Присъда по дело №552/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 1
Дата: 17 януари 2022 г.
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20215000600552
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Атанас Г. Янков
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215000600552 по описа за 2021 година
ОТМЕНЯ, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, присъда №
260020/14.09.2021г. по н.о.х.д. № 536/20г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд и вместо това
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. В. Д., роден на 17.02.1984 г. в гр. *, живущ
в гр. *, българин, български гражданин, осъждан, със средно образование,
ЕГН ********** ЗА НЕВИНЕН в това през периода от 01.06.2012 г. до
10.07.2012 г. в гр. *, при условията на продължавано престъпление, като
физическо лице, което фактически осъществява дейност и функции на
управляващ и представляващ „*“ ЕООД гр. *, да е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери,
представляващи данък по ЗДДС в размер на 44 205,10 лева, като при водене
счетоводството на споменатото дружество е използвал документи с невярно
съдържание - 22 броя данъчни фактури с доставчик „*” ЕООД гр. *, а именно:
данъчна фактура № **********/02.06.2012 г., с данъчна основа 8900 лв. и начислено
ДДС в размер на 1780 лв.;
данъчна фактура № **********/03.06.2012 г., с данъчна основа 4850 лв. и начислено
ДДС в размер на 970 лв.;
1
-данъчна фактура № **********/01.06.2012 г., с данъчна основа 7647,50 лв. и
начислено ДДС в размер на 1529,50 лв.;
данъчна фактура № **********/04.06.2012 г., с данъчна основа 12460 лв. и начислено
ДДС в размер на 2492 лв.;
данъчна фактура № **********/05.06.2012 г., с данъчна основа 2800 лв. и начислено
ДДС в размер на 560 лв.;
данъчна фактура № **********/05.06.2012 г., с данъчна основа 11200 лв. и начислено
ДДС в размер на 2240 лв.;
данъчна фактура № **********/06.06.2012 г., с данъчна основа 9320 лв. и начислено
ДДС в размер на 1864 лв.;
данъчна фактура № **********/07.06.2012 г., с данъчна основа 8300 лв. и начислено
ДДС в размер на 1660 лв.;
данъчна фактура № **********/08.06.2012 г., с данъчна основа 8020 лв. и начислено
ДДС в размер на 1604 лв.;
-данъчна фактура № **********/09.06.2012 г., с данъчна основа 7920 лв. и начислено
ДДС в размер на 1584 лв.;
данъчна фактура № **********/20.06.2012 г., с данъчна основа 12453лв. и начислено
ДДС в размер на 2490,60 лв.;
данъчна фактура № **********/21.06.2012 г., с данъчна основа 12327 лв. и начислено
ДДС в размер на 2465,40 лв.; данъчна фактура № **********/22.06.2012 г., с данъчна
основа 12369 лв. и начислено ДДС в размер на 2473,80 лв.;
данъчна фактура № **********/23.06.2012 г., с данъчна основа 11413,50 лв. и
начислено ДДС в размер на 2282,70 лв.;
данъчна фактура № **********/24.06.2012 г., с данъчна основа 12201 лв. и начислено
ДДС в размер на 2440,20 лв.;
данъчна фактура № **********/24.06.2012 г., с данъчна основа 7497 лв. и начислено
ДДС в размер на 1499,40 лв.;
данъчна фактура № **********/25.06.2012 г., с данъчна основа 12463,50 лв. и
начислено ДДС в размер на 2492,70 лв.;
данъчна фактура № **********/26.06.2012 г., с данъчна основа 12453 лв. и начислено
ДДС в размер на 2490,60 лв.;
данъчна фактура № **********/27.06.2012 г., с данъчна основа 12253,50 лв. и
начислено ДДС в размер на 2450,70 лв.;
данъчна фактура № **********/28.06.2012 г., с данъчна основа 12001,50 лв. и
начислено ДДС в размер на 2400,30 лв.;
данъчна фактура № **********/29.06.2012 г., с данъчна основа 10500 лв. и начислено
ДДС в размер на 2100 лв.;
данъчна фактура № **********/30.06.2012 г., с данъчна основа 11676 лв. и начислено
ДДС в размер на 2335,20 лв.;
като е потвърдил в справка-декларация с вх. № *, подадена на
10.07.2012г. на основание чл. 125 от ЗДДС пред ТД на НАП-* неистината, че
сделките по изброените фактурите са реално извършени и в тази връзка е
декларирал ДДС за внасяне в размер на 3 843.53 лева вместо действителния
2
ДДС за внасяне в размер на 48 048.63 лева, и като е приспаднал неследващ се
данъчен кредит, поради което и на основание чл. 304 НПК го
ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с
чл. 255, ал. 1 т.2, т.6 и т.7, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК и във вр. с чл. 55
ал.1 т.1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски
остават за сметка на държавата.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от
днес пред ВКС на РБългария.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


Мотиви към въззивна присъда №1 от 17.01.2022 г. по ВНОХД 552/2021 по описа на
ПАС
Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.
Образувано е по жалба на адвокатите И. В. и М. Б., защитници на подс. В. В. Д., срещу
присъдата № 260020/14.09.2021 г. по н.о.х.д. № 536/20 г. по описа на ПзОС, с която е
признат за виновен за престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7 вр. чл. 26, ал.1 НК и
на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание една година лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три
години, и са му възложени направените по делото разноски.
В жалбата, която е своевременно депозирана, се твърди, че възприетата от първия съд
обвинителна постановка е необоснована, а и конструирана в противоречие с материалния
закон. В допълнението към жалбата се развиват оплакванията. На първо място се атакува
обвинителната теза за авторството на деянието, като се обръща внимание на
доказателствени източници, които според защитата установявали, че подсъдимият
подпомагал (чисто физически), а не организирал и направлявал търговката дейност на
ЕООД „*“, респ. не е имал правомощието да определя съдържанието на данъчната
декларация по ЗДДС. Следователно не той следвало да носи наказателна отговорност за
инкриминираното неплащане на данъчни задължения по ЗДДС за инкриминирания период.
На второ място се критикуват фактическите констатации на ПзОС за неосъществени сделки
(доставки на череши по 22 бр. данъчни фактури), осчетоводяването на които дало според
прокуратурата възможност за избягване установяването и плащането на споменатите
задължения към фиска. Навежда се възражението, че не било допустимо твъряната
симулация на 22-те сделки да се базира на липсата на данни за произхода на стоката при
доставчика (ЕООД „*“), за която купувачът ЕООД „*“ нямал знание. Заедно с това се
обръща внимание на включването на 22-те фактури в дневниците за продажба на ЕООД
„*“, довело до възникване на задължения по ЗДДС на това дружество. По-нататък се
набляга на последвалата реализация на доставените стоки, изпълнена въз основа на договор
за изкупуване на череши с продавач ЕООД „*“ и купувач „*“. Според защитата този факт,
изложен и в обвинителния акт, бездруго показвал, че стоката е била налична при продавача
ЕООД „*“. Това бездруго означавало, че според обвинителната теза симулацията била
относителна – стоката е била доставена от трето лице със знанието на двете дружества,
страни по доставката. Отстоява се мнение, че това била допустима и редовна търговска
практика. Формулира се претенция за оправдателна присъда.
При пренията защитниците на подсъдимия поддържаха жалбата, като повториха и
допълнително обосноваха изложените в нея аргументации. Техният доверител заяви, че се
присъединява към систематизираните от тях възражения по отделните пунктове на
обвинението. В последната си дума моли за оправдателна присъда.
Представителят на АП-Пловдив изрази мнение, че присъдата е правилна и
1
законосъобразна. Изтъкна конкретни контрааргументи по възраженията на защитата. Настоя
за потвърждаване на обжалвания съдебен акт, който изцяло е възприел обвинителната теза.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните и
на проверяваната инстанция, прие жалбата за основателна.
Първоинстанционното съдебно следствие е протекло като съкратено, в хипотезата на
чл. 371, т. 1 НПК.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства и на няколкото съдебно-икономически експертизи (изброени и
цитирани в първоинсатнционните мотиви), ПзОС е приел следната фактическа обстановка:
„*“ ЕООД било регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията на
12.03.2012 г. със седалище в гр. * и едноличен собственик и управител Е. И. Д. Неговата
основна дейност била търговска.
На 24.04.2012 г. било регистрирано по ЗДДС.
Подсъдимият В. В. Д. организирал и направлявал цялостната дейност дружеството.
Той преценявал с кого какви сделки да сключва, кого да назначи на работа, кому да повери
счетоводството и въобще как да протича развиваната търговия – осъществявал фактически
дейност и функции на управляващ и представляващ ЕООД-то, формалният собственик на
което била майка му.
За да осъществява тези функции, Е. Д. подписала на 25.04.2012 г. пълномощно, с
което го упълномощавала да представлява дружеството пред банка „*“ (същото направила и
четири години по-късно – през 2016 г.).
На 02.05.2012 г. между „* “ЕООД, представлявано от управителя си св. В. Б., и „*“
ЕООД, представлявано от своя управител Е. Д., бил сключен договор за изкупуване на
пресни череши. Същия месец купувачът предоставил на продавача оборотни средства в
размер на 135 000 лева (по банков път).
За изпълнение на договора от страна на „*“ ЕООД подсъдимият В.Д. създал
организация за изкупуване на череши от различни производители – физически лица и
земеделски стопани. За целта ползвал базата на дружеството в с. *, обл. *. Съгласно
създадената организация черешите били изкупувани на място. Освен това В.Д. привлякъл
хора от различни села, които да изкупуват череши за него. Той лично ги посещавал и
претеглял, товарил, а сетне – прибирал в пункта в с. * осигурената от тях продукция.
За извозването на изкупуваните череши били наети и шофьори. Това били
свидетелите В. С. В., Ж. П. С. и И.Г. Г., които с бусове, наети от дружеството, обикаляли
селата в района.
В хода на целия процес по изкупуване на черешите не били оформяни счетоводни
документи. Когато продавачите били физически лица, черешите им били плащани на място,
без дори да им бъдат издавани разписки. Кантарни бележки били издавани на по-големи
2
производители, а също при директно доставяне в базата.
В изпълнение на сключения договор купувачът „*“ ЕООД е получил от „*“ ЕООД
следните количества череши: според протокол от 05.06.2012г. - 13 500 кг., според протокол
от 08.06.2012г. - 7 579 кг., според протокол от 25.07.2012г. през периода 16.07.2012-
25.07.2012 - 1 300 бидона осмотизирани череши.
Видно от протокол от 16.10.2012 г. в резултат на извършено претегляне на 1 300
бидона с череши било установено, че средното тегло на всеки един от тях било 139 кг. или
общото им тегло било 180 700 кг.
Съгласно трите протокола в изпълнение на сключения договор „*“ ЕООД било
доставило на „*“ ЕООД общо 201 779 кг. череши.
Във връзка с извършените доставки от страна на „*“ ЕООД били издадени 5 броя
данъчни фактури с получател „*“ ЕООД, които били осчетоводени и декларирани по
надлежния ред в счетоводните регистри и в СД на двете дружества. Става дума за фактура
№ 6/01.06.12 г., издадена за преведен от страна на „*“ аванс с ДО 30 000 лв., фактура №
7/04.06.12г., издадена за преведен от страна на „*“ аванс с ДО в размер на 30 000 лева,
фактура № 8/06.06.12г., издадена за преведен от страна на „*“ аванс с ДО от 40 000 лева, №
9/08.06.12г., издадена за преведен от страна на „*“ аванс с ДО от 15 000 лева и фактура №
39/01.06.12г., издадена за споменатото по-горе авансово плащане с ДО 135 000 лева,
преведени през м. май 12 г. Общата ДО на петте авансови фактури възлизала 250 000 лева, а
ДДС – 50 000 лв. Тези стойности били посочени в дневника за продажби и съответно в СД
на ЕООД „*“ за м. юни 12г. – вж. л. 170 и сл. от том 8 ДП.
През инкриминирания период 01.06.2012 г. - 10.07.2012 г. основен доставчик на
череши на „*“ ЕООД било „*“ ЕООД (по документи). За този период „*“ ЕООД било
осчетоводило и декларирало пред данъчните органи доставки с право на пълен данъчен
кредит по издадени 22 броя данъчни фактури от страна на „*” ЕООД. А именно: №
**********/02.06.2012г., с данъчна основа 8900 лв. и начислено ДДС в размер на 1780 лв.;
№ **********/03.06.2012г., с данъчна основа 4850 лв. и начислено ДДС в размер на 970 лв.;
№ **********/01.06.2012г., с данъчна основа 7647,50 лв. и начислено ДДС в размер на
1529,50 лв.; № **********/04.06.2012г., с данъчна основа 12460 лв. и начислено ДДС в
размер на 2492 лв.; № **********/05.06.2012г., с данъчна основа 2800 лв. и начислено ДДС
в размер на 560 лв.; № **********/05.06.2012г., с данъчна основа 11200 лв. и начислено
ДДС в размер на 2240 лв.; № **********/06.06.2012г., с данъчна основа 9320 лв. и
начислено ДДС в размер на 1864 лв.; № **********/07.06.2012г., с данъчна основа 8300 лв.
и начислено ДДС в размер на 1660 лв.; № **********/08.06.2012г., с данъчна основа 8020
лв. и начислено ДДС в размер на 1604 лв.; № **********/09.06.2012г., с данъчна основа
7920 лв. и начислено ДДС в размер на 1584 лв.; № **********/20.06.2012г., с данъчна
основа 12453лв. и начислено ДДС в размер на 2490,60 лв.; № **********/21.06.2012г., с
данъчна основа 12327 лв. и начислено ДДС в размер на 2465,40 лв.; №
**********/22.06.2012г., с данъчна основа 12369 лв. и начислено ДДС в размер на 2473,80
3
лв.; № **********/23.06.2012г., с данъчна основа 11413,50 лв. и начислено ДДС в размер на
2282,70 лв.; № **********/24.06.2012г., с данъчна основа 12201 лв. и начислено ДДС в
размер на 2440,20 лв.; № **********/24.06.2012г., с данъчна основа 7497 лв. и начислено
ДДС в размер на 1499,40 лв.; № **********/ 25.06.2012г., с данъчна основа 12463,50 лв. и
начислено ДДС в размер на 2492,70 лв.; № **********/26.06.2012г., с данъчна основа 12453
лв. и начислено ДДС в размер на 2490,60 лв.; № **********/27.06.2012г., с данъчна основа
12253,50 лв. и начислено ДДС в размер на 2450,70 лв.; № **********/ 28.06.2012г., с
данъчна основа 12001,50 лв. и начислено ДДС в размер на 2400,30 лв.; №
**********/29.06.2012г., с данъчна основа 10500 лв. и начислено ДДС в размер на 2100 лв.
и № **********/30.06.2012г., с данъчна основа 11676 лв. и начислено ДДС в размер на
2335,20 лв.
На 10.07.2012 г. „*“ ЕООД подало пред ТД на НАП-* справка-декларация с № * за
месец юни 2012 г. (на основание чл. 125 от ЗДДС). В декларацията доставките по
споменатите фактури били декларирани с право на пълен данъчен кредит, като
декларираният ДДС за внасяне бил посочен в размер на 3 843, 53 лева – вж. л. 176 от том 8
ДП.
Подаването на декларацията било извършено от св. И. С. Г., упълномощена на
04.06.12 г. от собственика и управител на ЕООД „*“ Е. Д. да борави за целта с КЕП № *.
Пълномощното било депозирано редом с декларацията. Св. Г. била счетоводителят на „*”,
избрана от подсъдимия и одобрена от майка му.

През 2012 г. и 2013 г. била извършена данъчна ревизия на „*“ ЕООД с обхват ДДС за
периода от 24.04.2012г. до 30.06.2012г., приключила с издаването на РД № * и PA № *
Ревизионният акт бил обжалван и с Решение № 400/18.04.2013г. на зам. директора на
Дирекция „*“ гр. * бил отменен, а преписката – върната на органа по приходите за ново
разглеждане.
Втората ревизия на „*“ ЕООД била извършена от свидетелите М.Г.Д. и Н.Т.П. -
служители на ТД-НАП гр. *, офис*. Била с обхват разчитането на дружеството с бюджета
по ЗДДС за периода от 01.06.2012г. - 30.06.2012г. Приключила с издаването на РД № * и РА
№ *
В ревизионния акт било посочено, че в хода на данъчната ревизия били установени
допълнителни данъчни задължения на ЕООД-то, а именно 44 207.10 лева данък по ЗДДС.
Споменатият акт бил обжалван и с Решение № 198/25.02.2014 г. на директора на
Дирекция „*“ - гр. * при ЦУ на НАП бил потвърден. Решението било обжалвано пред
Административен съд - Пловдив, който с решение № 590/21.03.2015г. по а.д. №876/2014г. го
намерил за нищожно. Спорът не бил разгледан по същество и не било оформено становище
по въпроса дали установените данъчни задължение били дължими или не, а нищожността
била прогласена на процесуално основание (допусната грешка при повторното възлагане на
данъчната ревизия).
4
*
ПзОС е приел е, че изброените 22 броя фактури с доставчик „*” ЕООД били
документи с невярно съдържание, тъй като не отразявали реално извършени сделки.
„*” ЕООД с управител свид. Р. Г. Х. не било назначавало лица на трудови
правоотношения след 01.03.2012 г. и въобще нямало работници и служители, които да
извършат въпросните доставки. С дейността на дружеството се занимавал свид. И.К.,
осъждан за данъчни престъпления (видно от приложеното свидетелство за съдимост на
листове 66-70 от първоинст. дело). Първоинстанционният съд е коментирал изразеното от
него в хода на ревизионното производство признание, че посочените във фактурите
продажби не били извършени. На данъчните органи св. К. предал документи, според които
ЕООД „*“ било закупило част от фиксираните във фактурите количества череши от ЗП Й. П.
Ц., а също от лица, чиито имена били записани в представени изкупвателни списъци: от Д.
В. А. - 8 520 кг., от С. С. С. - 8 639 кг., от П. Б. Ц. 8 650 кг., от Р. А. К. - 8 294 кг., от В. Д. Т. -
8 324 кг., от А. В. Л. 16 282 кг., от С. И. Г. - 8 693 кг., от А. Д. Д. - 9 025 кг., от С. А. И. - 8
636 кг., от С. Б. В. - 10 294 кг., от Е. Н. М. - 8 226 кг., от Р. Д. Г. - 8 997 кг., от А. З. Д. - 9 422
кг., от Н. В. С. - 9 193 кг., от В. П. Г. - 9 912 кг., от В. Д. М. - 8 214 кг., от Н. П. С.а - 7 879 кг.
или общо 157 200 кг. Според представените фактури от ЗП Й. П. Ц. били изкупени 57 580 кг.
Сборът от всички посочени количества възлизал на 214 780 кг.
В дневника за продажби за м. юни 12 г. на „*“ ЕООД били отразени 22-те фактури, а
също и 9 броя кредитни известия.
В хода на наказателното производство лицата, посочени в споменатите изкупвателни
списъци, били разпитани в качеството на свидетели по делото. ПзОС се е постарал да
цитира точно техните показания:
Св. С. С. С. категорично е заявила, че никога не се била занимавала с бране и
предаване на череши. Не притежавала черешова градина и не й било познато дружеството
„*“ ЕООД. Нямала обяснение как данните й са попаднали в изкупвателен списък.
Подобни са показанията на св. А. Д. Д., който е казал, че никога не бил предавал
череши. Притежавал черешова градина, която бил предоставил на земеделски производител.
В същия смисъл са показанията на св. С. А. И., който е посочил, че нямал градина и
не се занимавал с изкупуване на череши. Не му били известни дружествата „*“ ЕООД и „*“
ЕООД.
Св. Д. В. А. е обявил, че е притежавал три черешови дървета, от които през 2012 г.
набрал общо около 70-80 кг. и ги предал на пункт във с. * на човек с име В.. Бил получил
общо 50 лева (по 70 ст. на кг.). Черешите били претеглени от „В.“, който му платил за
закупената продукция. Преди това свидетелят изпълнил искането му да предостави своите
лични данни. При своя разпит г-н А. е бил категоричен, че не бил предал някому
посоченото в изкупвателен списък количество от 8 520 кг. за сумата от 3 523,87 лева, тъй
като не разполагал с толкова череши. В хода на разследването било извършено разпознаване
5
по снимков материал, при което св. А. разпознал подс. В.Д. като момчето, на което е предал
черешите.
Св. Р. А. К. е обявила, че от 2009 г. не се била занимавала с череши, а преди това
предавала череши на „В.“. Категорична е, че не е възможно да е набрала посоченото в
изкупвателен списък на ЕООД „*“ количество череши - 8 294 кг. Не й били известни
дружествата „*“ ЕООД и „*“ ЕООД. Тя е споменала също, че посоченият в изкупвателния
списък ЕГН се различава от нейния с няколко цифри.
В показанията си св. В. Д. Т. твърди, че не познава дружествата „*“ ЕООД и „*“
ЕООД. Познава В.Д., защото преди 6-7 години бил изкупувал за него охлюви. Твърди, че
никога не бил предавал череши, а през 2012 г. не бил в България, а в *.
Св. А. В. Л. е разказала, че през 2012 г. едно момче на име В. й било предложило да
изкупува череши за него. Тя се била съгласили и му предоставила данни от личната си карта.
Комшията й С. В. също се съгласил да изкупува череши за момчето. „В.“ оставил касетки и
малък механичен кантар, с който да бъдат претегляни приеманите количества. На ден
свидетелката изкупувала по 35-40 кг. В продължение на 7-8 дни различни хора й били
предавали по 10-12 кг. най-много, за което не била издавала документи, нито записала
имената на продавачите. Всяка вечер момчето взимало черешите. За цялото време била
изкупила не повече от 120-130 кг., за което „В.“ й изплатил около 100 лева. Тя е
категорична, че не била събрала посоченото в изкупвателен списък на ЕООД „*“ количество
череши от 8 656 кг. В хода на разследването било извършено разпознаване по снимков
материал, при което свидетелката е разпознала подс. В.Д. като момчето, за което била
изкупувала и на което била предавала черешите.
В показанията си св. С. Б. В. е посочил, че през 2012г. обрал за един ден черешовата
си градина и предал цялото количество, ведно с личните си данни, на В. и В.Д.и на пункт в
с. *. Брал череши и от частни домове, като предал между 40 - 100 кг. в продължение на
беритбата, а не 10 000 кг., както е записано в изкупвателен списък на ЕООД „*“. Не му било
известно това дружество. В процедура по разпознаване по снимков материал св. С. В. е
разпознал подс. В.Д. като момчето, което било изкупувало черешите.
Св. С. И. Г. е заявил, че през 2012 г. само веднъж бил предал череши на Н. С. от с. *,
не повече от 50 кг., за сумата около 40 лева. Не му бил издаден документ. Няколко дни след
като предал черешите, му били поискани личните данни, за да бъдат посочени в
изкупвателен списък. Друг път не бил предавал череши. Не познавал дружеството „*“
ЕООД.
В показанията си св. Р. Д. Г. е категорична, че има 2-3 черешови дръвчета, но никога
не била предавала череши на когото и да е било. През 2012 г. непознати хора я запитали
дали има череши за продан и получили от нея отрицателен отговор. Не познавала
дружествата „*“ ЕООД и „*“ ЕООД. Не знаела, нито предполагала как личните й данни
попаднали в изкупвателен списък.
Св. Е. Н. М. е посочил, че бил продал * на П. М. (жената, която живеела с В.Д.).
6
Потвърдил е, че притежавал малка черешова градинка и бил предал черешите от нея на
подс. В.Д., който лично бил натоварил стоката. Не запомнил какво количество бил предал,
но заявява сигурност, че не е ставало въпрос за 8 226 кг., колкото са посочени изкупвателен
списък на ЕООД „*“. Сумата, която бил получил за черешите, била много по-малка от
фиксираната в списъка от 3 402,27 лева.
В своите досъдебни показания св. А. З. Д. е категоричен, че никога не се бил
занимавал с каквато и да е дейност, свързана с череши. Посочил е, че от 10 години гледа
възрастен мъж на име И. И. Б. от с. *, който е баща на г-жа Е. Д.. Спомня си, че преди време
В., мъжът на Е., му поискал личните данни, но той не му ги дал. Отбелязал е, че посоченият
в изкупвателните списъци ЕГН * не е неговият.
Св. Н. В. С. е потвърдил пред разследващия орган, че бил изкупувал череши, които
предавал на различни лица, в това число и на подс. В.Д., който лично взимал продукцията.
Освен това свидетелят добивал череши и от черешова градина, която стопанисвал, и от още
десетина черешови дръвчета, на които бил собственик. Общото събрано количеството за
кампания 2012 г. било по-малко от фиксираните в изкупвателен списък на ЕООД „*“ 9 193
кг. Св. С. е обяснил, че „В.“ (когото разпознал в процедурата по разпознаване по снимки в
лицето на подсъдимия) му бил поискал личните данни, както и личните данни на хората,
които са му предавали череши, мотивирайки се с необходимостта да води отчет. Той ги бил
предоставил, включително и тези на съпругата си. Свидетелят не познавал посоченото
дружество „*“ ЕООД, нито управителя му св. К..
При разпита си пред проверяваната инстанция свидетелят е обявил, че е събрал от
всички стопанисвани градини и от производители, които предавали на него, „над 10 тона,
може и 20 тона“. Досъдебните му показания, в които е посочил споменатото по-малко
количество, са били прочетени на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 НПК. След
изслушването им свидетелят е рекъл, че бил съобщил по-малко количество от действително
събраното и продаденото, тъй като се опасявал да не бъдат преустановени социалните
помощи, които е получавал. Потвърдил е, че е продавал както на подсъдимия, така и на
други лица, но не и на св. К., когото не познавал.
Св. Н. П. С.а, съпруга на свид. Н. С., е заявила, че през 2012 г. съпругът й се
занимавал с изкупуване на череши. Тя не знаела какво количество бил закупил и кому го
бил продал. Не познавала дружеството „*“ ЕООД, също и В.Д..
Св. В. П. Г. е съобщил, че никога не се е занимавал с покупко - продажба на череши
или други плодове. Бил предал личните си данни на В.Д. (бащата на подс. В.Д.) по повод
закупуване на лека кола от него през 2007 г.
Св. В. Д. М. е съобщила, че през 2012 г. имала четири черешови дръвчета, от които
била набрала не повече от 100 кг. плод. Била предала това количество на св. Н. С. за по 40
ст. на килограм. Категорична е, че не било възможно от нейните дръвчета да бъдат събрани
посочените в изкупвателен списък на ЕООД „*“ 8 214 кг. Обявила е, че не познавала „*“
ЕООД, както и подс. В.Д..
7
В хода на разследване било установено, че лице с имена П. Б. Ц. и ЕГН *, посочено в
изкупвателен списък на ЕООД „*“, не съществува, а и няма ЕГН с такава комбинация от
цифри.
За проверка на дадените показания е била назначена графологическа експертиза,
която е изследвала изкупвателните списъци. От даденото заключение се установява, че
подписите за „продавач“ и „получил сумата“ не били положени от посочените лица. Поради
лошото качество на наличните копия на изкупвателни списъци не е могло да се изгради
констатация за подписите на лицето П. Ц. (фигуриращо под номер 3), на Р. Г. (фигуриращо
под № 13), на А. Д. (фигуриращ под номер 14) и на В. М. (фигурираща под номер 17).

В хода на ревизионното производство като доставчик на „*” ЕООД е бил посочен
земеделският производител Й. Ц.. Св. К. е представил копия на 6 броя фактури, издадени от
него през месец юни 2012 г. (вж. л. 13 от том 6 ДП). Във фактурите са посочени общо 57 580
кг. череши на обща стойност 18 440 лева. Същевременно било установено, че ЗП „Й. Ц.“ е
декларирал в ГДД с вх. № 134391300601529/30.04.13г. по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г. доходи
от продажба на произведени и непреработени продукти, както следва: 4974 лева от 11 дка.
вишни със среден добив 1 400кг. и 1989 лева от 26 дка. череши със среден добив 115 кг. или
общо декларираното количество череши за 12 г. било 2 990 кг.
Разпитан в качеството на свидетел, Й. Ц. е заявил, че през 2012 г. е произвел между
37 и 45 тона, които продал. Не могъл да представи копия от фактурите, защото кочанът му
се бил намокрил, оставил го навън да съхне, а сетне не могъл да го открие. Посочил е, че
2012 г. не била добра година за череши, затова за директна консумация бил продал само 1 - 2
тона, а останалото количество бил продал на „*” ЕООД. Черешите били карани в пункта на
В. в с. *. Въпреки че предал на „*” ЕООД около 40 тона, декларирал само горната сума от
1989 лева, защото само толкова получил реално. Нямал обяснение за липсващото
съвпадение на количеството по фактурите и реално предаденото количество. Твърди, че
ръкописният текст във фактурите не е негов и не е сигурен дали подписите във всяка
фактура са негови.
Окръжният съд е оформил извода, че от цитираните показания на свид. Ц. относно
сделките му с „*” ЕООД следва, че реалният купувач на черешите било „*“ ЕООД.
В хода на разследването е установен и разпитан в качеството на свидетел и Ц. Х. С.,
който е заявил, че се бил занимавал с изкупуване на череши срещу комисионна, като за това
предварително се уговарял с човек, който имал пункт за изкупуването им. Свидетелят е
уточнил, че през 2012 г. бил изкупувал череши за В., чиито пункт бил в с. *. Сетне е
конкретизирал, че действал в с. *, а В. веки ден лично вдигал събраното количество.
Споменал е, че не били изготвяни документи за предадените череши. Уточнил е, че познава
С. В. (чието име фигурира в изкупвателен списък), който като него е изкупувал череши. Не
познавал фирмите „*” ЕООД и „*“ ЕООД. В хода на разследване е извършено разпознаване
по снимков материал, при което св. Ц. С. е разпознал подс. В.Д. като момчето, за което е
8
изкупувал и на когото е предавал черешите.

През инкриминирания период във фирма „*“ ЕООД работили свидетелите В. С. В.,
Ж. П. С. и И.Г. Г..
В показанията си св. И.Г. е потвърдил, че бил шофьор във „*“ ЕООД. Превозвал
череши от черешова градина до пункта в с. * с * микробус *, предоставен му от подсъдимия.
За превозването били издавани кантарни бележки от човека в градината, които бил предавал
на В.. На ден правел само по един курс, като товарел от два до три тона череши.
Св. Ж. С. е потвърдил, че е работил за „*“ ЕООД, като е карал бус *, * цвят. Бил
товарил череши от черешовата градина на св. Й. Ц.. На курс товарил между 60 и 110
касетки. Конкретизирал е, че една касетка побира от 17 до 29 кг., като черешите били
теглени при разтоварването от подс. В.Д..
Св. В. В. също е потвърдил, че е работил за „*“ ЕООД, нает от подс. В.Д.. Управлявал
бус, марка *. Товарил череши, които взимал от градина в с. * и от дворове на хората.
Плащал с пари, които преди това му давал В.Д.. Претеглянето на черешите било извършвано
от подс. В.Д. в базата. Получавал възнаграждението си от него.
Споменатите от шофьорите МПС били наети от дружеството на Д.и (с наемодатели
св. П. П. М., свид. И. Л. и св. Й. Ц.).

Същата година св. Н. К. притежавала счетоводна кантора. Чрез св. И.К. се запознала
със св. Р. Х., който я упълномощил за откриване на банкова сметка на „*“ ЕООД. Тя
направила само това. Не била водила счетоводството на фирмата.
По делото е изискан и приложен дневникът за покупки на „*“ ЕООД за м. юни 2012
г., в който освен издадените от ЗП „Й. Ц.“ фактури била включена и фактура с ДО 260 хил.
лева и ДДС – 52 000 лева, издадена от „*“ ООД. Информативно била посочена и сумата от
65 016,92 лв. с уточнението, че касае покупки от населението.
От разпита на управителя на „*“ ЕООД св. Р. Р. се установява, че никога не е
развивал дейност с дружеството. Св. И.К. го бил свързал с Н. К., която е започнала да води
счетоводството на „*“ ЕООД, за което той й бил издал пълномощно. Тя предложила да го
регистрират по ЗДДС, въпреки че е нямало оборот и въобще не влизало в търговски сделки,
в това число и продажба на стойност 260 хил. лева през м. юни 12 г.
Според ПзОС от споменатите свидетелски показания и подкрепящите ги писмени
доказателства се изяснява участието на св. И.К. в издаването на 22-те безстокови фактури (с
получател ЕООД „*“), дължимият по които ДДС не бил платен поради неправомерното
усвояване на данъчен кредит по недействителната покупка, документирана с издадена от
ЕООД „*“ фактура.

9
По делото е разпитан и управителят на „*“ ЕООД свид. В. В. Б., който категорично е
потвърдил реалността на сделките с „*” ЕООД. Конкретизирал е начина, по който сделката
била изпълнена и разплатена. Сигурен е, че продавачът осчетоводил фактурите за
извършените от ЕООД „*“ през м.май-м.юни 12 г. няколко авансови плащания.

От заключението на приложената на л. 263 и сл. от том 1 ДП съдебно-икономическа
експертиза се установява, че споменатите по-горе 22 фактури, а също 9-те кредитни
известия са били включени от „*” ЕООД в дневника му за продажби по ЗДДС за месец
06.2012 г. Коректно бил отразен и начисленият по тях ДДС.„*“ ЕООД на свой ред е
декларирало в своя дневник за покупки същите фактури (с обща стойност на данъчната
основа 221 025. 50 лв. и ДДС в размер на 44 205.10 лв).
На 10.07.2012г. в СД №13001159145 по ЗДДС за периода 01.06.12г. - 30.06.2012г. „*”
ЕООД е декларирало посочените в 22-те фактури доставки с право на пълен данъчен кредит,
респ. е декларирало ДДС за внасяне в размер на 3 843.53 лв.
Изведено е експертното обобщение, че ако не бяха осчетоводени 22-те фактури, ДДС
за внасяне би бил в размер на 48 048.63 лв., като след приспадане по чл. 92, ал. 1 ЗДДС е
щял да бъде дължим ДДС за внасяне в размер на 44 243.92 лв. или с 44 205.10 лв. в повече от
декларираната сума.
Експертизата е констатирала, че „*” ЕООД не е декларирало в своя дневник за
покупки кредитните известия, издадени от „*“ ЕООД. Вещото лице е изчислило, че общата
стойност на тяхната ДО възлиза на 72 517.50 лв., а ДДС – на 14 503.50 лв. При вписването
на кредитните известия в дневника за покупки би следвало да бъде деклариран ДДС за
внасяне в размер на 18 347.03 лв., като след приспадане по чл. 92, ал. 1 ЗДДС, е щял да
остане дължим ДДС за внасяне в размер на 14 542.32 лв. или с 14 503.50 лв. в повече от
декларираната сума.
В заключението на експертизата е направено сравнение между изкупеното
количество череши от „*” ЕООД, предаденото на „*” ЕООД и фактурираното, като вещото
лице е работело и с кантарните бележки. Установено е, че „*” ЕООД е представило
документи за изкупени от него череши през м.06.2012 г., както следва: по изкупвателни
списъци - 157 200 кг. (получени от физически лица), по фактури с доставчик ЗП Й. П. Ц. - 57
580 кг. или общо 214 789 кг.
Както по-горе беше конкретизирано, посочените като доставчици в изкупвателни
списъци лица са свидетелствали за предадени от тях общо 850 кг. череши, а свид. Й. П. Ц. –
за 40 000 кг. или общо 40 850 кг. В тази връзка и като се има предвид, че „*“ ЕООД е
предоставило данни за изкупени и предадени на „*“ ЕООД през м.06.2012 г. 214 780 кг., е
отчетена разлика от 173 930 кг. и е заключено, че произходът й е необясним.
Същевременно съгласно представените по делото кантарни бележки за претеглени и
приети през м.06.2012г. от „*” ЕООД доставени от „*“ ЕООД череши, количеството им би
10
следвало да бъде 221 810 кг. Така че разликата между доставените от „*” ЕООД на „*”
ЕООД през м.06.2012 г. по фактури 214 780 кг. череши и претеглените приети с кантарни
бележки череши в количество 221 810 кг. възлиза 7 030 кг. Вещото лице не е могло да
определи на какво се дължи.
Последвал е анализ на количествата череши, които „*” ЕООД е предало на „*” ЕООД.
Установено е, че „*” ЕООД е предало следните количества череши: съгласно протокол от
05.06.2012г. са предадени 13 500 кг. череши; съгласно протокол от 08.06.2012г. са предадени
7 579 кг. череши, а съгласно протокол от 25.07.2012г. през периода 16.07.2012-25.07.2012 са
предадени 1300 бидона осмотизирани череши. Според протокола от 16.10.2012г. в резултат
на извършеното претегляне на 1300-те бидона с череши било установено, че средното тегло
на всеки един от тях е 139 кг. или общото количество осмотизирани череши е възлизало на
180 700 кг.
Обобщено е, че на „*“ ЕООД са доставени общо 201 779 кг. съгласно споменатите
три протокола. Излиза, че количествата, представени като доставки от „*” ЕООД (по
инкриминираните 22 фактури и по кантарни бележки) са по-големи, доколкото са съответно
214 780 кг. и 221 810 кг.
В заключението обаче доставените от „*” ЕООД на „*” ЕООД количества са
фиксирани на 210 779 кг. (вж. л. 9). Назначената от окръжния съд допълнителна експертиза
е отстранила техническата грешка, като е конкретизирала, че сумата трябва да се чете като
201 779 кг., образувана като сбор от 13 500 кг + 7 579 кг. + 180 700 кг. (вж. л. 59 и сл. от
първоинст. дело).
В аспекта на посочените експертни изводи се оказва основателно изложеното в
мотивите на присъдата обобщение, че „*” ЕООД е придобило достатъчно количество
череши през кампанията през 2012г., за да извърши реално доставките за „*” ЕООД.
В заключението на изпълнена на досъдебната фаза допълнителна съдебно-
икономическа е разработена хипотезата на директно изкупуване на количествата череши от
физически лица, които не са регистрирани по ЗДДС (вж. л. 274 и сл. от том 2 ДП). В
подобен случай според експерта “*” ЕООД би следвало да декларира ДДС за внасяне в
размер на 44 048.50 лева, като след приспадане по реда на чл. 92, ал. 1 ЗДДС е щял да остане
дължим ДДС за внасяне в размер на 44 243.92 лева или с 44 205.10 лева в повече от
декларираната за дан.период м.юни 12 г. сума. А що се отнася до разчитането с бюджета по
ЗКПО, размерът на печалбата би се увеличил и би бил дължим данък печалба от 10 615.48
лева /при деклариран 0.00 лева в декларацията на ЕООД „*“ от 27.03.13г. по чл. 92 от
споменатия закон.
В хода на първоинстанционното производство също са назначавани допълнителни
съдебно-икономически експертизи за изясняване на въпроса дали последващата реализация
на стоката по фактурите е осчетоводена. Обобщено е, че данъчната основа на фактурите на
ЕООД „*“ е 221 025.50 лева, ДДС по тези фактури е 44 205.10 лева, данъчната основа по
кредитните известия възлиза на 72 517.50 лева, а кредитирания ДДС по КИ възлиза на
11
14 503.50 лева. Пояснено е, че начисленият ДДС върху общото количество продадени на „*“
ЕООД череши (на стойност 225 875 лв.) е бил в размер на 45 175 лв. Били са отчетени
производствени фири от 34 117 кг. на стойност 34 062.38 лв., за които не е начислен ДДС.
Сума сумарум, общото отчетено като разход количество е възлязло на 214 817 кг.
Ако се вземат предвид свидетелските показания на производителите и прекупвачите
на череши, дадени пред съда, ще се окаже, че са доставени 10 043 кг., плюс 57-те тона,
купени от ЗП „Й. Ц.“, равно на 67 623 кг. (вж. л. 85 гр. първоинст.дело). Следователно ако
се приеме, че всички тези лица са участвали в действителни сделки с ЕООД „*“, ще се
окаже, че разликата с неизяснен произход би била не 173 930 кг., а 147 157 кг. Върху тази
разлика размерът на евентуално отказан ДК би бил 30 314.34 лева.

*
1. Апелативният съд отчасти споделя доказателствения анализ, резултирал в
положителен отговор на първия от въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК. Действително
събраните по делото доказателства водят до извода, че инкриминираното деяние е било
извършено, макар и в непълния инкриминиран обем, доколкото ЕООД „*“ е успяло да
избегне установяването и плащането на по-голямата част от ДДС, дължим във връзка с
осчетоводяването през м. юни 12 г. на пет фактури за извършени от съконтрахента му
ЕООД „*“ авансови плащания за покупка на череши. Направило това, като използвало
фиктивни фактури за доставка на череши, издадени от ЕООД „*“ (в качеството на негов
продавач). След осчетоводяването им декларирало ДДС за внасяне в размер на 3 843.53 лв.
вместо действителния данък (в размер на инкриминираните 48 048.63 лева минус размера на
ДДС, който добило право да приспадне по доставката на 40 тона череши, продадени преди
това на ЕООД „*“ от ЗП „*“). И в тази връзка неправомерно усвоило данъчен кредит.
1.1 Перфектно оформените документация, фактуриране, осчетоводяване и
деклариране на сделката между ЕООД „*“ и ЕООД „*“, твърденията на представителите на
двете дружества, показанията на шофьорите на ЕООД „*“ и движението по банковата
сметка на „*“ ЕООД през м. юни 12 г. изграждат констатацията, че първото дружество
действително е доставило на второто 201 779 кг. череши, за което през м. юни 2012 г.
осчетоводило в своя дневник продажби авансово плащане в общ размер от 250 000 лв. без
ДДС. С авансово преведените средства продавачът ЕООД „*“ закупил това количество, а с
наети транспорт и шофьори организирал приемането му от свои доставчици и предаването
му на своя купувач ЕООД „*“. Доставчиците били част от споменатите по-горе дребни и
едри производители и прекупвачи, ЗП „*“, ЗК „*“, а 40 тона череши били действително
доставени от ЕООД „*“ на ЕООД „*“.
1.2 Цитираните показания на производители и прекупвачи и на шофьорите на ЕООД
„*“ съдържат сведения за директно получаване на продукцията в базите или от работниците
на ЕООД „*“. Въпросните показания опровергават твърденията на фактическите управители
на ЕООД „*“ и на „*“ (И.К. и В.Д.), че първото дружество приело и платило доставките, а
12
сетне ги продало на второто (което ги препродало на „*“ ЕООД). Споменатите
производители, прекупвачи и шофьори не говорят за участие на ЕООД „*“. Първите, с
изключение на земеделския производител св. Ц., са сигурни, че подсъдимият В.Д. приемал
стоката и им я плащал или на мястото на набирането й, или в пункта на „*“ ЕООД в село *.
Шофьорите на ЕООД „*“ също са сигурни, че не били възприели участие на представител на
ЕООД „*“ на мястото, от което били пращани да натоварят черешите, а и в значителен брой
случаи лично те били плащали на предаващите стоката. Трябва да се споменат и
показанията на св. Ц., който в своя приобщен досъдебен разпит е отбелязал, че знае, че
подсъдимият бил купувал череши и от други лица, освен от св. К.. В светлината на всички
тези показания тезата на защитата, че нормалната търговска практика позволявала
продавачът да оформя доставките, получавани от своите продавачи, в базата на купувача, се
явява неприложима за настоящия случай: не св. К., а подс. В.Д. приемал черешите –
предимно в базата на ЕООД „*“, където ги теглел и плащал, а когато предаването се
осъществявало в черешовите градини, ги и превозвал. И няма доказателства за каквото и да
е съдействие от страна на св. К. при въпросните мероприятия, с изключение доставката на
40 тона череши от ЗП „Й. Ц.“, за което ще стане дума по-долу.
1.3 Както беше отбелязано, в хода на ревизията на ЕООД „*“ св. К. е представил
изкупвателни списъци (приложени са в том 10 ДП, л. 249 и сл., както и към икономическите
експертизи), в които срещу имената на физически лица фигурират хиляди килограми.
Твърдението на св. К., че държал селяните лично да се подпишат, се опровергава от
споменатото заключение на графологическата експертиза, която е установила неистинност
на подписите до отбелязванията „предал стоката“. Освен това разпитаните лица, чиито
имена фигурират в списъците, говорят за предадени през м. юни 12 г. череши в общо
количество около тон (по-горе показанията им бяха цитирани). Не е приемливо и
предположението на св. И.К., че те се страхували да посочат при разпитите си
действителните количества, които му били предали, за да не им спрат социалните помощи.
Подобно твърдение е изложил единствено св. Н. С. в своя първоинстанционен разпит
(сочейки, че е продал повече от посочените в изкупвателен списък около 9 тона – „може и
20 тона“). Той обаче е категоричен, че не е търгувал със св. К.. Що се отнася до останалите
свидетели, те са сигурни, че черешовите им градини просто нямали капацитет да генерират
записаните в изкупвателните списъци количества, а малкото плод, който успели да добият,
продали на подсъдимия (а не на св. К.).
1.4 Освен това не се доказа св. К. да е разполагал с парични суми за заплащане на
количествата череши по всичките издадени на ЕООД „*“ 22 на брой фактури. Той самият
настоява, че купил тези количества с пари на ЕООД „*“, преведени авансово. ПАС повярва
на твърдението му, че специално 40-те тона череши били купени от ЗП „Й. Ц.“ по този
начин, като констатира, че се потвърждава освен от факта, че ЕООД „*“ разполагало с
преведените от ЕООД „*“ авансови средства, също и от казаното от св. Ц., че е получил
заплащане по сделката от св. К.. Твърдението на последния за заплащане и на останалите
доставки (до фактурираните 214 780 кг.) няма подобна доказателствена подкрепа. Ето защо
13
и като взе предвид, че не е и документално обосновано, ПАС не го прие за истинно.
1.5 Не се доказа също св. К. да е прибрал от ЕООД „*“ 265 230.50 лева (стойността на
издадените 22 броя фиктивни фактури – ДО в размер на 221 025.5 лева и ДДС в размер на
44 205.1 лева). От извлечението от банковата сметка за м. юни 2012 г. на ЕООД „*“ се
изяснява, че с ЕООД „*“ не са били разменяни пари по банков път (вж. л. 59 и сл. от
въззивното дело). В тази връзка св. К. настоява, че бил получавал горната сума на части и в
кеш. Никой от семейство Д. обаче не си спомня как точно се случило плащането, а също
къде, от кого, кога. Св. К. също е доста колеблив по този въпрос. Сигурен е само, че лично
бил издавал касови бонове. Не може да обясни обаче защо не е съхранил в счетоводството
си копия (а се е наложило ЕООД „*“ да ги предаде в хода на неговата ревизия). Заслужава да
се спомене и непренебрежима разлика между посоченото във фактурите и в кантарните
бележки количество череши – цели седем тона, за които липсва констативен протокол,
формулирана претенция от страна на св. К. или документ за уговорка за третиране на
разликата по определен начин. Адв. Б. счита, че въпросната разлика била елиминирана с
кредитни известия, каквито (на обща стойност 72 517.50 лева) ЕООД „*“ действително било
издало и осчетоводило през м. юни 12 г. Това предположение не намира конкретно
потвърждение в показанията на св. К., пък и той не само не бил върнал на „купувача“ ЕООД
„*“ спомената сума или част от нея, но дори не бил получил покана за това.
1.6 Защитата обръща внимание на факта, че през м. юни 12 г. ЗП „Й. Ц.“ бил издал
фактури за продажба на 57 тона череши на „*“ ЕООД. Мнението на адв. В., че тези
първични счетоводни документи доказват реална сделка, в резултат на която това дружество
разполагало с част от впоследствие продадени на ЕООД „*“ количества череши, е
основателно за 40 тона от посочените 57 тона. Земеделският производител св. Ц. е сигурен,
че през м. юни 12 г. бил продал на ЕООД „*“ около 40 тона череши (цялата реализираната
от него продукция), които фактурирал. На въпроса защо във фактурите фигурират 57 тона,
той отговоря, че не разпознава подписите си във всяка от фактурите.
На свой ред ЕООД „*“ включило в своя дневник за покупките фактурите за 57 тона
(вж. л.15 и сл. от том 6 ДП и л. 201 от том 10 ДП), но пред настоящата инстанция св. К.
съобщи, че сделката била за 40 тона всъщност. Синхронното твърдение на св. К. и на св. Ц.
кореспондира с показанията на св. Р. Х. (непосветения в дружествените въпроси формален
управител на ЕООД „*“), който възстановява спомен специално относно контакта със св. Ц.
и дори уточнява, че е присъствал лично на среща с него, организирана от св. К..
Фактът, че в декларацията си по чл. 50 от ЗДДФЛ от м. април 13 г. св. Ц. бил посочил
не сумата по фактурите, а само 1989 лева, няма потенциал да обоснове извод за фиктивност
на доставката на 40-те тона, още повече че той дава приемливо обяснение – не бил посочил
сумите по фактурите, защото не ги бил получил до края на 12 г. Оказва се, че констатацията
на окръжния съд за несъстояла се сделка е основателна само за горницата над реално
доставените 40 тона. От действително осъществената продажба на 40-те тона следва
реалност и на следващата продажба (с продавач ЕООД „*“ и купувач ЕООД „*“).
14
Не е основателно изразеното при въззивните прения мнение на защитата, че
прокуратурата била допуснала противоречие в обвинителния акт, като на л. 9 било въведено
твърдението, че сделката между ЕООД „*“ и ЗП „Й. Ц.“ била недействителна, а на л. 14
било посочено, че според показанията на св. Ц. св. К. бил получил 40 тона череши. Адв. Б.
може би не е забелязал, че на л. 14 от ОА е цитирано заключението на икономическата
експертиза, която сочи показанията на всички продавали череши през м. юни 12 г. лица, за
да изолира частта от фактурираното количество, за която ЕООД „*“ не се позовава на
писмени или гласни данни. Става дума за 173 тона, квалифицирани като „разлика без ясен
произход“.
*
В обобщение: анализираните доказателствени източници сочат неправдоподобност на
единното твърдение на св. К. и на св. В.Д., че дружествата, на които през м. юни 12 г. били
фактически управители, участвали в периодичните доставки, фиксирани в инкриминираните
фактури (изключая доставката на 40-те тона). Обективната доказателствена преценка
оформя извода, че двамата действително преговаряли и дори постигнали съглашение. Това
било съглашение за привидна търговска дейност, което да прикрие факта, че действителните
доставчици на ЕООД „*“ били физически лица (изключая ЗП „Й. Ц.“, който наистина бил
доставил 40 тона череши). Невярното фактуриране на произведените от физическите лица
количества от името на ЕООД „*“ създавало право на пълен данъчен кредит на купувача –
продавачът ЕООД „*“ било регистрирано по ЗДДС лице, така че закупуването на стоки от
него осигурявало възможност на ЕООД „*“ да избегне плащането на дължимия ДДС по
авансовите фактури, издадени на ЕООД „*“ през същия данъчен период - м. юни 12г. В
последна сметка коментираното съглашение било реализирано, а целеният резултат –
постигнат.
**
Във въззивната жалба се сочат редица решения на СЕС и на ВАС, в които се
обобщава, че „правото на приспадане на ДК не може да бъде изключено само защото някои
документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица“, че „не може
получателят да отговаря за действията на своите доставчици, вкл. да доказва тяхната
обезпеченост да извършат доставките“, че „познанието на получателя на доставката за
злоупотреба с ДДС се извежда като необходим елемент на данъчно
нарушение/престъпление“. Защитата явно не отчита, че по обратен начин цитираните
изводи благоприятстват не нейната теза, а обвинителната постановка. Това е така, тъй като
ЕООД „*“ е знаело, че е купило черешите (които е продало на ЕООД „*“), посредством
сделки, по които не е имало право да приспадне ДК. То е знаело кои са продавачите по тях –
производители и прекупвачи на череши, които не са били регистрирани по ЗДДС. Ето защо
е прибягнало до „услугите“ на св. И.К., който е съдействал за оформяне на сделките от
името на регистрираното по ЗДДС ЕООД „*“. Издадените в тази връзка фактури
заблуждавали, че продавач на черешите е било ЕООД „*“.
15
Цитираните решения коментират случаи, в които не е установено познание за
злоупотреба с ДДС (и в тази връзка подходът на данъчните органи е бил преценяван като
незаконосъобразен). В настоящия случай въпросното познание на ЕООД „*“ е безсъмнено
доказано и по това настоящият казус се различава от визираните в актовете на СЕС и от
ВАС.
Вярно е по-нататък, че ЕООД „*“ било включило фактурите за мнимите доставки,
чиято ДО била 221 025.5 лв., а ДДС – 44 205 лв., в своя дневник за продажби. Защитата
обаче не отчита, че тази операция не е довела до обедняването му, доколкото в другия му
счетоводен регистър (дневника за покупки) била включена издадената от ЕООД „*“ фактура
за (неизвършена) доставка с право на пълен данъчен кредит с ДО на приблизителна стойност
– 260 хиляди лева (вж. л. 205 и сл. от том 10 ДП). Сделката с ЕООД „*“ е била приета за
фиктивна при последвала ревизия, но към м. юни 12 г. ЕООД „*“ е ползвало данъчен кредит
по тази „покупка“, като в последна сметка е декларирало зануляване на дължимия по 22-те
фактури данък добавена стойност и е претендирало ДДС за възстановяване дори (вж. л. 201
от том 10 ДП). Отделен е въпросът, че ЕООД „*“ било издало и девет броя кредитни
известия, които ЕООД „*“ не е отразило в счетоводството си през м. юни 12г., а също през
следващите данъчни периоди. Т.е. „*“ ЕООД бездруго е посочило в своя дневник продажби
и съответно в данъчната декларация за периода по-малък размер на ДДС в сравнение с
отразения в дневника за покупки и съответно в данъчната декларация на ЕООД „*“.
Защитата обръща внимание на факта, че ревизията приемала като изцяло дължим от
страна на ЕООД „*“ данъка по инкриминираните 22 броя фактури, и лансира теза за
неравноправно третиране и двоен стандарт – едни и същи сделки се считали при продавача
за редовни, а при купувача – на нередовни (!). Претендираният оправдателен диспозитив не
би могъл да се обоснове по претендирания начин, доколкото според същата теза
неравноправното третиране е било допуснато от данъчните органи. Както е известно,
техните актове не са задължителни за съда, а и в конкретния случай не служат за изграждане
изводите по фактите.
Защитата е права да възрази срещу ползването на обяснения на св. К., изложени пред
ревизиращия екип, срещу завоалираното позоваване на досъдебните показания на отказалата
се да бъде свидетел майка на подсъдимия Е. Д., а също срещу намека какво би казала тя, ако
не се беше възползвала от правото си по чл. 119 НПК. Уважаването на тези възражения
обаче не благоприятства каузата на защитата, доколкото обвинителната теза има отлична
обоснованост в обсъжданата част.
2. Не е правилен отговорът на втория въпрос по чл. 301, ал. 1, т. 1 НПК – дали
деянието е извършено от подсъдимия. Коректната преценка на наличната доказателствена
съвкупност не води до търсената от обвинението констатация, че е авторство на В.Д.. Така
че ПзОС е сгрешил, възприемайки и тази част от тезата на прокуратурата.
2.1. Както по-горе беше посочено, едноличен собственик на капитала и управител на
„*“ ЕООД била г-жа Е. Д., която е майка на подсъдимия и съпруга на баща му св. В.Д..
16
Видно от вписванията в Търговския регистър и от издадените през 2012 г. пълномощни, тя
не била делегирала права за управление на дружеството нито на единия, нито на другия.
И двамата обаче се занимавали с дружествените дела.
2.1.1 Прокуратурата е права в мнението си, че редица косвени доказателства
установяват участие на подсъдимия в развиваната търговия: твърдението на св. И.К., че
уговорил включително с него доставка на череши, показанията на счетоводителката св. Г.,
че е получавала свързани с дейността на дружеството документи и от него, твърденията на
счетоводителката и на шофьорите, че В.Д. ги бил поканил в дружеството (а после г-жа Е. Д.
подписала договори с тях), пълномощното, с което бил оправомощен да оперира с банковата
сметка на дружеството.
2.1.2 Доказва се също дейно участие на В.Д. в кампанията по събиране на двестате
тона череши, предназначени за ЕООД „*“. Той уговарял с производители и прекупвачи в
пазарджишка област доставки, бил създал и организация по събирането на продукцията,
като включително наел товарни автомобили, с които да се превозва стоката от мястото на
набирането или на изкупуването й, приемал и теглел доставените в пункта на дружеството в
с. * количества, издавал кантарни бележки, изтеглил от сметката на ЕООД „*“ пари, с които
извършвал разплащания на доставките (лично или с посредничеството на шофьорите).
Разпитаните производители и прекупвачи на череши говорят общо за около тон предадени
на подсъдимия череши. Очевидно те не са били единствените доставчици на ЕООД „*“.
Ангажираните от подсъдимия шофьори (св. Г. и св. С.) сочат доставки от по два-три тона на
ден в продължение на месец и половина работа. Св. Ц. пък казва, че св. К. продавал
купуваните от него количества череши на подсъдимия, като ползвал неговия транспорт, и е
сигурен, че отделно В.Д. се бил снабдявал с череши и от други места. Според показанията на
св. П., писмото на ЗК „*“ и съставяните кантарни бележки били реализирани доставки на
около 20 тона череши след договаряне с подсъдимия.
Сведенията, които се извличат от всички тези писмени и гласни доказателства, са
обективни и еднопосочни, така че опровергават голословното отричане на ангажираност на
подсъдимия с кампанията, заявено от него и баща му.
2.2 Споменатите констатации не могат да послужат за претендирания от
прокуратурата извод, че В.Д. се бил разбрал с фактическия управител на ЕООД „*“ св. И.К.
за съставянето на инкриминираните 22 броя фактури, а сетне бил организирал тяхното
осчетоводяване и деклариране.
Обвинителят греши, като приравнява участието на подсъдимия в развиваната
търговска дейност на знание за финансовото състояние на дружеството, за задълженията и
правата му по ЗДДС, за всичките му съконтрахенти и търговски сделки и в частност – за
параметрите на фактуриране на инкриминираните доставки и на авансовите плащания,
респ. за тяхното осчетоводяване.
2.2.1 Вероятно подобно приравняване се допуска, защото се заобикалят
доказателствата за статута и функциите, които баща му В.Д. изпълнявал в семейното
17
дружество. Подобни доказателства се откриват в разпита на св. Б. – управителя на ЕООД
„*“. Неговите показания са детайлни и звучат добросъвестно и непредубедено. В тях св. Б. е
посочил, че през м. май 12 г. неговият стар познат В.Д. го потърсил и питал дали се
интересува от покупка на стотина килограми череши (вж. л. 181 гр. от първия досъдебен
том). Разбрали се за конкретните количества, цена, срокове за доставка, начин на съхранение
и транспортиране и авансови плащания. Срещнали редица трудности при реализирането на
сделката, която неколкократно била модифицирана, но в последна сметка я довършили
успешно. Управителят на „*“ ЕООД е цитирал казаното му от св. В.Д. – че възнамерява да
събере черешите от производители посредством дружеството ЕООД „*“, което било току що
създадено и регистрирано на името на съпругата му. Самият договор бил подписан от г-жа
Е. Д., а името на сина В.Д. не е споменато нито в него, нито в многобройните съставяни
през периода м.май - м.юни 12 г. между двете дружества документи, включая в издадените
през м. юни 12 г. от ЕООД „*“ на ЕООД „*“ авансови фактури. Не е споменато и в
показанията на св. Б., в които се описват търговски преговори, договаряне и парични
преводи към ЕООД „*“ в дадения период.
2.2.2 Самият подс. В.Д. е обявил при разпита си пред проверяваната инстанция, че
знаел, че една консервна фабрика била поръчала на баща му двеста тона череши, но не и
какви са били конкретните договорености за сроковете на доставка, цената на сделката,
размера на авансовите плащания и датите на тези преводи, а също на издаваните фактури.
Месец след сключването на договора с ЕООД „*“ купувачът ЕООД „*“ получил
доставка едва на двадесетина тона (пресни) череши, както по-горе беше посочено. Няма
сведения дори за предположение на В.Д., че през м. юни ЕООД „*“ е платило освен за
въпросната малка доставка (в която самият той бил участвал активно, защото тя била
образувана от закупените от ЗП „*“ и ЗК „*“ количества – вж. л. 111 от том 1 ДП), а и за
стотици тонове череши, които действително били доставени, но в следващите четири-пет
месеца. Въпросното плащане се е изразило в споменатите авансови преводи, извършени от
края на м. май 12 г. до 08.06.12 г., с обща данъчна основа от 250 000 лева и ДДС от 50 000
лева. От извлечението от сметката на ЕООД „*“ в банка „*“ се установява, че половината от
авансите били изтегляни веднага след постъпването им от майка му и баща му. Това
бездруго означава, че в нито един момент подсъдимият не е имал поглед върху целия размер
на постъпленията от ЕООД „*“.
Липсват каквито и да са доказателства, че В.Д. е бил поне уведомен за
осчетоводяването на 300 000 лева (250х. плюс 50х лева) през м. юни 12 г. Подобно знание от
негова страна е важен структурен елемент на обвинителната постановка, доколкото според
фиксираната в обвинителния акт теза той бил осигурил на ЕООД „*“ фалшиви покупни
фактури на стойност приблизително равна на стойността на авансовите фактури, издадени
на ЕООД „*“, защото това именно бил начинът за редуциране на формирания по тези
авансови фактури ДДС (покупните фактури са били с обща данъчна основа в размер на 221 025.50 лева и
ДДС в размер на 44 205.10 лева).
2.2.3 На свой ред св. В.Д. е категоричен, че е бил единственият ангажиран с
18
осчетоводяването на сделките с черешите, като самостоятелно уговорил със св. К.
съставянето на 22-те покупни фактури, а преди това самостоятелно договарял с ЕООД „*“ и
организирал издаването и осчетоводяването на петте авансови фактури. Неговото признание
означава, че единствено той бил наясно покупни фактури с какви ДО и ДДС трябва да
набави през м. юни 12 г. (от ЕООД „*“), за да избегне плащане на ДДС по издадените на
ЕООД „*“ през м. юни 12г. авансови фактури. Прави впечатление и неговото знание, че
разкриването на данъчното престъпление би било затруднено, ако ЕООД „*“ включи
фактурите, които издаде на ЕООД „*“, в своя дневник за продажбите. Ето защо в
подписания със св. К. договор, с който подсъдимият няма нищо общо, била записана клауза
за санкциониране на ЕООД „*“ в случай че не осчетоводи фактурите (вж. л. 2 от том 9 ДП).
2.2.4 Коментираните показания на св. В.Д. комуникират с показанията на св. Г., която
и пред ПзОС, и пред настоящата инстанция сочи, че издаваните от ЕООД „*“ фактури
преимуществено й били носени от В.Д., който реализирал търговската връзка с ЕООД „*“, а
в случаите, когато това правели съпругата или синовете му, за всички било ясно, че са
приносители (вж. л.50-51 и л.52 от първоинст.дело и л. 11 и сл. от протокола от въззивното
с.з. от 22.11.21 г.). Прокуратурата предлага некоректна интерпретация на показанията на св.
Г., дадени на досъдебното производство три години след събитията (и прочетени и от
първата, и от въззивната инстанции на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 НПК). На ДП тя
е обявила, че подсъдимият й носел документи за осчетоводяване, но специално относно
документите по сделката с „*“, за които й бил зададен отделен въпрос, не била конкретна.
Казала е, че по тази сделка е получавала документи от г-н Д., неизяснявайки дали визира
бащата или сина (а разследващият полицай не е изискал конкретика – вж. л. 133 от том 1
ДП). Така че даденото и пред двете съдебни инстанции уверение от нейна страна, че е имала
предвид не В.Д., а В.Д., не влиза в колизия с коментираните нейни досъдебни показания.
Предположението на обвинителя, че счетоводителката криела истината, за да запази
работата, която и до момента вършела за сем. Д., не е обективно. Това е така, тъй като няма
каквато и да е друга данна, върху която да бъде базирано решение да се изтълкува в желания
от обвинението смисъл споменатото досъдебно твърдение на г-жа Г.. Просто защото е
непълно и всеки опит да бъде запълнено с дадено съдържание, би означавал преиначаване.
Подобен подход е избрал окръжният съд, приемайки, че св. Г. била говорила за В. (а не за
В.), защото в този смисъл била ориентирана логиката на разказа й, състоящ се от смислово
свързани изречения. Всъщност изречението, в което св. Г. е споменала името на подсъдимия
(казвайки, че е получавала от него документи за осчетоводяване), не е свързано с отговора
на въпроса от кого е получавала специално фактурите по сделката с „*“. Това е така, тъй
като първият въпрос е бил общ (за цялостната дейност на дружеството), а вторият е бил
конкретен – за сделката с ЕООД „*“.
Прокурорът от АП-Пловдив избра да подходи другояче – подложи на семантически
анализ двете изречения от първоинстанционния разпит на св. Г.. Според него изреченията
„Аз не отричам, че съм получавала документи от В.Д.. Основно с „*“ аз го цитирала…“ (вж.
л. 51 гръб от първоинст.дело) означавали, че тя всъщност се била отказала от твърдението
19
си, че документи по сделката с ЕООД „*“ й бил представял св. В.Д.. Цитатите обаче са
непълни, като е пропуснато довършването на второто изречение, в което ясно е споменато
името В. – „Основно с „*“ аз съм го цитирала, но не съм казала малкото име В.“.
Добросъвестният доказателствен анализ доведе до следната констатация – фактурите
на ЕООД „*“ били представяни в счетоводството на ЕООД „*“ и от св. В.Д.. Не може да се
приеме, че единственият приносител е бил св. В.Д., когото св. Г. е имала предвид при
досъдебния си разпит. Самата тя обяви, че не придава (счетоводно) значение на авторството
на коментираното фактическо действие, така че ПАС не може да се довери на нейния
категоричен спомен, заявен на досъдебното производство. Напротив, звучи правдоподобно
съобщеното от свидетелката преди да уточни какво е искала да каже на разследващия
полицай – че фактурите по сделката с „*“ й били носени от всички членове на семейството:
от В., Е., В., Т.. Именно това нейно изявление комуникира с твърдението на св. К., че лично
давал на подсъдимия някои от фактурите. Отчасти комуникира и с показанията на св. В.Д.,
който е сигурен, че подобен случай не е имало, но не изключва самият той да е давал
фактури на синовете си с поръчение да ги отнесат на св. Г..
Излиза, че подс. Д. е виждал някои от фактурите, издавани от ЕООД „*“, и е знаел, че
предстои осчетоводяването им (след като ги бил представял на св. Г.). Остана неизяснен
обаче въпросът кои от тях. Към настоящия казус не е относимо осчетоводяването на
значителния брой фактури, издадени от ЕООД „*“ през м. май (вж. л. 92 и сл. от том 6 ДП).
А осчетоводяването на фактури за количеството, което ЕООД „*“ реално е добило от ЗП „Й.
Ц.“, не е било неправомерно. Прокуратурата не можа да докаже, че не става дума за
някои от тези фактури. Отделен е въпросът, че обвинителната теза би била основателна
единствено ако бъде установено, че всички фактури са били оформени и осчетоводени с
участието на подсъдимия, защото единствено тогава би могло да се поддържа, че е осуетил
декларирането на действителния ДДС за внасяне – 48 048.53 лева.
2.2.5 Въззивната инстанция констатира, че досъдебното разследване не е било
проведено всестранно и пълно, като св. В.Д. не е бил разпитан, така че няма негови
предходни показания, с които да бъдат сравнени депозираните пред първата и въззивната
инстанции.
Съпоставяйки тези последователно давани показания с показанията, изложени от св.
В.Д. при очната ставка със св. К., ПАС констатира, че твърдението му за издаването на
процесните фактури освен категорично, е и неизменно. Без да казва, че със св. К. били
планирали нарушаване на данъчните правила, при всеки свой разпит св. В.Д. признава, че
фактурирането на покупки на над двеста тона череши било уговорено между тях двамата и
изпълнено, като 22-те фактури действително били издадени от ЕООД „*“ и обработени в
счетоводството на ЕООД „*“.
В хода на въззивното съдебно следствие това твърдение влезе в съответствие с
показанията и на св. К.. При своя свободен разказ в началото св. К. предложи един строен и
подреден разказ за търговски преговори с представителя на ЕООД „*“ В.Д., прераснали в
20
договор за изкупуване череши, по който и двете страни били изпълнили задълженията си
срочно и точно. Подобни са твърденията му, образуващи неговия досъдебен разпит, който
ПАС приобщи към доказателствения материал на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал.1, т. 1 и т. 2
НПК (вж. л. 153 от том 1 ДП). И при двата разпита участието на св. В.Д. и на Е. Д. е сочено
мимоходом. Когато обаче чу при очната ставка със св. В.Д. горепосоченото негово
твърдение, св. К. обяви, че всъщност е вярно, че конкретните клаузи на договореността бил
обсъждал не със сина, а с бащата. Уточни, че със сина се били разбрали къде да бъдат
изкупвателните пунктове и как да протече организацията по изкупуване на черешите, а с
бащата конкретизирали количества, срокове и изкупни цени и в последна сметка –
сключили договор. Това уточнение не може да бъде отхвърлено по съображение че е
изложено след изслушване твърденията на другия участник в очната ставка (както
прокуратурата предложи още преди края на очната ставка). Именно в това е смисълът на
въпросното съдебно следствено действие – да бъдат съпоставени очи в очи лица с
противоречиви показания, за да се постигне преодоляване на разминаванията (арг. от чл. 143
НПК). Оплакването, че съдът бил организирал очната ставка порочно (като първо давал
думата на св. В.Д.), не е свързано с конкретна норма от НПК, която да се е явила нарушена,
пък и при поискване на очната ставка от страна на прокуратурата не беше заявена
претенция за поредност на отговорите.
Св. В.Д. естествено е силно заинтересован от оправдаването на подсъдимия, който е
негов син. Св. К. обаче не е. Така че не може да се твърди, че при очната ставка твърденията
им са били преднамерено уеднаквени. Още повече, че не става дума за коренна промяна в
показанията на св. К.: при своя разпит преди очната ставка той каза, че по повод доставките
е контактувал с цялото семейство Д., а промяната засегна единствено детайл от обобщено
посочения контакт – с кого какво бил уговорил и кой от Д.и с какво бил допринесъл за
изпълнението и документалното оформяне на доставките. Ясно е, че за св. К. този детайл е
съвсем незначителен, доколкото не сочи (сам по себе си) негово съдействие в данъчна
злоупотреба. Така че е съвсем естествено да се забрави или просто да не се спомене при
свободния разказ, както св. К. сам обясни в края на очната ставка.
Не е приемливо обобщението на прокурора от АП-Пловдив, че св. К. лъжел за всичко
при всеки свой разпит в своя полза, а при очната ставка – и в полза каузата на защитата.
Обвинителят не отчита, че няма отговор на въпроса кому е предавал фактурите,
който да елиминира помагаческата роля на св. К., т.е. отговор, който да го „ползва“. А и
специално по този въпрос не се наблюдава каквато и да е промяна, настъпила в хода на
очната ставка. При свободния си разказ св. К. каза, че е носел покупни фактури и на подс.
В.Д., и на св. В.Д.. При очната ставка конкретизира, че може да е предал част от фактурите
на сина, друга част – на бащата, трета част – в счетоводството на ЕООД „*“ и не подкрепи
твърдението на св. В.Д. за присъствие на Е. Д. при създаването на фактурите.
Що се отнася до твърдението му за създадена с участието на подсъдимия организация
по изкупуване на череши, то не е невярно, а преувеличено, доколкото надхвърля доставката
на 40-те тона. Паралелното обсъждане на показанията на свидетелите К. и Ц. за покупко-
21
продажба на въпросните 40 тона, споделеното от управителя на ЕООД „*“ св. Х., че св. К.
го бил представил на земеделския производител Ц., казаното от св. С., че подсъдимият го
бил пращал да товари череши от обекта на св. Ц., а също показанията на последния, че В.Д.
съдействал за окончателното издължаване от страна на св. К., оформят извода, че св. К. и
подсъдимият са се погрижили за 40-тонната доставка – св. К. я бил договорил със
земеделския производител, тя била реализирана, фактурирана и разплатена, а подсъдимият
прибрал стоката.
Прокурорът счита, че страни по сделката били ЕООД „*“ и земеделският
производител, доколкото нямало логика дружеството на св. К. да посредничи. Това
съждение е неприемливо, доколкото е произволно. Всъщност не е сигурно, че на друг
купувач св. Ц. би предложил същата (ниска) доставна цена, на която търгувал със своя 20-
годишен познат И.К..
2.3 Не е прав прокурорът да се позовава по-нататък на факта, че някои от разпитаните
продавачи на череши били посочили, че предоставили своите индивидуализиращи данни на
подс. Д.. Подобен факт не може да обоснове негово участие при съставянето на
неистинските изкупвателни списъци на ЕООД „*“ (в които фигурират данните на
въпросните свидетели). Правейки подобно предположение, представителят на обвинението
подминава факта, че на останалите свидетели подс. Д. не бил поискал данните, въпреки че
били действителни доставчици и му „били под ръка“, а също казаното от св. А. Д., че св. В.
Д. му поискал личните данни (но не ги получил), и казаното от св. В. Г., че дал на св. В. Д.
своите данни. Отделен е въпросът, че изкупвателните списъци не се осчетоводяват, така че
не са задължителен елемент от процедурата по фактуриране на доставките по 22-те
фактури.
2.4 В пледоарията на АП-Пловдив не стана дума за 9-те кредитни известия на обща
стойност 72 517.50 лева, издадени от „продавача“ ЕООД „*“ през м. юни 2012 г. А те са
важни за тезата на защитата, защото събраните по делото доказателства сочат, че не са били
предадени на никого от Д.и. Подс. Д. отрича да е имал участие или поне известяван за
издаването на каквито и да било счетоводни документи. На досъдебното производство св. К.
въобще не е говорил за кредитни известия. И при своя въззивен разпит, и при очната ставка
обяви, че бил издал кредитни известия, коригиращи количествата на доставките по
фактурите, но не можа да уточни на кого от „*“ ЕООД ги бил предавал, защо не ги бил
съхранил в счетоводството си и защо не е претендирал връщане на 72 517.50 лв. Св. В.Д. не
си спомня въобще да е получавал кредитни известия през м. юни 12г. Нито пък говори за
връщане на някакви суми на св. К.. След изслушване на своя досъдебен разпит, в който е
отрекла да е виждала кредитни известия по сделката с ЕООД „*“, св. Г. обяви, че не може да
си спомни дали са й носени подобни документи. В последна сметка не е включила никакви
КИ в счетоводните регистри на дружеството за м. юни 12 г. При извършените ревизии на
двете дружества КИ не са открити в техните счетоводства. Налага се изводът, че св. К. е
фиксирал в дневника за продажби на ЕООД „*“ посочената сума от 72 517.50 лева (с
отрицателен знак), сочейки, че представлява ДО на девет броя КИ. С това е променил
22
данъчната основа на 22-те фактури, респ. намалил дължимия ДДС с 14 503.50 лева, на
колкото възлизал кредитираният ДДС по тези известия. Не съобщил за това на своя
„купувач“ ЕООД „*“. Следователно участие на подсъдимия не може да се търси и в тази
счетоводна операция.
2.5 Прокурорът не е прав да излича сведения в подкрепа на обвинителната теза от
казаното от извършилите ревизията на ЕООД „*“ данъчни инспектори за контакт с
подсъдимия. Св. П. е направила нищо незначещото изявление, че в началото на ревизията се
била срещала лично с подсъдимия, а св. Д. е обявила, че е изпратила РД и РА на неговия
имейл адрес (вж. л.118 и сл. от том 1 ДП). Никоя от двете не възпроизвежда някакви негови
признания в търсения от прокуратурата смисъл, нито съобщава, че го е възприела като лице
с управителни функции. Напротив по делото са налични множество копия от РА и РД с
отбелязвания за връчване на Е. Д., и множество изходящи от нея жалби по ревизионното
производство.
Отделен е въпросът, че ревизията е проведена година по-късно, през 2013г. Съдът
държи да обърне внимание, че е релевантно не (евентуалното) добиване на ретроспективно
познание за осчетоводени документи, а участието на дееца в тяхното оформяне и
деклариране в даден инкриминиран период (в случая – м.май - м. юни 2012 г.). Така че
представянето на подобни документи на ревизиращия екип няма претендирания от
обвинението потенциал. ПАС говори принципно, защото и прокурорът говори принципно –
без да се позове на някакви конкретни документи, които подсъдимият бил носил и
обяснявал на свидетелките П. и Д..
*
От горния анализ се вижда, че между кориците на делото не се намира доказателство,
което да стои в класическо противоречие с казаното от бащата и сина Д.и за инициативата и
ролята на всеки от тях при съставянето и осчетоводяването на 22-те покупни фактури през
м. юни 2012 г. Те са единни в своето твърдение, че и инициативата, и ролята на преговарящ
с получилото авансови фактури „*“ ЕООД, а сетне и със създателя на покупните фактурите
св. К., били на бащата. Управителят на ЕООД „*“ Е. Д. не е свидетел по делото. Братът на
подсъдимия св. Т.Д. не бил посветен в семейната търговия, защото тогава е бил ученик.
Счетоводителката също не е имала понятие как и кой е оформял доставките. Казано
накратко, на обвинителната теза й липсва доказателствена обезпеченост.
Напротив, разискваното синхронно твърдение на баща и син, върху което е базирана
тезата на защитата, се потвърждава от систематизираната в отделните пунктове на
настоящото изложение доказателствена информация.
**
Що се отнася до повдигнатото на подс. В.Д. обвинение „потвърдил неистина в СД за
дан.период м. юни 2012г., подадена чрез св. Г.“, прокурорът не сподели от къде извлича
подобна констатация. Налице са единствено въззивните показания на счетоводителката Г.,
упълномощена да подава по електронен път справки-декларации по ЗДДС от страна на
23
управителя на ЕООД „*“ г-жа Е. Д.. Тя е сигурна, че давала съставяните от нея СД за прочит
на г-жа Д.а и едва след одобрение от нейна страна ги депозирала в данъчната дирекция. Св.
Г. не е казала нещо по-различно на предходните процесуални фази, тъй като разследващият
полицай е пренебрегнал необходимостта да изясни този въпрос. Св. В.Д. отбеляза при
въззивния си разпит, че СД за процесния период била изготвена от св. Г. въз основа на
занасяните от него първични счетоводни документи, а преди подаване – прегледана от
управителя Д.а. Подсъдимият отрича да е имал нещо общо с данъчното отчитане. Г-жа Е. Д.
не свидетелства. Така че съдът няма основание да откаже вяра на неопроверганото
твърдение на посредствения извършител.
***
В обобщение: След 10-годишно разследване се изясни, че фактическият управител на
ЕООД „*“ (св. И.К.) и фактическият управител на ЕООД „*“ (св. В.Д.) са се били разбрали
за издаване на безстокови фактури с данъчната основа в размер на 221 025.50 лева, които да
носят юнски дати. Във връзка с това сключили договор за покупко-продажба на череши
(подписан от официалния управител на ЕООД „*“ Е. Д.), според клауза в който продавачът
ЕООД „*“ се задължавал да осчетоводи издаваните фактури и да начисли фактурирания
ДДС (вж. л. 2 от том 9 ДП). Св. К. изпълнил уговорката и клаузата за осчетоводяване, а св.
В.Д. организирал отразяване на 22-те безстокови фактури в счетоводните регистри и на
ЕООД „*“. Така предопределил разчитането му с бюджета, което на практика станало с
декларирането по чл. 125 ЗДДС. С подадената от счетоводителката Г. справка-декларация за
данъчния период м. юни 2012 г. успял да избегне установяването и плащането на по-
голямата част от начисления по издадените на ЕООД „*“ пет броя авансови фактури данък
добавена стойност.
Според възприетите нови фактически констатации подс. В.Д. не е имал включително
съизвършителски принос в създаването и осчетоводяването на инкриминираните фактури,
както и в декларирането им пред данъчните органи. Дейното му участие в предназначените
за ЕООД „*“ доставки не е било предхождано, нито съпътствано от знание за уговорка
между свидетелите В.Д. и И.К. за издаване (от страна на ЕООД „*“) на фиктивни фактури.
Не беше доказано негово знание дори за обогатяването на търговското дружество на майка
му (настъпило вследствие неправомерното усвояване на данъчен кредит чрез
осчетоводяване на фиктивните фактури). А и той не е бил длъжен да следи финансовия му
резултат, доколкото не се бил натоварил със задълженията на търговеца по ЗДДС и
следователно не е осъществявал функции на данъчно задължено лице.
Така че има един-единствен законосъобразен ход – цялостното му оправдаване по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 255 НК (на основание чл. 304 НПК) и
освобождаване от заплащането на направените по делото разноски (на основание чл. 190, ал.
1 НПК).
Ето защо и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК първоинстанционният осъдителен
диспозитив беше отменен и беше произнесена нова, изцяло оправдателна присъда,
24
мотивирана в настоящото изложение.

Председател:

Членове:


25
Съобщи за изтекли лични данни