Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 15.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и
първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело
№ 8948 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С решение № 145504 от 09.07.2020г.
по гр.д. № 12867/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 78-ми
състав е признато за установено по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК
искове, че „А.К.“ ЕООД, ЕИК ******дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД следните суми: 714.06 лв. стойността на потребена от ответника топлинна
енергия за периода октомври 2016г. – април 2018г. по аб. № Т345142; 98.73 лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата от 714.06 лв. за периода
31.12.2016г. -21.01.2019г. ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане на сумата; сумата от 27.23 лв. – стойността на доставена
услуга „дялово разпределение“ за периода октомври 2016г. – април 2018г.; 4.21
лв. – обезщетение за забавено плащане на главница от 27.23 лв. за периода 31.12.2016г. - 21.01.2019г. ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до
окончателното присъждане на сумата. С посоченото решение ответникът „А.К.“ ЕООД,
ЕИК ******е осъден да заплати на ищеца„Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 635 лв. – деловодни разноски за исковото производство и 25 лв.
деловодни разноски по заповедно производство. Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД, ЕИК ******.
Ответното дружество „А.К.“ ЕООД,
ЕИК ******чрез процесуалния си представител адв. П.И. е подало в срок въззивна
жалба, с която обжалва горепосоченото решение в цялост. Излага съображения, че
в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд не е извършил оценка
на доказателствата и неправилно е приел, че между страните липсва облигационно
правоотношение. Позовава се на §1 т. 43 на ЗЕ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила
от 2012г. ) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ.
небитов клиент е физическо или юридическо лице, което купува електрическата или
топлинна енергия за задоволяване на свои
нужди. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва
облигационно правоотношение между страните. Излага доводи, че
първоинстанционният съд е следвало да приложи императивната норма на чл. 153 ЗЕ
и да направи извод за наличие между страните на облигационно
правоотношение за доставка на топлинна
енергия за процесния период. Поради наличието му е изключено обогатяването на ответника
с цената на потребената топлинна енергия, както и обедняването на ищеца. По
изложените съображения счита, че неправилно първоинстанционният съд е уважил
исковата претенция на ищеца с правно основание чл. 49 ЗЗД. Излагат се доводи, че не е доказан размера на
исковата претенция на ищеца за главница
за потребената топлинна енергия. Твърди, че липсват доказателства за извършения
отчет на ползваната топинна енергия от страна на ищеца и наличие на фактури за
нейната стойност, издадени по съответния ред. По изложените съображения се иска
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове като
неоснователни, както и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач „Т.с.“ ЕООД не са подали
отговор на въззивната жалба.
В изпълнение на указание, дадено
от въззивния съд от 14.10.2020г. въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД е уточнила
размера на исковата си претенция за услугата „дялово разпределение“ както
следва: 27.23 лв. за главница за дялово разпределение за периода 05.2016г. -04.2018г. и
претендирана законна лихва в размер на 4.21 лв. за периода 30.06.2016г. до
21.01.2019г., както е посочена в издадената заповед за изпълнение от
19.03.2019г. по ч. гр. д. № 6074/2019г. по описа на СРС 160 състав.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната
страна, намира за установено следното:
Със заявление вх. № 3007996/31.01.2019г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу “А.К.“ ЕООД, ЕИК******за сумата 714.06 лв. - главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия и за период от м. 05.2016г. до м. 04.2018г. с които суми ответникът се е обогатил беез основание за сметка на ищцовото дружество и за сумата от 98.73 лв. -лихва за забава от 01.12.2016г. до 01.12.2016г.; сумата от 27.23 лв. -главница за услугата дялово разпределение и 4.21 лв. -лихва върху главницата за дялово разпределение заедно за периода 30.06.2016г. до 21.01.2019г. със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.01.2019г. до окончателното изплащане на сумите, касаещи топлоснабден имот с адрес гр. София,1680, област София, община Красно село, ж.к. „******, търговско помещение, с абонатен номер Т 345142. На 19.03.2019 г. СРС, 160 състав, по ч. гр. д. № 6074/19 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените в заявлението суми, като са присъдени и сторените разноски в заповедното производство в размер на 75 лв., от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът “А.К.“ ЕООД, ЕИК******, представляван от управителя А.А.е подал възражение по чл. 414 ГПК на 10.04.2019г. Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 04.03.2019 г. Исковата молба е подадена на 09.03.2019г. /в срока по чл. 415 ГПК/.
Пред настоящата инстанция са
представени и справка с отчетни данни на топломера в АС за периода от м. 10.
2016г. до м.04.2018г., протоколи и
свидетелства за метрологична проверка на топломера и документи за въвеждане на
АС в експлоатация, от които се установява, че за процесния период от
м.10.2016г. до м.04.2018 г., ищцовото дружество е доставяло в имота топлинна
енергия. От представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
140, том І, рег. № 2646 дело № 125/2012г. по описа на Нотариус В.А.с рег. № 032
на НК се установява, че ответното дружество е собственик на процесния имот. По
делото е представена покана изх. № П-109/26.03.2013г.. с която ищцовото
дружество е поканило ответното дружество за предприемане на съответните
действия за откриване на партида и сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за небитови клиенти. Приложено е по делото писмо изх. №
П-10816/31.10.2018г. , получено от представител на ответното дружество на 02.11.2018г., с
което ищцовото дружество е уведомило ответното, че поради липса на сключен
между тях договор за няколко обекта, ползвани от ответника, сред които и
процесният, Ищецът е изпратил необходимите формуляри за уреждане на търговските
отношения между дружеството. В писмото е отправена и покана за заплащане на
дължимите суми, включително и за процесния търговски обект в размер на 795.56
лв. (л. 14) дължима сума за доставена топлинна енергия за периода м. 10.2016г.
– до м. 09.2018г., включваща дължима
главница 714.06лв. и лихва 81.50 лв., както и сумата 36.83 лв. , представляваща
цена за услугата „дялово разпределение“ за периода м. 05.2016г. до м.
09.2018г.включваща главница 33.13 лв. и лихва 3.70 лв.
От заключението на приетата в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза се установява,
че количеството топлинна енергия за процесната сграда се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се отчита от
служители на ищцовото дружество в началото на всеки месец по електронен път,
като показанието му се снема в 0.00 часа на първо число от месеца. Вещото лице
е изчислило, че технологичните разходи са изчислявани ежемесечно по Наредбата
за топлоснабдяването и са отчислявани преди топлинната енергия да бъде
разпределена между абонатите.
По делото е представен договор за
извършване на услугата дялово разпределение, сключен между ищцовоо дружетво и третото лице помагач от
01.11.2007г., както и договор, сключен между етажната собственост, в която се намира
процесния имот и третото лице-помагач „от 14.03.2002г. за процесната
сграда-етажна собственост. След конституирането си Т
Третото лице-помагач Т.с.“
ЕООД е представило и талон за отчет за
периода 05.2016г.-04.2017г. за процесния
търговси имот, който носи подпис на абоната. Представен е талон за отчет за
периода 05.2017г. -04.2018г., по време на който ответното дружество-абонат не е
осигурявало достъп и главният отчет не е подписан от абонат. В такъв случай
количеството на доставена топлинна енергия за отопление се начислява съгласно
чл. 7-, ал. 4 и 5 от Наредба № 16 334/06.04.2007г.. Вещото лице по
изготвената СТЕ, която настоящият състав кретидира в условията на чл. 202 ГПК,
е посочило, че за процесния период „Т.с.“ ЕООД е отчитало уредите и е
извършвало дяловото разпределение в процесния имот, като по данни от
дружеството в жилището има монтиран апартаментен топломер и водомер за топла
вода. Установило е, че в процесния период количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, е изчислено в съответствие с приложението към
чл. 61 от т. 7.2. от Наредба № 16-334, като топлинната енергия е разпределяна
на база отопляемия обем съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната
сграда. Вещото лице е дало заключение, че изчисленията са извършвани съгласно
методиката за дялово разпределение към действащата Наредба за
топлоснабдяването. При достигане до крайните си изводи вещото лице е взело
предвид изготвените изравнителни сметки, за да изчисли реално потребеното
количество топлинна енергия. Посочило е, че за процесния период стойността на
потребената топлинна енергия е 714.04 лв. с ДДС, в която са включени
начислената за периода сума от 695.13лв. и сумата от 7.72 лв. за доплащане
съгласно изравнителните сметки.
При
така установените факти съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо /предмет на установителните искове, предявени по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, са вземанията по смисъла чл. 410 ГПК – за които е била издадена
заповедта за изпълнение по ч.гр.дело №6074/2019 год. по описа на СРС, ГО, 160
с-в, в която няма изложени твърдения за възникването на облигационно
правоотношение между страните по писмен договор за доставка на топлинна енергия
за стопански нужди, т.е. налице е идентитет между страните и предмета на
заповедта за изпълнение и установителните искове/. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Въззиваемата страна -ищец
основава исковата си претенция на твърдения за липса на сключен писмен договор
между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието
на неоснователно обогатяване от страна на ответника. Съставът на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка
между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между субектите. Тежестта за доказване на
посочените факти е за ищеца.
На
първо място във връзка с доводите във въззивната жалба, че съдът е следвало да
отхвърли предявеният иск като неоснователен, защото ответникът не отрича, че е
ползвател на топлинна енергия, следва да бъде посочено, че в разглеждания
случай е видно както от съдържанието на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч.гр.дело №6074/2019 год.
по описа на СРС, ГО, 160 с-в /т. 12/, така и от исковата молба, с която по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени искове за
съществуване на вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение по
горепосоченото дело /стр. 2, абзац трети/, че според ищеца източникът на
претендираните вземания е извъндоговорен – същият не твърди, че между страните
е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/
нужди съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, а сочи, че ответникът в качеството му
на собственик на топлоснабдения имот е консумирал доставената в него през
исковия период топлинна енергия и си е спестил разходите за заплащане на
нейната стойност.
При
тези твърдения въззивният съд счита, че спорните права намират своето правно
основание в чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както е приел и
първоинстанционният съд в обжалваното решение. Следователно ищецът няма
процесуалното задължение да установява съществуването на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
Ако твърди противното, ответникът трябва да го установи при условията на пълно
и главно доказване, за да постигне отхвърляне на исковете – виж чл. 59, ал. 2 ЗЗД. В разглеждания случай по делото не се спори, че между страните не е бил
сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански /небитови/
нужди, както не се спори, че реално е потребявана топлинна енергия в процесния
имот, прездстяваващ търговско помещение, находящо се в гр. София, община Красно село, ж.к. ******
Съдът счита, че е налице правен
интерес от предявяване на положителните установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 59 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответното дружество „А.К.“
ЕООД, действаща чрез законния си представител е подало възражение в срока по чл. 414, ал.
1 ГПК.
В случая от съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства, включително и с оглед на приетата
СТЕ се установява, че процесната сграда, в която се намира имотът – търговско
помещение гр. София,1680, област София,
община Красно село, ж.к. „****** била топлофицирана, че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено
от общия топломер, както и че ответникът е собственик на процесния топлоснабден
имот – търговско помещение със застроена площ от 150 кв.м., видно от
представените документи за собственост-нотариален акт №140 от 19.11.2012год. по
описа но Нотариус В.А.с рег. № 032 по описа на НК. Съгласно разпоредбите на §1,
т.43 от ДР на ЗЕ /отм./ и §1, т.33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012г./
потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов
клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя - арг. чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. От така цитираните разпоредби следва,
че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови
нужди е необходимо да се сключи писмен договор (за разликата от потребителите
на топлинна енергия за битови нужди, при които договорът за продажба на
топлинна енергия е неформален). По делото не се спори, че такъв писмен договор
не е сключен между страните. С оглед на това ищецът не може да претендира суми
за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, поради което доводите
във въззивната жалба са неоснователни. От друга страна фактът, че ответникът,
закупувайки имот за небитови нужди – търговско помещение, потребява топлинна
енергия без да сключи договор с ищеца, но не и от задължението да заплати
реално консумираната топлинна енергия при предявен иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД.
От събраните по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че са налице
предпоставките за уважаване на исковата претенция. Елементите от фактическия
състав на неоснователното обогатяване са обогатяване на получателя, обедняване
на другата страна и това да е без правно основание. Обогатяването може да е в
резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да
извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая
доколкото липсва писмен договор между страните, липсва и договорно основание за
получаване на топлинна енергия в имота на ответника. Същевременно, безспорно е
установено от събраните по делото доказателства, в т.ч. и изслушаната и приета
в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че такава е
доставяна от ищеца и съответно потребявана в имота на ответника, като
отчетеното количество доставена топлинна енергия през процесния период, в т.ч. топлинна
енергия за БГВ, съобразно показанията на един брой водомер за топла вода с
дистанционно отчитане и апартаментен
топломер и ТЕ отдадена за сградна инсталация и за отопление на общите
части е изчислена съгласно методиката на Наредба №16-334 за
топлоснабдяване и в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са
изискванията на действащите технически правила и норми. Конкретната методология
по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в
заключението на СТЕ, която съдът изцяло възприема. Видно от същата, общата
стойност на доставената в имота през процесния период топлинна енергия е в
размер на 714.04лв., в която сума не се включват предишни просрочени и
неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън процесния и без лихви. С
оглед на което, доколкото ответникът е
собственик на процесния имот през исковия период и потребител на
доставената в него топлинна енергия /което не се оспорва с оглед на изложеното в отговора на исковата
молба/, следва да се приеме, че същия се е обогатил, чрез спестяване на
разходите, които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от
ищеца топлинна енергия, а последният се е обеднил неполучавайки цената на
услугата, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от
един и същи факт. Предвид изложеното исковата претенция се явява основателна и
следва да бъде уважена в предявения размер.
Други оплаквания във въззивната
жалба не са въведени, а съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
Предвид
липсата на други оплаквания във въззивната жалба и поради съвпадане на изводите
на двете инстанции въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без
уважение, а решението на СРС – потвърдено
изцяло като правилно.
По разноските:
При този изход на спора ответното
дружество - въззивник няма право на разноски за въззивното производство.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение е окончателно.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 145504 от 09.07.2020г. по гр.д. № 12867/2020г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 78-ми състав.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.с.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.