№ 79
гр. Смолян, 09.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Р. Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско
дело № 20235400500013 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.130 ГПК
С Определение № 161/13.10.2022 г. по гр.дело № 97/2022 г.
Зл. районен съд ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба вх. №
776/09.05.2022 г., подадена от Г. П. Ч. и Р. А. Ч., за отмяна на Решение №
168/30.12.2013 г. по гр.д. № 77/2011 г. на PC-Зл. като неправилно,
незаконосъобразно, постановено в противоречие на чл. 299 ГПК, както и за
обезсилване на същото като незаконно и недопустимо поради влязло в сила
Решение № 57/2010 г. по гр.д. № 6/2010 г.
Със същото определение Г. и Р. Ч.и са осъдени да заплатят
на Р. М. П. 800 лв. разноски за производството, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Срещу това определение е подадена допустима частна
жалба от Р. и Г. Ч.И с искане да бъде отменено, делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг съдебен състав извън съдебния район на
Смолянския окръжен съд с указание за разглеждане на делото и решаване на
спора по него по същество.
Същевременно в частната жалба се изразява и искане, след
като определението бъде отменено, искането за отмяна на съдебно решение №
168/30.12.2013 г. по гр.дело № 77/2011 г. на РС-Зл. да бъде уважено. На
1
следващо място е записана молба делото да бъде разгледано от друг съдебен
състав извън съдебния район на Смолянския окръжен съд, като се приеме, че
така Ч.и правят отвод на осн.чл.22, т.5 и т.6 ГПК поради съмнение за
безпристрастност при разглеждане на делото, което било в интерес на вярата
им в законността и справедливостта на съдебната система. Посочено е, че
съображенията за това им искане са следните:
Считат, че неправилно и незаконосъобразно била върната на
основание чл.130 ГПК исковата им молба с вх. №776/09.05.2022 г. за отмяна
на Решение № 168/30.12.2013 г. по гр.дело № 77/2011 г.на PC Зл., както и за
обезсилване на същото, като незаконно и недопустимо поради влязло в сила
решение № 57/2010 г. по гр.дело № 6/2010 г.по описа на PC -Зл. . Ч.и намират
за безспорно обстоятелството, че още с подадената искова молба вх.№
776/09.05.2022 г., с която е образувано гр.дело № 77/2011 г на PC Зл., те били
посочили и уточнили, че съдебният акт, от който са недоволни, е Решение №
168/30.12.2013 г. по гр.дело № 77/2011г. на PC- Зл., и подробно били
обяснили защо и какво искат като петитум. Това било прието и подробно
обсъдено от съдебния състав в мотивировъчната част на обжалваното
определение № 161/13.10 2022 г., според което с разпореждане №
130/10.05.2022 г. съдът е указал на ищците да уточнят искането си, като
формулират петитум на исковата молба, в който изрично да посочат съдебния
акт от който са недоволни и какво е искането им към съда. Прието е от съда,
че с подадени молби с вх.№ 887/23.05.2022 г. и вх.1624/12.09.2022 г. са
направени исканите уточнения, а именно съдът да отмени Решение №
168/30.12.2013 г. по гр.дело № 77/2011 г. на PC-Зл. като неправилно,
незаконосъобразно, постановено в противоречие на чл.299 от ГПК; както и да
се обезсили същото като незаконно и недопустимо, поради влязло в сила
преди лова Решение № 57/2010 г. по гр.дело № 6/2010 г. по описа па PC-Зл., с
което е разрешен идентичен спор между едни и същи страни, на едно и също
правно основание и касае един и същ предмет.
В жалбата се изтъква как съдът изрично е приел, че
„изложените в исковата молба твърдения са уточнени с цитираните по-горе
молби", поради което Ч.и смятат, че съдът е следвало да приеме, че
указанията по чл. 129 от ГПК са изпълнени да допусне за разглеждане
постъпилата с вх.№ 776/09.05.2022 г. искова молба по образуваното гр.дело
2
№ 97/2022 г. на PC Зл.. Вместо това обаче, неправилно и незаконосъобразно,
според жалбоподателите, PC Зл., в нарушение на процесуалните правила, е
върнал исковата молба, като е приел, че предявеният иск е недопустим.
Частните жалбоподатели твърдят, че с това грубо били
нарушени съдопроизводствените правила - основните начала, ръководни за
гражданския процес в Република България. Вместо да даде ход на
образуваното дело № 97/2022 г. и да разгледа исканията им, РС-Зл. им бил
отказал правосъдие. Така Ч.и били лишени от правото подадената от тях
молба за защита и съдействие на правата им и възникналият спор да бъде
решени в производство по общия исков процес и така били изправени пред
хипотезата на отказ от правосъдие - изключително грубо нарушение на
правата им като български и европейски граждани, според законодателството.
PC-Зл. грубо бил нарушил Общите правила с основните положения и
основните начала на гражданския процес: чл.2 от ГПК, член 9 ГПК, член 10
ГПК, член 5 ГПК. Съдът също така бил погазил и Конституцията на
Република България, а именно : чл.4, чл.26, ал.1, чл.57, ал.1, чл.117, ал.1,
чл.121, ал.1 и ал.2. Ч.и, като български граждани и ищци по гр.дело №
97/2022 г., нямали предоставени условия за състезателност, защото
образуваното гражданско дело било прекратено и по този начин не им била
осигурена възможност да установят истината в иницииран от тях съдебен
процес.
На следващо място се твърди, че отводът на съда като
институт на гражданския процес се явявал правна възможност за
безпристрастното решаване на съдебните спорове, което от своя страна било
предпоставка за постановяване на законосъобразни съдебни актове. Искането
за отвод следвало да се възприема като дирене на доверие в съд; всяко
съмнение в безпристрастието на съда или състава било правилно и
наложително да бъде надлежно и своевременно отстранявано. Желателно
било съдът да не подхожда формално, а конкретно и при проявеното от тях
съмнение в безпристрастност, дори и да било поискано при най-малкото
основание. Записан е цитат, че „ Правосъдието може да изпълни успешно
своята задача само когато съдещите се имат пълно доверие в
безпристрастността на неговите органи".
В заключение е изложено, че обжалваното определение е
3
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие
с разпоредбата на член 299 от ГПК, поради което молят съда да постанови
определение, с което да отмени Определение №161/13.10.2022 г. по гр.дело №
97/2022 г. на PC Зл. и върне делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав извън съдебния район на Смолянския окръжен съд с указание за
разглеждане на образуваното дело № 20225420100097 по описа за 2022
година и решаване на спора по същество. Ч.и считат предявеният от тях иск
за допустим и като такъв следвало да бъде разгледан по общия исков процес.
Въззиваемият Р. М. П., чрез пълномощника си адв.Ив. Ап.,
оспорва частната жалба и моли определението да бъде потвърдено.
Претендира да му се присъдят и направените в настоящото производство
разноски по представени пълномощно, договор за правна помощ и списък на
разноските.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение следва
да се потвърди, като се имат предвид изложените от РС-Зл. мотиви на
осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в частната жалба съобразява следното:
Напълно правилно и законосъобразно е върната исковата
молба с вх.№ 776/09.05.2022 г. на Ч.и и е прекратено образуваното по нея
гр.дело № 97/2022 г. на Зл. районен съд. По тази искова молба е образувано
гр.дело № 97/2022 г., а не, както неправилно се твърди в жалбата, гр.дело №
77/2011 г. на ЗлРС, което е и невъзможно – няма как да е образувано дело по
искова молба, подадена 11 години по-късно. Невярно е твърдението в
частната жалба, че още с исковата молба Ч.и били посочили и уточнили, че
съдебният акт, от който били недоволни, бил Решение № 168/30.12.2013 г. по
гр.дело № 77/2011 г. на ЗлРС и подробно били обяснили защо и какво искали
като петитум. Обстоятелствената част на исковата молба не съответства на
заявения петутим, който е: „….молим, след като подробно обсъдите
изложеното от нас в исковата молба и след като съобразите забранителната
норма на чл.299 ГПК, касаеща задължението на съда за непререшаемост, да
постановите решение, с което предявеният от нас иск да бъде уважен.“ В края
на предходния абзац е записано, че, решенията, постановени след влизане в
сила на решение по гр.дело № 6/2010 г. на РС-Зл. са незаконни, недопустими
и нищожни и следва да бъдат обезсилени като такива, които не могат да
породят задължителен ефект на сила на присъдено нещо; като преди това се
4
обяснява как гр.дело № 77/2011 г., по което е постановено решение №
168/31.12.2013 г., е незаконно и се прекратява служебно от съда, и така било и
в настоящия случай. Тези неясноти и несъответствия са обусловили
оставянето на исковата молба без движение с разпореждане № 130/10.05.2022
г.; както и изпращането и по компетентност на ВКС, който с разпореждане №
127/05.07.2022 г. връща делото на ЗлРС поради това, че не е компетентен да
разгледа молбата.
С уточнителните молби на Ч.и с вх.№ 837/23.05.2022 г. и вх.
№ 1624/12.09.2022 г. става ясно, че те искат да бъде обезсилено решение №
168/30.12.2013 г. по гр.дело № 77/2011 г., защото противоречи на решението
по гр.дело № 6/2010 г. на ЗлРС. Подобен иск е недопустим, защото не е
предвиден в закона, като проверката за допустимостта на това решение е
извършена по реда на инстанционния съдебен контрол по В.гр.дело №
73/2014 г. на Смолянския окръжен съд. В тази връзка следва да се съобрази,
че този въпрос, именно по арг. на цитираната от Ч.и разпоредба на чл.299
ГПК, не може да бъде пререшаван по исков ред. Отделно, те са водили
гр.дело № 425/2017 г. на РС-Зл. за нищожност по чл.270, ал.2 ГПК на
решение № 168/30.12.2013 г. по гр.дело № 77/2011 г. на ЗлРС. Искът за
нищожност е отхвърлен с влязло в сила решение, потвърдено по реда на
инстанционния контрол от Смолянския окръжен съд и от Върховния
касационен съд.
Обстоятелството, че с уточнителните молби Ч.и най-накрая
успяват да изяснят защо и какво искат от съда, не прави исковете им
допустими, защото това не е предвидено в закона. Тъкмо обратното, даже
чл.130 ГПК задължава съда и това е логично, едва след като е пределно ясно
какви точно искове са предявени, вече те да бъдат подложени на преценка
дали са допустими и то още на етапа, когато се проверява исковата молба.
Изпълнението на указанията на съда за уточняване на исковата молба не води
автоматично до разглеждането на образуваното по нея дело по съществото на
спора, каквото искат Ч.и, защото първо молбата се разглежда за нейната
допустимост и, само ако исковете са допустими, се преминава към
разглеждането им по същество. Така именно в изпълнение на задължението
му по чл.2 ГПК, Зл. районен съд е разгледал подадената от Ч.и молба за
защита и съдействие на претендираните от тях права, като я е е подложил на
първата необходима преценка – за допустимост, намерил я е за недопустима и
5
я е върнал, т.е., дал е разрешение по нея по смисъла на този чл.2.Ето защо е
напълно несъстоятелно оплакването в частната жалба, че им било отказано
правосъдие.
Процедирайки по описания дотук начин, Зл. районен съд е
спазил и изискването на чл.9 ГПК, защото е осигурил на Ч.и равна
възможност да упражнят предоставените им права, като е разгледал молбата
им по реда, по който му повелява законът – първо да установи дали е
допустима, като, ако не е такава, да не натоварва тях, насрещната страна и
съдилищата с производство по съществото на спора, което би имало същия
краен резултат, както сега, но постигнат с цената на изгубено време, средства,
усилия и ненужно ангажиране на институционален капацитет. Това е разумът
на закона и проверяваният съд напълно се е съобразил с него. По същите
причини в пълна степен е осъществено и задължението по ч.10 ГПК, като
съдът е осигурил на Чинанови възможност и им е съдействал за установяване
на фактите, които са от значение за решаване на делото. Решаване на делото
по смисъла на тази разпоредба включва и прекратяването му, когато исковете,
по които е образувано, се недопустими.
В този смисъл се явяват напълно лишени от основание и
оплакванията за погазване на Конституцията – чл.4, 26, 57, 117 и 121. С
постановяване на обжалваното определение е осигурено в пълна степен
установяването на истината, която в случая е, че предявените искове от Ч.и са
недопустими по причина, че те на практика желаят да се заобиколи чл.299
ГПК и наново да им се дава възможност водят спор, който вече е разрешен с
влязло в сила решение на съда, в разрез с всички посочени досега разпоредби
на ГПК и КРБ.
Не се откриват основания за отвод на Зл. районен съд, нито
на настоящия състав, защото не е имало произнасяне от съставите по друг
спор като настоящия – дали е допустим иск за отмяна на Решение №
168/30.12.2013 г. по гр.д. № 77/2011 г. на PC-Зл. като неправилно,
незаконосъобразно, постановено в противоречие на чл. 299 ГПК, както и за
обезсилване на същото като незаконно и недопустимо поради влязло в сила
Решение № 57/2010 г. по гр.д. № 6/2010 г. на ЗлРС. Т.е., не е налице
основание по чл.22, т.5 ГПК; нито съществуват други обстоятелства, които
пораждат съмнение в безпристрастието на съда по смисъла на т.6 от чл.22
6
ГПК. Отделно, не се вижда да е поискан от Ч.и отвод на съдебния състав,
постановил определението на Зл. районен съд, и няма и произнасяне от него
по този въпрос. Основанията за отвод са строго определени в чл.22 ГПК и,
както се посочи, не се установява някое от тях да е приложимо в случая както
спрямо състава на РС-Зл., постановил обжалвания акт, така и спрямо
настоящия въззивен състав. Обстоятелството, че дадено искане или иск на
страна не е уважено от съд, само по себе си не е издигнато от закона като
основание за отвод на този съд, а всъщност причината, заради която частните
жалбоподатели настояват за отвод, е че не е уважено искането им делото да се
разгледа по същество. Не всяко съмнение в безпристрастието на съда е
действително основание за отвод, а само ако е налице някое от
обстоятелствата, залегнали в чл.22 ГПК, което наистина да поставя под
съмнение това безпристрастие. Законът не допуска страните на практика да
си избират съд извън позволеното от разпоредбите, определящи
подсъдността, към каквото се стремят частните жалбоподатели. Напротив,
чл.3 от ГПК задължава участващите в съдебните производства лица и техните
представители, под страх от отговорност за вреди, да упражняват
предоставените им права добросъвестно и съобразно добрите нрави; както и
да изнасят пред съда само истината.
Също така, дори сега атакуваното определение да
подлежеше на отмяна, не е позволено от закона в производство като
настоящото въззивната инстанция да си избере съд от друг съдебен район и да
му изпрати делото за разглеждане, както искат частните жалбоподатели. Това
е така, защото правилата за подсъдността са повелителни и не се допуска
отклонение от тях.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК частните жалбоподатели Ч.и следва
да бъдат осъдени да платят на въззиваемия Р. П. направените от него
разноски в настоящото производство в размер на 400 лв. за адвокатско
възнаграждение по представен договор за правна помощ и пълномощно на
л.19 от въззивното дело.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 161/13.10.2022 г. по
гр.дело № 97/2022 г. по описа на Зл. районен съд.
ОСЪЖДА Г. П. Ч., ЕГН **********, и Р. А. Ч., ЕГН
**********, да заплатят на Р. М. П., ЕГН **********, направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер
на 400 лв./четиристотин лева/.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, което за
Р. П. да се извърши чрез пълномощника му адв.Ив. Ап..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8