл.16, ал.7 ЗУЕС за съставянето на
протокол, с който се констатира поставяне на съобщението за изготвения протокол от
общото събрание не е спазен. След като е налице неспазване на закона в тази част, следва
извод, че решенията на общото събрание не са обявени надлежно и поради тази причина
срокът за тяхното оспорване не е почнал да тече на 07.11.2019г.
Срокът за оспорване следва да се счита, че е почнал да тече най-рано с
получаване от страна на ищците на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, с която те са
били осъдени да заплатят на ЕС суми, на основание процесния протокол от общото
събрание, проведено на 01.11.2019г. Заповедта е връчена на ищците /длъжници в
заповедното производство/ на 29.07.2020г. Искът за отмяната на решенията е заведен на
28.08.2020г., поради което срокът за оспорване е спазен. Производството е допустимо.
Не се споделят оплакванията в исковата молба, че бил нарушен чл.13, ал.2 ЗУЕС
при свикване на общото събрание. Според чл.13, ал.1 ЗУЕС общото събрание се свиква чрез
покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието,
а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително
се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя
протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден
след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след
поставянето й. Това е принципното положение при свикване на ОС.
Изключението е предвидено в чл.13, ал.2 ЗУЕС, според който собственик или
ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец,
уведомява писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи
електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на
общо събрание, както и телефонен номер. Според чл.13, ал.3 ЗУЕС съобщаването по ал. 2 за
3

провеждане на общо събрание може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието
на поканата, което се удостоверява с подпис на лицата, които свикват общото събрание, или
чрез изпращане на поканата на адрес в страната, включително чрез електронна поща, ако
такива са посочени. Съгласно чл.13, ал.4 ЗУЕС когато лицето по ал. 2 не е посочило
електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат покани за свикване на общо
събрание, както и телефонен номер, то се смята за уведомено за свикване на общото
събрание по реда на ал. 1.
В случая ищците твърдят, че през годините били уведомявали управителя на ЕС,
че живеят на друг адрес, водили са кореспонденция, пращайки писма именно от другия
адрес /жилище в гр.Бургас/, дори веднъж изрично пратили писмо до управителя, че искат да
получават книжа, покани и съобщения на адреса в гр.Бургас или на електронна поща.
Данните сочат, че наистина е имало кореспонденция между К.и и управителя на ЕС, в
писмата си, които са получени от адресата, ищците са посочили, че са с адрес в гр.Бургас.
Няма обаче изявление от страна на ищците, че не живеят в имота за постоянно и поради тази
причина искат всички покани за събранията да им се пращат на друг адрес или на имейл.
Следователно от страна на ищците не е спазено изискването по чл.13, ал.2 ЗУЕС и
ответникът не е бил длъжен да им праща покани за общите събрания на друг адрес или на
имейл. Фактът, че кореспонденцията е пращана от/до адреса на ищците в Бургас не значи,
че е изпълнена процедурата по чл.13, ал.2 ЗУЕС, след като няма искане от К.и да се
уведомяват за общите събрания на друг адрес с мотив, че не живеят на адреса на етажната
собственост.
Такова изрично искане от ищците да им бъдат пращани покани за заседанията на
общото събрание има отправено с уведомление-покана, пратена през септември 2018г. до
ЕС, за което свидетелства приложен по делото плик, но е видно, че това писмо не е връчено
на адресата, понеже пратката е била върната като непотърсена. Следователно етажната
собственост чрез нейните ръководни органи не е била уведомена надлежно по чл.13, ал.2
ЗУЕС и съответно не е имало за нея задължение да праща покани за общите събрания на
ищците на друг адрес или на имейл. Не е имало задължение и да се праща копие от
протокола от общото събрание на другия адрес и на имейл. По тези въпроси няма
нарушение от страна на ответника, както се твърди в исковата молба. Ако имаше такива
нарушения, исковата молба също би се приела за допустима, понеже протоколът от общото
събрание нямаше да е връчен на правилния адрес, посочен от ищците. В случая обаче, както
беше казано по-горе, искът е допустим, но поради друга причина и тя е, че не е проведена
надлежно процедурата по оповестяване на изготвения протокол от общото събрание, понеже
протоколът за поставяне на съобщението, че е изготвен протокол от ОС, не носи
необходимите законови реквизити – не е ясно лицето, подписано за свидетел кое е, както и
дали е собственик, ползвател или обитател. След като това е така, оповестяването на
решенията, приети от ОС, е невалидно и срок за тяхното оспорване тече не от съставяне на
протокола, с който се констатира поставянето на съобщението, а тече от деня, в който
ищците се разбрали по друг начин за процесните решения. В случая те са разбрали с
4

връчване на заповедта по чл.410 ГПК за вземания, във връзка с проведеното ОС и оттогава
тече 30-дневният срок за оспорване. Той не е изтекъл при завеждане на делото и исковете са
по тази причина допустими. Ищците са собственици на имот в сградата, поради което са
легитимирана страна в производството.
По същество съдът намира следното:
Приети са били решения по общо 11 точки на общото събрание на 01.11.2019г.
Преди всичко тези решения не могат да бъдат обявени за незаконосъобразни
поради нарушение на чл.13, ал.2 ЗУЕС, понеже беше установено, че ищците не са отправяли
заявление, което да е било получено от ответника, че искат поканата за ОС да им се праща
на друг адрес или по имейл.
Налице е покана за свикването на събранието за процесната дата, в нея е описан
подробно дневният ред, указан е часът на провеждане на събранието, както и часът, в който
ще започне, ако отначало няма кворум. Поканата е залепена на 22.10.2019г., така е спазен
срокът по чл.13, ал.1 ЗУЕС. За залепване на поканата е съставен надлежен протокол.
Подписана е от управителя, т.е. от лицето, което свиква събранието. Протоколът също е
подписан от управителя, както и от двама свидетели, чиито имена и качество не са известни,
но в случая, за разлика от чл.16, ал.7 ЗУЕС, такова изискване няма. Достатъчно е поканата, а
и протоколът да са подписани от управителя, което е сторено.
Дневният ред, посочен в поканата, е бил стриктно следван на заседанието на
общото събрание, като не са включвани други точки за обсъждане.
Решението по т.1 от дневния ред е законосъобразно. Процедурата е спазена, има
нужното мнозинство за приемане на това решение. Ето защо изборът на протоколист е
правилно проведен.
Решението по т.2 от дневния ред касае избор на управител на ЕС и това е Гардения
2016 ООД. Фирмата е етажен собственик и може да се избира за управител с обикновеното
мнозинство по чл.17, ал.3 ЗУЕС. Решението е законосъобразно, няма данни за процесуални
нарушения, които да го опорочават.
Решението по т.3 от дневния ред е в смисъл за участие и разпределяне на
разходите за общите площи, охрана, съоръжения и вещи, ползвани от сграда А и сграда Б в
комплекс Гардения между всички собственици в комплекса по равно, в това число обща
вода, разходи за тласкател с помпа за вода, разходи за хидрофор, разходи за басейн,
озеленяване, поддръжка на дворно място, поддръжка на паркоместа, осветление и инвентар,
общ ток и всички други разходи, които са общите за двете сгради, вещи и съоръжения за
общо ползване. БРС намира това решение за законосъобразно. Тези разходи са разходи за
управление и поддържане на общите части. Според чл.51, ал.1 ЗУЕС разходите за
5

управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства независимо от етажа, на който живеят. Решението съответства на тази
разпоредба, поради което не противоречи на закона. Взето е и с нужното мнозинство.
Решението по т.4 приема отчета на управителя за направените разходи и
извършените дейности през периодите от 01.04.2017г. до 31.12.2017г., от 01.01.2018г. до
31.12.2018г. и от 01.01.2019г. до 31.10.2019г., събраните разходи от етажните собственици за
периода от 01.05.2016г. до 01.04.2017г. Става ясно, че дружеството Гардения като
съсобственик е направило разходи за поддръжка, които не са погасени след това от етажните
собственици, макар да са в тяхна полза. Решението е взето с нужното мнозинство, няма
пречка да се приеме отчета на управителя, ето защо е законосъобразно.
По т.5 е взето решение за разпределяне на направените разходи от съсобственика
Гардения ООД за периодите от 01.04.2017г. до 31.12.2017г., от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. и
от 01.01.2019г. до 31.10.2019г., между всички етажни собственици по равно, като всеки от
етажните собственици в сграда А дължи за отчетните периоди общо сума в размер на
5144.84 лева за самостоятелния си обект. Дължимата сума да се заплати до 31.12.2019г., след
който срок да се събира по съдебен ред от управителя на етажната собственост. Решението е
във връзка с т.4 и касае вече сторените от Гардения ООД разходи, които ползват всички
имоти. Следователно другите съсобственици трябва да му възстановят поравно сторените
разходи. Решението е прието с нужното мнозинство и е законосъобразно.
По т.6 е прието решение за определяне размера на годишната парична вноска за
разходи за поддържане на общите части в размер на 1000 евро на собственик, която да е
платима еднократно и авансово за годината, като за година се предлага периода от
01.01.2020г. до 31.12.2020г. Определената такса да важи, освен за посочения период и за
следващите две години след него, или до провеждане на ново събрание, на което да се
приеме нарочно решение. Таксата се заплаща по сметка на етажната собственост. БРС
намира решението за съобразено със закона. Няма изискване разходите да се плащат за
месец, макар и практиката масово да е такава. Може следователно да се определи една
годишна вноска за поддържането на общите части, която да е авансова. Размерът от 1000
евро е по целесъобразност. Има мнозинство за приемане на решението.
По т.7 е прието, че годишна парична вноска за разходи за поддържане на общите
части е дължима независимо от броя на дните, за които е ползван самостоятелният обект.
Това решение противоречи на чл.51, ал.2 ЗУЕС, който гласи, че не се заплащат разходите по
ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател,
който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна
година. Мотивите на етажните собственици са, че повечето от тях ползват обектите само
през летния сезон, а малцина живеят за постоянно, докато разходи за поддръжка има през
цялата година. Макар мотивите да се резонни в житейския смисъл на думата, законът е
6

императивен и забранява съсобственик да плаща разходи, ако живее в сградата 30 и по-
малко дни. Както е формулирано, решението противоречи на закона. Ето защо следва да
бъде отменено.
Решението по т.8 гласи, че се определя срок за внасяне на паричните вноски за
разходи за поддържане на общите части, най късно до 31.03.2020г., след който срок да се
заплаща неустойка по един процент на ден закъснение, но не повече от 10% от дължимата
такса. За следващите години вноската е дължима до 31.03. на текущата година, след който
срок да се заплаща неустойка по един процент на ден закъснение, но не повече от 10% от
дължимата такса. БРС счита решението за неправилно. Въведена е неустойка за забава,
която общото събрание няма право да въвежда. Неустойката е договорна санкция за
неизпълнение на сделка по ЗЗД. Решенията на общото събрание не са сделки по ЗЗД, а
особен вид многостранни сделки, сключвани във връзка с управлението на общите части на
етажната собственост. Ето защо не може мнозинството от собствениците с решение да
налага волята си на останалите собственици и да ги санкционира с неустойка. Освен това в
правомощията на ОС, разписани в чл.11 ЗУЕС, липсва правомощие да определя неустойки
за забавено изпълнение на парично задължение. Следва да се отмени цялото решение, тъй
като клаузата за неустойка присъства и в двете изречения на решението.
По т.9 с решението се определя размера на паричните вноски във фонд “Ремонт и
обновяване“, а именно 6.10 лева на месечна база или 73.20 лева на година, съобразно
притежаваните от собственика идеални части от общите части на сградата. Същата е
платима еднократно и авансово за годината, като за година се предлага периода от
01.01.2020г. до 31.12.2020г. Предвид законовия характер на тази вноска, същата да важи и за
напред, до евентуалното й изменение от общото събрание. Определя се срок за внасянето й
най-късно до 31.04. на текущата година, след който срок да се заплаща неустойка по един
процент на ден за закъснение, но не повече от 10% от дължимата вноска. Вноските от фонд
“Ремонт и обновяване“ се внасят по сметка за тази цел. Това решение е законосъобразно в
частта му за определяне на размера на този вид вноски, както и че вноската ще се плаща
авансово, за което няма забрана. Има нужното мнозинство за вземане на решението. В
останалата си част, с която се въвежда отново неустойка за забава, решението е
незаконосъобразно, по вече изложените мотиви, тъй като не се касае до сделка по ЗЗД, нито
ОС може да въвежда неустойка като санкция. Следва изречението, в което е предвидена
неустойката да се отмени. В останалата си част решението трябва да се потвърди.
Решението по т.10 е правилно и не се налага отмяната му. С него е прието срещу
неизрядните платци да бъдат предприети действия – съдебни и/или извънсъдебни за
събиране на дължимите към етажната собственост суми. Решението е взето с нужното
мнозинство, освен това е логично етажната собственост да извърши действия по законния
ред за събиране на дължимите към нея вземания.
По т.11 е прието решение за отделяне на партидите за вода на индивидуалните
7

собственици. До отделяне на партидите на индивидуалните собственици, всеки собственик
да оставя при първо посещение в обекта на управителя депозит от 30 лева. Индивидуалните
собственици да представят информация за потребената в обекта вода всеки месец или за
периода на престоя си, ако той е по-малък от месец, чрез отчитане на водомера в началото и
в края на периода. Сумата за потребена вода да се заплаща на управителя ежемесечно,
съответно при напускане. Решението е по целесъобразност. Взето е с нужното мнозинство,
поради което не противоречи на закона и няма причини за отмяната му.
Следва съдебно решение, с което решенията, които са незаконосъобразни, бъдат
отменени. Останалите решения трябва да бъдат оставени в сила.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде
осъден да заплати на ищците 158.18 лева разноски по делото, съразмерно на уважената част
от иска.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците трябва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника 654.55 лева разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решенията, приети на 01.11.2019г. от Общото събрание на Етажната
собственост на сграда в гр.С....., за което е съставен Протокол № 2, както следва:
По т.7: “Годишна парична вноска за разходи за поддържане на общите части е
дължима независимо от броя на дните, за които е ползван самостоятелният обект.“
По т.8: “Определя се срок за внасяне на паричните вноски за разходи за поддържане
на общите части, най-късно до 31.03.2020г., след който срок да се заплаща неустойка по
един процент на ден закъснение, но не повече от 10% от дължимата такса. За следващите
години вноската е дължима до 31.03. на текущата година, след който срок да се заплаща
неустойка по един процент на ден закъснение, но не повече от 10% от дължимата такса.“
По т.9, частично: “…Определя се срок за внасянето й най-късно до 31.04. на
текущата година, след който срок да се заплаща неустойка по един процент на ден за
закъснение, но не повече от 10% от дължимата вноска…“
ОСТАВЯ В СИЛА решенията, приети на 01.11.2019г. от Общото събрание на
Етажната собственост на сграда в гр.С........, за което е съставен Протокол № 2, както следва:
По т.1: “За протоколист на настоящото ОС на ЕС се избира – Д. К. Д.“
8

По т.2: “Избира за управител на Етажната собственост, дружеството “Гардения-
2016“ ООД, което да осъществява тези правомощия чрез управителя си Д. К. Д.“
По т.3: “Вземане на решение за участие и разпределяне на разходите за общите
площи, охрана, съоръжения и вещи, ползвани от сграда А и сграда Б в комплекс “Г...“ между
всички собственици в комплекса по равно /в това число обща вода, разходи за тласкател с
помпа за вода, разходи за хидрофор, разходи за басейн, озеленяване, поддръжка на дворно
място, поддръжка на паркоместа, осветление и инвентар, общ ток и всички други разходи,
които са общите за двете сгради, вещи и съоръжения за общо ползване/.“
По т.4: “Приема отчета на управителя за направените разходи и извършените
дейности през периодите от 01.04.2017г. до 31.12.2017г., от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. и от
01.01.2019г. до 31.10.2019г., събраните разходи от етажните собственици за периода от
01.05.2016г. до 01.04.2017г.“
По т.5: “Вземане на решение за разпределяне на направените разходи от
съсобственика “Г....“ ООД за периодите от 01.04.2017г. до 31.12.2017г., от 01.01.2018г. до
31.12.2018г. и от 01.01.2019г. до 31.10.2019г., между всички етажни собственици по равно,
като всеки от етажните собственици в сграда А дължи за отчетните периоди общо сума в
размер на 5144.84 лева за самостоятелния си обект. Дължимата сума да се заплати до
31.12.2019г., след който срок да се събира по съдебен ред от управителя на етажната
собственост.“
По т.6: “Определяне размера на годишната парична вноска за разходи за поддържане
на общите части в размер на 1000 евро на собственик, която да е платима еднократно и
авансово за годината, като за година се предлага периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.
Определената такса да важи, освен за посочения период и за следващите две години след
него, или до провеждане на ново събрание, на което да се приеме нарочно решение. Таксата
се заплаща по сметка на етажната собственост.“
По т.9, частично: “Определя се размера на паричните вноски във фонд “Ремонт и
обновяване“, а именно 6.10 лева на месечна база или 73.20 лева на година, съобразно
притежаваните от собственика идеални части от общите части на сградата. Същата е
платима еднократно и авансово за годината, като за година се предлага периода от
01.01.2020г. до 31.12.2020г. Предвид законовия характер на тази вноска, същата да важи и за
напред, до евентуалното й изменение от общото събрание… Вноските от фонд “Ремонт и
обновяване“ се внасят по сметка за тази цел.“
По т.10: “Приемане на решение срещу неизрядните платци да бъдат предприети
действия – съдебни и/или извънсъдебни за събиране на дължимите към етажната
собственост суми.“
По т.11: “Приема се решение за отделяне на партидите за вода на индивидуалните
9

Номер на акта:	68
Дата:	4 март 2021 г. (в сила от 14 декември 2021 г.)
Съдия:	Иван Георгиев Дечев

Дело:	20202120105067
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	28 август 2020 г.

Решение по дело №5067/2020 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта Свали акта