РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Враца, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, пети състав, в публично заседание на 14.09.2021
г./четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря Маргаритка Алипиева, като разгледа
докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 410 по описа на съда за 2022 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния
служител /ЗДСл /.
Образувано е по жалба на М.И. ***, против Заповед № ЧР-МИР-476/31.05.2022 г., издадена
от Министъра на иновациите и растежа, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2
от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното ѝ правоотношение за
длъжността Главен експерт, с придобит ранг II младши, в Регионален
сектор – Враца, Отдел „Изпълнение на проекти“, Главна дирекция „Европейски
фондове за конкурентноспособност“ считано от 31.05.2022 г.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати при издаването
ѝ съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон и
несъответствие с неговата цел – отменителни основания по смисъла на чл.
146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Изложени са твърдения, че не е налице реално
съкращаване на длъжността, която жалбоподателката е заемала, тъй като тя
съществува и към момента на подаване на жалбата, като нормативно определена
позиция и като система от функции, нито е преустановена дейността на
дирекцията, в която е работила, числеността ѝ дори се увеличила. Сочи, че
е налице превратно упражняване на власт, продиктувано не от необходимостта да
се ликвидира сектора, тъй като проекти в района на сектора продължават да се
изпълняват и съответно да са обект на мониторинг и контрол, а да се намери привидно
законосъобразно основание, служителите в сектора да бъдат уволнени.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована
не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на същата, адв. П.П.
е депозирана молба по хода на делото, като по същество на спора поддържа и
доразвива изложените в жалбата съображения. Допълнително посочва, че
предвидената бройка за сътрудници по управление по управление на проекти и
програми не е изцяло запълнена, а трудовата функция, която служителите от отдел
Техническо изпълнение изпълняват е идентична с тази на оспорващата и е следвало
да бъде поканена да започне работа на новата длъжност. Моли оспорената заповед
за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отменена. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски, включително за адвокатски
хонорар, съобразно приложен по делото списък на разноските.
Ответникът – Министъра на иновациите и растежа редовно призован в с.з. не
се явява и не се представлява. В депозирано по делото писмено становище от
процесуалния представител ст. ю.к. оспорва изцяло жалбата като неоснователна. Поддържа
тезата, че с приетата изцяло нова структура на ГД „ЕФК“, на основание
Устройствения правилник на Министерство на иновациите и растежа и заповед на
Министъра на иновациите е прието ново щатно разписание, с което регионалните
сектори са преструктурирани в три, като Регионален сектор „Враца“ е закрит и
заеманата от оспорващата длъжност „Главен експерт“, отдел „Изпълнение на
проекти“ в същия сектор, не съществува като нормативно определена структура,
звено, позиция и система от функции. Поддържа, че процедурата е извършена в
обхвата на правомощията на министъра и е налице реално съкращаване на
длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Отправено е искане за
отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на оспорената заповед, като правилна и
законосъобразна. Претендирани са разноски за процесуално представителство.
По делото са събрани писмени доказателства, представени с приложената по
опис административна преписка по оспорения акт.
Съдът като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на
страните, събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № ЧР-П-19/08.04.2021 г. на Министъра на икономиката на
основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение
на жалбоподателката за длъжността Главен експерт, с придобит ранг II младши, в Регионален
сектор – Враца, Отдел „Изпълнение на проекти“, Главна дирекция „Европейски
фондове за конкурентноспособност“ считано от 12.04.2021 г. Като причина за
прекратяване на служебното правоотношение в заповедта е посочено – съкращаване
на длъжността. Този акт е оспорен пред Административен съд – Враца, който с
Решение № 315/12.10.2021 г., постановено по адм. д. № 303/2021 г. е отхвърлил
жалба, като неоснователна. Последвало обжалване на неблагоприятния за Г. съдебен
акт пред ВАС и с Решение № 4784/18.05.2022 г., Пето отделение постановено по
адм. дело № 12231/2021 г. решението на АдмС – Враца, както и обжалваната
заповед за прекратяване на служебните правоотношения са отменени.
Със Заявление вх. 94-00-88/20.05.2022 г., оспорващата е реализирала правото
си по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл да бъде възстановена на предишната длъжност, като
заявила, че ще се яви на работа на 31.05.2022 г.
Със Заповед № ЧР-МИР-474/31.05.2022 г. на Министъра на иновациите и растежа,
на основание чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в изпълнение на влязлото в сила Решение на
ВАС и във връзка с подаденото заявление жалбоподателката М.И. Ц. – Г., е
възстановена на предишната длъжност „Главен експерт“ в регионален сектор –
Враца, отдел „Изпълнение на проекти“ на ГД „Европейски фондове за конкурентноспособност“,
с II младши ранг, считано от 31.05.2022 г.
Същия ден последвало издаването на
оспорената в настоящото производство Заповед № ЧР-МИР-476/31.05.2022 г., на Министъра
на иновациите и растежа, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е
прекратено служебното ѝ правоотношение. Като мотиви за прекратяването,
органът се е позовал на ПМС № 20 от 25 февруари 2022 г., с което е са приети
Устройствени правилници на новосъздадените ведомства – Министерство на
икономиката и индустрията и Министерство на иновациите и растежа, както и на Заповед № ЧР-МИР-001/01.03.2022 г., с
която е утвърдено длъжностното разписание на Министерство на иновациите и
растежа, в сила от 01.03.2022 г., в което не е утвърдено териториално звено в
гр. Враца. Органът е приел, че е налице реално съкращаване на длъжността по
смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като в създадената изцяло нова
структура длъжността „главен експерт“ в регионален сектор Враца, отдел
„Изпълнение на проекти“, ГД „ЕФК“ не съществува, като нормативно определена
структура, звено, позиция и система от функции в утвърденото длъжностно
разписание.
Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес в предвидения
в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на
основание чл. 108, ал. 1 ЗДСл във връзка с чл. 12, т. 2 от Устройствения
правилник на Министерство иновациите и растежа. Спазена е установената писмена
форма и съдържа съществените реквизити, изискуеми от специалната разпоредба на
чл. 108, ал. 1, изр. 1 ЗДСл., като са посочени правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В
мотивите на акта административният орган се е позовал на утвърдено със Заповед
№ ЧР-МИР-001/01.03.2022 г. длъжностно разписание,
съгласно което няма утвърдено териториално звено в гр. Враца, където е местоработата
на жалбоподателката, а местоработата на служителя е елемент от служебното
правоотношение и органът по назначаването не следва да излага мотиви и да
извършва подбор, при вече закрито териториално звено от друга административна
структура.
В производството по издаване на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при неспазване на
срока на отправеното предизвестие, но това не представлява съществено
нарушение, тъй като от една страна предизвестието не е съществен елемент от
фактическия състав на прекратяването на служебното правоотношение, а от друга е
посочено, че следва да се изплати обезщетение в размер на основната заплата за
неспазения срок на предизвестието, т.е. спазени са изискванията на чл. 106, ал.
4 от ЗДСл.
Оспореният административен акт е издаден в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон.
Като правно основание за издаване на заповедта, ответникът е посочил чл. 106,
ал. 1, т. 2 от ЗДСл., съгласно който органът по назначаването може да прекрати
едностранно служебното правоотношение при съкращаване на длъжността.
Понятието „длъжност в администрацията” е дефинитивно определено в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на
длъжностите в администрацията. Съгласно
тази разпоредба, длъжност в администрацията е нормативно определена позиция,
която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на
определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето,
което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания,
утвърдени с длъжностна характеристика.
За да е налице съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, е необходимо тази длъжност да не
фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното
разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения
и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, или да е намален броят
на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение.
В компетентността на административния орган е правото му да извършва
промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед
оптимизиране на дейността ѝ, при съобразяване с приетата структура и
нормативно определената численост на служителите. Съобразно предоставените му
правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл във връзка с чл. 12, т. 1 от
Устройствения правилник на Министерство иновациите и растежа, министърът утвърждава
структурата на административните звена и длъжностното разписание на длъжностите
в Министерството, т.е. като орган по назначаването разполага с възможността да
внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на
длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и
открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в
организацията на работа в администрацията, административният орган действа в
условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол.
Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото със
Заповед на министъра на Иновациите и растежа № ЧР-МИР-001/01.03.2022 г. длъжностно
разписание, в сила от 01.03.2022 г., въз основа на което към Главна дирекция
„Европейски фондове за конкурентноспособност“ са предвидени 3 бр. Регионални
сектори, съответно в градовете София – 31 щатни бройки, Варна – 7 щ.бр. и
Пловдив – 7 щ. бр., като Регионалните сектори в Стара Загора, Бургас, Велико
Търново, както и Регионален сектор „Враца“, където жалбоподателката е
изпълнявала служебните си задължения не съществуват. Това е видно и от
представеното по делото поименно разписание на длъжностите в сила от 31.05.2022
г., представляващо приложение № 2 към цитираната заповед на министъра.
Фактът, че Регионалният сектор в гр. Враца, където Г. е изпълнявала
длъжността си, в Длъжностното разписание от 01.03.2022 г. не съществува, т.е. е
закрит, не би имал значение в случаите, когато мястото на работа (населеното
място) не е елемент от конкретното служебно правоотношение, тъй като мястото на
изпълнение на работата, която ще изпълнява държавният служител не е сред задължителните
реквизити на акта за назначаване, визирани в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 и
ал. 3 от ЗДСл. Поради това, ако заповедта за назначаване на Г. не съдържаше
място на изпълнение на възложената й работа, закриването на Регионалния сектор
„Враца”, при запазване на отдел „Изпълнение на проекти“ в ГД „Европейски
фондове за конкурентноспособност“ в структурата на Министерство на иновациите и
растежа, няма да има значение, ако щатните бройки за длъжността „главен експерт”
се запазват като цяло в отдела. Видно обаче от текста на всички приложени по
делото заповеди – Заповед № ЧР-МИР-474/31.05.2022 г. за възстановяване на
длъжност след незаконното ѝ уволнение със Заповед № ЧР-П-19/08.04.2021
г., Заповед № ЧР-МИР-493/03.06.2022 г. за изплащане на осигурителни вноски за
Фонд „Пенсии“, включително и обжалваната Заповед № ЧР-МИР-476/31.05.2022 г., Г.
е назначена не в структурата на министерството и съответно в ГД „Европейски
фондове за конкурентноспособност“ като цяло, а конкретно в Регионален сектор „Враца“.
С включването му в заповедта за назначаване, мястото на работа, като
административно звено за изпълнение на възложените служебни задължения и
изисквания е станало елемент от длъжността, като нормативно определена позиция.
При закриването на този регионален сектор, настоящият състав счита, че е налице
съкращаване не само на нейната, но и на всички други длъжности, съществували в
него, поради което са налице фактическите основания за издаване на заповед с
правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В тази връзка неоснователни са
твърденията на оспорващата, че длъжността не е съкратена, тъй като не е премахната
в новото длъжностно разписание и дори числеността на служителите в ГД ЕФК е
увеличена. В трайната съдебна практика
е възприето, че при назначаване в конкретно звено, е без значение фактът, че
при извършеното преструктуриране е възможно щатните бройки в друго териториално
звено да са увеличени.
Предвид изложеното в настоящия случай не са приложими правилата за
запазване на служебното правоотношение при преобразуване на администрация,
регламентирани в чл.87а от ЗДСл. Съгласно визираната разпоредба, при
преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една
администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация
в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. В
тези хипотези обаче законодателят е имал предвид посочените изменения в
„администрация“ като цялостна административна структура, а не в отделни нейни
териториални или обособени по друг признак организационни звена. Това тълкуване
е възприето и от трайно установена съдебна практика (напр. Решение №3777 от
18.03.2014 г. по адм.дело №9592/2013 г. на ВАС, Решение №3438 от 12.03.2014 г.
по адм.дело №732/2014 г. на ВАС и др.), според която, изхождайки от текстовете
на чл. 81б, чл. 82 и чл. 83 от ЗДСл, понятията „друга администрация“ и „същата
администрация“ са употребени именно като цялостна административна структура и могат
да бъдат разграничени в зависимост от органа по назначаването.
Намаляването на броя
на регионалните сектори в длъжностното разписание на посочената структура е
една от формите на реално съкращаване на длъжността. Фактът, че длъжността
продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, не
води до извод, че конкретната длъжност не е съкратена.
От друга страна Законът
за държавния служител не въвежда изискване към органа по назначаването за
извършване на подбор между служителите. В случая не са представени
доказателства, липсват и твърдения за приети вътрешни
правила и критерии за извършване на подбор на служителите, чиито длъжности се
съкращават.
При липсата на нормативно установени критерии за подбор между служителите,
заемащи длъжността, която се съкращава, преценката за това кои ще останат на
работа и кои ще бъдат съкратени е изцяло на административния орган и не подлежи
на съдебен контрол. Налице е реално намаляване на щата за посочената длъжност в
рамките на структурата на дирекцията, като правното основание на чл. 106, ал. 1,
т. 2 от ЗДСл. е такова, при което органът не е длъжен да посочи защо се
съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител. Не подлежи на
съдебен контрол въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. То е
налице и е извършено по законоустановения ред, от компетентния орган, при
наличие на законово основание.
По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна, а
подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора претенцията
на оспорващата за присъждане на направените по делото разноски, макар и
своевременно заявена се явява неоснователна.
Такива се дължат на ответника, с оглед направеното от процесуалния му представител
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на същия следва да бъде
присъдено такова на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ в минимален размер от 100 /сто/
лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И. ***, против Заповед
№ ЧР-МИР-476/31.05.2022 г., издадена от Министъра на иновациите и растежа, с
която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 ЗДСл е
прекратено служебното ѝ правоотношение.
ОСЪЖДА М.И. ***, да заплати на Министерство на иновациите и растежа, разноски по
делото в размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване чрез АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от съобщаването му на страни.
АДМ. СЪДИЯ: