О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1083
гр.Пловдив, 02.06.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ
състав, в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в
състав
СЪДИЯ: Росица
Кюртова
като разгледа докладваното от съдията т.дело №288 по
описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба, подадена от “ТРЪСТ КОМЕРС”ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление с.Баничан, обл.Благоевград, представлявано от Р.Д.Г.,
чрез пълномощник адв.П.П., против “ЕНЕРГОРЕМОНТ-ПЛОВДИВ“АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Васил Левски“ №236,
представлявано от Г.В.Ц., с която са предявени осъдителен иск за сумата 259
353,18 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане, платена авансово по договор №07/ПГ12602 от 15.02.2007 г.
за изработка, доставка и монтаж на оборудване за МВЕЦ „БЕЛВИ“, подлежаща на
връщане на отпаднало основание – поради прекратяване на договора, считано от
18.09.2015 г., както и иск за сумата 43 397,83 лв. – мораторно обезщетение,
дължимо поради неизпълнение на горното парично задължение за периода от
18.09.2015 г. до датата на исковата молба.
С определение от съдебно
заседание, проведено на 19.12.2017 г., производството по делото е спряно до
приключване на това по т.д.№455/2016 г. на ОС Пловдив. Намерено е, че е налице
връзка на преюдициалност между двете производства, тъй като ищецът твърди, а и
от справка в деловодната програма на съда се установява, че производството по
т.д.№455/2016 г. е образувано по предявен частичен иск за същото спорно право,
същевременно този, с който съдът е сезиран по т.д.№288/2017 г., е иск за
присъждане на останалата част от вземането.
След извършвани
периодично справки по движението на т.д.№455/2016 г. се констатира, че същото е
приключило с влязъл в сила съдебен акт – с решение на АС Пловдив по
в.т.д.№427/2018 г. е отхвърлен предявеният от „ХИДРО-ВАТ“ООД, ЕИК *********, гр.Благоевград,
иск против “ЕНЕРГОРЕМОНТ-ПЛОВДИВ“АД, ЕИК *********, гр.Пловдив, за сумата
26 000 лв., получена на отпаднало основание, която се явява част от
дължимата на отпаднало основание обща сума от 285 353,18 лв.,
представляваща платени от „ХИДРО-ВАТ“ООД на “ЕНЕРГОРЕМОНТ-ПЛОВДИВ“АД авансови
суми по сключен между дружествата на 15.02.2007 г. договор №07/ПГ12602 за
конструиране, производство, доставка, монтаж, наладка и пуск на комплексно
оборудване на МВЕЦ „БЕЛВИ“, който според ищеца е прекратен на 18.09.2015 г.
Решението не е допуснато до касационно обжалване с определение от 30.04.2020 г.
по т.д.№1625/2019 г. на ВКС.
С приключване на
преюдициалното производство с влязъл в сила съдебен акт пречката за
продължаване на настоящото такова принципно е отпаднала и същото подлежи на
възобновяване. Същевременно обаче съдът намира, че с оглед резултата по
т.д.№455/2016 г. настоящото производство се явява недопустимо и следва да бъде
прекратено, а не възобновено. Съображенията за това са следните:
Искът, който е отхвърлен
с влязлото в сила решение по т.д.№455/2016 г., се явява частичен иск за
спорното право, което е предмет и на настоящото производство. В теорията и в
съдебната практика (в това число ТР №3/2016 от 22.04.2019 г. на ВКС, ОСГТК, и
ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 на ВКС, ОСГТК) се приема, че отхвърлянето
на частичен иск с влязло в сила решение обвързва страните по частичния иск със
сила на пресъдено нещо и за останалата непредявена част от вземането. С
влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичен иск, се отрича със сила
на пресъдено нещо цялото спорно право, следователно при отхвърляне на частичния
иск ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от
вземането. В този случай е приложима нормата на чл.299 ГПК, според която спор,
разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, а повторно
заведеното дело се прекратява служебно от съда. Настоящото дело се явява
повторно заведено за същото спорно право, което е отречено с решението по
т.д.№455/2016 г., и следователно е недопустимо поради наличие на отрицателна
процесуална предпоставка – сила на пресъдено нещо. Този извод не се променя от
това, че ищци по двете дела са различни лица, тъй като съгласно чл.298, ал.2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и
за техните правоприемници. Ищецът по настоящото производство „ТРЪСТ
КОМЕРС“ЕООД, ЕИК *********, с.Баничан, обл.Благоевград, твърди, че е
правоприемник на ищеца по т.д.№455/2016 г. „ХИДРО-ВАТ“ООД и се позовава на
договор за цесия от 31.03.2017 г. (на л.27 и сл.от делото). С договора за цесия
е прехвърлено вземането, предмет на т.д.№455/2016 г. в непредявената му част,
като цесията е съобщена на длъжника най-късно с исковата молба по настоящото
дело, към която е приложено уведомление за същата. Това се е случило в хода на
процеса по т.д.№455/2016 г., следователно ищецът по настоящото дело се явява
частен правоприемник на ищеца по т.д.№455/2016 г., обвързан от силата на
пресъдено нещо на решението по последното, с което искът е отхвърлен, и не може
да предяви иск за присъждане на останалата част от отреченото вземане поради
наличие на сила на пресъдено нещо в отношенията с ответника.
Изводът за недопустимост
на производството не се променя и от обстоятелството, че в настоящото
производство искът по чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД е съединен с иск за мораторно
обезщетение, тъй като последният иск е кумулативно обусловен от главния иск за
връщане на платеното на отпаднало основание и зависи от неговата съдба. При
недопустимост на главния иск, недопустим се явява и обусловеният от него такъв.
Респективно ищецът няма правен интерес от самостоятелно разглеждане на иск за
обезщетение за забава в плащането на едно вземане, което е отречено с влязло в
сила решение. Ето защо съдът намира, че са налице пречки за разглеждане на
предявените искове, за които е задължен служебно да следи. Производството по
настоящото дело е недопустимо и следва да се прекрати. За това
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д.№288/2017 г. по описа на ОС Пловдив, ТО, ХVІ с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред АС Пловдив.
СЪДИЯ: