Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260015 06.01.2021 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,
VІ състав
На 06.01.2021 г.
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
Членове: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ
Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 3144 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 273383/17.12.2020 г. по описа на ПОС /вх. № 72340/26.11.2020 г. по описа на ЧСИ/, подадена от Я.П.Н.,
в качеството му на длъжник, чрез пълномощника адв.Д.Б. ***, срещу действия на ЧСИ Константин Павлов, рег. №
824 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Пловдивски окръжен съд, по изпълнително дело № 20158240400717, изразяващи се в отказ да прекрати
производството по изпълнителното дело.
Жалбоподателят поддържа, че
произнасянето е неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за
прекратяване на образуваното срещу него изпълнително дело доколкото в
продължение на повече от две години срещу него не са извършвани изпълнителни
действия.
Взискателят по изпълнителното дело
– „ЕВН България ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“
ЕАД, гр.Пловдив в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК не е
подал възражение срещу жалбата.
По делото са представени мотиви на
ЧСИ Константин
Павлов по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Приложено е и копие от
изпълнителното дело.
Пловдивският окръжен съд, след като разгледа жалбата и приложените
с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по изпълнителното
дело № 20158240400717
е било образувано по молба на
взискателя „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД
до ЧСИ Константин
Павлов, рег. № 824 на КЧСИ, с район на действие ПОС на 25.02.2015 г., въз основа
на издаден на 17.11.2014 г. изпълнителен лист по ч.гр. д. № 13292/2014
г. по описа на ПРС, въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение по
чл.410 ГПК срещу длъжника Я.П.Н..
С молбата от 25.02.2015 г. за образуване на делото взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание
чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да направи цялостното проучване на
имущественото състояние на длъжника да направи справки, да набави документи,
книжа и други, да определи начина на изпълнението, както и да бъде пазач на
описаното имущество.
С оглед това, на същата дата ЧСИ разпоредил изпращане на съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, изпращане на покана за доброволно изпълнение
на длъжника, проучване на имущественото му състояние.
На 11.08.2015 г. с молба вх. № 44432
взискателят е поискал от съдебния изпълнител да предприеме изпълнителни
действия върху
притежаваните от длъжника недвижими имоти и движими вещи и вземания от трети
лица.
С Разпореждане от
18.01.2017 г. ЧСИ е насрочил опис на собствени на длъжника движими вещи,
находящи се на адреса му в гр.Пловдив, ул.***
На 27.09.2017 г. с молба
вх.№ 77929 взискателят отново е поискал от ЧСИ да пристъпи към изпълнение чрез
налагане на запор върху банкови сметки и наличности в сейфове в банки. По този
повод, както и във връзка с последващо искане на взискателя, отправено с молба
от 11.08.2018 г. с вх.№ 77815, ЧСИ е направил справка в регистъра на банковите
сметки и сейфове към БНБ.
С Разпореждане от
03.06.2019 г. ЧСИ е насрочил отново опис на движими вещи на длъжника на
посочения горе адрес, а на 07.08.2019 г. по искане на съдебния изпълнител е
вписана възбрана върху имоти, собственост на длъжника
Следват молби от
взискателя от 23.08.2019 г. за налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника и насочване на изпълнение върху тях , за запор върху трудово
възнаградение на длъжника, възбрана въру недвиими имоти и насочване на
изпълнение върху тях чрез публична продсан, запор и изнасяне на продан на МПС и движими вещи, както и от 15.10.2020
г. с идентични искания.
С молба вх. № 62567/16.10.2020 г. длъжникът е направил искане за
прекратяване на изпълнителното производство поради настъпване на условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С обжалваното Постановление от 13.11.2020
г. съдебният изпълнител отказал да прекрати изпълнителното производство,
приемайки, че основанията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не са настъпили.
Видно от съобщение изх.№ 79850/13.11.2020
г. на лист 85 от изпълнителното дело, Постановлението е връчено на частния жалбоподател на 18.11.2020 г., чрез пълномощника му по делото.
Въз основа на така установеното,
съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима.
Същата е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник, срещу подлежащо
на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК – отказа на съдебния изпълнител да спре,
да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и законоустановения срок.
Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна, поради следното:
Жалбата е неоснователна по
изложените в нея доводи.
Съгласно приетото в мотивите на т.
10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни
действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или
са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор
или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът
на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят
има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е
обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното
производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на
изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни
способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на
активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя искане
до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което
състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване.
В настоящия случай не се
установява поддържаното от жалбоподателя основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - поради
това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години. Следва да се отбележи, че в процесната хипотеза,
взискателят е поискал с молбата си за образуване на изпълнително производство
от 25.02.2015 г. от частния съдебен изпълнител да
извърши всички изпълнителни действия посочени в чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, а именно да направи пълно проучване на
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи,
книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на
описаното имущество. Срокът от две години, в който бездействието на взискателя
води до прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се брои от
датата на подаване на молбата, с която този субект е поискал от съдебния
изпълнител да извърши определено изпълнително действие, което правило важи и в
случаите, в които взискателят е направил искане, но съдебният изпълнител
бездейства, както и когато действието не се извършва, тъй като взискателят не е
внесъл дължимите авансово разноски за осъществяване на посоченото от него
действие по изпълнение. В последните две хипотези също се изисква активност от
страна на взискателя, за да бъде проведено изпълнителното производство до своя
край, тъй като той е страната, която може да поиска от съдебния изпълнител да
извърши посочено от него изпълнително действие, което той не е направил,
въпреки че е бил длъжен да го стори, или пък да поиска да бъде постановен
изричен отказ за извършване на посоченото от него изпълнително действие, за да
може да упражни правото да обжалва този акт пред окръжния съд на основание чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, с което би се преодоляла липсата на
движение в процеса по принудително изпълнение.
Следователно в случая двугодишният
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който
взискателят е трябвало да поиска осъществяване на ново изпълнително действие
започва да тече от 25.02.2015 г. – датата на подаване на молбата, с
която той е направил първото искане до съдебния изпълнител да предприеме
изпълнителни действия. Този двугодишен срок
изтича на 25.02.2017 г. Същевременно, обаче от материалите по
изпълнителното дело се установява, че преди да изтече този срок взискателят е
отправил ново искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия. На 11.08.2016 г. от взискателя е подадена молба до
частния съдебен изпълнител, с която е направено искане да бъде извършен опис на
движимите вещи на адреса на длъжника, като ЧСИ е предприел съответни действия на 18.01.2017
г. – насрочил е опис на движими вещи. Последващи искания са отправени от
взискателя на 27.09.2017 г. и на 01.11.2018 г., в които се сочат конкретни
способи за изпълнение- запор върху банкови сметки и опис на движими вещи. В
съответствие с искането ЧСИ е насрочил повторно опис на движими вещи на 03.06.2019
г., а на 07.08.2019 г. по искане на съдебния изпълнител е вписана възбрана
върху имоти, собственост на длъжника. След тази дата са отправени още две
искания от взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни действия, както
се посочи по-горе- на 23.08.2019 г. и на 15.10.2020 г.
С оглед на това следва да се
заключи, че взискателят по процесното изпълнително дело е проявявал постоянна
активност в хода му, като е искал от съдебния изпълнител да извършва нови
действия по изпълнението, което е ставало редовно и винаги преди да е изтекъл
двугодишният срок, който е предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което и не са осъществени тези
факти, при които в цитираната правна норма е предвидено, че изпълнителното
производство ще се прекратява по силата на закона. С овластяването на съдебния
изпълнител, взискателят практически му е възложил служебно да поддържа
висящността на изпълнителното производство. Това означава, че не са налице
твърдените от длъжника основания за прекратяване на и. д. № 20158240400717 по описа на ЧСИ Константин Павлов, поради което и обжалваният акт на
съдебния изпълнител, с който е отказал да прекрати принудителното изпълнение е
законосъобразен и подадената жалба трябва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА жалба с вх. № 273383/17.12.2020 г. по
описа на ПОС /вх. № 72340/26.11.2020 г. по описа на ЧСИ/, подадена от Я.П.Н.,
в качеството му на длъжник, чрез пълномощника адв.Д.Б. ***, срещу действия на ЧСИ Константин Павлов, рег. №
824 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Пловдивски окръжен съд, по изпълнително дело № 20158240400717, изразяващи се в отказ, обективиран в Постановление от 13.11.2020
г., да прекрати производството
по изпълнителното дело при
условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се
изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..................
ЧЛЕНОВЕ: 1..................
2...................