РЕШЕНИЕ
№ 2609
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20221110205608 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. ЕМ. АНГ. от гр.София, ******** против
Наказателно постановление № 22-4332-005114/01.04.2022 г., издадено от
началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция”, с което на
жалбоподателя на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение по
чл.137 а, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 (петдесет) лева.
Жалбоподателят изразява несъгласие с фактическите констатации,
направени в АУАН и НП, като твърди, че не е управлявал МПС без поставен
обезопасителен колан. Сочи, че докато бил спрял на червен сигнал на
светофарната уредба на кръстовището на бул.“България“ с ул.“Пенчо
Славейков“, разкопчал обезопасителния си колан, за да съблече якето си.
След това отново поставил колана си и продължил да чака включването на
зеления сигнал на светофарната уредба. Едва след като преминал
кръстовището с бул.“Черни връх“ му бил подаден от полицейския автомобил
светлинен и звуков сигнал да спре, след което отбил автомобила в дясно на
бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“.
Освен това, в жалбата се излагат доводи за допуснати съществени
1
нарушения на процесуалните правила –на едно място в АУАН било посочено,
че нарушителят е „водач на автобус“, и грешно било изписано
наименованието на дружеството собственик на лекия автомобил като
„Универсален 2001“ ООД, вместо „Универсал 2001“ ООД.
Предвид изложеното се отправя молба към съда да се произнесе с
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Пред настоящата съдебна инстанция, жалбоподателят, редовно призован
се явява лично. В дадения ход по същество пледира за отмяна на обжалвания
санкционен акт по съображенията, подробно развити в жалбата.
Административно-наказващият орган редовно призован, не изпраща
представител и не излага аргументи във връзка с основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.03.2022 г. около 09:10 часа в гр.София, жалбоподателят П. ЕМ.
АНГ. управлявал лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. № СВ 55 40 НН,
собственост на „Универсал 2001“ ООД по бул.”България” с посока на
движение от бул.”Иван Гешов” към бул.”Черни връх”. П.А. управлявал МПС
без поставен обезопасителен колан при наличие на такова оборудване на
автомобила.
Автомобилът управляван от жалбоподателя бил спрян срещу хотел
„Хилтън“ за извършване на полицейска проверка от свидетеля АТ. и колегата
му Петър Иванов Мартонин – младши автоконтрольори в СДВР – ОПП,
които на същата дата изпълнявали служебните си задължения по контрол на
пътното движение.
За констатираното нарушение св.Янакиев съставил срещу
жалбоподателя П.А. Акт за установяване на административно нарушение бл.
№ 568687/14.03.2022 г. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и му
е връчен лично. Последният след като се запознал със съдържанието на акта,
го подписал без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е било
депозирано възражение срещу съставения акт с вх. № 25899/16.03.2022 г.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на подаденото
2
възражение като неосноватено било издадено и обжалваното Наказателно
постановление № 22-4332-005114/01.04.2022 г., с което при идентичност на
описанието на нарушението и правната му квалификация жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП с налагане на
„глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя срещу
подпис на 15.04.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН–АУАН бл. № 568687/14.03.2022 г., възражение вх. №
25899/16.03.2022 г., справка/картон на водача, Заповед № 8121–К–
13318/28.10.2019 година и Заповед № 8121-з-1632/02.12.2021 г. на министър
на вътрешните работи; както и от гласните доказателствени средства.
Съдът се довери на изложеното от свидетеля-актосъставител Янакиев в
качеството му на очевидец на извършване на нарушението и възприема
показанията му като обективни и достоверни. В разпита си пред съда,
св.Янакиев потвърди, че той е съставил акта и описаната в него фактическа
обстановка отговаря на действителната такава и можела да бъде потвърдена
от колегата му Петър Мартонин, с който са били екип и е възприел лично
извършването на нарушението, поради което и в съставения АУАН е посочен
като свидетел при установяване на нарушението.
С оглед на гореизложеното, възприетата от съда и описана фактическа
обстановка, установена на първо място от презумптивната доказателствена
сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП,
показанията на свидетеля Атанас Янакиев и приобщените писмени
доказателства, не беше оборена от страна на жалбоподателя.
С оглед спецификата на производството и на защитаваните обществени
отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от общите
правила за доказването в административно-наказателния процес, като
доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да
обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за
верни.
В настоящия случай въпреки дадената му възможност жалбоподателят не
ангажира доказателства и не опроверга доказателствената сила на
3
констатациите в АУАН. Твърдяното от него, че е свалил предпазния си
колан, за да съблече якето си, остана недоказано в настоящото производство,
поради което съдът го възприема като опит за изграждане на защитна теза на
на жалбоподателя.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи, съгласно разпоредбите на чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и
приложените към материалите на делото Заповеди на Министъра на МВР.
Същите са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание,
спазени са и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.
Действително, както сочи жалбоподателят в началото на АУАН е посочено,
„...като водач на автобус –„Опел Астра“, ППС лек автомобил с рег. № СВ 55
40 НН“, като съдът приема, че в случая се касае за техническа грешка, която
по никакъв начин не препятства възможността на нарушителя да възприеме
фактическите и правни рамки на нарушението и адекватно да организира
защитата си, което в действителност е и сторил. Грешното изписване на
наименованието на дружеството, собственик на служебния лек автомобил,
управляван на инкриминираната дата от жалбоподателя А. също не
ограничава съществено правото му на защита. В тази връзка следва да се
4
отбележи, че в АУАН и НП правилно е индивидуализиран като марка, модел
и регистрационен номер процесния лек автомобил, а и в жалбата не са
наведени доводи, че автомобила е бил управляван от друго лице, а не от
жалбоподателя.
Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно,
като са посочени всички елементи от състава му, както и съответстващата
правна квалификация.
На следващо място, съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 57 и
58 от ЗАНН, като е налице съответствие между обстоятелствената част на
акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част
на наказателното постановление. Ето защо, съдът приема, че в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на
административно-наказаното лице и да са самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното НП.
По същество на нарушението съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП е категорична, че водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и
N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани, като в ал.2 законът изрично
посочва кои лица могат да не използват колани. В случая по делото от
показанията на свидетеля Янакиев, който е възприел лично действията на
жалбоподателя (и не са налице данни същият да се познава с него или да е
заинтересован или предубеден от изхода на делото) безусловно се установи,
че водачът е управлявал МПС без обезопасителен колан, като последният не
попада в кръга от лица на които закона дава право да не използват такъв при
движение с МПС, поради което и съдът намира, че издаденото НП е
законосъобразно, поради което и следва да се потвърди. В обстоятелствената
част на двата административни акта –АУАН и НП с достатъчна яснота е
описано МПС, управлявано от жалбоподателя, както и фактът, че същото е
било оборудвано с обезопасителен колан, от където може да се изведе и
задължението му като водач на МПС да използва обезопасителен колан по
време на движение на автомобила.
Нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на
5
вината пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
пряко е целял настъпването им.
Правилно АНО е наложил санкция на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1
от ЗДвП, визираща ангажирането на отговорността на водач на МПС за
гореописаното нарушение и тъй като наложеното за това нарушение
административно наказание е в абсолютния размер, предвиден от
санкционната норма, съдът е лишен от възможност да го ревизира.
Макар да не са наведени такива доводи от страна на жалбоподателя,
съдът намира, че извършеното нарушение не следва да се определи като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото от една страна същито
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на нарушения от същия вид, а от друга страна видно от
приложената справка/картон на водача, жалбоподателят има и предходни
налагани санкции по ЗДвП, включително и за същото нарушение. От
справката/картон на водача, приложена към материалите на делото е видно,
че степента на лична обществена опасност на дееца е повишена, доколкото
може да се направи извод, че същият е системен нарушител на правилата на
ЗДвП, като очевидно оказаната до момента административно наказателна
репресия спрямо него не е изиграла очаквания възпиращ и превъзпитателен
ефект. Освен това, в подкрепа на направения извод следва да се вземе
предвид и забраната, визирана в нормата на чл. 189з ЗДвП, според която - за
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от Закона за
административните нарушения и наказания.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло
като правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с
изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните
правила.
При този изход на правниия спор разноски се дължат в полза на АНО,
който до приключване на съдебните прения не е поискал присъждането на
такива, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-
005114/01.04.2022 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция”, с което на П. ЕМ. АНГ. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП за нарушение по чл.137 а, ал.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7