№ 431
гр. Ловеч , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на шести юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
частно гражданско дело № 20214300500293 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
С Разпореждане № 682 от 17.05.2021 година, постановено по ч.гр.д. № 260 по описа
за 2021 година, Тетевенският районен съд е уважил заявлението на „А 1 България“ЕАД,
ЕИК *******, седалище в гр******* представлявано от главен изп.директор АЛ. В. Д. и
изп.директор Младен Маркоски, за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
длъжника „ДИМОН“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: Област
Ловеч, Община Ябланица, с.*******, представлявано от Г. В. Д.- управител, за вземане,
включващо главница в размер на 499.84.00 лева и законна лихва върху главницата от
13.04.2021 г. и до изплащане на вземането и разноски в размер на 325.00 лева. Отхвърлил е
молбата на заявителя за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за вземане за
неустойка в размер на 542.00 лева.
Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „А 1 България“ЕАД, ЕИК
*******, чрез пълномощника –адвокат Л. Р., съд.адрес: гр.*******, с която е обжалвано като
незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумата 542.00 лева
неустойка.
Жалбоподателят оспорва извода на съда, който е приел че неустойката не е
изискуема, тъй като не е доказано, че договорът е прекратен предсрочно и длъжникът не е
уведомен за това.Изтъква, че поради едностранния и формален характер на производство по
1
чл.410 и сл. от ГПК, не се събират доказателства, нещо повече- съдът изобщо не е длъжен да
разглежда приложените към заявлението доказателства, поради което изводът му за
недоказаност на факта за прекратяване на договора счита за незаконосъобразен. Поддържа
изложеното в заявлението, че договорът е прекратен автоматично и едностранно от
мобилния оператор на основание клауза от Общите условия.Счита, че е спазен предвидения
алгоритъм на прекратяване. Поддържа, че по делото се претендира неустойка за невръщане
на предоставено по договор оборудване и че след като абонатът е подписал договора, той е
приел приложимите към него общи условия, които дерогират правилата на ЗЗД.
Моли, да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се разпореди
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата
542.00 лева -обезщетение за обработка на просрочени задължения и неустойка за
предоставено, но невърнато след прекратяване на договора оборудване, ведно със законната
лихва за забава от 13.04.2021 г. и до окончателното изплащане.
Жалбоподателят е бил уведомен за разпореждането на 26.05.2021 г., а частната жалба
с вх.№ 1707/03.06.2021 г. (п.клеймо от 31.05.2001 г.), е подадена от легитимирано лице и
срокът по чл.418,ал.3 от ГПК за обжалване е спазен, поради което съдът приема, че е
допустима. На основание чл.278,ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се разгледа по същество.
От приложените по делото доказателства се установява следното:
Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало
пред Тетевенския районен съд по повод заявление на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК *******, за
парично вземане в размер на: 499,84 лева, представляващо главница по издадени фактури с
настъпил падеж за периода от 24.10.2019 г. до 23.03.2020 г. ; на 542,00 лева – обезщетение
за обработка на просрочени задължения и неустойка за предоставено, но невърнато след
прекратяване на договор Д1181415 оборудване (модем/рутер/ТВ приемник), ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението и до окончателното
изплащане. Претендирани са и разноски- държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Тетевенският районен съд е оставил заявлението без движение, на основание чл.411,
ал.2,т.1 ГПК и указал на заявителя да посочи с допълнителна молба кога е сключен и какъв е
срокът на договора за използване на мобилни услуги, кога е прекратен и на кое основание,
уведомен ли е длъжникът, по какъв начин и на коя дата, за да може съдът да прецени дали са
настъпили последиците от предсрочно прекратяване.
Заявителят е подал молба в указания срок, в която е посочил, че договорът е сключен
на 03.12.2015 г. за срок от две години.На 07.02.2017 г. е подновен с нов двугодишен
договор- до 07.02.2019 г., а след изтичане на този срок договорът е продължил действието
си за неопределен срок при същите условия. Прекратен е едностранно от „А 1 България“
ЕАД на 07.03.2020 г., който не е обвързан със задължение да уведомява абоната за
прекратяването му. Посочено е, че неустойката на стойност 140 лева е по сметка от
07.03.2020 г. е и е начислена за предоставено по договора за временно ползване оборудване -
2
Huawei B310s-22+2pc FMC external antenna устройство, което абонатът не е върнал ;
неустойките по четири сметки са с дата 07.03.2020 г. , всяка на стойност 100 лева и са
начислени за предоставено по договора за временно ползване оборудване- 4 броя STB
устройства ( Set Top Box устройство- вид ТВ приемник), които абонатът не е върнал на
оператора след прекратяване на договора. Размерът е фиксиран. Относно сумата от 2.00 лева
сочи, че представлява обезщетение за обработка на просрочени задължения по сметка от
27.10.2019 г. и е начислено на основание Общите условия на оператора.
Жалбата е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на
чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане на база
фактическите твърдения на кредитора заявителя, както и да се установява изискуемостта му
(ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВСК). Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът
е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на
добрите нрави.
Настоящият въззивен състав споделя изводите на районния съд за неоснователност
на заявлението в частта за претендираната неустойка и др.такса.
В случая се установява, че договорът между страните е безсрочен и за прекратяването
му е необходимо длъжникът да бъде уведомен съгласно чл.87, ал.1, изр.2 от ЗЗД. Такова
уведомяване няма и заявителят не се позовава на конкретна клауза в договора за
прекратяването му, а на общите условия, които са приети след сключване на договора- т.
54.12 от Общите условия за взаимоотношенията между „А1 България“ЕАД и абонатите. В
чл.298 от ТЗ, който урежда сключването на търговски сделки при общи условия е посочено
изрично, че общите условия обвързват другата страна, само ако са предадени при
сключването и при несъответствие между уговореното от страните и общите условия има
сила уговореното. Няма данни длъжникът да е уведомен за прекратяване на договора,
поради което вземането за неустойки не е изискуемо.
Заявителят твърди, че претендираните неустойки представляват обезщетения за
невърнато оборудване при прекратяване на договора, начислени по четири различни сметки,
техният размер е фиксиран, като препраща към публикувани на сайта на мобилния оператор
Цени на услуги за абонати по договор по чл.231а, ал.1, т.3, б.“б“ от Закона за електронни
съобщения (с посочване на електронния адрес). Тези цени са актуални към настоящия
момент, но когато договорът е сключен през 2015 година са действали други общи условия
и други цени на услугите. В цитирания от заявителя текст се има предвид обезщетение за
стойността на невърнато оборудване (в случая ползвано в продължение на повече от 4
години), което няма характер на неустойка. Не е посочено също и какви са условията за
сключване на отделните приложения за ползване на всяка от услугите, цената на тези услуги
3
и размерът на обезщетението. Само на това основание заявлението в частта за неустойките
също подлежи на отхвърляне.
Освен изложеното, следва да се отбележи, че така посочената като съдържаща се в
Общите условия към договора за електронни съобщителни услуги неустойка е
компенсаторна- тя е уговорена като обезщетение за вредите от развалянето на договора.
Едностранното прекратяване на договора при условията на чл. 54. 12 от ОУ по своята
същност представлява разваляне на договора по чл. 87 от ЗЗД, но тъй като се касае за
договор за периодично изпълнение, то развалянето му има действие само занапред, а по
силата на чл.88, ал. 1, изр. второ от ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за вредите
от неизпълнението, т. е. неустойката може да обезщетява само такива вреди. Липсва
информация за договореното между страните обезщетение при неизпълнение на договора
към момента на подписването му, а новите Общи условия не могат да намерят автоматично
приложение към вече сключен индивидуален договор и не могат да породят за абоната
задължение за плащане.
Достигайки до същия правен извод, Тетевенският районен съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 682 от 17.05.2021 година, постановено по ч.
гр.дело № 260 по описа за 2021 година на Районен съд Тетевен, в частта , с която е
отхвърлена молбата на „А1 България“ЕАД, ЕИК *******, гр.София за издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника „Димон“ ЕООД, с*******, за вземане за неустойка и такса в
размер на 542.00 лева.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4