№ 7974
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.А
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110153885 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени по реда на чл. 422 ГПК са установителни искове с правно основание чл. 79,
ал.1, предл.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответниците
като потребители на топлоснабден имот, находящ се в гр. ...... са обвързани от Общи
условия за продажба на топлинна енергия от .......... на потребители за битови нужди, според
чиито клаузи ищецът е доставил за периода от 01.5.2017 г. до 30.04.2020 г. на ответниците
топлинна енергия, а последните не са заплатили всеки по ½ от сумата в размер 1199.70 лв.,
главница, представляваща цена на топлинна енергия, сумата 50.49 лв. лихва за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 21.04.2021 г., сумата за дялово разпределение от 6 лв. за периода
м.08.2019 г. до м.09.2019 г., както и 0.25 лв. лихва за периода 01.10.2019 г. до 21.04.2021 г.
Топлоснабденият имот се намира в сграда-етажна собственост, в която за посочения период
разпределението на топлинна енергия е извършвано от „....... съобразно сключения между
него и сградата в етажна собственост договор. Правния интерес от предявените искове
ищецът обосновава с подадено от ответниците възражение по чл.415 ГПК срещу издадената
в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№27995/2021 г. на СРС, 169
състав. Претендира законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане,
както и присъждане на разноски.
1
Ответниците са подали писмен отговор, с който оспорват исковете като неоснователни и
недоказани. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва наличие на
облигационна връзка с ищеца.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „......” ЕООД.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представено е заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Представен по делото е нотариален акт №108, том XXXX, дело №7843/1995 г., от който е
видно, че през 1995 г. М. ХР. Б. е закупила процесния недвижим имот.
Представена е молба за откриване на партида досежно процесния имот от 1995 г. на
името на ответницата М.Б..
Представен по делото е нотариален акт №45, том III, дело №441/2010 г., от който е видно,
че през 2010 г. Борислав Цветанов Б. е дарил собствената си ½ от процесния недвижим имот
на ответника Г.Б..
Представено е заявление-декларация за промяна име на партида от дата 29.03.2016 г.
Представен е договор между СЕС и фирма „........за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
Представен е протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за
избор на фирма за дялово разпределение ведно със списък на етажните собственици.
Представени са извлечения от сметки по месеци за процесния период за абонатен номер
268865, с посочени дължими, според ищеца, суми за топлинна енергия към датата на
подаване на исковата молба.
Представени са съобщения към фактури относно процесния период
Представен е договор между .......... и „........
Представени по делото са и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ищеца на потребители в гр. София.
По делото са приети като доказателства и следните документи, предоставени от третото
лице помагач, а именно: дялово разпределение за периода, документи за главен отчет на
уредите, документ за годишен отчет и протокол за неосигурен достъп.
По делото е допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно и обективно. От него се установява
размерът на сумите за топлинна енергия за процесния период, които възлизат на 1199.94 лв.,
а за дялово разпределение- 6 лв.
2
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от правна страна следното:
За уважаването на предявения установителен иск следва да е налице следният фактически
състав: съществуване на правоотношение между страните, изпълнение на задълженията по
него от страна на ищеца, а именно за доставка на топлинна енергия за процесния период с
цена, съответна на претендираната сума, както и неизпълнение от страна на ответника да
заплати съответната стойност на доставената му и потребена топлинна енергия.
Съдът приема, че собственици на процесния апартамент са именно ответниците. Това
обстоятелство се установява от представените по делото и неоспорени два броя нотариални
актове. Следователно между тях, като собственици на процесния имот, и ищеца съществува
договорно правоотношение със съдържание задължение на „Топлофикация София, да
достави на адрес гр. ...... топлинна енергия, срещу задължение на ответниците да заплащат
нейната цена, в качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл.153 ЗЕ.
Не се оспорва, а и от представените по делото документи се установи, че сградата, в която
е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явяват потребители по смисъла на ЗЕ и
като такива се явяват обвързани от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Съгласно разпоредбата на
чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване е регламентиран в
чл. 139-148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба №2 от
28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Не се оспорва, че ответниците са потребили топлинна енергия на обща
стойност от 1199.94 лв. след взимане предвид на изравнителните сметки.
В законоустановения срок ответниците са направили възражение за изтекла погасителна
давност. Задължението на ответницата за заплащане на консумираната топлоенергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения. Ето защо
тези задължения се погасяват с тригодишна давност. / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГТК/.
Следва да се отбележи, че процесното правоотношение се регулира от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в от 2014 г., които са
обнародвани във вестник Дневник на 14.01.2014 г. и са влезли в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1, ал. 2 от Общите условия /в сила от 12.03.2014 г. /, купувачът е длъжен
да заплаща месечната сума за топлинна енергия и стойността на реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база на изравнителна
сметка, в тридесетдневен срок от датата на публикуване на съответната фактура на интернет
страницата на продавача. По делото обаче не са представени доказателства за това. При това
3
положение, ако се възприеме, че погасителната давност е започнала да тече в срока по чл. 33
от ОУ/2014/, то следва да се приеме, че предвид изложеното в конкретния казус, давност
изобщо не е започвала да тече и тези вземания не са погасени по давност.
При формиране на извод за това кога е започнала да тече погасителната давност в
конкретния случай, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Цитираните разпоредби от
закона са императивни и не могат да бъдат дерогирани от страните. В случая моментът на
публикуването на общата фактура на интернет страницата на продавача, доколкото е
обвързан единствено с действията на кредитора и е поставен в зависимост единствено от
неговото поведение, а именно кога ще бъде публикувана въпросната обща фактура, е
относим единствено към определяне на моментът, в който длъжника изпада в забава за
изпълнение на задълженията за вземанията, включени в съответния отчетен период, т. е този
момент е определящ за датата, от която следва да се начислява обезщетението за забавено
плащане. С извършване на действия по публикуване на общата фактура на своята интернет
страница дружеството-продавач извършва действия по отправяне на покана до длъжника за
изпълнение на задълженията за заплащане на вземанията, включени в съответния отчетен
период, като съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение длъжника изпада в забава след покана. При тази хипотеза, когато няма
определен ден за изпълнение на зъдължението, а изпращането на покана за изпълнението му
поставя длъжника в забава, погасителната давност започва да тече от момента, в който е
възникнало вземането. Съдът приема, че вземанията на продавача за цена на топлинна
енергия за всеки месец, включен в съответния отчетен период, възникват след извършване
на доставката на топлинна енергия за съответния месец, т. е. те възникват от 01 число на
месеца, следващ периода на извършване на доставката.
Искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – в
случая от 19.05.2021 г., поради което всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди 19.05.2018 г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност биха били
вземанията за главница по всички фактури до месец април 2018 г. включително. Вземането
по фактурата за месец май 2018 г. е станало изискуемо от 01.06.2018 г. и не е погасено по
давност. Поради изложеното съдът намира, че се дължат претендираните суми за периода
май 2018 г.- 30.04.2020 г., или сума в размер на 821.18 лв.
Видно от заключението по счетоводната експертиза за процесния период е начислена
сума за дялово разпределение в размер на 6 лв.
Ответниците не оспорват квотите, при които са претендирани процесните суми, поради
което всеки от тях дължи по 410.59 лв. главница за доставена топлинна енергия и 3 лв.
такса дялово разпределение.
4
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава предполага установяване
на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., които са
приложими за процесния период, посочен от ищеца, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на
Общите условия от 2014 г. следва, че макар да са изискуеми месечно дължимите суми в 30-
дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите
условия от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цена на топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Както бе посочено и по-
горе липсват доказателства от ищеца за публикуване на задължението по общата фактура за
конкретния абонатен номер и топлоснабден имот. Поради това искът за мораторната лихва
за забава, начислена върху задълженията за доставена и незаплатена топлинна енергия за
исковия период, да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят 312.63 лв., разноски в
настоящото производство, съобразно уважената част от иск, като всеки от ответниците
следва да заплати по 156.32 лв.
В полза на всеки от процесуалните представители на ответниците следва да се присъдят
по 136.66 адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
5
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че
Г. Б. Б., ЕГН **********, и М. ХР. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ...... , дължат на
.........., ЕИК ......, гр. ........, всеки сумата от по 410.59 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ...... за периода май 2018 г. до април 2020 г.
ведно със законната лихва, считано от 19.05.2021 г. до окончателното погасяване, както и
всеки по 3 лв. такса за дялово разпределение за периода 08.2019 г. до 09.2019 г. като
ОТХВЪРЛЯ предявения от .........., ЕИК ......, гр. ........, срещу Г. Б. Б., ЕГН **********, и М.
ХР. Б., ЕГН ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ...... исковете за горницата над тези суми.
до пълния предявен размер и за периода май 2017 г. до април 2018 г. включително като
погасени о давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от .........., ЕИК ......, гр. ........, срещу Г. Б. Б., ЕГН **********, и
М. ХР. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. ...... по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата от 50.49 лв. лихва за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 21.04.2021 г., както и 0.25 лв. лихва за периода
01.10.2019 г. до 21.04.2021 г.
ОСЪЖДА Г. Б. Б., ЕГН **********, и М. ХР. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
...... да заплатят на Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ......, гр. ........, на основание чл.78, ал.1
ГПК всеки сумата от по 156.32 лв., разноски в настоящото производство, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Б. Б., ЕГН **********, и М. ХР. Б., ЕГН ЕГН **********, двамата с адрес:
гр. ...... , да заплатят на Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ......, гр. ........, на основание чл.78,
ал.1 ГПК всеки сумата от по 24.69 лв., разноски в заповедното производство, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА .........., ЕИК **********, гр. ........ да заплати на адв. И.Н. и адв. С.К. ,на
основание чл. 38 ЗАдв вр. 78, ал.3 ГПК сумата от по 136.66 лв. на всеки от тях, адвокатско
възнаграждение лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „........
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата
от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6