№ 295
гр. Търговище, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Ив. Петрова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200584 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 189 ал.8 ЗДвП във връзка с чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от К.Д. Т. с адрес в град В. против Електронен фиш Серия К
№4667078, издаден от ОДМВР – Търговище за налагане на глоба в размер на 50 лева. В
жалбата се визира незаконосъобразност на електронния фиш /ЕФ/ поради следните
съображения: 1/ липсвал снимков материал към връчения ЕФ, откъдето да се види мястото и
времето на описаното нарушение; 2/в ЕФ не била указана възможността за обжалване, а
предвид правното действие на ЕФ като на НП това следвало да се укаже съгласно чл. 57 ал.1
т.10 ЗАНН; 3/ липсвали доказателства за техническата изправност на използваното АТСС в
деня на заснемане на нарушението, за спазване на изискванията за експлоатацията му и за
това дали е преминало първоначална и последващи проверки за калибровка; 4/не било ясно
съставен ли е протокол за използване на АТСС съгласно чл. 10 от Наредба №8121з-
532/12.05.2015г. и направена ли е снимка на разположението на АТСС; 5/не ставало ясно
дали посоченото АТСС е стационарно или мобилно; 6/не ставало ясно дали от измерената
скорост е извадена максимално допустимата грешка при измерване съгласно чл. 16 ал.5 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015г. и чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване. Ето
защо моли за пълна отмяна на обжалвания електронен фиш. Жалбоподателят е редовно
призован, но не се явява и не изпраща представител в с.з.
Ответникът – ОД на МВР- град Търговище, не изпраща представител по делото,
но в съпровождащото АНПреписка писмо се настоява за потвърждаване на обжалвания ЕФ
1
като се визира неоснователност на жалбата. Сочи се, че е налице снимка, приложена към
АНПреписка и установяваща нарушението, която е годно доказателствено средство по
смисъла на чл. 189 ал.15 ЗДвП и от същата били видни ограничението на скоростта в пътния
участък и скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя, както и самото МПС.
Изрично се посочва, че нарушението е установено чрез измерване на скоростта на
посоченото МПС със стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното
движение/СПУКС/, който е одобрен тип за измерване от БИМ и е преминал периодична
проверка в БИМ. Пояснява, че използваното АТСС измерва скоростта на преминаващите
МПС, но заснема само движещите се с превишена скорост. Сочи, че преносът на данните до
автоматизираната система за управление на АНДейност се осъществява автоматично чрез
3G мрежа, без намеса на служител. От снимката било видно, че допуснатото превишение на
допустимата скорост било извършено извън рамките на населено място предвид и
посочените GPS координати, позволяващи чрез въвеждането им в Google maps да се
определи и точното място на нарушението. При издаване на ЕФ бил съобразен толеранса от
минус 3 км/ч в съответствие с чл. 16 ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. и чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване. Изрично е посочено, че ЕФ е издаден на 15.09.2020г.
Сочи, че ЕФ се приравнява на АУАН и НП само по правно действие, но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което и изискванията към НП са
неприложими за ЕФ, за който се отнасяли само изискванията по чл. 189 ал.4 изр.ІІ ЗДвП. ЕФ
напълно съответствал на законовите изисквания за съдържанието му като била налице и
яснота относно описаното нарушение. Сочи, че изискването на чл. 7 от Наредба №8121з-
532/12.05.2015г. за обозначаване с пътен знак на местата за контрол с мобилни и
стационарни АТСС било отменено от 16.01.2018г. Изпълнени били и изискванията на чл. 4
от същата наредба за осъществяване на контрола с одобрени АТСС. Използването на АТСС
било удостоверено с протокол по чл. 10 ал.1 от същата наредба, който заедно със снимковия
материал от записа, доказвали извършването на нарушението. Изтъква, че съгласно чл. 16 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015г. данните за нарушенията се съхраняват до приключване на
АНПреписка като информацията по ал.1 се предоставя като отпечатано изображение във вид
на снимков материал само по искане на ОСВ или на участник в административния процес
като липсвало задължение за изпращане на тези материали служебно за връчване на
нарушителя. Претендира на основание чл. 63 ал.5 ЗАНН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по чл. 37 ЗПП във вр.с чл. 27е НЗПП. Прави се възражение по чл. 63 ал.4
ЗАНН за прекомерност в случай на претендирани разноски за адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя като се настоява в случай на отмяна на ЕФ претенцията му да бъде уважена
до минималния размер по Наредба №1/2002г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По допустимостта на жалбата – Жалбата е подадена до АНОрган в рамките на
предвидения в чл. 189 ал.8 ЗДвП 14-дневен срок за обжалване от лице, имащо право на това.
Ето защо същата е редовна и допустима.
По основателността на жалбата - Видно от приложения към
2
административнонаказателната преписка Електронен фиш Серия К №4667078 за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОД на МВР – Търговище, в същия е отразено, че на 18.09.2020г , в 16.20ч. в
обл.Търговище, ПП І-4 км.242+800, до разклон за с. Буховци в посока към град В., извън
населено място, при разрешена стойност на скоростта 90 км/ч с МПС лек автомобил “Рено
Меган Класик ЕХ 1.6“ с рег. №............ е извършено нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДвП,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1
№11743с4, като установената такава на МПС била 102 км/ч с отчетен толеранс на измерване
от -3 %, т.е. налице била превишена стойност на скоростта от 12 км/ч, за което на осн. чл.
189 ал.4 във вр.с чл. 182 ал.2 т.2 от ЗДвП на ползвателя на автомобила е наложена глоба в
размер на 50 лева като са указани срока за доброволно плащане и начините за това. Към
електронния фиш е приложен снимков материал – 1 брой снимка с №57626/210872, която е
получена в централната система чрез импорт на файл - нарушение от камери, и е направена
на 18.09.2020г., в 16:20:11.6 часа. На снимката се вижда задната част на отдалечаващ се от
камерата лек автомобил с рег.№ ВТ 4823 ВН, пътуващ през посочена локация ПП І-4 км.
242+800, на която разрешената скорост е 90 км/ч, а измерената скорост на движение на
автомобила е 105 км/ч. Посочени са и GPS координатите на мястото на нарушението.
Отразено е, че МПС е заснето от разстояние 152м. Налице по преписката е справка от
Централна база – КАТ, от която следва, че заснетият автомобил е собственост на Й.Х.Х. с
адрес в град В.Т. При тези данни е бил генериран ЕФ с.К №4004381, като след връчване на
същия на визирания в него нарушител Й.Х. последната е подала декларация, в която е
посочила, че на визираната във фиша дата водач на посоченото МПС е бил К.Д. Т. с адрес в
град В. като е приложено и копие на неговото СУМПС. При това положение е бил анулиран
съставения ЕФ с.К №4004381 и на 07.04.2021г. е издаден обжалвания ЕФ срещу К.Д. Т.. По
АНПреписка е приложено удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 на Български институт по метрология, издадено на 07.09.2017г., от което следва,
че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера
и комуникации тип ARH CAM S1 е одобрена със срок на валидност 07.09.2027г. Неразделна
част към удостоверението е описанието на техническите и метеорологични характеристики
на системата. Приложеното към АНПреписка писмо от 11.12.2017г. от БИМ дава сведение
за приключилата проверка на 28 броя от заявените средства за измерване тип ARH CAM S1
като е дадено заключение за тяхното съответствие на одобрения тип и едно от изброените по
фабрични номера такова средство е №11743с4. Приложено е писмо №20-00-6-2/13.02.2020г.
от БИМ до Директора на ОДМВР - Търговище, в което се сочи, че с преносимата АТСС
ARH CAM S1 с фабр.№ 11743с4 е извършена проверка през м.октомври 2019г., за което е
издаден протокол от проверка №74-С-ИСИ/29.10.2019г., като е пояснено, че периодичността
на проверката на лазерни скоростомери е 1 година. Цитираният протокол също е приложен
и в него е описан резултат от проверката : съответствие с одобрения тип, наличие на всички
необходими надписи и означения върху средството за измерване, като грешките не
превишават максимално допустимите грешки за този тип средство за измерване, които при
проведен полеви тест при реални условия са +/- 3 км/ч до 100 км/ч и +/- 3% над 100 км/ч.
3
Към преписката са приложени разпечатани изображения от Google maps на ПП І-4, в района
на с. Буховци с посочени GPS координати, които съответстват на отразените в
разпечатаната от камерата снимка на мястото на регистрираното нарушение. Налице е и
снимка на позиционираното АТСС, отразяваща мястото, на което е било поставено това
средство. Приложени са и утвърдени от министъра на вътрешните работи организационно –
технологични правила за работа със „Стационарно преносими уреди за контрол на
скоростта“. Налице е и протокол за използване на АТСС ARH CAM S1 №11743с4, който
протокол има характера на официален документ с доказателствена сила. В същия е
отразено, че посоченото АТСС е използвано на 18.09.2020 г., с начало на работа 14.30ч. и
край 18.00 ч. за контрол на участъка в ПП І-4 км.242+800, до разклон за с. Буховци, с
ограничение на скоростта в този участък от 90 км/ч., т.е. в периода и в участъка, в които е
заснето движението на МПС, посочено в ЕФ. В същия протокол е посочено, че посоката на
заснемане на АТСС е насочена към движещите се в двете посоки автомобили, а режимът на
измерване на скоростта им е стационарен. В протокола е отразено, че са направени общо 168
статични изображения и съответно са установени такъв брой нарушения като са посочени
номерата на първото и последното направени статични изображения, при което може да се
констатира, че приложената по АНПреписка снимка е с номер, попадащ сред тези номера. В
протокола е положен подпис на полицейския служител Д.А., която удостоверява, че АТСС е
било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и
нормативните предписания, а наличните пътни знаци са проверени преди и след
измерването. Протоколът е подписан от полицейски служител Д.А. и е проверен от Д.Р.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, съдът намира жалбата за
неоснователна. Разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП регламентира, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Второто изречение на тази разпоредба указва задължителните реквизити на електронния
фиш: „електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане“. Налице е изискване образецът на електронния фиш да се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Следователно ЕФ се издава "в отсъствието
на контролен орган и на нарушител" и съставлява типизиран документ, издаден от
техническо средство, съдържащ електронно изявление, без да е налице законово изискване
за посочване автор на този документ. Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш"
се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП /"Електронен
фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
4
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи/. От
дадената дефиниция следва, че този специфичен акт се приравнява на НП, съставено по реда
на ЗАНН, само по правното му действие/чл.189 ал.11 ЗДП/, но не и по отправените към
същия изисквания за форма, реквизити, съдържание и процедура на издаване. В т.см. е и ТР
№1/26.02.2014г. на ВАС. В тази връзка се явява неоснователен довода на жалбоподателя за
липса на реквизит по чл. 57 ал.1 т.10 ЗАНН. Въпреки, че за нарушителя на практика не става
ясно дали ЕФ подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд, то липсата изискване за
такъв реквизит в нормата на чл. 189 ал.4 ЗДвП обяснява и липсата на нарушение на
процесуалните правила при непосочване на тези данни в конкретния ЕФ. От приложената
по делото разпечатка от информационната система на КАТ следва, че обжалваният ЕФ е
издаден на 07.04.2021г. и е връчен на 12.07.2021г., т.е. в рамките на една година от
извършване на нарушението. Автоматизираното издаване на електронния фиш предпоставя
и реализирането на административнонаказателната отговорност на нарушителя по реда на
съкратеното във времето производство по чл. 189 ЗДвП. Специалният начин на
установяване на административното нарушение е в съответствие с разпоредбата на чл. 165,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. А съгласно чл. 189 ал. 15 от ЗДвП
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, т.е. възможно е нарушението да бъде доказано и само
с данните от тях, обективирани на хартиен носител. Обжалваният електронен фиш съдържа
всички визирани в чл. 189 ал.4 изр.ІІ ЗДвП реквизити и поради това е редовен. Даденото в
ТР №1/26.02.2014г. на ВАС тълкуване в смисъл, че издаването на електронния фиш е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани
технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл.
165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), които средства да работят на автоматичен режим без нужда от
обслужване от съответен контролен орган, се отнася до редакцията на чл. 189 ал.4 ЗДвП,
действала до 09.07.2017г.и според която „при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба“. С цел постигане на яснота и
еднозначност в тълкуването така, че приложното поле на електронните фишове да обхване
всички АТСС, с ДВ бр.54/2017г. е направено изменение на посочената разпоредба, която от
влизането й в сила на 09.07.2017г. и понастоящем гласи, че при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
5
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Последвалата съдебна практика приема, че при новата редакция на чл. 189 ал.4 ЗДвП
електронни фишове се издават не само от стационарно позиционирани АТСС, но и от
преносими такива, които са в стационарен режим на измерване и снимане на нарушенията.
В обжалвания ЕФ са отразени достатъчно ясно времето, мястото на извършване на
нарушението, обозначено като номер на километър от ПП І-4, и стойността на разрешената
и измерената скорост. Недвусмислено в ЕФ е посочено и ползваното АТСС, което е модел
ARH CAM S1, а фабричния номер на използваното АТСС от този модел в случая е 11743с4.
В номера на приложената снимка е интегриран и фабричния номер на това АТСС - 11743с4.
Изготвеният протокол за използване на АТСС също доказва, че на посочената дата и място е
ползвано АТСС ARH CAM S1 №11743с4. Налице са надлежни доказателства, че
използваното в случая автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1
№11743с4 е преминало през първоначална и периодична проверка по смисъла на чл. 4 от
наредбата. Съставен е протокол по смисъла на чл. 10 от наредбата. В случая за нуждите на
съдебния контрол върху ЕФ на основание чл. 16 ал.3 от наредбата по делото е представено и
статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер.
Предвид наличието на такова изображение съдът не установи нарушение на процедурата,
регламентирана в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.на МВР, във връзка с оплакването в
жалбата за липсата на снимка, приложена към връчения препис на ЕФ. Съгласно чл. 16 ал.3
от наредбата информацията за нарушението се предоставя като отпечатано статично
изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по искане
на органи на съдебната власт и на лица, участващи в административния процес.
Следователно липсва задължение за връчване на това изображение на нарушителя, като е
спазено в случая изискването изображението да се предостави на съда за нуждите на
АНПроцес. Разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, изискваща обозначаване и оповестяване на местата за
контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи, е била
отменена изцяло, считано от 16.01.2018г., което означава, че към датата на установеното
нарушение тези изисквания вече не са били част от действащото законодателство.
Задължението, вменено на контролните органи с разпоредбата на чл. 165 ал.1 т.1 ЗДвП в
редакцията й от 31.01.2017 г. при проверка да се обозначат ясно, също е било отменено със
ЗИД на ЗДвП /ДВ бр. 54 от 2017 г./, поради което към момента на установеното нарушение
такова задължение за контролните органи не е съществувало и съгласно ЗДвП. С оглед
гореизложеното съдът не установи допуснати нарушения на процедурата, регламентирана в
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Обсъдените по – горе документи -
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на Български институт по
метрология, издадено на 07.09.2017г., с приложеното към него описание на техническите и
метеорологични характеристики на системата, както и протоколите за последващи
периодични проверки от БИМ, установяват годността на ползваното в случая АТСС.
Визираната като разрешена скорост е на база законовата регламентация на чл. 21 ал.1 ЗДвП,
6
поради което и правилно нарушението е квалифицирано като нарушение на забраната по чл.
21 ал.1 ЗДвП относно скоростта на движение на МПС от категория В извън населено място.
Измерената скорост на движение на МПС е била 105 км/ч, която след отчитане на
предполагаема максимална грешка /толеранс/ на измерителя при реални условия от 3% над
100 км/ч, е приета на стойност 102 км/ч. Дадените указания на стр.4 от Приложението към
удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 поясняват, че при заснемане на едно МПС с
посоченото АТСС маркерите в средата на страните на изображението показват, че в
момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на
преминаващото МПС, определено от пресичането на тези маркери. При преценка на
приложеното към АНПреписка изображение според тези указания следва, че маркерите се
пресичат точно в автомобила, заснет на снимката и носещ табела с рег.№ВТ 4823ВН. Ето
защо след направения доказателствен анализ съдът намира за установено описаното в
обжалвания ЕФ административно нарушение по чл. 21 ал. 1 ЗДвП, същото е санкционирано
правилно на основание съответната санкционна норма на чл. 182 ал.2 т.2 ЗДвП с
предвиденото административно наказание глоба, наложено в точно фиксирания от
законодателя размер от 50 лева. Поради изложеното обжалваният ЕФ следва да бъде
потвърден като законосъобразен.
По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от страна на
АНОрган, който е представляван от юрисконсулт, изготвил писмено становище по делото.
Съгласно чл. 63 ал.3 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността
за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая обжалваният ЕФ е
потвърден, което е аналогично на отхвърляне на жалбата. Съгласно чл. 143 ал.3 АПК, когато
съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на
разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
А според чл. 63 ал.5 ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Предвид препращането в чл. 37 ЗПП към НЗПП в случая е относима
нормата на чл. 27е НЗПП, съгласно която възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Съдът като
съобрази, че участието на юрисконсулта, представляващ ОДМВР – Търговище по делото, се
изразява в депозиране на писмено становище без присъствие в с.з., и същевременно като
отчете обстойното съдържание на това становище, както и ниския размер на глобата по
обжалвания ЕФ, намира за адекватен размер на юрисконсултското възнаграждение сумата в
размер на 50 лева. В този смисъл съдът намира за необходимо да отбележи, че нормата на
чл. 63 ал.5 ЗАНН задължава съда да се ограничи с визирания в чл. 27е от НЗПП максимален
7
размер на възнаграждението, но не и с предвидения минимален такъв. В случая
съобразяването с минималния праг би довело до присъждане на възнаграждение, което
надвишава размера на наложената глоба, а това не кореспондира с основния принцип за
съразмерност на разноските в производството пред съда. Ето защо следва жалбоподателят
да бъде осъден да заплати по сметка на АНОрган разноски в размер на 50 лева за присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш Серия К №4667078 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОД на МВР - Търговище, с което за административно нарушение по чл.
21 ал.1 от ЗДвП, извършено на 18.09.2020г., в 16.20ч. в обл.Търговище, ПП І-4 км.242+800,
до разклон за с. Буховци в посока към град В., с МПС лек автомобил „Рено Меган Класик
ЕХ 1.6“ с рег. №............ ползван от К.Д. Т. с адрес в град В., е наложено административно
наказание на основание чл. 189 ал.4 във връзка с чл. 182 ал.2 т.2 от ЗДвП глоба в размер на
50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал.3 и ал.5 ЗАНН К.Д. Т. с адрес в град В., с ЕГН –
**********, да заплати по сметка на ОД на МВР - Търговище със седалище в град
Търговище, представлявано от директора М.М., сумата в размер на 50/петдесет/лева,
представляваща присъдени разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Търговище в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8