Р Е Ш Е Н И Е № 622
гр. Монтана, 16 октомври 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 03 10 2023 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: Петя Видова, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА,
V състав, Адм.д. № 542 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл. 60 и сл. от ЗУСЕСИФ,
във връзка с чл. 144 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Община Монтана срещу Решение № РД-02-36-564 от 24.07.2023 г. на Зам. Министьр и ръководител на УО на
ОПРР 2014 – 2020 г. Неправилно в жалбата оспореното Решение е посочено с №
99-00-6-335/24.07.2023 г. на Зам. Министьр и ръководител на УО на ОПРР 2014 –
2020 г. Този номер е на писмото, с което е изпратено същото /л. 38/. В жалбата се твърди, че в рамките на проекта за извършвани СМР
дейности по реконструкция, обновяване, оборудване и обзавеждане на Народно
читалище „Разум 1883“, е извършена финансова корекция по сигнал за нередност №
2142, съгласно Решение № РД-02-36-210 от 20.02.2023 г. по отношение на договор
за обществена поръчка от 26.05.2020 г. с изпълнител „И*** Т*** " ЕООД.
Размерът на финансовата корекция е 364 244.40 лв. с ДДС. Това Решение за
извършване на финансова корекция е отменено с Решение № 371/01.06.2023 г.,
постановено по адм.д. № 246/2023 г. по описа на Административен съд – Монтана и
е обжалвано от РУО на ОПРР пред ВАС. Общият размер на безвъзмездната финансова
помощ, определена по процесния административен договор е в размер на 1 456
977.60 лв. Бенефициерът участва с допълнително собствено финансиране в размер
на 704 094.46 лв. С искане за авансово плащане, Община Монтана е заявила за
верифициране сума в размер на 509 942.16 лв. С искане за междинно плащане,
заявените разходи за верифициране са в размер на 871 769.49 лв. РУО на ОПРР не
е верифицирал от сума в размер на 217 942,37 лв. поради сигнал за нередност №
2142. С искане за окончателно плащане, заявените разходи за верифициране са в
размер на 229 340.94 лв., в които разходи отново са заявени 217 942.37 лв..
представляващи неверифицираните разходи, заявени и с искането за междинно
плащане. В уведомителното писмо към обжалваното решение, РУО на ОПРР разяснява,
че започналата процедура по администриране на сигнал за нередност № 2142, е
прераснала в нередност и финансовата корекция е с променен размер от 345 939,05
лв., без яснота дали сумата включва или не ДДС и въпреки висящността на адм. д.
№ 246/2023 г. по описа на Административен съд - Монтана. Приема, че на
основание чл. 27, ал. 2, вр. чл. 73, ал. 4 ЗУСЕФСУ решенията за извършване на
финансови корекции подлежат на предварително изпълнение, но и че на основание
чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, управляващият орган може да верифицира суми при
наличие на процедура по администриране на нередност. В случая Община Монтана разбира,
че административният орган не верифицира съответните суми поради наличие на
сигнал за нередност № 2142, предмет на адм. д. № 246/2023 г. по описа на
Административен съд - Монтана, съобразявайки предварителното изпълнение на
административния акт. Това допускане, обаче е хипотетично, тъй като липсват
мотиви на административния орган за това. Отделно, административният орган не
основава акта си на чл. 64, ал. 1 ЗУСЕФСУ, а на чл. 64, ал. 3 и ал. 4 ЗУСЕФСУ,
които касаят различни хипотези от обсъжданата. В самото решение, на нито едно
място не се споменава свързаността на отказа за верифициране със сигнал за
нередност № 2142, а такова се посочва лаконично в съпровождащото решението
уведомление. Дори мотивите на административния орган да се извличат от
уведомлението към обжалваното решение, не става ясно как сигналът за нередност
е „прераснал" в ново производство и защо отказът възлиза на сума, която не
е равна на сумата, с която е извършена финансова корекция, включен ли е в
отказаната сума ДДС и пр. Липсата на фактически и правни основания за издаване
на акта, в т.ч. неправилността на дадената правна квалификация, послужила като
основание за издаване на акта, влече неговата материална незаконосъобразност,
поради което моли да за неговата отмяна, както и присъждане в полза на Община
Монтана сторените по делото разноски. В писмено становище поддържа жалбата.
Ответната страна чрез ст.
юрк В.З. в писмени бележки излага съображения, с
които обосновава липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, респ.
спазване на материалния закон при издаване на оспореното решение, които са
аналогични на неговите мотиви. Моли да се отхвърли жалбата, както и да им се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в нормативно установения
размер.
Административен съд
Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания, във връзка със събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Уведомително писмо /л.
36-37/ Кметът на Община Монтана е уведомен за приключване на процедурата по
одобрение на искане за плащане № 3 – окончателно. Заявените и отчетени разходи
са в размер на 739283,10 лв., като от тях се верифицира сума на допустими
разходи в размер на 383990,04 лв. или общият размер на недопустимите разходи е
в размер на 355293,06 лв. Този размер на недопустимите разходи следва от
установена и регистрирана нередност, за което наложена финансова корекция в
размер на 25 % от допустимите разходи по договор от 28 05 2020 г., сключен с „И***
Т*** “ ЕООД, за което бенефициента е уведомен. Посочена е таблица с размера на
извършената финансова корекция по представеното искане за плащане, определен
върху допустимите разходи с натрупване, тъй като разходите отказани за
верификация по засегнатия договор в предходно междинно искане за плащане,
поради започната процедура за нередност № 2142, прераснал в нередност, са
включени повторно в окончателното искане за плащане. Не се верифицират и
разходите в размер на 9354,01 лв, за което мотиви са изложени в решението за
отказ от верификация.
С оспореното Решение е
отказано извършването на верификация и плащане на разходи в размер на 9 354,01
лв., представляващи безвъзмездна финансова помощ (БФП), отчетени в искане за
окончателно плащане, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр.39 от 27 Май 2022 г., приложима на основание § 70 от ЗИД на
ЗУСЕСИФ) условия, във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 6 и чл. 84 от Общите условия
към сключения АДБФП № BG 16RFOPOO1-1.Q26-0004-C01/12.03.2021 г. между
Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и бенефициента
Община Монтана.
Със същото Решение
платената към бенефициента Община Монтана, като БФП, сума в размер на 125
952,12 лв. е приета за надплатена на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от
Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г., във връзка с чл. 62 от Закона за публичните
финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Тази сума е дължима за
възстановяване от бенефициента, с оглед на което отчита вземане към него в
размер на 125 952,12 лв. от искане за плащане № 1 (авансово) от 16.04.2021 г.
по ДДБФП.
За да постанови този
правен резултат и по отношение на т. 1 от Решението, АО приема като
основание чл. 82, ал. 1, т. 6 от Общите условия към сключения АДБФП №
BG16RFOP001-1.026-0004-C01/12.03.2021 г. и констатациите по извършена на място проверка,
с оглед депозирано искане за окончателно плащане, при която проверка от
проверяващия екип са направени измервания, на извадков принцип, на отделни
видове и количества строителни и монтажни работи (CMP) с цел установяване на
съответствие между актувани и реално изпълнени СМР. Измерените на място
количества за съответните обекти са обективирани в Приложения 10.5-5 Протокол
за измерване, като същите са подписани без възражение от страна на
присъствалите представители на бенефициента. В резултат от извършените
измервания са установени разлики между актуваните количества в подписаните от
участниците в строителния процес протоколи за приемане на извършените СМР на
обектите (представени в документацията към искането за окончателно плащане) и
реално измерените от екипа при проверката на място изпълнени количества, по
отношение на обект „Основен ремонт на Читалище „Разум 1883", гр.
Монтана", изпълнен по сключения договор № 1 от 28.05.2020 г. с изпълнителя
„И*** Т*** " ЕООД - съгласно изготвената таблица. Бенефициентът е отчел и
поискал за възстановяване разходи в размер на 7 795,01 лв. без ДДС за
горепосочените актувани и приети СМР. които не съответстват на реално
изпълнените дейности на обекта. Във връзка с гореизложеното и поради липса на
предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39 от 27 май 2022
г., приложима на основание съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ) условия, на
основание чл. 82, ал. 1, т. 6 и чл. 84 от Общите условия към сключения
Административен договор за предоставяне па безвъзмездна финансова помощ (АДБФП)
№ BG16RFOPOO1 -1.026-0004-С01 /12.03.2021 г. между МРРБ и община Монтана, не се
верифицира стойността на отчетените разходи в размер на 7 795,01 лв. без ДДС /9
354,01 лв. с ДДС по договор от 28.05.2020 г. с „И*** Т*** " ЕООД. Тези разходи
са отчетени със следните фактури: Фактура № ********** от 01.06.2022 г. - 5
092.95 лв. без ДДС и ДДС - 1 018.59 лв. и Фактура № ********** от 03.10.2022
г.-2 702.06 лв. без ДДС и ДДС - 540,41 лв. По отношение на т. 2 от Решението
АО приема, че съгласно чл. 19, ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. и преглед
на окончателно искане за плащане по АДБФП № BG16RFOPOQ1-1.026-0004-C01 от Община
Монтана, общо верифицираните разходи но договора (1 037 817,16 лв.) са по-малко
от платените суми по искания за авансово и междинно плащания (1 163 769,28 лв.)
или 125 952,12 лв. са надплатен аванс, която сума е дължима по сключения
договор. С оглед на това установява публично вземане към бенефициента - община
Монтана в размер на 125 952,12 лв. (надплатен аванс - искане за авансово
плащане № 1 от 16.04.2021 г.). Съгласно чл. 31 от АДБФП платени на бенефициента
разходи, които се установят като надплатени или недължимо платени, подлежат на
възстановяване от бенефициента на Управляващия орган по реда описан в Наредба №
Н-3 от 22 май 2018 г. за определяне па правилата за плащания, за верификация и
сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни
разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на
счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско
териториално сътрудничество. На основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от
Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. Управляващият орган на Оперативна програма
„Региони в растеж" 2014-2020 (УО на ОПРР 2014-2020) отчита вземане в
размер на 125 952,12 лв. и на основание чл. 31 от АДБФП и чл. 43, ал. 1, т. 2
от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г., Община Монтана следва да възстанови сума в
размер на 125 952,12 лв. в срок от 14 дни от влизането в сила на настоящия акт,
с който е установено вземането. Посочена е банковата сметка, по която следва да
бъдат възстановени средствата, както и в случай, че не се възстановят
доброволно в указания срок дължимата сума в размер на 125 952,12 лв. ще бъде
събрана по посочения ред в чл. 43-47 от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г.
С АДБФП № BG16RFОP001-1.026-0004-С01 № РД-02-37-9 от 12 03 2021
г. УО на ОПРР финансира одобрено Проектно предложение „Развитие на културния
живот в Община Монтана чрез инвестиции в културната инфраструктура“.
Съгласно Заповед №
РД-02-14-642/15 06 2023 г. на Министър на МРРБ А*** Т*** – Б*** , зам. Министър
на МРРБ за ръководител на УО на ОПРР 2014 – 2020 г.
Съгласно Протокол за
измерване – Приложение 10.5-5 /л. 196-201/, в табличен вид са установени реално
изпълнените дейности и количества строителни и монтажни работи, съпоставени с
предвидените по Проекта.
Съгласно Решение № РД-02-36-210 от 20.02.2023 г. на Зам Министър
на Ръководител на УО на ОПРР 2014 – 2020 г. е приключен сигнал за нередност №
2142, с което за установените в същото решение нарушения е наложена обща финансова корекция в размер на 25 % от
допустимите разходи по договор от 26 05 2020 г. с изпълнител „И*** Т*** “ ЕООД
на стойност 1349824,56 лв. с ДДС или стойността на финансовата корекция възлиза
на размер 364244,40 лв. с ДДС.
Съгласно постановеното по адм.д. № 246/2023 г. съдебно Решение №
371/01 06 2023 г. по описа на Административен съд Монтана, за което няма данни
да е влязло в законна сила, Решение № РД-02-36-210 от 20.02.2023 г. на Зам
Министър на Ръководител на УО на ОПРР 2014 – 2020 г., е отменено.
По делото са приложени още Общи условия към Договора за БФП,
сключените договори с избрания изпълнител, кореспонденция между АО и Община
Монтана.
Съгласно Заповед № РД- 02-14-790/17 08 2022 г. на Министър на
МРРБ Д*** Г*** – зам.Министър на МРРБ е определена за ръководител на УО по ОП
„Региони в растеж” 2014-2020 г.
С Разпореждане от 01 09 2023 г. съдът е изискал административната
преписка в цялост, ведно с всички цитирани в оспореното Решение документи.
С Определение от 15 09 2023 г. е разпределена доказателствената
тежест между страните и са дадени допълнителни указания за представяне на
доказателства /л. 234/.
Доказателствата по делото са писмени и на електронен носител.
Изслушано е и заключение на вещо лице по исканата от оспорващия експертиза.
При така изложената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена против ИАА,
подлежащ на оспорване, от лице, имащо правен интерес – адресата на акта и в законоустановения
14 дневен срок, съгласно представен системен бон и товарителница на Еконт от
дата 07 08 2023 г. /л. 241/, без данни от ИСУН за изпращане на оспореното
Решение /в тази връзка представените извадки от деловодната система на АО не
представляват доказателство за изпращане чрез ИСУН/. Самият процесуален
представител на Община Монтана, адв. И.Г. заявява, че Решението е получено на
дата 24 07 2023 г. /л. 240/, поради което този състав приема жалбата за
допустима.
Съгласно чл. 60, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ - Управляващите органи извършват авансови, междинни и окончателни
плащания въз основа на искане на бенефициента.
Съгласно чл. 62, ал. 1, ал. 2 и
ал. 3 от ЗУСЕФСУ - Междинни и окончателни плащания се извършват след
верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при
наличие на физически и финансов напредък на проекта. Управляващият орган
извършва плащането в 80-дневен срок от постъпване на искането за плащане на
бенефициента. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само
допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Управляващият орган
извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите,
представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е
приложимо.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ - Управляващият орган може да изисква допълнително представяне на
документи във връзка с искания за междинни и окончателни плащания, както и на
разяснения от бенефициента, когато: 1. сума, включена в искането за плащане, не
е дължима;
Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ - В случай че бенефициент не
представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по
администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да
бъде включен в следващо искане за плащане.
Съгласно чл. 64, ал. 3 и 4 от ЗУСЕФСУ - Извън случаите по ал. 1
ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите,
включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Отказ за
верификация се издава и за установяване на недължимо платени и надплатени суми
по проекта вследствие на извършено верифициране. Отказът по ал. 3 може да се
оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при
съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2, 3, 5 и
6.
Съгласно чл. 64а, ал. 1 от ЗУСЕФСУ - Установените недължимо
платени и надплатени суми се възстановяват от плащания по проекта. Когато отказ
от верификация е издаден след съответното плащане, установените недължимо
платени и надплатени суми се възстановяват чрез доброволно изпълнение от страна
на бенефициента в 14-дневен срок. След изтичането на срока за доброволно
плащане недължимо платените и надплатените суми се прихващат от следващо
плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е
неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от бенефициента обезпечения
по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4,
т. 4.
Съгласно чл. 57, ал. 1 т. 3 от ЗУСЕФСУ - Разходите се считат за
допустими, ако са налице едновременно следните условия: разходите са за реално
доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности.
Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 6 от Общите условия към договор за
предоставяне на БФП по ОПРР 2014 – 2020 г. /Общи условия/ - УО на ОПРР извършва
проверка (верификация) на декларираните разходи в Искането за междинно и
окончателно плащане, което включва документална проверка на разходи, на изпълнени
дейности от проекта и на процедури за възлагане на обществени поръчки, и по
преценка проверка на място на изпълнението на дейността, като се проверяват
едновременно дали са представени доказателства за реалното изпълнение на всяка
дейност, за която е платен разходът.
Съгласно чл. 84 от Общи условия – В случай, че се установи, че
разходът не съответства на условията за допустимост по чл. 82, ал. 1 и ал. 2 от
и Раздел ХIII, УО на ОПРР не го одобрява /не верифицира/, като уведомява за
това бенефициента и при необходимост назначава допълнителна проверка.
Съгласно § 70 от ПЗР на ЗУЕФСУ - До приключването на програмите за
програмен период 2014 – 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или
изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на
средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези
програми.
Съгласно чл. 166, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК - Установяването на публичните
вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то
се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава
по реда за издаване на административен акт, предвиден в
Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен
органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от
ръководителя на съответната администрация.
Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № Н-3 от
22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и
сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни
разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на
счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско
териториално сътрудничество /Наредба № Н-3/2018/ - Бенефициентът възстановява
предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е: 1.
определена индивидуална финансова корекция; 2. недължимо платена или
надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – (чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК - за
недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или
неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на
Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции,
надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по
бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз.)
Съгласно чл. 35, ал. 3 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 - В случаите по ал. 1, т. 2 управляващият
орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане,
издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166,
ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно чл. 62 от Закона за публичните финанси - Органите,
отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, са
длъжни да предприемат необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, включително свързаното с тях
национално съфинансиране, както и на глобите и другите парични санкции,
предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз или в
клаузите по други програми и договори.
Съгласно
чл.
142, ал. 1 от АПК - Съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му.
По отношение на
компетентността.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, видно от
представената Заповед № РД- 02-14-790/17 08 2022 г. на Министър на МРРБ за
предоставяне на правомощия на Зам Министър А*** Б*** . /л. 64/
По отношение приложимостта на
материалния и процесуалния закон.
Съдът въз основа на
вмененото му от законодателя служебно начало /чл. 168 от АПК/ извърши проверка
на всички основания за законосъобразност спрямо оспорения акт.
Безспорно е, че между
РУО на ОП „Региони в растеж” 2014-2020 г. /ОПРР/ и Община Монтана е сключен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFОP001-1.026-0004-С01 № РД-02-37-9 от 12 03 2021 г. по одобрено Проектно
предложение „Развитие на културния живот в Община Монтана чрез
инвестиции в културната инфраструктура“.
Спорът между страните
касае правилното определяне на правната квалификация, мотивиран ли е акта, респ.
ясно ли е основанието за определената по т. 2 надплатена сума в размер на 125 952,12
лв.
По отношение на т. 1, поради
това, че не се излагат съображения за неправилност и не се твърдят, респ.
представят доказателства, оборващи изложените констатации, изразяващи се в
неизпълнени дейности, установени при извършването на проверка и извършени
измервания, този състав приема, че законосъобразността на акта в тази му част
не е предмет на настоящото производство. Видно в тази връзка, направените
изводи и сочените правни основания по двата пункта - т. 1 и т. 2 на решението,
са различни и без пряка или косвена взаимовръзка помежду си, поради което и
съдът не осъществява контрол в тази част на издадения административен акт.
По отношение на т. 2 на
оспореното решение се установява пълна липса на изложени фактически
обстоятелства, респ. липса на мотивирани съображения, които да обвързват
определени фактически обстоятелства с посочените правни основания. Единствено
отразеното, че общо верифицираните разходи по сключения договор, са по-малко от
платените суми по искания за авансово и междинно плащания в размер на 125952,12
лв., която сума представлява надплатен аванс и за която е установено публично
вземане, всъщност е правен извод. От друга страна този извод не се подкрепя от
доказателствата представени по делото.
Основанията за
възстановяване на предоставена финансова подкрепа са предвидени в разпоредбата
на чл. 35, ал. 1 от
Наредба Н-3/2018 г., където са описани две самостоятелни хипотези, а именно: 1.
в случай на определена индивидуална финансова корекция и 2. при недължимо
платена или надплатена, респ. неправомерно получена или неправомерно усвоена
сума, за което третата алинея на същата правна норма, както и чл. 162, ал. 2,
т. 8 от ДОПК изискват вземането да е установено с акт за установяване на
публично вземане, какъвто акт в случая не се представя. Това изискване на законодателя,
когато АО постановява възстановяване на недължимо платени и надплатени суми, е
същите да бъдат установени по основание и размер, в който смисъл е и чл. 64а от
ЗУСЕФСУ. Този
състав установява, че АО на практика в производството по разглеждане на искане
за верифициране (и конкретно по т. 2) не постановява съответен на това
производство правен резултат, а практически установява публично вземане, което
е друго, различно по вид и характер производство, несъвместимо с настоящото. В случая, нито се твърди,
нито се представя влязъл в сила акт, с който да е установено определено
публично вземане, последният надлежно да е издаден при условията на чл. 62 от
Закона за публичните финанси и чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, на които текстове се позовава този административен орган, в
тази част на издаденото решение. Обратно на цитираните правни норми, в
Уведомителното писмо за приключване на процедура по одобрение на искане за
плащане № 3 – окончателно /л. 36/, се излагат съображения за наложена финансова
корекция, цитира се Решение № РД-02-36-210/20 02 2023 г. на РУО, а това
обстоятелство попада в другата правна хипотеза на чл. 35, ал. 1 от Наредба № Н-3.
Липсата на изложени фактически обстоятелства, липсата и на
каквито и да било доказателства, единствено декларативното посочване, че е
установен надплатен аванс, без да е ясно от какво произтича същият, не може да
обуслови взетото по тази точка решение.
Дали сумата по т. 2 на
оспореното Решение следва да се свърже с посоченото в Уведомителното писмо и да
се приеме, че същата е от наложена финансова корекция, не може да се предполага,
тъй като в решението не са посочени съответните на тази хипотеза правни
текстове, /нито от закона, нито от Наредба Н-3/2018 г./, респ. няма изложени
никакви фактически обстоятелства в тази насока. С оглед на това, не може да се
приеме приложението на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС и
посоченото в него, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени
и отделно от самия акт, тъй като такъв отделен акт, нито е посочен в оспореното
Решение, нито някъде се твърди да е издаван.
С оглед на това, този
състав счита жалбата за основателна, а решението в оспорената част, за
незаконосъобразно, поради което и при този изход на делото искането на
процесуалния представител на Община Монтана – адв. И.Г., за присъждане на
направените в производството разноски, представляващи в случая внесената
държавна такса в размер 1082,45 лв., се явява основателно, предвид нормата на
чл. 143 от АПК, която урежда отговорността за разноски, където в случай на
отмяна на обжалван административен акт, същите се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение № РД-02-36-564
от 24.07.2023 г. на Зам. Минисгьра и ръководител на УО на ОПРР 2014 – 2020 г., В ЧАСТТА по т. 2, с която са определени платени разходи в
размер на 125952,12 лв. БФП за надплатена сума, която сума отчита като вземане
от искане за плащане № 1 /авансово/ от 16 04 20221 г.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството
ДА ЗАПЛАТИ на Община Монтана направените в производството разноски в размер на 1082,45
лева, представляващи платна държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: